Свикнали сме да виждаме живота и хората в него като

Свикнали сме да виждаме живота и хората в него като артикули серийно произвеждане – един съвършен артикул, един съвършен облик, към който да се стремим. Идеален сътрудник, идеални родители, идеални другари . А истината е, че ние сме нещо като занаятчийско произведение – всеки носи белезите на своя занаятчия, всички сме разнообразни, с някои си приличаме повече, в сравнение с с други. Идеалите са нещо хубаво, имам вяра, че би трябвало да има нещо към което да се стремим, да достигнем, да се борим и да работим за него.

Понякога обаче непознатите идеали ни смачкват. Хората доста постоянно се пробват да „ ни счупят “ и да ни основат отначало – с цел да паснем на идеала.

Исторически видяно, това се е случвало с мъжете, с дамите, с децата. Случвало се е и продължава да се случва и с хората с друга полова ориентировка. Всъщност си приличаме доста повече, в сравнение с можем да допуснем. И тази аналогия е повода да трансформира радикално възгледа си към София Прайд (8 юни).

Не обичам идеологията за съвършенност, която ни се натрапва непрекъснато. Не одобрявам идеологическите облици на същинския мъж и същинската жена. Много постоянно като дами, борещи се за оцеляване в един извънредно мъжки свят, забравяме обществения напън, на който мъжете са подлагани и всички стандарти на „ неустрашимост “, които им се вменяват от дребни. Мисля си, че от време на време да бъдеш мъж е също толкоз мъчно от обществена позиция, колкото и да бъдеш жена. Те са потискани през голям брой механизми от „ бъди мъж! “, през „ мъжете не плачат “ ,  до „ един мъж би трябвало да се обезпечава финансово фамилията си “ . Обществото ни прави това освен с мъжете, освен с дамите, освен с децата, прави го с всички ни.

Но и се променяме, или най-малко видимо. Един от белезите на тази смяна е София Прайд . Събитие, което се провежда от 2008 година. Дълго време не разбирах нуждата от сходна показност . „ Не разбирах “ е комфортно опрощение, само че истината е, че въобще не бях мислила по въпроса. Всекидневието ни е претрупано с толкоз информация, че вършим някаква „ хигиена “ на мисленето си. Но пък сходна хигиена често липсва в думите, които споделяме. 

Разговор с моя близка ме накара да премисля част от позициите си. За първи път влязох на страницата на София Прайд и се зачетох: 

   Има още...