Социалните контакти на най-малките
Свикнали сме да одобряваме бебетата като същества, чиито живот ние дирижираме. Децата до годинката може би са такива, зависят напълно от нас, още ги кърмим, зареждаме, сменяме пелени, към момента спят много дълго. Повечето от тях нямат нищо срещу да седят в кошарка и да изследват кутия от бисквити или да дъвчат лигавничето си. Социалният им свят се изчерпва с мама, с тати и с останалия свят, гледан от висотата на количката или слинга. Претенции особени нямат.
Дечицата сред 1 и 2 години обаче са нещо напълно друго. Повечето от тях вървят или интензивно пълзят, харесват музиката, познават някои животни и звуците, които издават, „ разпростират ” ( нормално със зъби ) първите си гумени книжки и обожават детската площадка. С това и общественият им свят внезапно се трансформира. Дори и от едно водене на детска консултация ще откриете, по какъв начин децата се заглеждат едни други, бърборят си нещо, протягат ръка едно към друго. Това би трябвало да ви подскаже, че вашето бебе към този момент не е бебе, а малко дребосъче, което има потребност от своя среда с връстници.
Социалните контакти в най- ранна възраст са доста подценявани, да не кажа, напряко пренебрегнати, от страна на родители. Понякога самите те не са толкоз общителни, само че в множеството случаи просто не осъзнават, какъв брой значимо е общуването за детето. За тези, които въпреки всичко го вършат – има наставнически центрове, където бебетата и майките се срещат и се устройват разнообразни мероприятия – музикални занимални, танци. Детската площадка също е огромно поле за обществена изява – там се сблъскват възрасти, темпераменти, контактите са необуздаеми.
Защо е значимо да срещаме децата с връстници:
Детето има потребност да разбере мястото си в огромния свят. То осъзнава неясно, че той не се изчерпва с мама, а е доста по- необхватен. Ако овреме го срещаме с деца, ще разбере, че светът е цялостен с сходни на него, с които се поддържа връзка елементарно, само че и доста вълнуващо. Така се преодолява срамежливостта, детето става инициативно, контактно. Социализацията в ранна възраст има значение за целия по- нататъшен живот на детето, тъй като е коренчето, от което порастват уменията за другарство. По- елементарно се преодолява и напрежението в яслата и детската градина, в първи клас.
Първи другарства. Как избирате вие приятелите си? Сред всички хора на света срещате някой и усещате, по какъв начин е по- друг и всичко в него ви импонира, мислите съвсем еднообразно, усещате съвсем еднообразно и това се развива и задълбочава с времето. И държите на приятелите си, нали? Искате да ги виждате постоянно и да имате време да се наприказвате и посмеете. С децата е по- същия метод. За да намерят някой, с който да се сближат и играят отсега нататък, те би трябвало да срещнат допустимо най- доста деца. Да се сблъскат с допустимо най- доста характери и спорове, с цел да останат единствено две- три. Майките също могат да намерят ново другарство в лицето на майката на другото дете.
Коригиране на държанието. Децата са като попивателни, това всички го повтаряме. Но както се учат от нас в всекидневието, по този начин се учат и едно от друго. И за игра, и за привички, и за качества. Те може да не са кой знае какво, само че все отнякъде се почва. По- напредналите показват несъзнателно на към момента затрудняващите се. Умения, като приучаването на гърне, пиенето от чашка. Игри като ритване на топка, улавяне на хорце. Навици, като духането на нослето, миенето на ръце – видяното при друго дребосъче се овладява надалеч по- елементарно и бързо, от всички думи, казани от нас.
А някои деца овреме стартират да показват и по- мощни усеща.
Какво да вършим ние, с цел да насърчаваме детската контактност в ранна възраст?
Ако имам опция и предпочитание да гледаме детето до 2 годишна възраст, дано го извеждаме най-малко един път на ден на площадката или в парка. А не да вървим на кафе или да обикаляме с количката из града, единствено тъй като към момента можем и то не стачкува общо взето. Ако държим то да има същинска другарска среда, би трябвало да се задържим на едно място и по този начин да се срещнем с децата, които също постоянно вървят там. Това е началото на една мини общественост.
Да „ събираме ” децата с поощрение. Да насочваме вниманието към другите деца, да ги увличаме съгласно желанието и настроението им, несъмнено, в общи игри, в замяна на играчки, улавяне за ръчичка, да им демонстрираме по какъв начин да бъдат благи едно с друго. Много постоянно протягат ръка и уцелват оченце, удрят се или се бутат едно друго – това не е безусловно експанзия, те просто не знаят по какъв начин става този тип другарство. Че някой различен, с изключение на мама, също може да бъде гушкан.
Да намерим среда на детето си, от време на време макар нашите желания. Ние, родителите би трябвало да превъзмогнем персоналните си усеща към различен родител, в случай че децата се схващат. Да ставаме видимо даже близки с непознати в името на детските контакти не е симптом на двуличие, в противен случай, то демонстрира, че сме склонни да създадем компромис и да преодолеем егото си поради детето.
Дали ще е ясла, наставнически център, кооператив, съседи или инцидентни познати в парка – дано търсим и поддържаме тази мини общественост. Чистотата на това ранно другарство е толкоз заразителна, че несъзнателно и ние малко или доста се променяме, забравяме някои предубеждения и задръжки - едно от многото неща, които можем да научим от децата си.
Дечицата сред 1 и 2 години обаче са нещо напълно друго. Повечето от тях вървят или интензивно пълзят, харесват музиката, познават някои животни и звуците, които издават, „ разпростират ” ( нормално със зъби ) първите си гумени книжки и обожават детската площадка. С това и общественият им свят внезапно се трансформира. Дори и от едно водене на детска консултация ще откриете, по какъв начин децата се заглеждат едни други, бърборят си нещо, протягат ръка едно към друго. Това би трябвало да ви подскаже, че вашето бебе към този момент не е бебе, а малко дребосъче, което има потребност от своя среда с връстници.
Социалните контакти в най- ранна възраст са доста подценявани, да не кажа, напряко пренебрегнати, от страна на родители. Понякога самите те не са толкоз общителни, само че в множеството случаи просто не осъзнават, какъв брой значимо е общуването за детето. За тези, които въпреки всичко го вършат – има наставнически центрове, където бебетата и майките се срещат и се устройват разнообразни мероприятия – музикални занимални, танци. Детската площадка също е огромно поле за обществена изява – там се сблъскват възрасти, темпераменти, контактите са необуздаеми.
Защо е значимо да срещаме децата с връстници:
Детето има потребност да разбере мястото си в огромния свят. То осъзнава неясно, че той не се изчерпва с мама, а е доста по- необхватен. Ако овреме го срещаме с деца, ще разбере, че светът е цялостен с сходни на него, с които се поддържа връзка елементарно, само че и доста вълнуващо. Така се преодолява срамежливостта, детето става инициативно, контактно. Социализацията в ранна възраст има значение за целия по- нататъшен живот на детето, тъй като е коренчето, от което порастват уменията за другарство. По- елементарно се преодолява и напрежението в яслата и детската градина, в първи клас. Първи другарства. Как избирате вие приятелите си? Сред всички хора на света срещате някой и усещате, по какъв начин е по- друг и всичко в него ви импонира, мислите съвсем еднообразно, усещате съвсем еднообразно и това се развива и задълбочава с времето. И държите на приятелите си, нали? Искате да ги виждате постоянно и да имате време да се наприказвате и посмеете. С децата е по- същия метод. За да намерят някой, с който да се сближат и играят отсега нататък, те би трябвало да срещнат допустимо най- доста деца. Да се сблъскат с допустимо най- доста характери и спорове, с цел да останат единствено две- три. Майките също могат да намерят ново другарство в лицето на майката на другото дете. Коригиране на държанието. Децата са като попивателни, това всички го повтаряме. Но както се учат от нас в всекидневието, по този начин се учат и едно от друго. И за игра, и за привички, и за качества. Те може да не са кой знае какво, само че все отнякъде се почва. По- напредналите показват несъзнателно на към момента затрудняващите се. Умения, като приучаването на гърне, пиенето от чашка. Игри като ритване на топка, улавяне на хорце. Навици, като духането на нослето, миенето на ръце – видяното при друго дребосъче се овладява надалеч по- елементарно и бързо, от всички думи, казани от нас.А някои деца овреме стартират да показват и по- мощни усеща.
Какво да вършим ние, с цел да насърчаваме детската контактност в ранна възраст?
Ако имам опция и предпочитание да гледаме детето до 2 годишна възраст, дано го извеждаме най-малко един път на ден на площадката или в парка. А не да вървим на кафе или да обикаляме с количката из града, единствено тъй като към момента можем и то не стачкува общо взето. Ако държим то да има същинска другарска среда, би трябвало да се задържим на едно място и по този начин да се срещнем с децата, които също постоянно вървят там. Това е началото на една мини общественост. Да „ събираме ” децата с поощрение. Да насочваме вниманието към другите деца, да ги увличаме съгласно желанието и настроението им, несъмнено, в общи игри, в замяна на играчки, улавяне за ръчичка, да им демонстрираме по какъв начин да бъдат благи едно с друго. Много постоянно протягат ръка и уцелват оченце, удрят се или се бутат едно друго – това не е безусловно експанзия, те просто не знаят по какъв начин става този тип другарство. Че някой различен, с изключение на мама, също може да бъде гушкан. Да намерим среда на детето си, от време на време макар нашите желания. Ние, родителите би трябвало да превъзмогнем персоналните си усеща към различен родител, в случай че децата се схващат. Да ставаме видимо даже близки с непознати в името на детските контакти не е симптом на двуличие, в противен случай, то демонстрира, че сме склонни да създадем компромис и да преодолеем егото си поради детето. Дали ще е ясла, наставнически център, кооператив, съседи или инцидентни познати в парка – дано търсим и поддържаме тази мини общественост. Чистотата на това ранно другарство е толкоз заразителна, че несъзнателно и ние малко или доста се променяме, забравяме някои предубеждения и задръжки - едно от многото неща, които можем да научим от децата си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ