Свидетели сме на драматични събития в региона, които са плод

И тогава вече няма да ни трябват български паспорти

Свидетели сме на трагични събития в района, които са плод на международната геостратегическа рецесия. Русия и Западът още веднъж са на нож - и този конфликт в забележителна степен се разиграва на Балканите. А НАТО и Европейски Съюз се пробват да стабилизират района и да предотвратят по-нататъшни ескалации и проблеми. Техните относително координирани старания са ориентирани към ускоряването на европейската интеграция на страните кандидатки. Русия от своя страна желае да предотврати този развой и съзнателно основава спомагателни проблеми, с цел да отклонява вниманието на Запада и неговите дипломатически и други запаси от главното полесражение. В този конфликт, в един политически миг на исторически промени и новооткриващи се неповторими благоприятни условия, работата на нашите политически елити е да разпознаят трендовете и да се възползват от всички положителни за нас благоприятни условия, скрити в тези световни събития. Във времена на сходни тектонични разбърквания на пластовете не трябва да бъдем наивни и да се поддаваме на страстите. Напротив - би трябвало рационално и даже егоистично да използваме всички шансове, които се отварят пред нас.

Да не сме наивни

Първо, наивно е да мислим, че като се заинатим, като се окопаем в траншеята си, Европейски Съюз или Съединени американски щати ще престанат да упорстват за ускорената европейска интеграция на Република Северна Македония. Защото за тях това към този момент е въпрос на сигурност - и няма никакво място за извъртане. Няма надлежно и причина да чакаме схващане или състрадание към нашите романтически копнежи или национално-етнически фрустрации, изключително пък от страна на Съединени американски щати, които разпознават таман в Европа нова фронтова линия на задаващата се втора Студена война. Досега европейската интеграция на страната беше единствено темел за нашето бъдеще и въпрос само от кардинален интернационален стратегически интерес. Но в този момент към този момент става дума и за тяхната лична сигурност - и няма мърдане. Затова дано не се заблуждаваме, че някой щял да ни разбере или да ни отстъпи.

В същото време за Европейски Съюз в този момент се открива неповторима опция за пробив към евроинтеграцията, която дълго време буксуваше заради безконечните съмнения на самата Европа. Ескалацията, която качи въпроса до нивото на интернационалната сигурност, дава опция процесът да се форсира, без да се вглеждаме прекалено много в детайлите. А това е извънредно добра вест за нас, тъй като ние най-добре си знаем потенциала бързо да изпълняваме условията. Тъй че сме лишени от лукса да продължаваме с дребните местно-политически сметки.

Освен това е наивно да се чака по-изгодно европейско предложение, някаква друга рамка или усъвършенстване на изискванията за участие - независимо от засиления интерес на Европейски Съюз към района. На този стадий единствената опция за предоговаряне на преговорната рамка за еврочленството е да прекратим договарянията. А това би бил ход с непредвидими последици. Някои обаче споделят, че рамката можела да се промени и без такава радикална стъпка. Дори да е по този начин: дано не забравяме, че в случай че рамката в действителност се промени, то това няма да е единствено в отговор на нашите забележки, ами автоматизирано ще я отвори и за нови претенции от България. Като се има поради какъв брой мъчно ни беше да реализираме настоящето решение, опасявам се, че повторното разопаковане на този пакет би било просто идеалното ново опрощение за България, с цел да ни блокира още веднъж. Освен това рамката не е като рафтовете в супермаркета: това ми харесва и ще го взема, а това другото не. Тя е точно пакет от решения, част от които ни се услаждат, друга част обаче нагарчат - за всички забъркани страни.

Страхът от българизацията

Особено наивно и даже рисково е да се търси някаква взаимовръзка сред процеса на конституционни промени и страха от побългаряване в следствие от придобиването на български паспорти от македонските жители. Нека уточним: първото е политическо искане на страна членка, обвързвано с приемането в Европейски Съюз (независимо дали ние го считаме за заслужено или не), а второто е самостоятелно решение на македонски жители, които гледат да подобрят личното си икономическо състояние. Двете неща въобще не са свързани. Искането за конституционнr промени е ново, а взимането на български паспорти продължава най-малко две десетилетия - и всеки опит да свържем двете ни води непосредствено на терена на параноята.

Въвеждането на " елементи от българския народ " като фраза в Конституцията се отнася точно до тези македонски жители, които тук, в Северна Македония, се заявяват като българи - а те сега са единствено 3500, не повече. С други думи, няма никакви доказателства, че всичките хипотетично стотици хиляди македонски жители, взели българско поданство, ще се заявяват като българи тук. Те са взели паспорт по стопански аргументи, както доста български жители са взели да вземем за пример немски паспорти, преди страната им да стане член на Европейски Съюз: по стопански аргументи. И никой несъмнено не чака, че тези българи с немски паспорти вкъщи си, в България, ще тръгнат да отбелязват като германци. Тоест, в случай че македонците с българско поданство решат да се заявяват като българи в Северна Македония, на това не може да се попречи с отвод да променяме Конституцията. И меродавно е не отношението на България към тях, а тяхното отношение към личната им страна.

И най-после нещо напълно еднопосочно: в случай че българските паспорти ни плашат, дано не забравяме, че колкото по-дълго оставаме отвън Европейски Съюз, толкоз повече македонци ще взимат българско поданство. Колкото по-скоро влезем в Европейски Съюз, толкоз по-бързо българските паспорти ще станат непотребни.

В резюме: пътят ни към Европейски Съюз може да се окаже извънредно сложен, в случай че нямаме явен проект Б при положение на отвод. Защото не може да се вземе решение за подобен отвод без ясна визия по какъв начин да действаме оттук насетне, а единствено с някакви нереални заявки, национална мистичност или политически намеци. Алтернативата би трябвало да е точна и съответна, с цел да знаем какви са вариантите ни. В такава трагична геостратегическа конюнктура тактиката " да откажем в този момент, пък след това ще му мислим " просто е… прекомерно наивна.

***
Коментарът на Петар Арсовски бе оповестен първо на уеб страницата на македонската редакция на Дойче Веле.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

***
Вижте и това видео от нашия списък - от 2017 година: