Колко време би трябвало да спим? ~ Патрик ЛЬОМОАН
Световноизвестният експерт по съня - френският психиатър и лекар по неврология Патрик Льомоан, за рисковете от недоспиване и резултата на съня, назаем от книгата му „ Сънят. Здрав сън без медикаменти “ (Изд. Изток-Запад)
(Vincent Van Gogh, Noon: Rest from Work)
Изглежда Наполеон не е имал потребност от повече от четири часа сън и е прекарвал дългото си нощно будуване в правене на стратегически проекти. Затова пък, сходно на Салвадор Дали или Жак Ширак, той си разрешавал микросиести и бил кадърен да спи по команда, на бойното поле, посред шума на канонадата, предпазен от стена барабанчици и гвардейци, както е изобразено по епиналските картинки. Ала в края на живота си заспивал на всяко място и когато и да е – и към този момент не по команда. Следователно може да се счита, че на императора му стигал къс сън, само че по-късно, с годините и увеличението на тежестта, той развил синдрома на сънната апнея, който би могъл да бъде причина за огромните неточности в преценката му: Руската акция, Стоте дни, провалили напъните на Талейран… Бихме могли да си представим също по този начин, че е страдал от нарколепсия (безсъние, офанзиви на мощна унесеност през деня). Колко тъпо, че не разполагаме със запис на съня му… ходът на историята би могъл да бъде изменен, в случай че не и лицето на света!
Според слуховете Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър, Маргьорит Дюрас, Шарл Бодлер, Мадона, Марая Кери, Принс, Шер, както и Барбара, са имали къс сън или спят напълно малко… в случай че не са били или не са обръгнали на бодърствуване, което няма да е изненадващо при живота, който са водели или водят. Кой знае?
Алберт Айнщайн ни изправи пред същински проблем, тъй като съгласно някои биографи той имал потребност от единайсет часа сън всяка нощ, до момента в който съгласно други спял напълно малко и казвал с присъщия си комизъм: „ Не дремя доста, само че дремя бързо! “ Оставям на историците грижата да отсъдят.
Дълго време експертите твърдяха, че не е значимо какъв брой часа спиш, значимо е да се събудиш добре отпочинал и да останеш жизнен и концентриран денем. Това частично си остава правилно, единствено че с много съществени ангажименти. Някои проучвания в последно време демонстрираха, че в действителност не е добре да не се спи задоволително, защото лишаването от сън усилва риска от затлъстяване, диабет, високо кръвно (с всички сърдечно-съдови затруднения, произлизащи от това), нарушена имунна отбрана, което наред с всички други последици ясно усилва заплахата от рак на храносмилателната система. Недоспиването наподобява е причина за забележителното понижаване на продължителността на живота.
Според едно италианско проучване (мета-анализ на четирийсет и пет проучвания, обемащи над шейсет хиляди участници), в случай че се спи по-малко от пет часа на нощ, рискът от затлъстяване се усилва с 55%. Известно е, че доста от дебелите хора, които спят зле, по-трудно смъкват килограми. Това било частично обвързвано с обстоятелството, че лептинът, хормонът на ситостта (потискащ апетита), се отделя от мастните кафези по време на сън.
При друго проучване е следено, че в случай че се спи по-малко от шест часа на нощ, рискът да се развие диабет вид 2 се усилва с 28%. Установено бе също по този начин, че диабетиците спят по-зле от другите, тъй като са събуждани нощем от вариациите в равнището на кръвната захар и от честите позиви за уриниране, че употребяват повече сънотворни и че страдащите от бодърствуване измежду диабетиците по-трудно контролират своята гликемия. Следователно сме пред циничен кръг, който би трябвало да се разчупи.
Едно проучване с притеснителни резултати е извършено измежду млади, здрави доброволци с добър сън, приели за несъмнено време да спят по-малко от шест часа на нощ. След този интервал у тях се открива същинско преддиабетично положение с понижено равнище на инсулина с близо 30% и с начало на синдрома на инсулинова устойчивост (50%), което е доста обезпокоително и би трябвало да накара тези, които имат в рода си диабетици, да не подценяват потребността си от сън.
Този тип статистическа информация, учредена върху огромен панел, би трябвало да се приема обаче внимателно, тъй като не се знае с акуратност дали се отнася за лица, които си пречат да спят (работа, видеоигри, купони…), страдащи от бодърствуване или генетично нуждаещи се от къс сън. Освен това, когато се спи по-малко, не е изненадващо, че вярата за по-дълъг живот понижава, защото човек се отдава на повече действия с всички свързани с тях опасности. В леглото не си изложен на огромни опасности… конфликтите стават най-често по пътищата!
Едно нещо е несъмнено – съществува безусловно неравноправие във връзка с потребността от сън. Даден брой часове сън може да е задоволителен за едни и отчайващо непълен за други. Все отново може да се твърди, че множеството хора в зрелост се нуждаят от 7-8 часа сън, разпределени примерно в четири цикъла по към два часа или пет цикъла по час и половина.
От: „ Сънят. Здрав сън без медикаменти “, Патрик Льомоан, изд. Изток-Запад
Картина: Vincent Van Gogh, Noon: Rest from Work
