Каквото мислим и ядем - взети заедно, - това сме физически и умствено ♥ Едгар КЕЙСИ
Още при започване на 20-ти век, духовният консултант и врач Едгар Кейси (1877-1945) свързва храненето със здравето и минусите на диетата с заболяването. За тържествуващата хранителна неначетеност измежду хората, „ мъртвата храна “, който ни разболява и здравословните упътвания на Кейси, споделени от неговия „ Наръчникът за здраве без медикаменти “.
(1877 ~ 1945)
„ Каквото мислим и ядем... това сме физически и умствено. “
Това простичко изречение, произнесено преди доста години от Едгар Кейси, съдържа в себе си огромна част от мъдростта и знанията, насъбрани от химически, биологични, диетоложки и медицински проучвания през последните шестдесет години. По това време тези няколко думи въплъщаваха някои много революционни хрумвания. Не бива да се не помни, че Кейси лекуваше пелагра с листа от ряпа към 1909-1910 година Тогава малко се знаеше за връзката сред храната и здравето и формалната медицина съвсем не я приемаше, а думата „ психосоматичен “ още не беше измислена.
Свързвайки храненето със здравето и минусите на диетата с заболяването, Кейси е изпреварил времето си. Значимостта и верността на тези хранителни теории се разкриват с всяка минала година, а лабораторните проучвания удостоверяват информацията, която той получаваше от „ по-висши източници “. За мен е от огромно значение, че съвсем всяко от деветте хиляди физически интерпретации съдържа препоръки и упътвания за диетата като част от цялостното лекуване.
Кейси считаше диетата за толкоз основна част от лечението, че постоянно даваше подробни менюта на пациентите. При опитите от тълкованията да се извличат общи правила за обещано заболяване е значимо да се има поради, че характерните диети са предложени за хора със мощно самостоятелни хранителни нужни и патологии. Освен това диетата е единствено част от цялостната терапия, която може да включва остеопатия, разтривки, извършения, хидротерапия, електротерапия - и както той самият акцентира, тези неща могат да внесат промени в хранителната стойност и степента на усвояването в тялото. Тук Кейси още веднъж изпреварва и най-напредничавите проучвания в региона на храненето.
Д-р Роджър Уилямс, създател на „ Биохимичната характерност “ и „ Вие сте невероятни “, е провел задълбочени проучвания, с цел да потвърди, че човешките същества не са еднотипни въглеродни копия. „ Практически видяно, ние не можем да подценяваме обстоятелствата на биохимичната характерност. По аргументи, измежду които и наследствеността, всеки субект има хранителни потребности, които се разграничават значително във връзка с всяко едно хранително вещество. Някои човеци може да се нуждаят от несъмнено хранително вещество от два до 10 пъти повече от други… Ако приказваме за началото на заболяването, предлагам мотото „ Ако се съмняваш, пробвай първо с хранене. Ключовите оръжия в битката с заболяванията са и най-пренебрегваните от актуалната медицина: безбройните хранителни субстанции, от които се нуждаят клетките на нашите тела. Ако телесните ни кафези страдат - както несъмнено става, когато сме заболели, - това най-вероятно се дължи на неприятното им изхранване... Влошеното клетъчно хранене, което стои в основата на всяко недохранване, евентуално е предизвикало десетократно повече болестни положения от изброените нагоре клинично открити недоимъчни болести. Тъй като всяка клетка и тъкан в телата ни имат потребност да се хранят и всяка част може да бъде обект на друго по степен недоимъчно хранене, броят на човешките заболявания може да нарасне, тъй като неправилното хранене е нещо напълно всекидневно. Погрешното клетъчно хранене от един или различен вид може да бъде съществена причина за множеството незаразни заболявания - заболявания, с които понастоящем медицината се бори прекомерно несполучливо “.
„ В множеството медицински факултети даже не се преподава клинично хранене - припомня Н. С. Скримшоу от Масачузетския софтуерен институт - и в никой от тях то не е застъпено както би трябвало “.
Харчим по 125 милиарда $ годишно за храна. Да не би да сме най-добре нахранената нация в света? Имаме най-големите супермаркети, преливащи от най-широкия подбор от храни, с който някой народ разполага. Това значи ли, че сме добре нахранени? През декември 1972 година сенатор Ричард С. Швайкер бе ръководител на серия от съвещания на Комисията по хранене и човешки потребности към Сената. След като изслушаха показанията на водещи лекари и диетолози, той съобщи, че „ американците са се трансформирали в нация от хранителни неграмотници “.
Рекламата „ възвеличи прекалено хранителната стойност на някои обработени храни “ - споделя Робърт Коейт, изтъкнат критик на продуктите с „ мъртви калории “ и тяхното разпространяване. В чуването се декларира, че чрез рекламите децата са превърнати в „ домашни крънкачи за неприятна храна “.
Производителите са загрижени повече за „ периода на валидност “ на питателните артикули, в сравнение с за способността им да подхранват организма на потребителя. Хилядите химични добавки в „ мъртвата храна “, които няма да поддържат живота на микробите, гъгриците или плъховете, надали ще поддържат живота и задоволяват енергийните потребности на хората.
Д-р Джордж М. Бригс, професор по хранене в Калифорнийския университет, изпълнителен редактор на „ Джърнъл ъф Нютришън Едюкейшън “ и съветник на Националните здравни институти, споделя: „ Типичната американска диета е същинско национално злополучие. Ако храня със същото свине или крави, без да прибавям витамини и други субстанции, бих могъл да унищожа отглеждането на животни “. Д-р Бригс, който от 1962-ра е член на Изследователския съвещателен комитет към Националния съвет по отглеждане на животни и месни артикули и беше пратеник на неотдавна провелата се в Белия дом конференция по храната, храненето и здравето, прибавя следното за американската диета: „ Тя се демонстрира по голям брой разнообразни способи - апетит и отявлена непълнота на хранителни субстанции, висока заболеваемост от анемия, чести инфекции, занимателен напредък, ненужни проблеми с бременността и бебетата, съкращаване на живота и даже поведенчески и психологични проблеми при децата и възрастните. Диабетът, сърдечните заболявания, алкохолизмът, постоянните отсъствия от работа и други огромни проблеми са свързани с неприятното хранене. Това коства доста скъпо на нашата нация - възлиза на цели тридесет милиарда годишно, съвсем петдесет % от общата сума на разноските ни за опазване на здравето “.
Вирджиния Бийч госпожица Бети Билингс посочи, че „ Кейси съвсем постоянно е проповядвал консумирането на пълнозърнест самун и каши “. В тълкуване 826-5, направено през юли 1935 година, Кейси споделя: „ Както множеството хора знаят и виждат, във всяка земя има приготвено нещо - от природата или съзидателните сили, - което да подкрепя развиването на тялото на индивида, живеещ в същата среда. И в какъв брой земи пораства пшеница? Тя е най-голямата част и би трябвало да е най-голямата част от това, което дава гориво освен за топлината, само че и за развиването на тялото, с цел да се получи баланс в умствените въздействия върху физическите сили в дейностите на индивида.
***
~ Принципите на Кейси за диетите и храненето
Внимавай да поддържаш вярната диета. Яж постепенно и каквото би трябвало, като даваш време на храносмилателните сили да подействат, преди да станеш толкоз деен умствено и физически, че да възпрепятстваш храносмилането.
Никога напрегнат (или) когато си доста изтощен, доста възбуден, доста сърдит, не трябва да приемаш храна в тялото си, разбираш ли? Вярно, тялото би трябвало да се храни - и би трябвало да се храни бавно; но когато си обезпокоителен, пренатоварен или когато индивидът яде не тъй като е гладен, а с цел да мине времето или да си запълни времето - това не е положително - тъй като (храната) няма да се смеле, както индивидът желае.
Особено за това тяло храна не трябва да се приема, когато тялото е възбудено по някакъв метод, без значение дали от напрегнати условия, от яд или меланхолия от каквото и да било естество... За предпочитане е в такова положение да приемаш вода или мътеница - само че в никакъв случай сладко мляко.
Приемай пълнозърнести каши и сокове от цитрусови плодове, само че не в едно и също хранене.
Смачкани, стрити или натрошени пълнозърнести пшенични артикули... без да се готвят прекадено дълго, с цел да не се унищожи всичката витаминна мощ... това ще даде на тялото точната съразмерност желязо, силиций и витамините, нужни за кръвоснабдяване, което способства за увеличение издръжливостта на организма.
Кейси е смятал пълнозърнестите артикули за толкоз значими, че в случай че пристигналият при него човек имал язва на стомаха или другаде по храносмилателния тракт, той му казвал да си вари негрухана пшеница и да я прецежда; или пък, в случай че ситуацията не било толкоз тежко, да си вари зърнени каши, само че дълго време и без капак; това, казвал той, щяло да унищожи целулозата (или влакнините).
Колкото до диетата... яж повече от добре уравновесените, които носят повече желязо в реакцията си - каквото се намира в силите на всички зеленчуци... приемай тези, които са от пшеница или овес, за предпочитане пълнозърнести смачкани - само че не ферментирали преди смачкването, а смачкани - и направени на каша. Те ще бъдат положителни за тялото, само че би трябвало да са хубаво сварени... най-малко три или четири часа - в тенджера с двойно дъно, за предпочитане да не е от алуминий.
Не използвай бекон или мазнини в готвенето и със зеленчуците...
Пази се от всичко пържено. Никакви пържени картофи, пържени меса, пържена риба или неща от този жанр.
Месата, които са варени, печени или на скара, са доста по-добри от всеки тип пържени меса.
...стой настрани от прекаляването с мазнини или храни, приготвени в доста лой - без значение дали е... свинско, овнешко, говеждо или птиче... А използвай нетлъстите елементи и тези меса, които ще подкрепят изграждащите тялото сили.
Приеманите меса е за предпочитане да бъдат риба, пилешко и агнешко... От време на време може да се яде по малко хрупкав бекон.
Много пилешко, само че приготвено по този начин, че да се употребява повечко от костната конструкция, с цел да може да се усвоява калция в организма... Дъвчи пилешките шийки. Дъвчи и бедрените кости. Яж говежди костен мозък...
Стой настрани от тежки храни. Използвай тези, които построяват тялото, като сок от говеждо, говежди бульон, черен дроб, риба, агнешко - всички те могат да се одобряват.
Всеки дивеч е за предпочитане пред другите меса, в случай че се подготвя вярно. В готвенето на заек - гледай сухожилието на двата леви крайници да бъде махнато, защото това е частта, която може да провокира тресчица.
Поне един път или два пъти в седмицата може да се одобряват морски храни, изключително миди, стриди, скариди или раци...
Пази се от белите картофи и всевъзможни мазнини… Никакъв бял самун.
Не прекалявай със сладкишите. Внимавай със захарите, нишестето и тези неща, от които се създават.
Не комбинирай никое нишесте с никакви количества сладко. Не приемай храни, които предизвикват огромно количество алкохолна реакция. Тук не става дума за алкохола, а за сладките неща и някои нишестета; те провокират избрана ферментация, която подкрепя натрупването на непотребни тлъстини в тялото. Във всички тела, колкото по-малко физическа интензивност има, толкоз повече алкалнореагиращи храни би трябвало да се одобряват. Енергиите и придвижването могат да изгарят киселините, само че тези, които водят затънал или неактивен метод на живот, не могат да карат на сладки неща и нишестета - останалото също би трябвало да бъде добре уравновесено.
От: „ Наръчникът на Едгар Кейси за здраве без медикаменти “, Харолд Дж. Райли и Рут Хейги Брод, изд. „ Хермес “, 2003 г.
Снимка: Edgar Cayce (1877-1945); dreamrecoverysystem.com




