Давос иска по-добър свят, но кой ще плаща за него?
Световният супер-елит отново се събра в Давос за годишната среща на Световния стопански конгрес. Групата от над 2000 бизнес водачи при откриването на събитието включваше 119 милиардери, притежаващи най-малко 500 милиарда щ. $. Основната тематика този път бе "Всички заинтригувани страни за обединен и резистентен свят ", с планувани семинари като "Предотвратяване на климатичен апокалипсис " и "Уравновесяване на националното и световно неравноправие ". Така всеки можеше да разчита на значителни тиради по най-депресиращите проблеми на планетата.
Извън очевидния факт, че никой не желае да слуша за общественото неравноправие и за климатичните промени от ятото милиардери, чиито въглеродни отпечатъци са великански в съпоставяне със замърсяванията на елементарния човек, срещата се организира на фона на растящи съмнения, че корпоративните титани, присъстващи в Давос, не са просто наблюдаващи на международните болести, а интензивно ги акцентират в гонене на облаги.
Корпоративните мениджъри наподобява са достигнали сами до този извод. Участниците в Кръглата бизнес маса - асоциация на американските основни изпълнителни шефове, изоставиха през август 2019-а правилото на привилегированото отнасяне на акционерите и вместо това дадоха обещание "да управляват фирмите си в интерес на всички заинтригувани ", в това число клиенти, чиновници, снабдители и общности. Промяната е индиректно - в случай че не и категорично - самопризнание, че, през последните три десетилетия, откогато се трансформира в съществена полезност на американския капитализъм, акционерната стойност е увредила съществено: "диабетиците, които не могат да си разрешат инсулин; студентите, обирани от работещите за облаги университети; пациентите, изнудвани от болничните вериги; и доста други ". (Бел. ред. - Това е мнение на Джоуи Носера - коментатор на "Блумбърг опиниън ").
Това едностранно акцентиране върху облагите беше също и неоспорим непредвиден шанс за акционерите на щатските компании. По данни, събрани от професора от Йейл - Робърт Шилер, от 1871-а до 1979-а приходите за акция на фирмите, включени в показателя S&P 500, са се увеличавали приблизително с 3.4% годишно. В края на 70-е и началото на 80-е години на предишния век ново потомство мениджъри, в това число един от най-известните от тях - Джак Уелч на "Дженеръл илектрик ", направи собствен приоритет максимизирането на облагата. В резултат, от 1980-а приходите на акция са нараствали с 5.6% годишно.
Именно облагите са невидимата ръка, която движи доходността на фирмените бумаги. S&P 500 "се е отплащал " с 11.8% годишно през четирите десетилетия от 1980-а до 2019-а. Почти половината от този приход е резултат от растежа на приходите на акция от 5.6%, приносът на дивидентите е приблизително 3%, а смяната в пазарната оценка внася останалите 3.2 %. Печалбите са били даже освен това от "конска двигателна сила " през последните години, тъй като дивиденти намаляваха и, обратно на известното разбиране, вложителите въобще не бяха склонни да заплащат повече за книжата. От 13.6-процентната междинна годишна възвръщаемост на S&P 500 от 2010-а до 2019-а, впечатляващите 10.2% са пристигнали от растежа на облагата и едвам 3.4% - от дивиденти и от смяна на оценките.
Трудно е да се реши по какъв начин тази скорост на растежа на фирмените доходи, респективно на доходността на акциите, ще остане устойчива, в случай че фирмите решат, че акционерите към този момент не са единствената им грижа. Със сигурност известни старания за разширение въз основата на "заинтересованите страни " може да способства за предстоящ напредък или, най-малкото, да не лишава елементи от него. Германия да вземем за пример има дълголетна традиция за включване на служащи в корпоративните бордове. И откогато през 1976-а немските компании започнаха да ползват този метод, те генерират по-висок растеж на облагите от американските си съперници.
Мащабът на проблемите, обсъждани през тази седмица в Давос, обаче евентуално ще изисква по-драстична намеса. Успешното справяне със общественото неравноправие евентуално би означавало да се преквалифицират милиони служащи на по-престижни трудови позиции и да им заплащат съгласно ценза. Борбата с климатичните промени ще изисква обилни средства за изследвания и в някои случаи - да се закриват цели линии на бизнес. Тези разноски ще бъдат поети от акционерите - едри и дребни; от значимите клечки, събрани в Давос; от фондациите по света, пенсионните фондове и чак - до елементарните пестящи за пенсии.
И това не се отнася единствено за Съединени американски щати. Разрастването на митингите и на популистките придвижвания по света е частично реакция на негативните резултати от върховенството на акционерите. Мениджърите пък наподобяват склонни да се вслушат. Броени дни откакто щатската Кръгла бизнес маса отстрани привилегированото състояние на акционерите в страната, Бизнесът за "всеобхващащ " напредък - коалиция от 34 мултинационални компании, разгласи самодейност за справяне с неравенството благодарение на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Макар че сигурно няма да липсват наблюдаващи, които да дефинират тазгодишния конгрес в Давос за лишен от наличие жест, милиардерите са прави за едно нещо: игнорирането на неравенството и смяната на климата към този момент не е алтернатива. Оттук нататък би трябвало да забележим кой ще заплаща сметките.
P. S.
Материалът е персонална позиция на Нир Кейсар - коментатор на "Блумбърг опиниън " за пазарите. Той е създател на компанията за ръководство на активи Unison Advisers и е работил като правист в Sullivan&Cromwell и като съветник в Ernst&Young.
Написаното не отразява мнението на "Блумбърг " и на притежателите на организацията.
Извън очевидния факт, че никой не желае да слуша за общественото неравноправие и за климатичните промени от ятото милиардери, чиито въглеродни отпечатъци са великански в съпоставяне със замърсяванията на елементарния човек, срещата се организира на фона на растящи съмнения, че корпоративните титани, присъстващи в Давос, не са просто наблюдаващи на международните болести, а интензивно ги акцентират в гонене на облаги.
Корпоративните мениджъри наподобява са достигнали сами до този извод. Участниците в Кръглата бизнес маса - асоциация на американските основни изпълнителни шефове, изоставиха през август 2019-а правилото на привилегированото отнасяне на акционерите и вместо това дадоха обещание "да управляват фирмите си в интерес на всички заинтригувани ", в това число клиенти, чиновници, снабдители и общности. Промяната е индиректно - в случай че не и категорично - самопризнание, че, през последните три десетилетия, откогато се трансформира в съществена полезност на американския капитализъм, акционерната стойност е увредила съществено: "диабетиците, които не могат да си разрешат инсулин; студентите, обирани от работещите за облаги университети; пациентите, изнудвани от болничните вериги; и доста други ". (Бел. ред. - Това е мнение на Джоуи Носера - коментатор на "Блумбърг опиниън ").
Това едностранно акцентиране върху облагите беше също и неоспорим непредвиден шанс за акционерите на щатските компании. По данни, събрани от професора от Йейл - Робърт Шилер, от 1871-а до 1979-а приходите за акция на фирмите, включени в показателя S&P 500, са се увеличавали приблизително с 3.4% годишно. В края на 70-е и началото на 80-е години на предишния век ново потомство мениджъри, в това число един от най-известните от тях - Джак Уелч на "Дженеръл илектрик ", направи собствен приоритет максимизирането на облагата. В резултат, от 1980-а приходите на акция са нараствали с 5.6% годишно.
Именно облагите са невидимата ръка, която движи доходността на фирмените бумаги. S&P 500 "се е отплащал " с 11.8% годишно през четирите десетилетия от 1980-а до 2019-а. Почти половината от този приход е резултат от растежа на приходите на акция от 5.6%, приносът на дивидентите е приблизително 3%, а смяната в пазарната оценка внася останалите 3.2 %. Печалбите са били даже освен това от "конска двигателна сила " през последните години, тъй като дивиденти намаляваха и, обратно на известното разбиране, вложителите въобще не бяха склонни да заплащат повече за книжата. От 13.6-процентната междинна годишна възвръщаемост на S&P 500 от 2010-а до 2019-а, впечатляващите 10.2% са пристигнали от растежа на облагата и едвам 3.4% - от дивиденти и от смяна на оценките.
Трудно е да се реши по какъв начин тази скорост на растежа на фирмените доходи, респективно на доходността на акциите, ще остане устойчива, в случай че фирмите решат, че акционерите към този момент не са единствената им грижа. Със сигурност известни старания за разширение въз основата на "заинтересованите страни " може да способства за предстоящ напредък или, най-малкото, да не лишава елементи от него. Германия да вземем за пример има дълголетна традиция за включване на служащи в корпоративните бордове. И откогато през 1976-а немските компании започнаха да ползват този метод, те генерират по-висок растеж на облагите от американските си съперници.
Мащабът на проблемите, обсъждани през тази седмица в Давос, обаче евентуално ще изисква по-драстична намеса. Успешното справяне със общественото неравноправие евентуално би означавало да се преквалифицират милиони служащи на по-престижни трудови позиции и да им заплащат съгласно ценза. Борбата с климатичните промени ще изисква обилни средства за изследвания и в някои случаи - да се закриват цели линии на бизнес. Тези разноски ще бъдат поети от акционерите - едри и дребни; от значимите клечки, събрани в Давос; от фондациите по света, пенсионните фондове и чак - до елементарните пестящи за пенсии.
И това не се отнася единствено за Съединени американски щати. Разрастването на митингите и на популистките придвижвания по света е частично реакция на негативните резултати от върховенството на акционерите. Мениджърите пък наподобяват склонни да се вслушат. Броени дни откакто щатската Кръгла бизнес маса отстрани привилегированото състояние на акционерите в страната, Бизнесът за "всеобхващащ " напредък - коалиция от 34 мултинационални компании, разгласи самодейност за справяне с неравенството благодарение на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Макар че сигурно няма да липсват наблюдаващи, които да дефинират тазгодишния конгрес в Давос за лишен от наличие жест, милиардерите са прави за едно нещо: игнорирането на неравенството и смяната на климата към този момент не е алтернатива. Оттук нататък би трябвало да забележим кой ще заплаща сметките.
P. S.
Материалът е персонална позиция на Нир Кейсар - коментатор на "Блумбърг опиниън " за пазарите. Той е създател на компанията за ръководство на активи Unison Advisers и е работил като правист в Sullivan&Cromwell и като съветник в Ernst&Young.
Написаното не отразява мнението на "Блумбърг " и на притежателите на организацията.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ