Христов: Цялото състезание беше нагласено, всичко е въпрос на пари и статут
Световният първенец по повдигане на тежести за юноши Христо Христов даде извънредно за Спортал първото си изявление след разочарованието на Олимпийските игри в Токио 2020, където съдийско решение го лиши от бронзов орден. Варненецът не спести никакви рецензии към формалните лица, в частност датчанката Тина Байтер, която не за първи път го ощетява на огромни надпревари. Христов описа и за действителността на най-високо равнище в международните щанги, където лобитата (и неналичието на такива) постоянно предопределят крайното класиране, даже на Олимпийски игри. - Като изключим разочарованието със съдийското решение на Олимпийските игри, в какво въодушевление те намираме?
- Настроението е обикновено, към този момент съм малко по-спокоен и съм в отмора сега. Малко по-добре съм.
- Доволен ли си от показаното на Олимпийските игри, реализира ли своите цели, като изключим медала, който не ти дадоха, а си извоюва?
- В последна сметка, ние направихме това, което можехме. Отделен въпрос е, че имаше неправда, само че ние не можехме да създадем освен това - това беше върхът.
- Българите се сплотиха към мнението, че си ощетен от съдиите. Сигурно си получил доста окуражаващи известия, кое те трогна най-вече?
- Всички бяха трогващи, тъй като разбираш, че толкоз доста хора са зад тила ти. Аз самият се усещам отговорен за нещо, за което нямам виновност.
- Обясни самата обстановка. Какво се случи в тези десетина минути, в които имаше еуфория, а ние пред телевизионните екрани не разбрахме какво се случва?
- Случи се това, че си подвигнах щангата, а ми свириха фаул. Това е доказано от доста щангисти и съдии, просто взеха решение да ме прецакат. Когато имаш пари, можеш да направиш каквото искаш, това е действителността.
- Ти усещаше ли, че до момента в който правиш опита, това може да стане мотив за съдийското решение.
- Не, знаех, че в случай че подвигна тежестите, които говорехме с треньора, ще се получи всичко обикновено и ще си взема орден. Но ето, че постоянно би трябвало да имаш едно мислено.
- Защо това трепкане от време на време се толерира от съдиите, а от време на време го дават като неточност?
- Зависи кой им е дал повече пари и зависи кой би трябвало да става медалист. Това е действителността. Цялото съревнование беше толкоз нагласено и толкоз грозно, че нямам думи. Не може на едни хора да им дават опитите, а на други като мен при отсъствието на фаул, да им дават фаул. Всичко е въпрос на пари и на статут.
- Какво ти споделиха треньорите, те също бяха много афектирани от случилото се.
- Те ми говореха истината, че сме съумели, само че са ни прецакали. Беше задоволително да знам, че те мислят по този начин. Но е реалност, че и до ден сегашен не мога да се успокоя и се усещам демотириван, не знам дали ще продължа.
- Какво те стимулира?
- Почти нищо.
- Все отново, в какво малко намираш някаква мотивация?
- В другари, семейство, треньора ми, приятелката ми. Всички ми оказват помощ, само че съм абстрахиран от мисълта за огромни надпревари и огромни тежести. Просто не е в този момент моментът за това.
- Кой е най-близкият ти човек, с кого споделяш тези тежки моменти, а също и щастливите?
- Може би брат ми Стефчо.
- С него ли се чу първо?
- Първо се чух с треньора ми, след това със фамилията ми. Брат ми просто умее да разсмее хората и да обърне нещата нашега, с цел да ми помогне да се усещам по-добре.
- Като видиш тази датска съдийка Тина Байтер, че ще е на твое съревнование, чувстваш ли се демотивиран още преди началото?
- Аз за нея мога да кажа, че е човек, който не е на високо спортно равнище, а дава някакви оценки. Сложили са я за жури, а не е била някаква огромна спортистка и в този момент “реже ” спортисти… нямам думи просто.
- Какво най-вече те нарани в тази обстановка? Каза, че се чувстваш отговорен, без да имаш виновност. Написа и един доста покъртителен пост в обществените мрежи - тогава какви мнения получи, какво ти споделиха хората?
- Писаха ми, да. Постът не беше за да бъде покъртителен, а го почувствах и го написах. Относно разочарованието, се усещам отговорен, тъй като в случай че бях една концепция по-добър, може би нямаше да се стигне до такава степен?
- Смяташ, че не си на задоволително високо равнище ли?
- Аз съм си на задоволително високо равнище, само че може би, в случай че бях малко по-силен, нямаше да ми трепне ръката. То дори не е трептене, а е леко закъсняване на ръката сега на опъване. Може би тогава нямаше да има защо да се заловен.
- Какъв човек си ти, видяхме, че си доста прочувствен. Какви други качества притежаваш?
- Спокоен и в същото време доста експлозивен. Ако нещо ме подразни, експлодирам и може да стане огромен скандал. После отново се укротявам.
- Много се заприказва и за този твой татус. Може ли да ни кажеш по кое време си го направи и има ли някаква причина за него, доста ли е скъп за теб?
- Този татус е изработен малко след Световното състезание във Фиджи, където се контузих и не можах да завърша. Направен е за да бъде нещото, за което си мислих и което да осъществявам върху кожата си. На татуса написа “Прекалено горделив, с цел да замълча, прекомерно почтен, с цел да съм прочут и прекомерно мощен, с цел да се предам ”. Аз желаех да се отхвърлям по-късно международно състезание, не се виждах на огромния подиум и не желаех да не преставам, само че персоналният ми треньор Живко Николов още веднъж ми оказа помощ. Върнах се в залата и станах международен първенец за юноши, участвах в европейско за мъже, в този момент и на Олимпиадата. Този татус доста демонстрира характера ми сега. - Сега чувстваш ли се по-известен, разпознават ли те хората по улицата, стопират ли те и какво ти споделят?
- Това е нож с две остриета, не желаех по този метод да се прочуя. Исках да съм медалист и като подобен вероятно да ме стопират хората, с цел да ми честитят, а не като пети.
- Притеснява ли те това, че се приказва, че на Олимпиадата в Париж през 2024 година няма да има щанги и бокс? За сметка на това ще включат скейтбординг, сърфинг и брейк, по какъв начин гледаш на това?
- Не може да махаш спортове, които са от първите олимпийски игри. Винаги на олимпиада е имало бокс, битка, щанги и лека атлетика. Как може да смениш щанги и бокс поради сърфинг, скейтборд, брейкове и нелепости? Почва да става толкоз смешно, къде му е спортният темперамент на скейтборда или на брейка - кой ще направи повече кръгчета?! Спортът е бокс, битка, щанги, лека атлетика, а другото (новите спортове) е цялостна подигравка.
- Какво ти следва до края на годината?
- Почивка.
- Само това ли?
- Да, сега си почивам и се възвръщам още.
- Как минава един твой ден, когато се подготвяш за съревнование?
- Тренировка и отмора. Когато не се приготвям, като сега, единствено отмора. По принцип упражнявам сред 4 и 6 часа дневно, главно по две тренировки. Понякога може и една подготовка, зависи от деня.
- Кой те възпламени по щангите, кой те заведе в залата и по кое време стартира в действителност?
- Баща ми ме възпламени. Той е някогашен щангист и като по-малки ни говореше и ни закара в залата. Така стартира всичко.
- Кой е най-щастливият ти миг в последните месеци?
- Много са, не знам дали мога да нарека тъкмо един. Ако би трябвало да кажа, ще е моментът, в който се върнах в България след Токио.
- Как те посрещнаха? Изпита ли страсти, които преди не беше изпитвал?
- Да, сносно ме посрещнаха. Беше доста прелестно да знаеш, че тези хора имат вяра, че си направил каквото би трябвало и просто са те провалили.
- Кой беше най-тъжният ти миг в последните месеци?
- Мисля, че е ясно кой.
- Когато отпътува за Токио, какво имаше в куфара си, имаше ли някакъв амулет, който да ти носи шанс?
- Аз доста нямам доверие в талисмани. Винаги си нося по една дребна Библия, тъй като съм доста религиозен. И това е - облеклата и всичко останало.
- Приятелите ти се майтапят, че когато те приказват за футбол, ти се интересуваш единствено от щанги. От какви други спортове се интересуваш?
- Интересувам се от множеството спортове, само че не ги виждам непрекъснато, тъй като си виждам щангите по-често.
- Има ли футболен тим, на който симпатизираш?
- В международен мащаб Ювентус. Те ми харесват най-вече, не че съм някакъв огромен почитател, просто най-вече ми харесват.
- А футболист?
- Не, нямам обичан футболист.
- Кога за последно плака?
- След Олимпиадата.
- Как би определил живота си?
- Щастлив.
- Настроението е обикновено, към този момент съм малко по-спокоен и съм в отмора сега. Малко по-добре съм.
- Доволен ли си от показаното на Олимпийските игри, реализира ли своите цели, като изключим медала, който не ти дадоха, а си извоюва?
- В последна сметка, ние направихме това, което можехме. Отделен въпрос е, че имаше неправда, само че ние не можехме да създадем освен това - това беше върхът.
- Българите се сплотиха към мнението, че си ощетен от съдиите. Сигурно си получил доста окуражаващи известия, кое те трогна най-вече?
- Всички бяха трогващи, тъй като разбираш, че толкоз доста хора са зад тила ти. Аз самият се усещам отговорен за нещо, за което нямам виновност.
- Обясни самата обстановка. Какво се случи в тези десетина минути, в които имаше еуфория, а ние пред телевизионните екрани не разбрахме какво се случва?
- Случи се това, че си подвигнах щангата, а ми свириха фаул. Това е доказано от доста щангисти и съдии, просто взеха решение да ме прецакат. Когато имаш пари, можеш да направиш каквото искаш, това е действителността.
- Ти усещаше ли, че до момента в който правиш опита, това може да стане мотив за съдийското решение.
- Не, знаех, че в случай че подвигна тежестите, които говорехме с треньора, ще се получи всичко обикновено и ще си взема орден. Но ето, че постоянно би трябвало да имаш едно мислено.
- Защо това трепкане от време на време се толерира от съдиите, а от време на време го дават като неточност?
- Зависи кой им е дал повече пари и зависи кой би трябвало да става медалист. Това е действителността. Цялото съревнование беше толкоз нагласено и толкоз грозно, че нямам думи. Не може на едни хора да им дават опитите, а на други като мен при отсъствието на фаул, да им дават фаул. Всичко е въпрос на пари и на статут.
- Какво ти споделиха треньорите, те също бяха много афектирани от случилото се.
- Те ми говореха истината, че сме съумели, само че са ни прецакали. Беше задоволително да знам, че те мислят по този начин. Но е реалност, че и до ден сегашен не мога да се успокоя и се усещам демотириван, не знам дали ще продължа.
- Какво те стимулира?
- Почти нищо.
- Все отново, в какво малко намираш някаква мотивация?
- В другари, семейство, треньора ми, приятелката ми. Всички ми оказват помощ, само че съм абстрахиран от мисълта за огромни надпревари и огромни тежести. Просто не е в този момент моментът за това.
- Кой е най-близкият ти човек, с кого споделяш тези тежки моменти, а също и щастливите?
- Може би брат ми Стефчо.
- С него ли се чу първо?
- Първо се чух с треньора ми, след това със фамилията ми. Брат ми просто умее да разсмее хората и да обърне нещата нашега, с цел да ми помогне да се усещам по-добре.
- Като видиш тази датска съдийка Тина Байтер, че ще е на твое съревнование, чувстваш ли се демотивиран още преди началото?
- Аз за нея мога да кажа, че е човек, който не е на високо спортно равнище, а дава някакви оценки. Сложили са я за жури, а не е била някаква огромна спортистка и в този момент “реже ” спортисти… нямам думи просто.
- Какво най-вече те нарани в тази обстановка? Каза, че се чувстваш отговорен, без да имаш виновност. Написа и един доста покъртителен пост в обществените мрежи - тогава какви мнения получи, какво ти споделиха хората?
- Писаха ми, да. Постът не беше за да бъде покъртителен, а го почувствах и го написах. Относно разочарованието, се усещам отговорен, тъй като в случай че бях една концепция по-добър, може би нямаше да се стигне до такава степен?
- Смяташ, че не си на задоволително високо равнище ли?
- Аз съм си на задоволително високо равнище, само че може би, в случай че бях малко по-силен, нямаше да ми трепне ръката. То дори не е трептене, а е леко закъсняване на ръката сега на опъване. Може би тогава нямаше да има защо да се заловен.
- Какъв човек си ти, видяхме, че си доста прочувствен. Какви други качества притежаваш?
- Спокоен и в същото време доста експлозивен. Ако нещо ме подразни, експлодирам и може да стане огромен скандал. После отново се укротявам.
- Много се заприказва и за този твой татус. Може ли да ни кажеш по кое време си го направи и има ли някаква причина за него, доста ли е скъп за теб?
- Този татус е изработен малко след Световното състезание във Фиджи, където се контузих и не можах да завърша. Направен е за да бъде нещото, за което си мислих и което да осъществявам върху кожата си. На татуса написа “Прекалено горделив, с цел да замълча, прекомерно почтен, с цел да съм прочут и прекомерно мощен, с цел да се предам ”. Аз желаех да се отхвърлям по-късно международно състезание, не се виждах на огромния подиум и не желаех да не преставам, само че персоналният ми треньор Живко Николов още веднъж ми оказа помощ. Върнах се в залата и станах международен първенец за юноши, участвах в европейско за мъже, в този момент и на Олимпиадата. Този татус доста демонстрира характера ми сега. - Сега чувстваш ли се по-известен, разпознават ли те хората по улицата, стопират ли те и какво ти споделят?
- Това е нож с две остриета, не желаех по този метод да се прочуя. Исках да съм медалист и като подобен вероятно да ме стопират хората, с цел да ми честитят, а не като пети.
- Притеснява ли те това, че се приказва, че на Олимпиадата в Париж през 2024 година няма да има щанги и бокс? За сметка на това ще включат скейтбординг, сърфинг и брейк, по какъв начин гледаш на това?
- Не може да махаш спортове, които са от първите олимпийски игри. Винаги на олимпиада е имало бокс, битка, щанги и лека атлетика. Как може да смениш щанги и бокс поради сърфинг, скейтборд, брейкове и нелепости? Почва да става толкоз смешно, къде му е спортният темперамент на скейтборда или на брейка - кой ще направи повече кръгчета?! Спортът е бокс, битка, щанги, лека атлетика, а другото (новите спортове) е цялостна подигравка.
- Какво ти следва до края на годината?
- Почивка.
- Само това ли?
- Да, сега си почивам и се възвръщам още.
- Как минава един твой ден, когато се подготвяш за съревнование?
- Тренировка и отмора. Когато не се приготвям, като сега, единствено отмора. По принцип упражнявам сред 4 и 6 часа дневно, главно по две тренировки. Понякога може и една подготовка, зависи от деня.
- Кой те възпламени по щангите, кой те заведе в залата и по кое време стартира в действителност?
- Баща ми ме възпламени. Той е някогашен щангист и като по-малки ни говореше и ни закара в залата. Така стартира всичко.
- Кой е най-щастливият ти миг в последните месеци?
- Много са, не знам дали мога да нарека тъкмо един. Ако би трябвало да кажа, ще е моментът, в който се върнах в България след Токио.
- Как те посрещнаха? Изпита ли страсти, които преди не беше изпитвал?
- Да, сносно ме посрещнаха. Беше доста прелестно да знаеш, че тези хора имат вяра, че си направил каквото би трябвало и просто са те провалили.
- Кой беше най-тъжният ти миг в последните месеци?
- Мисля, че е ясно кой.
- Когато отпътува за Токио, какво имаше в куфара си, имаше ли някакъв амулет, който да ти носи шанс?
- Аз доста нямам доверие в талисмани. Винаги си нося по една дребна Библия, тъй като съм доста религиозен. И това е - облеклата и всичко останало.
- Приятелите ти се майтапят, че когато те приказват за футбол, ти се интересуваш единствено от щанги. От какви други спортове се интересуваш?
- Интересувам се от множеството спортове, само че не ги виждам непрекъснато, тъй като си виждам щангите по-често.
- Има ли футболен тим, на който симпатизираш?
- В международен мащаб Ювентус. Те ми харесват най-вече, не че съм някакъв огромен почитател, просто най-вече ми харесват.
- А футболист?
- Не, нямам обичан футболист.
- Кога за последно плака?
- След Олимпиадата.
- Как би определил живота си?
- Щастлив.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ