Трезеге разкри кой е най-важният гол в кариерата му
Световният и европейски първенец Давид Трезеге бе следващият звезден посетител в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Роден е във Франция, само че израства в Буенос Айрес. Беше значима част от най-силния френски отбор на Зинедин Зидан и Дидие Дешан, който победи на Мондиал‘98 и на Европейското през 2000 година. Именно Трезеге вкара „ златния гол “ във вратата на Италия във финала на Евро 2000 в Ротердам. Едно в действителност незабравимо попадение за историята! След пет години и 52 гола в Монако огромният футболист се пребори за статута на жива легенда на Ювентус. За италианския гранд той записа 245 мача и 138 гола. Двукратен притежател на купите във Франция и Италия. Неслучайно през днешния ден е международен дипломат на славния Юве по света.
- Мосю Трезеге, добре пристигнал при нас в „ Код Спорт “. Какви мемоари имате от българския футбол във Вашата кариера?
- Имам доста специфични мемоари от българския футбол. Израснах в Южна Америка и си припомням по какъв начин гледахме международните шампионати. Спомням си България на Мондиала през 1994 година в Америка. Тогава Христо Стоичков беше най-известният и емблематичен състезател на цялото състезание. Точно в оня миг беше доста мощна фигура за целия международен футбол и ние го следяхме с огромен интерес. В днешни дни ваше прието име в международния футбол е Димитър Бербатов. С него, общо взето, сме на една и съща възраст. Израснахме във футбола едновременно и по относително еднакъв метод. Българският футбол постоянно е бил важен и е давал забавни играчи. Приемам ви за футболна нация, която би трябвало да продължи да пораства и да се развива.
- Тази година дойдохте в България поради Димитър Бербатов. Какво е Вашето мнение за него като нападател?
- За мен беше значимо това мое първо посещаване в България и то във вашата столица София. Поканата от страна на Бербатов беше чест за мен. Още повече, че става въпрос за събитие, проведено от неговата фондация в интерес на децата. Много съм удовлетворен, че бях част от този футболен театър, от тази футболна фиеста и също, че се любувах на темпераментната българска аудитория.
- Играл ли сте мач против български тимове?
- На клубно равнище в никакъв случай не съм играл против български тим. Нито в Монако, нито в Ювентус по-късно. А и в националния тим не съм играл против България. Така че на мача на Берба поправих този пропуск на кариерата ми.
- Преди Вие да извършите огромните си триумфи за френския народен тим, има един доста прочут за България мач от 1993 година. Къде го гледахте?
- Да, доста емблематичен мач за България. Тогава бях в Южна Америка. И макар огромното разстояние тези две тежки загуби от България и преди този момент от Израел ме съкрушиха. И освен мен, тъй като останахме отвън Световното през 1994-а. Това беше потрес и може би най-тежкият миг за френския футбол в историята. Но се оказа за положително - по-късно се амбицирахме и спечелихме Световното през 1998 година.
- Тази година Франция гостува на България. Очаквахте ли, че можете да има проблеми с нашия тим?
- Абсолютно. Франция има огромен футболен почит към България. Нямахме победа в София. Мисля, че поколението от футболисти в националния ни тим в този момент е супер класно. А треньорът ни Дешан е доста образован. Мисля, че главната задача на тима ни не бе да се класира за международното състезание в Русия, а да направи удар там. А по принцип във Франция българският тим постоянно ще е почитан и мачовете против вас ще продължат да бъдат сложни и оспорвани.
- Като дребен можехте да избирате да играете или за Аржентина, или за Франция. Как се стигна до решението да изберете отбора на „ петлите “?
- Реално нямах опция да върша избор сред това да играя за Аржентина или за Франция. Единствената опция пред мен, с цел да мога да играя в Европа, беше да съм французин. Разбира се, решението по-късно се оправда, тъй като в дълготраен проект това докара до опция за мен да се изправя против колоси като Батистута и Креспо. Може би щях да имам своите шансове и в аржентинския народен отбор, само че въпреки всичко съумях да стана международен първенец с Франция. И това за мен е един същински мотив да се усещам горделив цялостен живот.
- Голът против Италия на финала на Европейското ли е най-важният във Вашата кариера?
- Да, в действителност е най-важният. След спечелването на Световното през 1998 година, да вдигнеш незабавно и купата на Европейското, е необикновено. Така станахме първият европейски тим, постигнал подобен дубъл. И да, беше неописуемо, само че и пъклен мъчно. Впоследствие след нас същото съумя да направи единствено Испания. И аз съм доста, доста горделив, че бях част от това достижение.
- Тиери Анри ли беше Вашият най-хубав сътрудник в офанзивата?
- Историята ни с Тиери Анри беше доста забавна. Той е може би индивидът, оставил най-дълбока диря в моята кариера. Същото мога да кажа и за друга велика фигура – Алесандро Дел Пиеро. Вдъхновявали са ме и други митове на Юве от славното минало на клуба като Джон Чарлз и Омар Сивори. Гордея се с всички тези хора.
- По ваше време Монако не съумя да стигне до триумфи като през тази година и през 2004-а. Как виждате дребния Мбапе? Вече го съпоставят с вас и с Анри...
- Да, Монако реализира в действителност впечатляващи резултати след последния извоюван от нас шампионат през 1999/2000 година. Като състезател Мбапе е доста забавно и настояще, и бъдеще за френския футбол. Той е доста надарен, само че и млад. Затова и би трябвало да му дадем време. Има качества, предпочитание за игра, мощна воля и това е доста значимо в днешния футбол. Трябваше да вземе сложни решения, само че пък бъдещето като цяло е пред него и имам вяра, че то ще е доста забавно. Най-важното в тази ситуация е, че Килиан е един в действителност образован състезател, който е наясно с това, че би трябвало да пораства и да се развива непрекъснато. И това за него на този стадий е в действителност най-важното.
- Вие сте жива легенда на Ювентус. Защитавахте 10 години цветовете на този клуб. Защо се задържахте толкоз дълго? Нямаше ли различен вид да продължите кариерата си? Например в Англия, Испания или на друго място?
- Имал съм доста оферти и благоприятни условия, само че в никакъв случай не почувствах потребност да си потегли от Юве. В този клуб получавах всичко, от което имах потребност и по тази причина и останах толкоз доста време. Цели 10 прелестни години. Да си задграничен състезател и да успееш да се задържиш толкоз време в огромен тим е неоспорим триумф за мен.
- Вие, Джиджи Буфон, Дел Пиеро... Всички от тази славна компания останахте даже и във втора дивизия, когато тимът беше изваден от елита. Толкова ли е сплотено фамилията на Ювентус?
- В оня значим миг ние направихме един безусловно мъжки избор. И беше в действителност вярно и почтено за почитание това решение да подадем ръка на клуба, който тогава преминаваше през един от най-трудните моменти в историята си. За шанс през днешния ден нещата са доста по-добре и Юве още веднъж е тимът, който тежи на мястото си в Европа.
- Тегне ли някакво проклинание над Ювентус, който към този момент шест пъти губи във край на Шампионската лига? Включително тази година, а и един път с вас през 2003-а…
- Това е трофей, който доста липсва в историята на Ювентус през новия век. При толкоз доста триумфи, поддръжка, емоционалност и нюанс в действителност тежи, че най-ценният трофей ни се изплъзва по една или друга причина. Това основава и психически проблеми, тъй като нямаме „ окей “ в графата съществена цел на клуба. Но пък съм сигурен, че в тази посока напъните ще продължат и триумфът в шампионата няма по какъв начин да не се реализира в един прекрасен ден.
- Десет сезона сте играли задно със славния Джиджи Буфон в един тим. Как може човек да му вкара гол даже и на подготовка?
- Буфон несъмнено е един от най-хубавите вратари в света. Това е по този начин към този момент на практика от две десетилетия. Възхищавам се на огромния му професионализъм, на скромността и желанието му за още триумфи и трофеи. А в тази си задача той се любува оптимално на футбола. И това е най-определящото за него. Говорим за една в действителност огромна фигура, която носи популярност и прави най-хубавото за имиджа на футбола.
- Защо решихте да завършите кариерата си в Ривър Плейт? Имахте носталгия към Аржентина ли?
- Това си беше една фантазия, която не бях съумял да трансформира в действителност. Затова и на финала на кариерата си, когато получих опцията да играя в Аржентина, го изживях по допустимо най-интензивния метод и с голямо предпочитание.
- В България сме слушали доста за Ел Суперкласико на Ривер Плейт против Бока Хуниорс. Какво е възприятието да играеш в този мач?
- Футболът в Южна Америка се изживява по един радикално друг метод от Европа. Адски доста пристрастеност. Това е разликата. Футболът в Южна Америка и в частност в Аржентина не е единствено един театър. Той е и доста пристрастеност, обич и въобще цялостен делириум. Това трансформира нещата в неописуемо шоу, а съперничеството отива от време на време към крайности и излиза отвън рамките на спорта. Всички тези неща демонстрират и още нещо – действително какъв брой значим е футболът за народите от Южна Америка.
- Имате доста лични награди като да вземем за пример Играч №1 на италианското състезание. Избиран сте в Идеалния тим на УЕФА за Шампионска лига. Кой е Вашият обичан трофей?
- За мен най-важният от всички лични и групови титли е успеха на Световното състезание. Една сбъдната детска фантазия. Нещо, което си сънувал толкоз години и най-после то се трансформира в действителност. От гледната точка за персоналните награди това в действителност за мен е и най-високата лична премия. Смятам по този начин, тъй като в последна сметка точно на Мондиала играят най-хубавите играчи от целия свят.
- А какво е да сте измежду 100-те най-велики футболисти на ФИФА, определени от Пеле?
- За мен беше в действителност огромен претекст за наслада, едно в действителност голямо самопризнание е да съм в тази фантастична група от именити футболисти. Наистина бях доста благополучен, че Пеле ме избра да бъда включен.
- С какво се занимавате сега? Има ли късмет да Ви забележим като треньор?
- Не. Не ми харесва работата на треньора. Харесва ми повече страната на футбола, обвързвана с маркетинга. Посланик съм на Ювентус сега. Пътувам доста, с цел да се срещам с разнообразни значими фигури и персони от света на спорта и това към този момент са нещата, които най-вече ми харесват.
- Последен въпрос. В качеството Ви на дипломат на Ювентус, какво да чакаме от този клуб в идващите години?
- Ключовата дума е „ напредък “. Юве сподели, че на национално равнище е номер едно. Имаше опция и изрично потвърди на терена, че е най-значимият клуб в Италия. Поставена е ясна цел и тя е да бъде извоювана Шампионската лига. Освен това, клубът би трябвало да продължи да пораства по значимост на интернационално равнище и това е общо взето най-ключовото от посланието към хората на Юве по целия свят.
- Добре ли е за Ювентус, че Милан и Интер не са в положението, в което сме привикнали да ги виждаме?
- Важно и положително за италианския футбол ще бъде Интер и Милан да влязат в кондицията от мощните си години. Това ще вдигне равнището на шампионата и на италианския футбол. Така че е добре тези клубове да си върнат остарялата мощност.
- Мосю Трезеге, добре пристигнал при нас в „ Код Спорт “. Какви мемоари имате от българския футбол във Вашата кариера?
- Имам доста специфични мемоари от българския футбол. Израснах в Южна Америка и си припомням по какъв начин гледахме международните шампионати. Спомням си България на Мондиала през 1994 година в Америка. Тогава Христо Стоичков беше най-известният и емблематичен състезател на цялото състезание. Точно в оня миг беше доста мощна фигура за целия международен футбол и ние го следяхме с огромен интерес. В днешни дни ваше прието име в международния футбол е Димитър Бербатов. С него, общо взето, сме на една и съща възраст. Израснахме във футбола едновременно и по относително еднакъв метод. Българският футбол постоянно е бил важен и е давал забавни играчи. Приемам ви за футболна нация, която би трябвало да продължи да пораства и да се развива.
- Тази година дойдохте в България поради Димитър Бербатов. Какво е Вашето мнение за него като нападател?
- За мен беше значимо това мое първо посещаване в България и то във вашата столица София. Поканата от страна на Бербатов беше чест за мен. Още повече, че става въпрос за събитие, проведено от неговата фондация в интерес на децата. Много съм удовлетворен, че бях част от този футболен театър, от тази футболна фиеста и също, че се любувах на темпераментната българска аудитория.
- Играл ли сте мач против български тимове?
- На клубно равнище в никакъв случай не съм играл против български тим. Нито в Монако, нито в Ювентус по-късно. А и в националния тим не съм играл против България. Така че на мача на Берба поправих този пропуск на кариерата ми.
- Преди Вие да извършите огромните си триумфи за френския народен тим, има един доста прочут за България мач от 1993 година. Къде го гледахте?
- Да, доста емблематичен мач за България. Тогава бях в Южна Америка. И макар огромното разстояние тези две тежки загуби от България и преди този момент от Израел ме съкрушиха. И освен мен, тъй като останахме отвън Световното през 1994-а. Това беше потрес и може би най-тежкият миг за френския футбол в историята. Но се оказа за положително - по-късно се амбицирахме и спечелихме Световното през 1998 година.
- Тази година Франция гостува на България. Очаквахте ли, че можете да има проблеми с нашия тим?
- Абсолютно. Франция има огромен футболен почит към България. Нямахме победа в София. Мисля, че поколението от футболисти в националния ни тим в този момент е супер класно. А треньорът ни Дешан е доста образован. Мисля, че главната задача на тима ни не бе да се класира за международното състезание в Русия, а да направи удар там. А по принцип във Франция българският тим постоянно ще е почитан и мачовете против вас ще продължат да бъдат сложни и оспорвани.
- Като дребен можехте да избирате да играете или за Аржентина, или за Франция. Как се стигна до решението да изберете отбора на „ петлите “?
- Реално нямах опция да върша избор сред това да играя за Аржентина или за Франция. Единствената опция пред мен, с цел да мога да играя в Европа, беше да съм французин. Разбира се, решението по-късно се оправда, тъй като в дълготраен проект това докара до опция за мен да се изправя против колоси като Батистута и Креспо. Може би щях да имам своите шансове и в аржентинския народен отбор, само че въпреки всичко съумях да стана международен първенец с Франция. И това за мен е един същински мотив да се усещам горделив цялостен живот.
- Голът против Италия на финала на Европейското ли е най-важният във Вашата кариера?
- Да, в действителност е най-важният. След спечелването на Световното през 1998 година, да вдигнеш незабавно и купата на Европейското, е необикновено. Така станахме първият европейски тим, постигнал подобен дубъл. И да, беше неописуемо, само че и пъклен мъчно. Впоследствие след нас същото съумя да направи единствено Испания. И аз съм доста, доста горделив, че бях част от това достижение.
- Тиери Анри ли беше Вашият най-хубав сътрудник в офанзивата?
- Историята ни с Тиери Анри беше доста забавна. Той е може би индивидът, оставил най-дълбока диря в моята кариера. Същото мога да кажа и за друга велика фигура – Алесандро Дел Пиеро. Вдъхновявали са ме и други митове на Юве от славното минало на клуба като Джон Чарлз и Омар Сивори. Гордея се с всички тези хора.
- По ваше време Монако не съумя да стигне до триумфи като през тази година и през 2004-а. Как виждате дребния Мбапе? Вече го съпоставят с вас и с Анри...
- Да, Монако реализира в действителност впечатляващи резултати след последния извоюван от нас шампионат през 1999/2000 година. Като състезател Мбапе е доста забавно и настояще, и бъдеще за френския футбол. Той е доста надарен, само че и млад. Затова и би трябвало да му дадем време. Има качества, предпочитание за игра, мощна воля и това е доста значимо в днешния футбол. Трябваше да вземе сложни решения, само че пък бъдещето като цяло е пред него и имам вяра, че то ще е доста забавно. Най-важното в тази ситуация е, че Килиан е един в действителност образован състезател, който е наясно с това, че би трябвало да пораства и да се развива непрекъснато. И това за него на този стадий е в действителност най-важното.
- Вие сте жива легенда на Ювентус. Защитавахте 10 години цветовете на този клуб. Защо се задържахте толкоз дълго? Нямаше ли различен вид да продължите кариерата си? Например в Англия, Испания или на друго място?
- Имал съм доста оферти и благоприятни условия, само че в никакъв случай не почувствах потребност да си потегли от Юве. В този клуб получавах всичко, от което имах потребност и по тази причина и останах толкоз доста време. Цели 10 прелестни години. Да си задграничен състезател и да успееш да се задържиш толкоз време в огромен тим е неоспорим триумф за мен.
- Вие, Джиджи Буфон, Дел Пиеро... Всички от тази славна компания останахте даже и във втора дивизия, когато тимът беше изваден от елита. Толкова ли е сплотено фамилията на Ювентус?
- В оня значим миг ние направихме един безусловно мъжки избор. И беше в действителност вярно и почтено за почитание това решение да подадем ръка на клуба, който тогава преминаваше през един от най-трудните моменти в историята си. За шанс през днешния ден нещата са доста по-добре и Юве още веднъж е тимът, който тежи на мястото си в Европа.
- Тегне ли някакво проклинание над Ювентус, който към този момент шест пъти губи във край на Шампионската лига? Включително тази година, а и един път с вас през 2003-а…
- Това е трофей, който доста липсва в историята на Ювентус през новия век. При толкоз доста триумфи, поддръжка, емоционалност и нюанс в действителност тежи, че най-ценният трофей ни се изплъзва по една или друга причина. Това основава и психически проблеми, тъй като нямаме „ окей “ в графата съществена цел на клуба. Но пък съм сигурен, че в тази посока напъните ще продължат и триумфът в шампионата няма по какъв начин да не се реализира в един прекрасен ден.
- Десет сезона сте играли задно със славния Джиджи Буфон в един тим. Как може човек да му вкара гол даже и на подготовка?
- Буфон несъмнено е един от най-хубавите вратари в света. Това е по този начин към този момент на практика от две десетилетия. Възхищавам се на огромния му професионализъм, на скромността и желанието му за още триумфи и трофеи. А в тази си задача той се любува оптимално на футбола. И това е най-определящото за него. Говорим за една в действителност огромна фигура, която носи популярност и прави най-хубавото за имиджа на футбола.
- Защо решихте да завършите кариерата си в Ривър Плейт? Имахте носталгия към Аржентина ли?
- Това си беше една фантазия, която не бях съумял да трансформира в действителност. Затова и на финала на кариерата си, когато получих опцията да играя в Аржентина, го изживях по допустимо най-интензивния метод и с голямо предпочитание.
- В България сме слушали доста за Ел Суперкласико на Ривер Плейт против Бока Хуниорс. Какво е възприятието да играеш в този мач?
- Футболът в Южна Америка се изживява по един радикално друг метод от Европа. Адски доста пристрастеност. Това е разликата. Футболът в Южна Америка и в частност в Аржентина не е единствено един театър. Той е и доста пристрастеност, обич и въобще цялостен делириум. Това трансформира нещата в неописуемо шоу, а съперничеството отива от време на време към крайности и излиза отвън рамките на спорта. Всички тези неща демонстрират и още нещо – действително какъв брой значим е футболът за народите от Южна Америка.
- Имате доста лични награди като да вземем за пример Играч №1 на италианското състезание. Избиран сте в Идеалния тим на УЕФА за Шампионска лига. Кой е Вашият обичан трофей?
- За мен най-важният от всички лични и групови титли е успеха на Световното състезание. Една сбъдната детска фантазия. Нещо, което си сънувал толкоз години и най-после то се трансформира в действителност. От гледната точка за персоналните награди това в действителност за мен е и най-високата лична премия. Смятам по този начин, тъй като в последна сметка точно на Мондиала играят най-хубавите играчи от целия свят.
- А какво е да сте измежду 100-те най-велики футболисти на ФИФА, определени от Пеле?
- За мен беше в действителност огромен претекст за наслада, едно в действителност голямо самопризнание е да съм в тази фантастична група от именити футболисти. Наистина бях доста благополучен, че Пеле ме избра да бъда включен.
- С какво се занимавате сега? Има ли късмет да Ви забележим като треньор?
- Не. Не ми харесва работата на треньора. Харесва ми повече страната на футбола, обвързвана с маркетинга. Посланик съм на Ювентус сега. Пътувам доста, с цел да се срещам с разнообразни значими фигури и персони от света на спорта и това към този момент са нещата, които най-вече ми харесват.
- Последен въпрос. В качеството Ви на дипломат на Ювентус, какво да чакаме от този клуб в идващите години?
- Ключовата дума е „ напредък “. Юве сподели, че на национално равнище е номер едно. Имаше опция и изрично потвърди на терена, че е най-значимият клуб в Италия. Поставена е ясна цел и тя е да бъде извоювана Шампионската лига. Освен това, клубът би трябвало да продължи да пораства по значимост на интернационално равнище и това е общо взето най-ключовото от посланието към хората на Юве по целия свят.
- Добре ли е за Ювентус, че Милан и Интер не са в положението, в което сме привикнали да ги виждаме?
- Важно и положително за италианския футбол ще бъде Интер и Милан да влязат в кондицията от мощните си години. Това ще вдигне равнището на шампионата и на италианския футбол. Така че е добре тези клубове да си върнат остарялата мощност.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ