Кристалина Георгиева: Възстановяването ще е бавно и неравномерно
Световната стопанска система сподели резистентност, само че възобновяване е постепенно и неравномерно. През последните месеци рисковете понижиха, само че към момента са ориентирани в посока надолу. Общата инфлация е към половината от пиковата си стойност през 2022 година, само че спадът на базисната инфлация е по-плавен.
Инерцията на растежа в множеството страни с ниски приходи и нововъзникващи пазарни стопански системи отслабва, а постигането на Целите за стабилно развиване до 2030 година става все по-голямо предизвикателство. Макар че възобновяване на ценовата непоклатимост, нормализирането на фискалната политика и отбраната на уязвимите групи остават краткосрочни политически цели, политиците следва интензивно да организират политики, които могат да поддържат устойчивия напредък - в това число макроструктурни промени и зелен преход. Многостранното съдействие е от решаващо значение за справяне с провокациите, които спъват световното възобновяване и засенчват бъдещото благополучие, в това число рисковете, свързани с геоикономическата фрагментация.
Това се споделя в изказване на ръководещия шеф на МВФ Кристалина Георгиева пред Комитета за развиване по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Маракеш.
Агенцията БГНЕС разгласява цялостния текст на изказването:
През 2023 година международната стопанска система сподели известна резистентност... С отшумяването на пандемията от COVID-19, нормализирането на веригите за доставки и преодоляването на разтърсванията във финансовия бранш през 2023 година международната стопанска система стартира да демонстрира признаци на резистентност. Така съгласно прогнозите световният напредък през 2023 година се чака да бъде 3,0 % — с 0,2 процентни пункта по-висок от планувания през април 2023 година
... само че няколко фактора попречват по-силното възобновяване и средносрочните вероятности са слаби.
Въпреки това няколко фактора попречват по-силното възобновяване. Натрупаните по време на пандемията спестявания, които подкрепяха потреблението, са на привършване, възобновяване в областта на услугите след пандемията към този момент не е настъпило, а индустриалната интензивност е отслабнала. Същевременно войната в Украйна, повишението на лихвените проценти от централните банки, лимитираните фискални благоприятни условия, в това число високите равнища на дълга, геоикономическата фрагментация и зачестилите рискови метеорологични феномени натежават върху вероятностите. Като цяло прогнозите са за световен напредък от 2,9 % през 2024 година и 3,1 % в средносрочен проект, което е най-ниското ниво от десетилетия насам.
Растежът в развитите стопански системи остава муден.
Благодарение на преодоляването на разтърсванията във финансовия бранш растежът в развитите стопански системи (РИ) се увеличи с 0,2 процентни пункта до 1,5 % през 2023 година Тези позитивни вести се компенсират от продължаващата уязвимост в производството, към момента високата инфлация и отслабващите резултати от предходни ограничения за стимулиране. В резултат на това се чака растежът да остане на равнище от 1,4 % през 2024 година, което е много под регистрираните през 2022 година 2,6 %.
Стабилният напредък в страните с нововъзникващи пазари и в разрастващите се стопански системи крие районни разлики.
През 2023 година и 2024 година растежът на нововъзникващите пазари и разрастващите се стопански системи (НУРБ) се чака да остане като цяло постоянен на равнище от 4,0 %. Регионалните разлики обаче са обилни, което отразява състава на търговията на страните и способността им да се оправят със разтърсванията в цените на силата и храните. Растежът в страните с нововъзникващи пазари и в разрастващите се страни в Европа се чака да се ускори през идващите две години, защото стопанските системи се приспособяват към войната в Украйна. За разлика от тях нововъзникващите и разрастващите се стопански системи в Азия ще бъдат изключително наранени от забавянето на растежа в Китай. Комбинацията от промени на стоковите пазари, влошаващи се климатични шокове, възходящи произшествия в региона на вътрешната сигурност и закъснение на международната стопанска система ще понижат динамичността на растежа на НУРБ в останалата част на света по отношение на равнищата им от 2022 година В Африка дефицитът на електрическа енергия и по-ниският рандеман на петрол и газ също ще играят роля.
Влошаване на вероятностите за доближаване на приходите в сходство със слабите средносрочни прогнози за растежа.
Влошаването на вероятностите за напредък в множеството стопански системи с ниски приходи в допълнение ще забави доближаването на техните нива на приход на глава от популацията с тези на по-богатите страни. Постигането на Целите за стабилно развиване до 2030 година ще стане извънредно мъчно. Според прогнозите растежът в тези стопански системи ще намалее от 5,2 % през 2022 година до 4,0 % през 2023 година — с 0,7 процентни пункта по-ниско по отношение на прогнозата от април 2023 година, а средносрочните стопански вероятности ще останат слаби. Наследените резултати от минали разтърсвания — най-видими под формата на провали върху работната мощ, продоволствена неустановеност, спорове и висок обществен дълг — се усложняват от все по-чести метеорологични разтърсвания, по-трудна среда за външно финансиране, странични резултати от неустойчивостта и споровете, както и от последствията от геоикономическата фрагментация.
Инфлацията понижава, само че битката към момента не е завършила. Предвижда се световната базисна инфлация да продължи понижава стабилно от 8,7 % през 2022 година до 6,9 % през 2023 година и 5,8 % през 2024 година Дезинфлацията през 2023 година се дължи най-вече на понижаването на интернационалните цени на суровините, въпреки че стягането на паричната политика и нормализирането на веригите на доставки също способстват за това. Намаляването на базисната инфлация обаче наподобява ще бъде по-плавно. Нейната резистентност се обуславя от резултатите на преместване от минали разтърсвания на базисната инфлация посредством каналите на относителните цени и краткосрочните упования, както и от натиска на търсенето, провокиран от свитите пазари на труда. Спадът на инфлацията в страните с нововъзникващи пазари и в разрастващите се страни е по-плавен, в сравнение с в страните с развити стопански системи, което значително отразява по-високата експозиция на цените на суровините и валутните курсове, въпреки че на доста от граничните пазари тя понижава с бързи темпове. Дългосрочните инфлационни упования към този момент остават постоянни.
През последните месеци рисковете понижиха, само че към момента са ориентирани към намаляване. Неблагоприятните опасности понижиха от април 2023 година насам с помощта на превъзмогването на напрежението, обвързвано с тавана на дълга в Съединени американски щати, преодоляването на финансовите разтърсвания и намаляването на общата инфлация. Въпреки това рисковете за световния напредък не престават остават забележими. Основните неподходящи опасности включват мощно неустойчиви цени на храните и силата в изискванията на климатични и геополитически разтърсвания, опазване на базисната инфлация, обновяване на разтърсванията на финансовите пазари, напрежение в бранша на недвижимите парцели, по-широки дългови усложнения в страните с развита стопанска система, усилване на геоикономическата фрагментация, повишаване на неравенството и възобновяване на обществените безредици. В позитивен проект може да се следи по-бързо възобновяване на вътрешното търсене, софтуерни пробиви или меко приземяване в РИ на фона на намаляваща инфлация.
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ
Все още е нужна строга парична политика, с цел да се възвърне ценовата непоклатимост, само че степента на стягане може да стане все по-диференцирана в обособените страни.
Устойчивото възобновяване на ценовата непоклатимост остава главен приоритет. Като цяло централните банки следва да поддържат строга позиция по паричната политика и да заобикалят преждевременното ѝ облекчение, изключително в страни с нараснала и устойчива инфлация. Ефективната връзка е от решаващо значение за закрепването на дълготрайните инфлационни упования и за свеждането до най-малко на намаляването на икономическия напредък в процеса на дезинфлация.
Същевременно стягането на паричната политика дава резултати по-бързо в някои страни, в сравнение с в други, което допуска обилни разлики в подобаващата позиция на паричната политика в обособените страни. Там, където инфлацията се охлажда и инфлационните упования са закрепени, последователното прекосяване към по-неутрална позиция може да е целесъобразно. Независимо от това централните банки следва да дават знак, че не престават да се стремят към ценова непоклатимост. Несигурността по отношение на пътя на дезинфлацията изисква деликатно и учредено на данни калибриране на политиката, като се регистрират разноските от прекомерно ранно или прекомерно късно понижаване на лихвените проценти.
Финансовият бранш би трябвало да бъде следен деликатно.
Финансовият бранш продължава да бъде подложен на напън и централните банки би трябвало да следят от близко рисковете в банковия, небанковия финансов и имотния бранш и да отстраняват пропуските в данните, надзора и регулирането. Макропруденциалните политики могат да се употребяват превантивно. В случай на пазарен стрес централните банки би трябвало да имат подготвеност да употребяват принадлежности за обезпечаване на бърза и мощна ликвидна поддръжка, като в същото време се преценяват с рисковете от честен риск. Държавите, изложени на външни разтърсвания, следва да употребяват пълноценно световната мрежа за финансова сигурност, като в същото време организират подобаващи макроикономически политики.
Нормализирането на фискалната политика може да способства за постигането на голям брой цели. Необходима е строга фискална позиция, с цел да се възстановят фискалните буфери. Внимателното даване на информация по отношение на средносрочната рамка, която поддържа фискалната резистентност, е значимо за създаване на доверие и отбягване на деструктивни пазарни реакции. Съставът на фискалната промяна би трябвало да пази най-уязвимите, изключително защото те са непропорционално наранени от по-високата инфлация. Нецелевите ограничения, по-специално тези, които пречат на ценовите сигнали, следва да бъдат последователно прекратени. По-строгата фискална позиция би могла да подкрепи и напъните за понижаване на дефлацията посредством понижаване на съвкупното търсене, закрепване на инфлационните упования и усилване на цялостния ангажимент за ценова непоклатимост. За страните с развито икономическо пространство активизирането на вътрешни доходи, по-голямата успеваемост на разноските и усъвършенстваната институционална фискална рамка получават все по-голямо значение пред лицето на огромните отговорности за обслужване на дълга и потребностите от разноски.
Засилването на структурните промени може да облекчи компромисите в политиката. Слабият напредък усилва компромисите, пред които са изправени държавните управления в напъните им да понижат инфлацията и да възстановят фискалното пространство. Той също по този начин лимитира наличните запаси за справяне с други дълготрайни провокации, като понижаване на бедността и изменение на климата. Дълбоките структурни промени могат да облекчат тези ограничавания.
Реформите би трябвало да бъдат целенасочени и деликатно подредени. Реформите, които облекчават най-критичните ограничавания, следва да се обединят и да се приоритизират, с цел да се натрупат изгоди и да се обезпечи социална поддръжка. В това отношение изключително потребни са промените в ръководството, бизнес регулациите, пазара на труда и външния бранш. Индустриалните политики, въпреки и потребни, когато външните фактори или пазарните дефекти са добре разпознати, следва да заобикалят протекционизма и да са в сходство с разпоредбите на Световната комерсиална организация (СТО).
Многостранната съгласуваност е от жизненоважно значение за разрешаването на казуса с дълга, обезпечаването на продоволствена сигурност и ускоряването на екологичния преход.
Глобалният темперамент на редица провокации - облекчение на дълга, продоволствена сигурност и изменение на климата - прави многостранното съдействие извънредно значимо. Като се има поради централната роля на интернационалната търговия, съществува незабавна нужда да се възвърне доверието в многостранните рамки, като се стартира със СТО.
Близо 60% от страните с ниски приходи са изложени на висок риск или към този момент са в затруднено състояние с дълга. Общата рамка на Г-20 отбелязва прогрес, като наскоро беше реализирано съглашение сред формалните двустранни кредитори по отношение на третирането на дълга на Замбия и прогрес във връзка с Гана. Дискусиите в границите на Глобалната кръгла маса за държавния дълг (ГКМДД) също спомагат за поощряване на общото схващане на основните понятия и избрания за дейно преструктуриране на дълга. Тези старания би трябвало да бъдат в допълнение ускорени.
Продоволствената сигурност продължава да бъде застрашена от рисковите климатични условия и войната в Украйна, по-специално от прекъсването на самодейността за черноморски зърнени храни. Страните следва да отстранен комерсиалните ограничавания и да подсигуряват световния поток от селскостопански първични материали за доставяне с храни. Необходимо е да се ускори многостранното съдействие в региона на продоволствената сигурност с основаваща се на правила рамка за рестриктивните мерки върху износа на храни.
Тазгодишните интензивни горещи талази, суши и опустошителни наводнения на фона на рекордни световни температури акцентират нуждата от незабавни дейности в региона на климата. Многостранното съдействие може да спомогне за ускорение на екологичния преход, като обезпечи платформа за съгласуваност на ценообразуването на въглеродните излъчвания, отбягване на нарушаванията в интернационалната търговия и капиталовите потоци посредством екологични промишлени политики, основаване на зелен кулоар за обезпечаване на потока от значими минерали и възстановяване на обмена на данни и стандартизацията.
ПОДКРЕПА ОТ МВФ
Фондът продължава да приспособява кредитните си принадлежности към изменящата се световна среда. Инструментите на Фонда за разпределяне на заеми не престават да поддържат напъните на членовете за подсилване на макроикономическата непоклатимост и реализиране на структурни промени в предизвикателна световна среда. Беше утвърдено краткотрайно нарастване на лимитите за естествен достъп по сметката за общи запаси на Фонда (СОР). Бяха въведени промени на защитните кредитни принадлежности, с цел да се подсигурява тяхната мощна сигнална мощ, дарба за реагиране и за справяне с външните опасности. Фондът също по този начин удължи краткотрайно по-високите кумулативни предели за достъп до незабавно финансиране до края на юни 2024 година за инструментите за бързо финансиране и до прегледа на Доверителния фонд за понижаване на бедността и напредък (ДФНБР) през 2024/25 година за механизма за бързо кредитиране. Лихвените проценти по всички заеми по ДФНБР също ще останат нулеви до тогава.
Както беше очебийно в неотдавнашното взаимно изказване за усилване на съдействието сред МВФ и Световната банка, Фондът и Световната банка не престават да укрепват съдействието си, в това число с други интернационалните организации. Това съдействие, което обхвана и СТО, Световната продоволствена стратегия и Организацията по издръжка и земеделие, спомогна за превъзмогване на международната продоволствена рецесия. Двадесет и девет страни, наранени от продоволствената рецесия, получиха финансова поддръжка от Фонда, в това число шест страни в границите на Прозореца за продоволствени разтърсвания (ППС). Срокът на деяние на ППС беше продължен с шест месеца до края на март 2024 година като ексклузивен инструмент.
Търсенето на стратегии, подкрепяни от Механизма за резистентност и непоклатимост (МУС), остава мощно и продължава да се покачва. Управителният съвет е одобрил единадесет стратегии по МУС, а в средата на 2024 година е плануван промеждутъчен обзор за по-нататъшно подсилване на дизайна и изискванията на МУС. За да се резервира преференциалният темперамент на отпущането на заеми по МУС за членовете на Фонда с най-ниски приходи, беше избран таван на лихвените проценти. Досега всички МУС са били ориентирани към изменението на климата, само че сега се водят полемики с Банката и Световната здравна организация за завършване на рамка за съдействие в региона на готовността за пандемии.
За да е ефикасен МВФ, той има потребност от съответно финансиране.
МВФ би трябвало да разполага с съответни запаси, с цел да може да извършва ролята си на център на международната мрежа за финансова сигурност. Завършването на 16-ия общ обзор на квотите до края на 2023 година е от основно значение, с цел да се подсигурява, че размерът и съставът на средствата в Сметка на общите запаси (СОР) ще останат съответни. Като се има поради възходящото търсене на заеми от ДФНБР, обезпечаването на финансирането на ДФНБР също е от решаващо значение.
По отношение на Доверителния фонд за резистентност и непоклатимост (ДФУС) е реализиран добър прогрес в набирането на средства, като досега са получени над 40 милиарда щатски $ под формата на задължения, а стопански по-силните страни се предизвикват да усилят упоритостта си за ориентиране на СПТ над първичната цел от 20 % от разпределените през 2021 година СПТ, с цел да оказват помощ да се отговори на огромното търсене на средства по линия на ДФУС.
МВФ работи интензивно по въпросите на дълга. В допълнение към значимия си принос към Общата рамка и Глобалната кръгла маса за държавния дълг МВФ продължава да работи с Банката за използване на многостранния метод за справяне с уязвимостта на дълга. МВФ също по този начин работи по политиката си за финансови гаранции, с цел да усъвършенства съдействието си със страните в развой на преструктуриране на дълга, и ще стартира прегледа на рамката на МВФ и Световната банка за резистентност на дълга на страните с ниски приходи.
Надзорът и развиването на потенциала на МВФ не престават да еволюират.
Двустранният и многостранният контрол на МВФ продължава да включва нови аналитични изводи по зараждащи въпроси. Актуализираният институционален взор насочва политическите препоръки на Фонда по отношение на финансовите потоци, а въвеждането на интегрираната рамка за политика продължава. Фондът вкарва в деяние тактиките си за климата, цифровизацията, нестабилните страни, равенството сред половете, ръководството и обществените разноски, като делът на отчетите по консултациите по член IV, съдържащи задълбочени разисквания на обвързваните с тях въпроси, когато те са от макрокритично значение, нараства. Фондът преразглежда тактиката си за битка с изпирането на пари / противопоставяне на финансирането на тероризма.
Усилията за по-нататъшно модернизиране на осъществяването, ръководството и администрирането на развиването на потенциала ще се основават на идния обзор на тактиката на Фонда за развиване на потенциала. Стратегията за корпоративно развиване на Фонда ще продължи да се реализира в главните области на експертиза на МВФ и ще се разшири в области, които съставляват нови провокации и благоприятни условия за членовете, в това число изменението на климата, цифровите пари, приобщаването и равенството сред половете. /БГНЕС
