Световната банка попари България. Какво става с икономиката ни?
Световната банка попари България. Тя регистрира огромно закъснение в растежа на стопанската система ни.
Той ще е с близо 1/3 по-бавен св съпоставяне с прогнозата от януари. Причината е войната в Украйна, а рисковете от нескончаем боен спор сочат към още корекции на растежа надолу. Вместо 3.8% от Брутният вътрешен продукт новите упования са за 2.6%, т.е. промяна за стесняване на растежа от 1.2 процентни пункта, сочи прогнозата на Световната банка, включена в пролетния й отчет.
Друг риск, който банката показва, е завръщането на талази от COVID-19 поради ниското равнище на имунизиране в страната.
Три аргументи за заварения растеж на стопанската система показва международната банка: инфлацията, забавения проект за възобновяване и неналичието на оперативни стратегии.
Инфлацията, която към този момент стигна 10%, ще продължи да свива покупателната дарба на българите и ще усилва бедността най-малкото доникъде на годината. Очакванията за 2022 година са за годишна инфлация на потребителските артикули от 9.3%, а това е близо три пъти повече по отношение на 3.3% от 2021 година и несравнимо по-висок индикатор от 1.7% през 2020 година
Забавянето на Плана за възобновяване и резистентност и оперативни стратегии по бюджета на Европейски Съюз за 2021 - 2027 година също ще понижат растежа на стопанската система, сочи отчетът.
В средносрочен проект растежът най-вероятно ще се движи от два фактора: обществени вложения на евросредства и усъвършенствани упования на бизнеса поради идно влизане на България в еврозоната. Нетните директни задгранични вложения в България ще продължат да понижават в идващите три години приблизително с по 1.7% годишно.
Корекция на утвърждения в края на февруари бюджет към този момент се чака през лятото и в Световната банка считат, че с консервативната фискална политика на българското държавно управление от последните две десетилетия към този момент е завършено. Фискалният недостиг евентуално ще надвиши 4.1% от Брутният вътрешен продукт, планувани за оптимистичен стопански напредък от 4.8% и преди Русия да нападне Украйна.
окладът отбелязва като позитивен миг образуването на държавно управление след траяла съвсем през цялата 2021 година политическа рецесия. " Има огромни упования кабинетът да се заеме със структурни промени в редица сфери, в това число правораздаването и управлението на корупцията ", написа още в разбора за страната ни.
Очакванията за 2023 година са за напредък на българската стопанска система с 4.3%. За 2024 година, когато се чака страната да стане член на еврозоната, прогнозата е за растеж с 3.7%.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Той ще е с близо 1/3 по-бавен св съпоставяне с прогнозата от януари. Причината е войната в Украйна, а рисковете от нескончаем боен спор сочат към още корекции на растежа надолу. Вместо 3.8% от Брутният вътрешен продукт новите упования са за 2.6%, т.е. промяна за стесняване на растежа от 1.2 процентни пункта, сочи прогнозата на Световната банка, включена в пролетния й отчет.
Друг риск, който банката показва, е завръщането на талази от COVID-19 поради ниското равнище на имунизиране в страната.
Три аргументи за заварения растеж на стопанската система показва международната банка: инфлацията, забавения проект за възобновяване и неналичието на оперативни стратегии.
Инфлацията, която към този момент стигна 10%, ще продължи да свива покупателната дарба на българите и ще усилва бедността най-малкото доникъде на годината. Очакванията за 2022 година са за годишна инфлация на потребителските артикули от 9.3%, а това е близо три пъти повече по отношение на 3.3% от 2021 година и несравнимо по-висок индикатор от 1.7% през 2020 година
Забавянето на Плана за възобновяване и резистентност и оперативни стратегии по бюджета на Европейски Съюз за 2021 - 2027 година също ще понижат растежа на стопанската система, сочи отчетът.
В средносрочен проект растежът най-вероятно ще се движи от два фактора: обществени вложения на евросредства и усъвършенствани упования на бизнеса поради идно влизане на България в еврозоната. Нетните директни задгранични вложения в България ще продължат да понижават в идващите три години приблизително с по 1.7% годишно.
Корекция на утвърждения в края на февруари бюджет към този момент се чака през лятото и в Световната банка считат, че с консервативната фискална политика на българското държавно управление от последните две десетилетия към този момент е завършено. Фискалният недостиг евентуално ще надвиши 4.1% от Брутният вътрешен продукт, планувани за оптимистичен стопански напредък от 4.8% и преди Русия да нападне Украйна.
окладът отбелязва като позитивен миг образуването на държавно управление след траяла съвсем през цялата 2021 година политическа рецесия. " Има огромни упования кабинетът да се заеме със структурни промени в редица сфери, в това число правораздаването и управлението на корупцията ", написа още в разбора за страната ни.
Очакванията за 2023 година са за напредък на българската стопанска система с 4.3%. За 2024 година, когато се чака страната да стане член на еврозоната, прогнозата е за растеж с 3.7%.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ