Референдум ли? Топ водещ взриви ефира с този коментар
Светослав Иванов напомни, че Адолф Хитлер провокира злините на Втората международна война, идвайки на власт, носен на гребена на референдуми и смятайки, че извършва волята на народа.
" Всичко стартира с няколко елементарни въпроса. Въпроси, които щяха да го изстрелят до върха на властта. Първо попита народа " Съгласни ли сте страната ни да се отдръпна от Лигата на нациите? ". И народът сподели " Да ".
-->
След това попита същия народ: „ Съгласни ли сте да слеем позицията на президента с тази на премиера? “.
След това попита същия народ: „ Съгласни ли сте да слеем позицията на президента с тази на премиера? “.
И народът сподели – да. След година попита народа си за трети път: „ Съгласни ли сте да анексираме Австрия? “. И народът сподели... да. Всички знаем какво следва.
Но след тези референдуми, с които Адолф Хитлер легитимира стъпките си към всеобщата международна злополука, германците в никакъв случай повече не си и помислят да провеждат референдуми, спомняйки си тъкмо въпросите, с които нацизма си проправя път под общото утвърждение на обществото. Защото както обичал да споделя и Хитлер – „ Аз извършвам волята на народа си “.
Референдумите на доктрина звучат заслужено – пряк акт на народна власт.
Като оня миг, в който в антична Елада, жителите на Атина дали своят вот на референдум „ Да бъде ли погубен Сократ? “
Но на процедура – всяка тирания или популизъм постоянно стартира с концепция за референдум. След Хитлер, в Западния свят постоянно доста са внимавали с референдумите. А на Изток – тъкмо обратното.
Комунистическата власт потапя България точно след „ национален референдум “. Същите референдуми се организират във всички страни оттатък Желязната завеса. Затова и републиките ни се нарекли „ национални “.
Защото няма огромен политически развой, който да се свежда единствено до „ да “ или „ не “
Бум – британците са вън, след „ Глупостта на века “, както доста британски анализатори нарекоха Брекзит.
" В този смисъл, доста ми се желае да забележим повече политици, които оферират решения, подготвени да носят отговорност за тях, а не да подмятат въпроси и трансферират отговорност върху една част от обществото, които биха дали своят вот по този начин, както на самите основатели им се желае. ",каза още Светослав Иванов.
" Всичко стартира с няколко елементарни въпроса. Въпроси, които щяха да го изстрелят до върха на властта. Първо попита народа " Съгласни ли сте страната ни да се отдръпна от Лигата на нациите? ". И народът сподели " Да ".
-->
След това попита същия народ: „ Съгласни ли сте да слеем позицията на президента с тази на премиера? “.
След това попита същия народ: „ Съгласни ли сте да слеем позицията на президента с тази на премиера? “.
И народът сподели – да. След година попита народа си за трети път: „ Съгласни ли сте да анексираме Австрия? “. И народът сподели... да. Всички знаем какво следва.
Но след тези референдуми, с които Адолф Хитлер легитимира стъпките си към всеобщата международна злополука, германците в никакъв случай повече не си и помислят да провеждат референдуми, спомняйки си тъкмо въпросите, с които нацизма си проправя път под общото утвърждение на обществото. Защото както обичал да споделя и Хитлер – „ Аз извършвам волята на народа си “.
Референдумите на доктрина звучат заслужено – пряк акт на народна власт.
Като оня миг, в който в антична Елада, жителите на Атина дали своят вот на референдум „ Да бъде ли погубен Сократ? “
Но на процедура – всяка тирания или популизъм постоянно стартира с концепция за референдум. След Хитлер, в Западния свят постоянно доста са внимавали с референдумите. А на Изток – тъкмо обратното.
Комунистическата власт потапя България точно след „ национален референдум “. Същите референдуми се организират във всички страни оттатък Желязната завеса. Затова и републиките ни се нарекли „ национални “.
Защото няма огромен политически развой, който да се свежда единствено до „ да “ или „ не “
Бум – британците са вън, след „ Глупостта на века “, както доста британски анализатори нарекоха Брекзит.
" В този смисъл, доста ми се желае да забележим повече политици, които оферират решения, подготвени да носят отговорност за тях, а не да подмятат въпроси и трансферират отговорност върху една част от обществото, които биха дали своят вот по този начин, както на самите основатели им се желае. ",каза още Светослав Иванов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ