Как балерина №1 в света разказа играта на София
Светлана Захарова е балерина №1 в света, а гастролът й в София сигурно е най-сензационното културно събитие на годината. И освен поради елементарния факт, че някой, който е настоящ водач на планетата, въобще прави директна среща с българската аудитория, макар че и това си е огромно нещо, само че доста повече заради всички революции, които тя носи носи.
Спектакълът на Захарова Аморе е невероятна игра с столетия, култури и танци. Трите елементи са хем като цяло, хем контрастират. Първата е реверанс пред класическия балет, в който руснаците нямат равни най-малко през последните 100 години - от Анна Павлова, през Плисецкая, Уланова, та до Захарова през днешния ден.
Втората е показно по какъв начин една класическа балерина може да прави съвременен балет, така наречен контемпорари, каквото специалистите по него не съумяват. Третата част - съвременен балет със средствата и музиката на класическия, е невероятна игра и е намигане освен към двата типа на това изкуство, които явно могат да бъдат смесвани красиво, само че и към разделянето на функциите на мъжки и женски - значи намигане, в случай че щете, и към прословутата Истанбулска спогодба.
А Захарова прави мъжките партии по-добре и от най-хубавите балетисти на Большой театр, които й партнират, както се видя на сцената на първа зала на НДК - голяма, само че необикновено изпълнена от тази нежна като порцеланова статуетка дама.
Постановките на трите елементи от трима международни асове на танцовата постановка - западняци, не руснаци, също не беше за изпускане най-малко поради обикновената истина, че огромното изкуство е високо над граници, политика, измислени разногласия и конфликти.
Като сме толкоз изостанали от актуалните върхове на културата в този свят, най-малко е добре - при опция - да можем да ги забележим и да ги оценим онлайн, когато са ни пристигнали на крайници - и в дословен, и в метафоричен смисъл.
И, в случай че можем, несъмнено, да се зарадваме на другите, до момента в който седим и чакаме. Те не описват играта, в случай че сме умни, може пък да запомним, да научим нещо и сами да станем по-добри - и в дословен, и в метафоричен смисъл.
Спектакълът на Захарова Аморе е невероятна игра с столетия, култури и танци. Трите елементи са хем като цяло, хем контрастират. Първата е реверанс пред класическия балет, в който руснаците нямат равни най-малко през последните 100 години - от Анна Павлова, през Плисецкая, Уланова, та до Захарова през днешния ден.
Втората е показно по какъв начин една класическа балерина може да прави съвременен балет, така наречен контемпорари, каквото специалистите по него не съумяват. Третата част - съвременен балет със средствата и музиката на класическия, е невероятна игра и е намигане освен към двата типа на това изкуство, които явно могат да бъдат смесвани красиво, само че и към разделянето на функциите на мъжки и женски - значи намигане, в случай че щете, и към прословутата Истанбулска спогодба.
А Захарова прави мъжките партии по-добре и от най-хубавите балетисти на Большой театр, които й партнират, както се видя на сцената на първа зала на НДК - голяма, само че необикновено изпълнена от тази нежна като порцеланова статуетка дама.
Постановките на трите елементи от трима международни асове на танцовата постановка - западняци, не руснаци, също не беше за изпускане най-малко поради обикновената истина, че огромното изкуство е високо над граници, политика, измислени разногласия и конфликти.
Като сме толкоз изостанали от актуалните върхове на културата в този свят, най-малко е добре - при опция - да можем да ги забележим и да ги оценим онлайн, когато са ни пристигнали на крайници - и в дословен, и в метафоричен смисъл.
И, в случай че можем, несъмнено, да се зарадваме на другите, до момента в който седим и чакаме. Те не описват играта, в случай че сме умни, може пък да запомним, да научим нещо и сами да станем по-добри - и в дословен, и в метафоричен смисъл.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ