Светлана Куюмджиева: Проблемът е, че винаги започваме от нулата
Светлана Куюмджиева
© Велко Ангелов Градът след първите си шест месеца като европейска културна столица: осъзнаване, че крайният резултат зависи най-вече от локалния капацитет.Посещение на културната стратегия по време на откриващия уикенд на " Пловдив 2019 ": над 50 хиляди души
Събития през първото тримесечие: 357
Доброволци: над 1500 " До Пловдив този уикенд? " Вероятно чувате този въпрос все по-често. Причините са доста. Една от тях естествено, е че на 1 януари Пловдив стана публично културна столица на Европа дружно с италианския град Матера.
След като градът завоюва конкуренцията в конкуренция със София, Варна и Велико Търново през 2014 година, се случиха доста събития, които хвърлиха сянка към успеха: полемиките към културната стратегия на града постоянно бяха засенчвани от инфраструктурните проблеми, напускането на основни фигури в управителния съвет на фондация " Пловдив 2019 " сътвори усещане на неустойчивост, обществено изразените рецензии от културни дейци към организацията на програмата се ускориха с времето, реновациите на основни обекти в града и на културни пространства (като кино " Космос " ) по този начин и към момента не са действителност, а в това време Пловдив беше разтресен от опожаряването на Тютюневия склад. Така надвисна възприятието, че градът е отхапал повече, в сравнение с може, и не има нужния опит и визия, с цел да се оправи с сходна акция.
И все пак това Пловдив в действителност разцъфна в #Plovediv: туризмът претърпя невъобразим растеж, многото събития го направиха притегателна точка и разсеяха фокуса от София като първа алтернатива за забавни концерти, фестивали и изложения.
Пловдив има преимуществото да наподобява добре и извън. " Толкова се радваме да свирим в град, който е в листата на ЮНЕСКО ", сподели Шърли Менсън от Garbage по време на осъществяването на групата на фестивала Hills of Rock до Гребната база. Градът влезе в селекция на CNN за 20-те най-красиви градове в Европа, които към момента не са жертва на всеобщ туризъм. Пътеписи и описи с рекомендации къде и какво да вършим в Пловдив бяха оповестени в The Guardian, The Independent, Emerging Europe, Slavorum, голям брой пътешественически блогове.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но фокусът извън от време на време осветява и кътчета, които не са толкоз приятни. Хомофобските реакции (включително от политически представители на ВМРО) към разкрилата през юли фотографска галерия Balkan Pride бяха отразени от The Guardian, а казусът затвърди линията на сходно отношение в града през последните години.
Автор: Георги Кожухаров За всичко това и какво следва до края на годината се срещнахме да приказваме с шефа на " Пловдив 2019 " Светлана Куюмджиева в СКЛАД, пространство от няколко етажа в непосредствена непосредственост до изгорелия Тютюнев склад, което действа както като офис на фондацията, по този начин и като място за изложения, най-вече на модерно изкуство. От май 2018 до май 2019 година в СКЛАД са извършени над 70 събития.
Каква е равносметката след първата половина на " Пловдив 2019 "?
- За екипа ни планът не е на шест месеца, а върви за пета поредна година. Така че опитът ни досега включва целия предварителен развой, който стартира през 2015 година Трудно ми е да направя сериозна равносметка, тъй като сме в разгара на лятото, откритите подиуми работят и сме в пика на програмата. Но общото възприятие е на задоволство. Сами продуцираме 10% от цялата ни стратегия, за първото шестмесечение имаме 357 събития, които сме одобрили и сме видели по какъв начин стартират от концепция на хартия и минават към реализация и другарство с публиките. Всичко това е позитивно прекарване.
Aко е имало терзания, такива е имало, когато работим с непознати сътрудници - най-вече тези, които нямат опит на локалната сцена, само че най-после сме се оказвали положително сюрпризирани. Пример за това е " Място за битие ", зрелище на френската група Compagnie Acte, което в средата на юни се организира на фасадата на студентските общежития на Медицинския университет. Те желаеха напълно умишлено да бъдат измежду хората в жилищен квартал, проучваха " Тракия ", само че най-после " Смирненски " и общежитията там бяха най-подходящи. Също по този начин за първи път трупата поставяше театър отвън френскоезичните територии. Накрая реакциите бяха доста положителни, а самият план доста нехарактерен освен за Пловдив, само че и за страната.
Този септември се завърна мултижанровният градски фестивал НОЩ/Пловдив. Тридневната стратегия от над 170 събития беше посетена от 70 000 души. Според уредниците, фестивалът има сериозен стопански резултат върху града, като тази година приходите са над 1,5 млн лева
Къде е мястото за самооценка?
- В неналичието на по-сериозно интернационално присъединяване в програмата, само че значително това е разследване от обстановката, в която сме сложени от локалното законодателство и Закона за публичните поръчки. Няма по какъв начин да разпореждаме планове без конкурс, а доста влиятелни интернационалните компании не се явяват на отворени предложения и публични поръчки. В хода на процеса сме организирали към 15 отворени предложения, тъй че сме дали опция на който желае, да кандидатства. Да не забравяме и че крайният резултат зависи най-много от локалния капацитет.
Също по този начин българското законодателство и администрация съвсем изцяло са блокирали опцията за работа на интернационалните културни организации в България. Условията и условията не са синхронизирани със актуалните интернационалните стандарти. Ако тези организации нямат български сътрудник или подизпълнител, те не могат да работят нито в България, нито с български сътрудници и актьори. За доста от тях това е спомагателен разход.
От друга страна, това даде опция на локалните организации да получат по-голямо внимание. По принцип общоприетата теза е, че когато един град е културна столица, има прекалено много задгранично наличие и надлежно рецензии, че локалните създатели са избутани в ъгъла. В случая на Пловдив се получи противоположното – дребното задгранично наличие даде сцена на български създатели.
Радвам се, че откакто за известно време " Пловдив 2019 " изглеждаше с неразбираема еднаквост за множеството хора и претрупан с нереалистични упования, ситуацията стартира да се възстановява.
Премиерата на " Медея " с присъединяване на Снежина Петрова беше един от акцентите в културната стратегия на Пловдив тази година
Фотограф: Димитър Фернандинов Какво ново научихте в хода на акцията, което ви се искаше да знаете още първоначално
- Административните, юридическите и законовите спънки, които решаваме в крачка. В близката история толкоз доста пари не са давани за просвета, което изисква по-особени административни правила. Пример за сходен проблем беше проваленото посещение на уредниците на " Медея " в Матера. Имахме бюджет, само че бяхме отвън административния период за социална поръчка, с която да покрием пътуването.
Това повлиява на цялостната културна политика, тъй като се пропущат благоприятни условия. Освен това отношението към " Пловдив 2019 " се свежда главно до пари, не толкоз до идея, наличие, потенциал, ясна посока, какъв брой е готова средата. А тя изрично не е готова откъм систематизиране на бюджети. Целият закон за публични поръчки работи не за просвета, а за градежи.
Също по този начин към момента витае заблудата, че " Пловдив 2019 " се устоя от европейско финансиране. Ние работим с локални обществени средства, които идват главно от града, защото държавният бюджет беше трансфериран към инфраструктурата.
Момент от унгарския театър " Кармина Бурана ", който ще бъде показан на 29 септември като част от програмата на One Dance Week.
От опита досега, какво работи и какво не работи при пловдивската аудитория?
- Това, което работи в Пловдив, работи на всички места по света. Публиката обича събития, които са качествени, добре проведени и по опция безвъзмездни. Музиката е най-комуникативното изкуство и всичко музикално в програмата ни има добър отклик – да вземем за пример фестивалите Hills of Rock, Opera Open и Plovdiv Jazz Fest са формати, които се постановиха и набират скорост.
Проекти, които са свързани с интервенции в градската среда, цифрови изкуства или присъединяване от самата публиката, към момента се възприемат по-трудно. Но това важи освен за Пловдив, а и за цяла България.
Същевременно чужденците реагират положително на това, което се коства необичайно за българската аудитория, просто тъй като те имат повече опит с нишови изкуства. Затова вършим и планове, които да приготвят по-добре публиката – да вземем за пример показахме сбирката на " Дойче телеком " със актуалното изкуство със мощна просветителна и медиаторска стратегия.
" Чуйте ни: артистичен разсъдък ", галерия с произведения от сбирката от модерно изкуство на " Дойче телеком ", събра близо 10 хиляди гости
Фотограф: Igor Grubić Има ли наклонност хора от крайни квартали или маргинализирани общности да бъдат част от протичащото се?
- Стараем се наличието да се разгръща по кварталите и да не се ограничаваме до центъра. А положителен опит в приобщаването е Детската архитектурна работилница в " Столипиново ", планът " Изграждаме дружно ", който е продуциран от Гьоте институт за програмата ни, планът ни " пАРТньорства ", финансиран по Българско-швейцарската стратегия, слагането на " Медея ", където Снежина Петрова работи с ромски деца от " Столипиново " и те бяха част от премиерата в Античния спектакъл. Българският фонд на дамите инициира артистични намеси на няколко художнички в кварталите " Прослав " и " Тракия " - примерно Василена Ганковска, която е основана във Виена, откри метод посредством уличното изкуство да заличи ксенофобски надписи върху стените на учебно заведение в " Тракия ". Това са единствено някои образци.
А до каква степен по-малките събития остават затворени единствено за един вид фенове?
- Случвало се е събития, които са по-камерни и не са заложени като някакъв акцент в програмата, да съумеят да привлекат по-широка публика. Например в програмата има 93 плана, които са инициирани от читалища, освен в Пловдив, само че и в района към града. В селата и по-малките градове има солидна аудитория, значително тъй като до момента малко се е случвало там. Всъщност до момента не е имало събитие, което да не е намерило публиката си.
Курираната от Весела Ножарова галерия " ДИМ. Истории на тютюна " съобщи историята на тютюневата промишленост в града през текстове, снимка, видеа, обекти и сценография. Експозицията събра 4155 гости при започване на годината.
Къде търсите противоположна връзка?
- Има както анкетен развой, по този начин и вътрешен мониторинг. Фактор за нас са и продадените билети, наблюдаваме статистиката при интереса, изключително при по-големите събития. Разчитам и на личните си усещания, макар че физически не е допустимо да съм на всяко събитие. Но държим постоянно има най-малко един представител на фондацията и след това се разискват реакциите на публиката. Имало е случаи, в които сме установявали, че някои интервенции не са добре признати, и сме се опитвали да поправяме каквото можем.
Много ми е значима противоположната връзка от Семейството на европейските столици на културата и Международното жури на европейската комисия. Това е главният ми знак какъв брой качествено сме се справили, защото тези организации имат дълъг опит с провеждането на сходни стратегии. Когато има някакъв проблем, реакциите на локално равнище са доста първосигнални, постоянно неправилни. Каквото се появи в обществените мрежи, това отива и в медиите, което основава един обаян кръг. А също по този начин неуместни обстановки, в които едновременно сме остро подложени на критика на локално равнище и получаваме премията " Мелина Меркури " от интернационалното жури на Европейската комисия за добре свършена работа.
Обезсърчаващо ли е това?
- По принцип е обезсърчаващо да се занимаваш с просвета тук, защото се търси най-малкият мотив за рецензия. Основният проблем е, че когато става дума за сложен културен план, постоянно в България започваме отначало, от нулата.
" Необозримо за Кольо К. ", ретроспективната галерия на пловдивския художник Кольо Карамфилов (1963 – 2014), събра над 5000 гости.
Това значи ли, че 2020 година ще бъде нова нула за Пловдив?
- Много се надявам да има политическа и социална воля това да не се случи, защото в България културният бранш се финансира главно от обществени средства, малко са частните фондове. А европроектите не са алтернатива, която може да устоя локалната просвета, тъй като те са свързани с съответни знаци и условия за партньорство на необятна основа.
Сигурна съм, че някои събития, които към този момент се постановиха, ще продължат и след 2019 година Независимо дали фондация " Пловдив 2019 " ще продължи да съществува след края на годината, ние оставяме завещание от към 3 милиона лв. (наградата " Мелина Меркури " ) за културно наличие в Пловдив, както и насъбран забележителен потенциал, партньорства, контакти, нови публики, нови практики и нови подходи към изкуството. По проект и по бюджет съществуването на фондацията е обезпечено и през 2020 година, само че към този момент този спор за устойчивостта не се е развил. Със сигурност резултатите на активността ни и на плана ще продължат да работят доста по-късно. Някои значими събития в Пловдив до края на годината:
До края на септември
Изложбата " Open Art Files: Записки и бележки под линия ", която събира главните моменти от историята на българското модерно изкуство в новооткритата изложба " Капана ". Част от творбите не са показвани от десетилетия, а други са изцяло нови. Куратор е Вера Млечевска.
20 септември – 20 октомври
Поредно издание на фестивала за актуален танц One Dance Week. Програмата му сплотява 22 спектакъла на 17 танцови компании от 14 страни и се открива с " Дете " на известната белгийска натрупа Peeping Tom.
27 септември
Японският сценичен род със седемвековна традиция " Но " ще бъде показан със спектакъла " Крилатите одежди и Земният паяк " и новосъздадената пиеса " Орфей ". Спектакълът сплотява известни български артисти и режисьори, деца от локалните учебни заведения и японски майстори.
17-20 октомври
В Драматичния спектакъл ще бъде показан " 100% Пловдив ", документален театър, който събира и слага сцена историите на 100 поданици на града. Нестандартният план лишава няколко месеца труд и е осъществен от немската компания " Римини Протокол " и Студио за документален спектакъл Vox Populi.
31 октомври – 3 ноември
Очаква се " Пловдив джаз фест " още веднъж да предложи мощна стратегия. Сред доказаните досега посетители е трикратният притежател на " Грами " Джон Скофийлд.
© Велко Ангелов Градът след първите си шест месеца като европейска културна столица: осъзнаване, че крайният резултат зависи най-вече от локалния капацитет.Посещение на културната стратегия по време на откриващия уикенд на " Пловдив 2019 ": над 50 хиляди души
Събития през първото тримесечие: 357
Доброволци: над 1500 " До Пловдив този уикенд? " Вероятно чувате този въпрос все по-често. Причините са доста. Една от тях естествено, е че на 1 януари Пловдив стана публично културна столица на Европа дружно с италианския град Матера.
След като градът завоюва конкуренцията в конкуренция със София, Варна и Велико Търново през 2014 година, се случиха доста събития, които хвърлиха сянка към успеха: полемиките към културната стратегия на града постоянно бяха засенчвани от инфраструктурните проблеми, напускането на основни фигури в управителния съвет на фондация " Пловдив 2019 " сътвори усещане на неустойчивост, обществено изразените рецензии от културни дейци към организацията на програмата се ускориха с времето, реновациите на основни обекти в града и на културни пространства (като кино " Космос " ) по този начин и към момента не са действителност, а в това време Пловдив беше разтресен от опожаряването на Тютюневия склад. Така надвисна възприятието, че градът е отхапал повече, в сравнение с може, и не има нужния опит и визия, с цел да се оправи с сходна акция.
И все пак това Пловдив в действителност разцъфна в #Plovediv: туризмът претърпя невъобразим растеж, многото събития го направиха притегателна точка и разсеяха фокуса от София като първа алтернатива за забавни концерти, фестивали и изложения.
Пловдив има преимуществото да наподобява добре и извън. " Толкова се радваме да свирим в град, който е в листата на ЮНЕСКО ", сподели Шърли Менсън от Garbage по време на осъществяването на групата на фестивала Hills of Rock до Гребната база. Градът влезе в селекция на CNN за 20-те най-красиви градове в Европа, които към момента не са жертва на всеобщ туризъм. Пътеписи и описи с рекомендации къде и какво да вършим в Пловдив бяха оповестени в The Guardian, The Independent, Emerging Europe, Slavorum, голям брой пътешественически блогове.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но фокусът извън от време на време осветява и кътчета, които не са толкоз приятни. Хомофобските реакции (включително от политически представители на ВМРО) към разкрилата през юли фотографска галерия Balkan Pride бяха отразени от The Guardian, а казусът затвърди линията на сходно отношение в града през последните години.
Автор: Георги Кожухаров За всичко това и какво следва до края на годината се срещнахме да приказваме с шефа на " Пловдив 2019 " Светлана Куюмджиева в СКЛАД, пространство от няколко етажа в непосредствена непосредственост до изгорелия Тютюнев склад, което действа както като офис на фондацията, по този начин и като място за изложения, най-вече на модерно изкуство. От май 2018 до май 2019 година в СКЛАД са извършени над 70 събития.
Каква е равносметката след първата половина на " Пловдив 2019 "?
- За екипа ни планът не е на шест месеца, а върви за пета поредна година. Така че опитът ни досега включва целия предварителен развой, който стартира през 2015 година Трудно ми е да направя сериозна равносметка, тъй като сме в разгара на лятото, откритите подиуми работят и сме в пика на програмата. Но общото възприятие е на задоволство. Сами продуцираме 10% от цялата ни стратегия, за първото шестмесечение имаме 357 събития, които сме одобрили и сме видели по какъв начин стартират от концепция на хартия и минават към реализация и другарство с публиките. Всичко това е позитивно прекарване.
Aко е имало терзания, такива е имало, когато работим с непознати сътрудници - най-вече тези, които нямат опит на локалната сцена, само че най-после сме се оказвали положително сюрпризирани. Пример за това е " Място за битие ", зрелище на френската група Compagnie Acte, което в средата на юни се организира на фасадата на студентските общежития на Медицинския университет. Те желаеха напълно умишлено да бъдат измежду хората в жилищен квартал, проучваха " Тракия ", само че най-после " Смирненски " и общежитията там бяха най-подходящи. Също по този начин за първи път трупата поставяше театър отвън френскоезичните територии. Накрая реакциите бяха доста положителни, а самият план доста нехарактерен освен за Пловдив, само че и за страната.
Този септември се завърна мултижанровният градски фестивал НОЩ/Пловдив. Тридневната стратегия от над 170 събития беше посетена от 70 000 души. Според уредниците, фестивалът има сериозен стопански резултат върху града, като тази година приходите са над 1,5 млн лева
Къде е мястото за самооценка?
- В неналичието на по-сериозно интернационално присъединяване в програмата, само че значително това е разследване от обстановката, в която сме сложени от локалното законодателство и Закона за публичните поръчки. Няма по какъв начин да разпореждаме планове без конкурс, а доста влиятелни интернационалните компании не се явяват на отворени предложения и публични поръчки. В хода на процеса сме организирали към 15 отворени предложения, тъй че сме дали опция на който желае, да кандидатства. Да не забравяме и че крайният резултат зависи най-много от локалния капацитет.
Също по този начин българското законодателство и администрация съвсем изцяло са блокирали опцията за работа на интернационалните културни организации в България. Условията и условията не са синхронизирани със актуалните интернационалните стандарти. Ако тези организации нямат български сътрудник или подизпълнител, те не могат да работят нито в България, нито с български сътрудници и актьори. За доста от тях това е спомагателен разход.
От друга страна, това даде опция на локалните организации да получат по-голямо внимание. По принцип общоприетата теза е, че когато един град е културна столица, има прекалено много задгранично наличие и надлежно рецензии, че локалните създатели са избутани в ъгъла. В случая на Пловдив се получи противоположното – дребното задгранично наличие даде сцена на български създатели.
Радвам се, че откакто за известно време " Пловдив 2019 " изглеждаше с неразбираема еднаквост за множеството хора и претрупан с нереалистични упования, ситуацията стартира да се възстановява.
Премиерата на " Медея " с присъединяване на Снежина Петрова беше един от акцентите в културната стратегия на Пловдив тази година
Фотограф: Димитър Фернандинов Какво ново научихте в хода на акцията, което ви се искаше да знаете още първоначално
- Административните, юридическите и законовите спънки, които решаваме в крачка. В близката история толкоз доста пари не са давани за просвета, което изисква по-особени административни правила. Пример за сходен проблем беше проваленото посещение на уредниците на " Медея " в Матера. Имахме бюджет, само че бяхме отвън административния период за социална поръчка, с която да покрием пътуването.
Това повлиява на цялостната културна политика, тъй като се пропущат благоприятни условия. Освен това отношението към " Пловдив 2019 " се свежда главно до пари, не толкоз до идея, наличие, потенциал, ясна посока, какъв брой е готова средата. А тя изрично не е готова откъм систематизиране на бюджети. Целият закон за публични поръчки работи не за просвета, а за градежи.
Също по този начин към момента витае заблудата, че " Пловдив 2019 " се устоя от европейско финансиране. Ние работим с локални обществени средства, които идват главно от града, защото държавният бюджет беше трансфериран към инфраструктурата.
Момент от унгарския театър " Кармина Бурана ", който ще бъде показан на 29 септември като част от програмата на One Dance Week.
От опита досега, какво работи и какво не работи при пловдивската аудитория?
- Това, което работи в Пловдив, работи на всички места по света. Публиката обича събития, които са качествени, добре проведени и по опция безвъзмездни. Музиката е най-комуникативното изкуство и всичко музикално в програмата ни има добър отклик – да вземем за пример фестивалите Hills of Rock, Opera Open и Plovdiv Jazz Fest са формати, които се постановиха и набират скорост.
Проекти, които са свързани с интервенции в градската среда, цифрови изкуства или присъединяване от самата публиката, към момента се възприемат по-трудно. Но това важи освен за Пловдив, а и за цяла България.
Същевременно чужденците реагират положително на това, което се коства необичайно за българската аудитория, просто тъй като те имат повече опит с нишови изкуства. Затова вършим и планове, които да приготвят по-добре публиката – да вземем за пример показахме сбирката на " Дойче телеком " със актуалното изкуство със мощна просветителна и медиаторска стратегия.
" Чуйте ни: артистичен разсъдък ", галерия с произведения от сбирката от модерно изкуство на " Дойче телеком ", събра близо 10 хиляди гости
Фотограф: Igor Grubić Има ли наклонност хора от крайни квартали или маргинализирани общности да бъдат част от протичащото се?
- Стараем се наличието да се разгръща по кварталите и да не се ограничаваме до центъра. А положителен опит в приобщаването е Детската архитектурна работилница в " Столипиново ", планът " Изграждаме дружно ", който е продуциран от Гьоте институт за програмата ни, планът ни " пАРТньорства ", финансиран по Българско-швейцарската стратегия, слагането на " Медея ", където Снежина Петрова работи с ромски деца от " Столипиново " и те бяха част от премиерата в Античния спектакъл. Българският фонд на дамите инициира артистични намеси на няколко художнички в кварталите " Прослав " и " Тракия " - примерно Василена Ганковска, която е основана във Виена, откри метод посредством уличното изкуство да заличи ксенофобски надписи върху стените на учебно заведение в " Тракия ". Това са единствено някои образци.
А до каква степен по-малките събития остават затворени единствено за един вид фенове?
- Случвало се е събития, които са по-камерни и не са заложени като някакъв акцент в програмата, да съумеят да привлекат по-широка публика. Например в програмата има 93 плана, които са инициирани от читалища, освен в Пловдив, само че и в района към града. В селата и по-малките градове има солидна аудитория, значително тъй като до момента малко се е случвало там. Всъщност до момента не е имало събитие, което да не е намерило публиката си.
Курираната от Весела Ножарова галерия " ДИМ. Истории на тютюна " съобщи историята на тютюневата промишленост в града през текстове, снимка, видеа, обекти и сценография. Експозицията събра 4155 гости при започване на годината.
Къде търсите противоположна връзка?
- Има както анкетен развой, по този начин и вътрешен мониторинг. Фактор за нас са и продадените билети, наблюдаваме статистиката при интереса, изключително при по-големите събития. Разчитам и на личните си усещания, макар че физически не е допустимо да съм на всяко събитие. Но държим постоянно има най-малко един представител на фондацията и след това се разискват реакциите на публиката. Имало е случаи, в които сме установявали, че някои интервенции не са добре признати, и сме се опитвали да поправяме каквото можем.
Много ми е значима противоположната връзка от Семейството на европейските столици на културата и Международното жури на европейската комисия. Това е главният ми знак какъв брой качествено сме се справили, защото тези организации имат дълъг опит с провеждането на сходни стратегии. Когато има някакъв проблем, реакциите на локално равнище са доста първосигнални, постоянно неправилни. Каквото се появи в обществените мрежи, това отива и в медиите, което основава един обаян кръг. А също по този начин неуместни обстановки, в които едновременно сме остро подложени на критика на локално равнище и получаваме премията " Мелина Меркури " от интернационалното жури на Европейската комисия за добре свършена работа.
Обезсърчаващо ли е това?
- По принцип е обезсърчаващо да се занимаваш с просвета тук, защото се търси най-малкият мотив за рецензия. Основният проблем е, че когато става дума за сложен културен план, постоянно в България започваме отначало, от нулата.
" Необозримо за Кольо К. ", ретроспективната галерия на пловдивския художник Кольо Карамфилов (1963 – 2014), събра над 5000 гости.
Това значи ли, че 2020 година ще бъде нова нула за Пловдив?
- Много се надявам да има политическа и социална воля това да не се случи, защото в България културният бранш се финансира главно от обществени средства, малко са частните фондове. А европроектите не са алтернатива, която може да устоя локалната просвета, тъй като те са свързани с съответни знаци и условия за партньорство на необятна основа.
Сигурна съм, че някои събития, които към този момент се постановиха, ще продължат и след 2019 година Независимо дали фондация " Пловдив 2019 " ще продължи да съществува след края на годината, ние оставяме завещание от към 3 милиона лв. (наградата " Мелина Меркури " ) за културно наличие в Пловдив, както и насъбран забележителен потенциал, партньорства, контакти, нови публики, нови практики и нови подходи към изкуството. По проект и по бюджет съществуването на фондацията е обезпечено и през 2020 година, само че към този момент този спор за устойчивостта не се е развил. Със сигурност резултатите на активността ни и на плана ще продължат да работят доста по-късно. Някои значими събития в Пловдив до края на годината:
До края на септември
Изложбата " Open Art Files: Записки и бележки под линия ", която събира главните моменти от историята на българското модерно изкуство в новооткритата изложба " Капана ". Част от творбите не са показвани от десетилетия, а други са изцяло нови. Куратор е Вера Млечевска.
20 септември – 20 октомври
Поредно издание на фестивала за актуален танц One Dance Week. Програмата му сплотява 22 спектакъла на 17 танцови компании от 14 страни и се открива с " Дете " на известната белгийска натрупа Peeping Tom.
27 септември
Японският сценичен род със седемвековна традиция " Но " ще бъде показан със спектакъла " Крилатите одежди и Земният паяк " и новосъздадената пиеса " Орфей ". Спектакълът сплотява известни български артисти и режисьори, деца от локалните учебни заведения и японски майстори.
17-20 октомври
В Драматичния спектакъл ще бъде показан " 100% Пловдив ", документален театър, който събира и слага сцена историите на 100 поданици на града. Нестандартният план лишава няколко месеца труд и е осъществен от немската компания " Римини Протокол " и Студио за документален спектакъл Vox Populi.
31 октомври – 3 ноември
Очаква се " Пловдив джаз фест " още веднъж да предложи мощна стратегия. Сред доказаните досега посетители е трикратният притежател на " Грами " Джон Скофийлд.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ