Свети свщчмк Панкратий, епископ Тавроменийски
Свети Панкратий бил родом от Антиохия. Той се родил през времето, когато нашият Господ Иисус Христос " се яви на земята и живя сред людете ", извършвайки чудеса в Иерусалим и във всички околни страни и градове.
Бащата на Панкратий, който живеел в Антиохия, чул за Неговите преславни чудеса и отишъл с неколцина приятели и с младия си наследник Панкратий в Иерусалим, с цел да види Господа. Като видял по какъв начин Той учи народа, изцелява всевъзможни недъзи и прави многочислени знамения и чудеса, той повярвал в Него като в Син Божий и се срещнал с някои Христови апостоли, най-много с първовърховния деятел Петър; от това време и юношата Панкратий станал прочут на светия деятел.
Като прокиснал задоволително дълго в Иерусалим и като се усладил от съзерцаването на Христовия лик и от слушането на Неговите сладки речи, родителят на Панкратий се върнал с другарите си в Антиохия. А след доброволните премеждия и гибел на Спасителя Христос, след които последвали Неговите възкресение и възнесение, в Антиохия пристигнал един от апостолите (това било по-рано от идването на деятел Петър) и кръстил бащата на Панкратий с целия му дом. След известно време и бащата, и майката на Панкратий отишли при Господа, а той, като се отказал от парцела, който му се падал по завещание от родителите, отпътувал за Понтийските планини.
Като отивал към мястото на своето служение, блаженият Панкратий се качил на транспортен съд, който плувал към Сицилия. Той общувал с двамата капитани на кораба, Ликаонид и Ромил, на които предложил Божието слово, като проповядвал за Царството Божие и за тайните на нашето избавление. Той ги обърнал към вярата в Христа и ги просветил със свето кръщение.
Щом свети Панкратий се доближил, внезапно храмът се разтресъл и рухнал дружно с всички идоли в морето. Тогава измежду народа настъпил огромен ужас.
Пристигнал и шефът на града, Бонифаций, който, като видял свети Панкратий и като чул учението му, повярвал в Христа и се кръстил. С неговите старания, положени за популярност на Христовото име, единствено за един месец била издигната черква, в която Божият архиерей почнал да служи, като учел и просвещавал събиращия се при него народ, който водел със себе си и своите заболели: светецът потвърждавал своето обучение със знамения и чудеса, като изцелявал всевъзможни заболявания и изгонвал бесове.
Когато, ден след ден, броят на вярващите от ден на ден се увеличавал и към този момент съвсем целият град бил образован със светата религия, тъй че славата на Христовото име почнала да се популяризира по цялата страна, дяволът настроил един греховен изтезател, на име Аквилин, против християните. Поради враждата си към Христос и към християните, той тръгнал с огромен отряд бойци към Тавромения, с цел да я унищожи, а всички, живеещи там християни, да избие.
Когато жителите изпаднали в смут от тази новина, Божият светител почнал да ги утешава, като ги убеждавал, че няма да претърпят никаква щета. И когато враговете приближавали към града, против тях излязъл, като нравствен боец, свети Панкратий със своя клир, носейки със себе си непобедимо оръжие - честния Христов кръст и две свети икони - на Спасителя Христос и на Неговата Пречиста Майка.
В този момент мощен боязън обхванал враговете; те били като обхванати от тъмнина; от Божията мощ изпаднали в разстройване, мозъците им се помрачили и те почнали да се посичат и да се убиват един различен, а някои пронизвали с мечовете самите себе си. После, като излезли от обхваналата ги мрачевина, пристигнали на себе си и видели, че се избиват един различен, и разбрали, че Бог ги санкционира по този начин поради враждебните дейности против християнския град. Тези, които останали живи след тази братоубийствена борба, захвърлили оръжието и се явили при храбрия Христов боец, свети Панкратий.
Те паднали в честните му нозе, молейки за амнистия, и го умолявали да ги направи християни. И жителите на града имали двойна наслада: те се избавили от страшното настъпление и враговете им станали приятели по религия. Оттогава думите на светеца почнали да се одобряват с още по-голямо почитание и всичките му заповеди се изпълнявали. И освен този град, само че и други околни градове били просветени със светата религия.
Свети свещеномъченик Панкратий умрял страдалчески в края на I или началото на II в. Днес мощите му почиват в извънградска черква край Рим, издигната в чест на свети Панкратий (Западната черква празнува паметта му на 12 май).
Но, откакто изтекли доста години, които светителят Панкратий прекарал, като управлявал новопросветното Христово стадо, някои от останалите там езичници, изключително злобни и упорити в своята илюзия, като се уговорили със своя шеф Артагаст и като избрали уместно време, скрито нападнали Божия чиновник и го умъртвили с камъни. Така свети Панкратий, свидетел на Христа и подложен за свещеник от апостолите, се подвизавал с положителния героизъм, приключил живота си страдалчески и със светите апостоли престанал пред Христос, своя Господ, с цел да Го съзерцава лице в лице в безкрайните епохи.
Бащата на Панкратий, който живеел в Антиохия, чул за Неговите преславни чудеса и отишъл с неколцина приятели и с младия си наследник Панкратий в Иерусалим, с цел да види Господа. Като видял по какъв начин Той учи народа, изцелява всевъзможни недъзи и прави многочислени знамения и чудеса, той повярвал в Него като в Син Божий и се срещнал с някои Христови апостоли, най-много с първовърховния деятел Петър; от това време и юношата Панкратий станал прочут на светия деятел.
Като прокиснал задоволително дълго в Иерусалим и като се усладил от съзерцаването на Христовия лик и от слушането на Неговите сладки речи, родителят на Панкратий се върнал с другарите си в Антиохия. А след доброволните премеждия и гибел на Спасителя Христос, след които последвали Неговите възкресение и възнесение, в Антиохия пристигнал един от апостолите (това било по-рано от идването на деятел Петър) и кръстил бащата на Панкратий с целия му дом. След известно време и бащата, и майката на Панкратий отишли при Господа, а той, като се отказал от парцела, който му се падал по завещание от родителите, отпътувал за Понтийските планини.
Като отивал към мястото на своето служение, блаженият Панкратий се качил на транспортен съд, който плувал към Сицилия. Той общувал с двамата капитани на кораба, Ликаонид и Ромил, на които предложил Божието слово, като проповядвал за Царството Божие и за тайните на нашето избавление. Той ги обърнал към вярата в Христа и ги просветил със свето кръщение.
Щом свети Панкратий се доближил, внезапно храмът се разтресъл и рухнал дружно с всички идоли в морето. Тогава измежду народа настъпил огромен ужас.
Пристигнал и шефът на града, Бонифаций, който, като видял свети Панкратий и като чул учението му, повярвал в Христа и се кръстил. С неговите старания, положени за популярност на Христовото име, единствено за един месец била издигната черква, в която Божият архиерей почнал да служи, като учел и просвещавал събиращия се при него народ, който водел със себе си и своите заболели: светецът потвърждавал своето обучение със знамения и чудеса, като изцелявал всевъзможни заболявания и изгонвал бесове.
Когато, ден след ден, броят на вярващите от ден на ден се увеличавал и към този момент съвсем целият град бил образован със светата религия, тъй че славата на Христовото име почнала да се популяризира по цялата страна, дяволът настроил един греховен изтезател, на име Аквилин, против християните. Поради враждата си към Христос и към християните, той тръгнал с огромен отряд бойци към Тавромения, с цел да я унищожи, а всички, живеещи там християни, да избие.
Когато жителите изпаднали в смут от тази новина, Божият светител почнал да ги утешава, като ги убеждавал, че няма да претърпят никаква щета. И когато враговете приближавали към града, против тях излязъл, като нравствен боец, свети Панкратий със своя клир, носейки със себе си непобедимо оръжие - честния Христов кръст и две свети икони - на Спасителя Христос и на Неговата Пречиста Майка.
В този момент мощен боязън обхванал враговете; те били като обхванати от тъмнина; от Божията мощ изпаднали в разстройване, мозъците им се помрачили и те почнали да се посичат и да се убиват един различен, а някои пронизвали с мечовете самите себе си. После, като излезли от обхваналата ги мрачевина, пристигнали на себе си и видели, че се избиват един различен, и разбрали, че Бог ги санкционира по този начин поради враждебните дейности против християнския град. Тези, които останали живи след тази братоубийствена борба, захвърлили оръжието и се явили при храбрия Христов боец, свети Панкратий.
Те паднали в честните му нозе, молейки за амнистия, и го умолявали да ги направи християни. И жителите на града имали двойна наслада: те се избавили от страшното настъпление и враговете им станали приятели по религия. Оттогава думите на светеца почнали да се одобряват с още по-голямо почитание и всичките му заповеди се изпълнявали. И освен този град, само че и други околни градове били просветени със светата религия.
Свети свещеномъченик Панкратий умрял страдалчески в края на I или началото на II в. Днес мощите му почиват в извънградска черква край Рим, издигната в чест на свети Панкратий (Западната черква празнува паметта му на 12 май).
Но, откакто изтекли доста години, които светителят Панкратий прекарал, като управлявал новопросветното Христово стадо, някои от останалите там езичници, изключително злобни и упорити в своята илюзия, като се уговорили със своя шеф Артагаст и като избрали уместно време, скрито нападнали Божия чиновник и го умъртвили с камъни. Така свети Панкратий, свидетел на Христа и подложен за свещеник от апостолите, се подвизавал с положителния героизъм, приключил живота си страдалчески и със светите апостоли престанал пред Христос, своя Господ, с цел да Го съзерцава лице в лице в безкрайните епохи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ