Днес е Отдание на Пасха. В сряда на шестата седмица

Днес е Отдание на Пасха. В сряда на шестата седмица след Пасха, т.е. Възкресение Христово или Великден, се " отдава ", " изпраща се " този максимален празник за православните християни. Всички празници в чест на Иисус Христос и на света Богородица се празнуват по няколко дни и най-после се " отдават ", приключва този интервал на продължаващото им честване. Само Пасха се празнува цели 40 дни и се отдава през днешния ден.

През всички тези дни се четат и пеят молебствия, отдадени на Възкресение Христово,

а вместо нормалния привет се поздравяваме с " Христос воскресе! " и отговаряме " Воистину воскресе! ". Днес е последният ден от този дълъг интервал, а на следващия ден честваме към този момент различен огромен празник - Възнесение Христово.

Преподобният Пафнутий, подвизаващ се в един от пустинножителните египетски манастири, ни е оставил изложение за това, по какъв начин в пустинята разкрил преподобния Онуфрий Велики, а също и други пустинници. Своя роман той стартира по този начин:

" Веднъж, когато обитавах в мълчание в манастира си, пожелах да ида във вътрешната пустиня, с цел да видя дали там има духовник, който да работи повече от мене на Господа. Станах, взех малко самун и вода и потеглих на път. Без да кажа на никого, напуснах манастира си и потеглих към вътрешната пустиня.

На седемнадесетия ден от пътешествието стигнах някаква висока планина. Уморен от пътя, седнах в подножието й за отмора. Тогава видях да се доближава към мен един мъж, доста заплашителен на тип: целият бе затрупан с косми като звяр, а косите му бяха бели като сняг, тъй като беше прошарен от напреднала възраст. Косите и брадата му бяха толкоз дълги, че стигаха до земята, покривайки цялото му тяло като дреха, а бедрата му бяха препасани с листа от пустинни растения. Когато го видях, изпитах боязън и побягнах към скалата, която беше на върха на тая планина. А той, като стигна подножието й, седна на сянка да отдъхне, тъй като беше изтощен от зноя и от старостта си. Погледна нагоре и като ме видя, се обърна към мене:

- Дойди при мене, дребосъче Божий! И аз съм човек като тебе. Живея в тая пустиня, подвизавайки се поради Бога.

Щом чух това (казва Пафнутий), побързах да ида при него и паднах в нозете му.

Той ми рече:

- Стани, сине мой! И ти си раб Божий и другар на светиите, а името ти е Пафнутий.

Станах. Тогава той ми подреди да седна и аз с наслада седнах край него. Започнах старателно да го подпитвам да ми каже името си и да опише живота си - по какъв начин се подвизава в пустинята и от кой момент живее тук. Отстъпвайки пред молбите ми, той стартира описа си:

- Името ми е Онуфрий. Шестдесет години пребивавам в тази пустиня и бродя по планините. Не съм виждал различен човек, с изключение на тебе. Преди живеех в един почтен манастир, наименуван Ерити, покрай град Хермопол в Тиваидска област. В тоя манастир живеят 100 братя, всички в цялостно единогласие един с различен, прекарвайки общ обединен живот в обич към нашия Господ Иисус Христос. Имат обща храна и одежди, живеят безгласен постнически живот в мир, славейки Господнята благосклонност. В юношеските ми години, като новоначален, светите отци ме наставляваха в усърдна религия и обич към Господа и ме поучаваха на разпоредбите на монашеското житие. Чувах ги да беседват за Божия оракул Илия, по какъв начин укрепяван от Бога той живял в пост в пустинята. Чувах също и за светия Господен Предтеча Йоан, на който никой не е бил сходен, за неговия живот в пустинята до деня на явяването му на Израиля.

Като слушах всичко това, попитах светите отци:

- Значи тия, които се подвизават в пустинята, са по-големи от вас в Божиите очи?

Те ми дадоха отговор:

- Да, чадо, те са по-големи от нас, тъй като ние всекидневно се виждаме един различен и с наслада правим съборно църковното пение. Пожелаем ли да се храним, имаме подготвен самун, и пожелаем ли да пием, имаме вода. Ако се случи някой от нас да се разболее, получава успокоение от братята, тъй като живеем общо, оказваме помощ си един другиму и служим поради Божията обич, а живеещите в пустинята са лишени от всичко това. Ако с някой от пустинниците се случи неволя, кой ще го утеши? В болест кой ще му помогне и послужи? Ако го нападне сатанинска мощ, къде ще откри човек да ободри мозъка му и да го настави, тъй като е самичък? Ако няма храна, къде ще я откри без труд, също и в случай че ожаднее, не ще откри вода наоколо. Там, чадо, трудът е несравнимо по-голям от нашия, тъй като ние живеем общо. Предприемащите пустиннически живот стартират да служат на Бога с огромно старание, постановат си по-строг пост, подлагат се на апетит, жадност, понасят горещина денем и великодушно претърпяват мраз нощем, твърдо се съпротивляват на козните на невидимия зложелател, по всякакъв начин се стараят да го победят и с старание се стремят да изминат тесния и печален път, който води в Царството Небесно. По тая причина Бог им праща свети ангели, които им донасят храна, извеждат вода от камък и ги укрепяват по този начин, че за тях се сбъдват словата на оракул Исаия: " А които се надяват на Господа, ще възобновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят ". Дори някой от тях да не се сподоби да види ангелския лик, не се лишава от невидимото наличие на ангелите Божии, които пазят пустинника, пазят го от вражеските клюки, оказват помощ му в положителните каузи и принасят на Бога молитвите му. Ако на някой пустинник му се случи ненадейно вражеско нахлуване, той простира ръцете си към Бога и незабавно му се праща помощ свише и се прогонват всички напасти поради сърдечната му непорочност. Нима не си чувал, чадо, казаното в Писанието, че Бог не оставя без внимание ония, които Го търсят, и " не вечно ще бъде пропуснат сиромахът, и вярата на бедните не до дъно ще загине ". И още: " само че в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните несгоди ", тъй като Господ въздава всекиму съгласно труда му. Блажен е човек, който прави волята Господня на земята и старателно работи Нему: на подобен служат ангелите, даже и невидимо; те развеселяват сърцето му с духовна наслада и го укрепяват всеки час, до момента в който обитава в плът.

Слушах всичко това в своя манастир от светите отци и от тия думи се услади сърцето ми, тъй като те бяха по-сладки от мед, и ми се стори, че бях като че в някакъв различен свят, тъй като в мене се появи непреодолимо предпочитание да ида в пустинята. Станах през нощта и взех малко самун, така че да стигне за четири дни, и излязох от манастира, упълномощил всичките си очаквания на Бога. Тръгнах по пътя, който водеше към планината, като имах намерение отсам да ида в пустинята. Щом навлязох в пустинята, видях пред себе си блестящо блестящ лъч светлина. Много се уплаших и стопирах, и към този момент започнах да мисля да се върна в манастира. В това време лъчът се приближаваше към мене и чух от него глас да споделя: " Не се пердах! Аз съм ангелът, който върви с тебе от деня на раждането ти, тъй като съм подложен от Бога да те вардя. Имам предписание от Господа да те повеждам в пустинята. Бъди идеален и преклонен по сърце пред Господа, с наслада Му служи, а аз не ще отстъпя от тебе, до момента в който Създателят не ми заповяда да взема душата ти. "

Като сподели това изсред светлия лъч, ангелът потегли пред мене, а аз го последвах с наслада. Изминах шест-седем милиария и видях една много просторна пещера; в същото време лъчът ангелска светлина изчезна от очите ми. Щом стигнах пещерата, пожелах да узная дали вътре има човек, приближих вратата и по монашеския бит споделих: " Благослови! "

Тогава видях един дъртак, почтен и благообразен на тип. На лицето и в погледа му сияеше Божията берекет и духовна наслада, а аз паднах в нозете му и му се поклоних. Той ме подвигна, целуна ме и рече: " Ти ли си, брате Онуфрие, сподвижник мой в Господа? Влез, чадо, в жилището ми. Нека Бог ти бъде асистент, пребивавай в своето звание и извършвай положителни каузи в боязън Божий. "

Като влязох в пещерата, седнах и прекарах с него доста дни. Стараех се да се поуча в добродетелите му, в което преуспях, тъй като той ме научи на устава на пустинническото житие. Когато старецът видя, че духът ми е прояснен дотолкоз, че към този момент разбирах какви би трябвало да бъдат делата, угодни на Господа Иисуса Христа, а също, че се укрепих за безстрашна битка с тайните врагове и страшилища, които има пустинята, ми рече: " Стани, чадо. Ще те отведа в друга пещера, която е във вътрешната пустиня. Живей в нея самичък и се подвизавай за Господа, тъй като по тази причина те е пратил - да станеш преселник на вътрешната пустиня. "

Каза по този начин и ме поведе в най-вътрешната пустиня. Вървяхме четири дни и четири нощи. Накрая, на петия ден намерихме дребна пещера. Тоя свят мъж ми рече: " Ето мястото, което Бог е приготвил за твоите подвизи. "

И старецът остана с мене тридесет дни, поучавайки ме в добродетел. А като изтекоха тия дни, ме връчи на Бога и потегли назад към мястото на своите подвизи. Оттогава идваше веднъж в годината и ме навестяваше всяка година, до момента в който не се престави в Господа.

След това аз, Пафнутий, запитах:

- Честни отче! Много ли писания стартира при започване на пребиваването си в пустинята?

Блаженият дъртак ми отговори:

- Вярвай, възлюбени брате мой, че започнах толкоз тежки писания, че неведнъж се отчайвах за живота си, като смятах, че гибелта ми е близо, тъй като изнемогвах от апетит и жадност. От самото начало на живота си в пустинята нямах никаква храна и пиво и инцидентно намирах пустинни треви, които ми бяха за храна, а жаждата ми утоляваше единствено небесната роса. Слънчевият задух ме изгаряше през деня, а през нощта замръзвах от студ; и какво ли още не претърпях, какви ли писания и подвизи не започнах в тая непроходима пустиня! Да ти преразкажа всичко, е невероятно, пък и неловко е да говоря за това, което човек би трябвало да прави уединено поради Божията обич. А благият Бог, виждайки, че целият съм се посветил на постнически подвизи, като съм се обрекъл на апетит и жадност, заповяда на ангела Си да се грижи за мен и всекидневно да ми донася малко самун и вода за укрепяване на тялото. Така ангелът ме хранеше цели тридесет години. Като изминаха те, Бог ми даде по-обилно прехранване, тъй като покрай пещерата си открих финикова палма с дванадесет клона: всеки настрана от другите даваше плод: единият в един месец, другият - в различен, до момента в който не изтичаха всичките дванадесет месеца. Когато свършва един месец, свършват плодовете на една клонка, когато настава различен - стартират да порастват плодовете на друга. Освен това, по Божието предписание в близост бликна и извор на жива вода. И ето, още тридесет други години се подвизавам с това благосъстояние, като от време на време получавам самун от ангела, а от време на време вкусвам финикови плодове и пустинни корени и по Божието устроение те ми се костват по-сладки от мед. Пия вода от извора и благодаря на Бога. А най-много се храня и насищам със сладостта на Божиите слова, както е писано: " освен с самун ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста ".

После още веднъж го запитах:

- Отче, по какъв начин се причастяваш с пречистите Христови Тайни в събота и в неделния ден?

- При мене идва ангел Господен - рече той, - който донася пречистите Христови секрети и ме причастява. И освен при мене идва ангел с божествено причестяване, само че и при другите пустинни подвижници, които поради Бога живеят в пустинята и не виждат човешко лице; а като ги причастява, изпълва сърцата им с неизразимо забавление. Ако пък някой от тия пустинници пожелае да види човек, ангел го взема и издига към небесата, с цел да види светиите и да се възвесели. И тогава душата на тоя подвижник се просветлява като светлина и се радва духом, че се е сподобила да види небесните богатства, а пустинникът не помни всичките си писания в пустинята. Когато пък се върне на мястото си, стартира още по-усърдно да служи на Бога, като се надява да получи на небесата това, което се е сподобил да види.

За всичко това беседваше с мене Онуфрий в подножието на планината, където се срещнахме. Аз се преизпълних с огромна наслада от беседата с преподобния и също забравих трудовете на пътешествието си, съпроводени с апетит и жадност.

Когато настъпи денят, забелязах, че лицето на преподобния след утринната молитва се е трансформирало и доста се уплаших.

Той усети това и ми рече:

- Не се пердах, брате Пафнутие, тъй като милосърдният към всички Бог те прати при мене да погребеш тялото ми. В днешния ден аз ще завърша краткотрайния си живот и ще мина към безкрайния във безконечен покой при моя Христос.

После преподобният отец ми даде последно целувание в Господа и взе да се моли със сълзи и сърдечно обезсърчение. Дълго остана коленичил в молитва, а след това легна на земята и изрече последните си думи:

- В Твоите ръце, Боже мой, предавам духа си!

Докато изричаше това, от небето го озари дивна светлина и в нейното зарево преподобният с радостно лице изпусна дух. Тогава във въздуха се чу гласът на ангелите, които пееха и благославяха Бога, тъй като светите ангели, взели душата на преподобния, я възнасяха с наслада към Господа.

А аз (разказва Пафнутий) започнах да окайвам честното му тяло, съкрушавайки се, че по този начин ненадейно се лиших от този, който наскоро получих. След това смъкнах одеждите си, скъсах подплатата и покрих с нея тялото на светеца, а горното облякох още веднъж, с цел да не се върна без облекла при братята. Намерих огромен камък, в който по Божието устроение имаше хлътналост, сходна на гроб. В него с уместно псалмопение поставих светото тяло на великия Божий ласкател. После събрах голям брой по-дребни камъни и го покрих с тях.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.