Св. мчк Мина. Св. мчци Виктор и Стефанида. Св. мчк дякон Викентий. Преп. Теодор Студит, изповедник
В тоя ден се празнува паметта на св. мъченици Мина, Виктор, Стефанида и Викентий.
Св. Мина бил боец в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.
Виктор - също по този начин боец, потърпевш при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която участвала на неговите премеждия, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя почнала гръмко да слави подвига на св. страдалец и сама дружно с него се удостоила с мъченическа гибел.
Св. Викентий* бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.
В памет на св. мъченици Виктор и Стефанида
При царуването на римския император Антонин под началството на воеводата Севастиян служел един боец, родом от Италия, на име Виктор. Той вярвал в нашия Господ Иисус Христос и намерено пред всички изповядвал Неговото всесвято име. Когато по това време почнало гонение срещу християните, воеводата призовал блажения Виктор и му споделил:
- При нас дойде царски декрет да принуждаваме християните да се покланят на нашите богове, а тези, които не се подчиняват, да бъдат излъчени на тежки мъчения. Затова и ти, Викторе, принеси жертва на боговете, с цел да не се подложиш на мъчения и да не погубиш душата си.
Но свети Виктор дал отговор на воеводата:
- Няма да извърша безбожното предписание на смъртния цар и не ще се подчиня на волята му, тъй като съм раб на безсмъртния Цар, моя Бог и Спасител Иисус Христос, Чието Царство е безконечно. Ако извършвам Неговата воля, ще пребивавам постоянно, а вашият смъртен цар и царството му е краткотрайно, и тези, които извършват нечестивата му воля, ще погинат во веки.
Но воеводата споделил:
- Ти си боец на нашия цар, извърши повелението му и принеси жертва.
- Не - дал отговор Виктор, - към този момент не съм боец на вашия земен цар, а на Небесния. Дори и да съм бил краткотрайно боец на вашия цар, не съм преставал да послужвам на моя Цар и в този момент няма да Го оставя и няма да принеса жертва на вашите идоли. Прави каквото искаш с мене - моето тяло е в ръцете ти и ти имаш власт над него, само че над душата ми има власт единствено моят Бог.
Тогава воеводата почнал да уговаря Виктор:
- Ти самичък - споделил той - си навличаш беди, като не изпълняваш царската заповед. Съветвам те да принесеш жертва на боговете, с цел да се избавиш от мъченията, които те чакат.
- Точно това искам - дал отговор твърдо свети Виктор - да претърпя мъчения поради моя Господ и доста се веселя, че ще се сподобя да пострадам за името Му.
Тогава воеводата незабавно заповядал да му счупят пръстите и да ги извадят от ставите. После наредил мощно да нагорещят една пещ и да хвърлят в нея свети Виктор. Там мъченикът стоял три дни и останал жив и незасегнат сходно на тримата момци във Вавилонската пещ. Мъчителят не очаквал това и на третия ден отворил пещта, с цел да вземе праха на мъченика и да го изсипе в реката. Но светецът излязъл незасегнат, прославяйки Бога, че огънят не го е докоснал и не му е навредил.
Като видял неуспеха си, воеводата призовал един магьосник и му заповядал да умъртви свети Виктор с отрова. Вълшебникът сварил парче месо със смъртоносна отрова и го дал на светеца.
А Виктор споделил:
- Макар и да не прилича да вземам от вас нечисто месо, ще го изям, с цел да разберете, че смъртоносната ви отрова не може да направи нищо срещу силата на Животодавеца Господ.
После мъченикът се помолил, изял отровното месо и нинай-малко не потърпевш. Като видял, че светецът останал незасегнат, вълшебникът приготвил друго месо с още по-силна отрова, и споделил:
- Ако изядеш това месо и останеш жив, ще оставя чародейството и вълшебството си и ще допускам в твоя Бог.
Свети Виктор изял и това месо, напоено с най-силна отрова, само че останал незасегнат. Тогава чародеят високо възкликнал:
- Ти победи силата на моето чудо, Викторе, и избави от пъкъла моята от дълго време погинала душа, тъй като повярвах в Господ Иисус Христос, Когото проповядваш.
След това вълшебникът отишъл в дома си, събрал всички свои вълшебен книги и талисмани, изгорил ги и станал същински християнин.
Като видял, че нищо не може да навреди на светеца, воеводата доста се разгневил и заповядал да извадят жилите от тялото му, а след това да го хвърлят в кипящо масло.
А светецът в същото време казвал:
- Това кипящо масло е прелестно за мен, както за жадния - студената вода.
Твърдостта на свети Виктор още повече разярила мъчителя. Той заповядал светецът да бъде окачен на едно дърво и тялото му да бъде горено със свещи. А с цел да усили още повече тежестта на мъченията, заповядал да смесят токсичен прахуляк и оцет и да ги вливат в устата на мъченика.
Но той споделил:
- Този оцет и смъртоносната ви отрова за мене са като мед и восъчна пита.
Тогава мъчителят, разгневявайки се от ден на ден и повече, заповядал да избодат очите на Христовия страдалец. После воините повесили светия надолу с главата и си тръгнали, като гооставили в това състояние три дни. На четвъртия ден решили, че към този момент е починал и пристигнали да го видят, само че като го намерили жив, доста се учудили. Те се ужасили и ослепели и всеки почнал да си търси лидер.
А светецът ги съжалил и като се помолил старателно на Бога, споделил:
- В името на моя Господ Иисус Христос, прогледнете!
Те незабавно прогледнали, отишли при воеводата и му разказали всичко. Но той още повече горящ от яд и им заповядал да одерат кожата на свети Виктор. Докато изпълнявали това нечестиво предписание, една християнка на име Стефанида, брачна половинка на един от воините, която пристигнала да види мъченията на светеца, съзряла два прелестни венеца, които се спускали от небето. Един от тях се спускал върху главата на свети страдалец Виктор, а другият - върху нейната глава.
Тогава Стефанида почнала високо да популяризира мъченика:
- Блажен си ти, Викторе, блажени са твоите премеждия за Христа, удобна е на Бога твоята жертва като жертвата на Авел, тъй като от праведно сърце си Му принесъл самия себе си! Бог те е приел по този начин, както в миналото праведния Енох, който взел от земята в парадайса, та да не вкуси от краткотрайната гибел. Ти си правоверен като Ной, изпълнен с благи каузи и най-свят измежду народа си. Ти повярва като Авраам, принесе се в жертва на Бога като Исаак, претърпя писания като Иаков. Премъдър си като Иосиф, на който бе обещано да предузнава бъдещето, претърпя изкушения като Иов, който след доста премеждия победи дявола и сподели образец за самообладание. Подобен си на Исаия, който по заповед на цар Манасия бе отсечен с трион. Не ти навреди огъня, както на тримата момци в Навуходоносоровата пещ. Ти разпореди вярата си на Бога, както Давид, сина Иесеев. Ето, виждам два венеца, пратени от небето - един огромен и прелестен, и различен - по-малък. Големият носят за теб дванадесет ангели, а дребният е за мене, тъй като и аз, въпреки да съм безсилен съсъд, съм подготвена да приема подвига на мъченичеството и мъжествено да пострадам за името на нашия Господ и да положа за Него душата си.
Като чул тези думи на Стефанида, воеводата заповядал на воините да я заловен и да я доведат при него. Той я изгледал горделиво и попитал:
- Коя си ти?
- Аз съм християнка - дала отговор светицата.
После воеводата я запитал за името и годините й и като чул, че името й е Стефанида, че е на петнадесет години и осем месеца и е омъжена от година и четири месеца, той почнал добродушно да приказва:
- Защо искаш така скоро да оставиш този прелестен свят, хубавия живот и съпружеството и искаш да погубиш младостта си, като непринудено се обричаш на гибел поради Разпнатия?
Светицата отвърнала:
- Оставям краткотрайния и суетлив свят и всички земни скотски стремежи и моя смъртен брачен партньор, с цел да изляза дружно с мъдрите девици отсреща на моя нетленен и вечен Жених, моя Спасител Христос.
Воеводата рекъл:
- Не приказва такива безсмислени и безполезни думи за твоя Бог, обърни се към нашите богове и им принеси жертва.
Но света Стефанида твърдо дала отговор:
- Ти и твоите богове сте преизпълнени с неистина, а аз приказвам истината, тъй като истинен е моят Господ и в Него няма несправедливост. Няма да принеса жертви на лъжливите богове, само че желая да стана приятна жертва на Истинския, живеещ на небесата Бог, с цел да не се лиша от венеца, подготвен за мен в Неговото Царство.
Тогава мъчителят заповядал да приведат към земята върховете на две палми и да вържат за тях нозете на светицата. Когато пуснали палмите, те се извили и раздрали мъченицата на две. Светата душа на Стефанида изхвърчала като птица от раздрана мрежа и си намерила гнездо на небето в приготвения за нея венец.
След това воеводата заповядал да посекат с меч свети Виктор. Като научил за това, светият благодарил на Бога. Преди да отсекат главата му, той предсказал гибелта на мъчителите си:
- След дванадесет дни ще умрете, а вашият воевода след двадесет и четири дни ще бъде покорен от неприятеля.
Като споделил това, светецът се помолил, преклонил главата си под меча и воините отсекли честната му глава.
От тялото му изтекли мляко и кръв и мнозина от неверниците, като видели това знамение, повярвали в Христа. Най-много хора повярвали обаче, когато видели да се извършва пророчеството на мъченика, тъй като станало по този начин, както той предсказал - мъчителите му починали ненадейно, а воеводата бил взет в плен от неприятеля.
Свети Виктор и света мъченица Стефанида потърпевши на единадесети ноември в град Дамаск. А през днешния ден те обитават вонзи град, който не се нуждае нито от слънце, нито от луна, тъй като Божията популярност го освещава и Божият Агнец е негов светилник.
Житие на св. Теодор Студит
Преп. Теодор Студит, стенна живопис от манастира Грачаница. Източник: blago.serbianunity.net.
Преп. Теодор се родил в Цариград от богати и знатни родители, които му дали обучение и го възпитали в благочестие. В това време император Константин Копроним преследвал феновете на светите икони. Родителите на Теодор били подложени на гонения и отишли в манастир.
След гибелта на Копроним малко време управлявал Лъв ІV Хазар. Още при започване на своето ръководство той провъзгласил за собствен съуправител малолетния си наследник Константин. След гибелта на Лъв ІV малолетният Константин VІ се възкачил на престола, само че от негово име управлявала майка му Ирина.
В 787 година бил призован в гр. Никея Вселенски събор, който осъдил лъжливото обучение на иконоборците и признал почитанието на иконите. Чичото на Теодор - св. Платон, който бил на тоя събор, уговорил Теодор и братята му да се отдалечат от човешкото общество и да посветят живота си на Бога. Всички дружно тръгнали да търсят самото място и се спрели в една прелестна планинска околност, в сянката на гъсти дървета, които растели над избистрен извор. Това място се наричало Сакудиан. Тук те построили черква на името на св. Йоан Богослов. Към тях се включили други благочестиви люде и скоро се образувал манастир, в който Теодор приел монашеско пострижение.
Като духовник Теодор старателно изпълнявал иноческите си отговорности. Той се отличавал със своето самоограничение, неуморимо усърдие и надълбоко примирение. Син на знатни родители, отраснал в благосъстояние и заможност, той станал прислужник на всички: сечел дърва, носел води и камъни за градеж, работел в градината. Свободното си време посвещавал на четене на Свещеното Писание. Св. Платон изискал да му съобщи управлението на манастира. Теодор дълго отказвал, само че най-сетне трябвало да отстъпи на единомислещото предпочитание на всички братя. Той умно управлявал манастира и на всички давал образец за строго осъществяване на всички правила на монашеския живот. Но освен в манастира му било съдено да утвърждава същинската религия.
Синът на Ирина - Константин, като станал пълновръстен, отстранил майка си от ръководството, а самичък се предал на пристрастеностите си, забравяйки християнския закон. Той се развел с жена си, принудил я да се постриже в монашество и се оженил за една своя близка родственик. Св. патриарх Тарасий, не изискал да благослови противозаконния брак, само че се намерил духовник, на име Йосиф, който венчал царя макар запрещението на патриарха. Колкото и да била беззаконно това дело, патриархът мълчал, боейки се да не навлече на Църквата нови бедствия.
Това състрадание имало гибелни последици: мнозина почнали да подражават на образеца на царя. Войводите и придворните случайно се развеждали със дамите си, затваряли ги в манастири и встъпвали в брак, без да държат сметка за роднинските връзки.
Такова нарушаване на църковния закон мощно възмутило Теодор. Той провъзгласил отлъчването на царя от Църквата и съобщил за туй в другите манастири.
Царят мислел изначало с неистина и с любезности да завоюва на своя страна строгия инок. Той заповядал на жена си да му изпрати богати блага и да желае молитвите му за себе си и за фамилията, само че даровете били върнати. Тогава царят подхванал странствуване и преднамерено насочил пътя си около Сакудианския манастир, като се надявал, че когато по обичая игуменът излезе да го посрещне, той с ласкави думи и убеждения ще подействува. Но Теодор не излязъл да го посрещне и даже не отворил манастира на царските чиновници.
Тогава ядосаният Константин изпратил Теодор на изгнание в гр. Солун дружно с 11 иноци. Заточението траяло 5 години. Твърдостта на Теодор обаче намерила подражатели. В доста манастири провъзгласили отлъчването на царя от Църквата и няколко иноци претърпяли гонение за това.
Теодор бил върнат в своя манастир след гибелта на Константин. Ирина се вкачила на трона и с чест го върнала отново в Цариград. Тук царицата го уговорила да одобри игуменството на Студийския манастир. Тоя манастир, учреден от благочестивия римлянин Студий, бил затворен в царуването на Копроним. Около Теодор още веднъж се събрали до 1000 нови братя, на които Теодор дал правилник, прочут под името " Студийски ". В основата на тоя правилник залегнали разпоредбите на св. Василий Велики. На монасите се запрещавала всяка благосъстоятелност, всички работи трябвало да се извършват от самите монаси. Те трябвало да откриват на игумена всичките си мисли.
Царуването на Ирина не било дълго. Тя била свалена от престола от Никифор, който възвърнал свещенството на Йосиф, отстранен от Църквата за брака на цар Константин и почнал да преследва Теодор, стареца Платон и всички братя от Студийския манастир. Всички били пратени на изгнание. Нечестивият цар обаче, който знаел по какъв начин всички почитат Теодор, се стараел да го склони към помиряване и го повикал при себе си преди да тръгне за отдалечен път. Но Теодор му споделил: " Ти, царю, трябваше да се покаеш, преди да отидеш на война, от която няма да се върнеш. " Това предсказване на светеца се сбъднало: царят бил погубен във войната с българския цар Крум. Недълго царувал наследник му. Новият император Михаил освободил Теодор от изгнание, само че и той скоро бил свален от войводата си Лъв Арменец, при който почнали нови гонения.
В самото начало на царуването си императорът събрал духовенството и оповестил за идолопоклонници всички фенове на св. Икони. Напразно възразявали патриархът и св. Теодор. Напразно те доказвали, че молейки се пред иконите и почитайки ги, те се покланят не на самото изображение, а на изобразения върху тях Господ, или въздават чест на Неговите св. Угодници. Царят ядосано споделил на Теодор:
- Аз зная, че ти си човек препирлив, горделив и непослушен. Но не забравяй, че аз съм цар и строго ще санкционира непокорния!
Патриархът и всички други мълчали от боязън, само че Теодор умерено дал отговор:
- Ти си цар, само че не можеш да изменяш църковния закон. Ти си мощен в светските работи, само че в църковните каузи ти би трябвало да се покоряваш.
- Ти ли ще ме отлъчиш от Църквата? - извикал ядосаният цар.
- Не аз, дал отговор преподобният, а преданията на св. Апостоли и св. Отци ще те отлъчат от нея, в случай че не се покориш на нейните закони. Ако пък искаш в нея да останеш, то следвай патриарха и наредбите на събора.
Царят с възмущение оставил събранието. На другия ден излязла от началника на града заръка - никой да не смее да разсъждава за вярата, а всички да се подчиняват на волята на царя. Когато пратените пристигнали да оповестят тая заповед на Теодор, той им споделил, че незаслужено би било да слуша тях повече от Бога, и че той по-скоро ще се съгласи да му отрежат езика, в сравнение с да замълчи, когато би трябвало да пази истината. Той траял да изобличава царя, утвърждавал слабите, подкрепял тъгуващия патриарх, като му напомнял, че е имало доста ереси и разстройства, само че че Господ пази Църквата Си. Патриарх Никифор твърдо стоял за истината и по тази причина бил свален и изпратен на изгнание с другите архиереи.
Светите икони на всички места се предавали на оскърбление и изтребване. Теодор негодувал срещу това безвластие. На празнични дни той тържествено обикалял с кръстно шествие своя манастир, носейки иконите и гръмко пеейки за популярност на Господа: " На пречистия Ти облик се покланяме! "
Най-после царят пратил Теодор на изгнание в Аполония (Созопол). А тъй като той и там продължавал да учи и с писма да упреква императора за беззаконието му заточили го на друго, по-отдалечено място. Той претърпял доста в продължение на седемгодишното си заточение, само че нищо не разколебало неговата неотстъпчивост. Когато от едно място го заточвали на друго, той казвал:
" Нямам същинско жилище на земята. Все едно ми е къде ще ме пратят, тъй като Бог е на всички места. Където и да съм, няма да мълча, когато би трябвало ще пазя правдата. "
С самообладание той понасял всички мъчения. Царят заповядал да го държат колкото се може по-строго в тясна и влажна тюрма, където доста боледувал. Понякога не му донасяли да яде по няколко дни, само че и оскъдната си храна той отстъпвал на правилния си възпитаник Николай, който неразделно оставал при него. Сам преподобният се задоволявал с приемане на св. Тайни, когато могъл да получи запасни св. Дарове. " Не единствено с самун ще живее човек, споделил той. Нека тялото Господне бъде храна за моята душа и тяло! "
Изгнанието на Теодор се свършило със гибелта на Лъв Арменец. Новият император Михаил, въпреки също по този начин иконоборец, не одобрявал гонението и освободил затворените и заточените. Св. Теодор и патриархът убеждавали царя да се откаже от ереста, само че императорът декларирал, че той няма да допусне икони с своята столица, въпреки никого да не преследва за убежденията и вярата. Затова Теодор към този момент не се прибирал в Студийския манастир. Той изначало отпътувал с учениците си за Ерискентия, а след това в Акритов Херонис, където починал на 57 години.
Като чули за неговата болест, мнозина пристигнали при него, тъй като го обичали; обичали го, тъй като непоколебимата неотстъпчивост у него се съединявала с благост, благодушие и примирение. Виждайки плачещите, които обкръжили леглото му, той самичък се просълзил; с обич и трогване се дал прошка с всички, благословил ги и им споделил да се молят. При четенето на псалома " Блажени непорочните в пътя си, които вървят по закона Господен ", душата му отлетяла към Господа. Това станало в 826 година.
Преданието споделя, че в същия ден и час св. Иларион Далматски, както си работел в градината, внезапно чул чудно пеене. Погледнал на небето и видял огромно голям брой благ чинове в бели облекла и със сияещи лица. Изглеждало, че те някого посрещали. Уплашеният светец паднал на земята и чул глас: " Ето, душата на Теодор, игумена Студийски, който доста пострада за истината, тържествено се възкачва на небесата, посрещана от небесните сили! " Иларион още тогава разказал видението, а след това към този момент разбрали и за гибелта на св. Теодор.
Св. Теодор през живота си постоянно изцерявал заболявания с молитвите си и при гроба му се правили доста чудеса. Той ни е оставил доста поучителни съчинения и апропо - духовни песни. Написал е слова за гонението на християните в България при Омуртаг. Негов нравствен наследник бил българският болярин Теодор с жена си. За тяхното благочестие св. Теодор се изрича доста ласкаво.
Св. Мина бил боец в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.
Виктор - също по този начин боец, потърпевш при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която участвала на неговите премеждия, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя почнала гръмко да слави подвига на св. страдалец и сама дружно с него се удостоила с мъченическа гибел.
Св. Викентий* бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.
В памет на св. мъченици Виктор и Стефанида
При царуването на римския император Антонин под началството на воеводата Севастиян служел един боец, родом от Италия, на име Виктор. Той вярвал в нашия Господ Иисус Христос и намерено пред всички изповядвал Неговото всесвято име. Когато по това време почнало гонение срещу християните, воеводата призовал блажения Виктор и му споделил:
- При нас дойде царски декрет да принуждаваме християните да се покланят на нашите богове, а тези, които не се подчиняват, да бъдат излъчени на тежки мъчения. Затова и ти, Викторе, принеси жертва на боговете, с цел да не се подложиш на мъчения и да не погубиш душата си.
Но свети Виктор дал отговор на воеводата:
- Няма да извърша безбожното предписание на смъртния цар и не ще се подчиня на волята му, тъй като съм раб на безсмъртния Цар, моя Бог и Спасител Иисус Христос, Чието Царство е безконечно. Ако извършвам Неговата воля, ще пребивавам постоянно, а вашият смъртен цар и царството му е краткотрайно, и тези, които извършват нечестивата му воля, ще погинат во веки.
Но воеводата споделил:
- Ти си боец на нашия цар, извърши повелението му и принеси жертва.
- Не - дал отговор Виктор, - към този момент не съм боец на вашия земен цар, а на Небесния. Дори и да съм бил краткотрайно боец на вашия цар, не съм преставал да послужвам на моя Цар и в този момент няма да Го оставя и няма да принеса жертва на вашите идоли. Прави каквото искаш с мене - моето тяло е в ръцете ти и ти имаш власт над него, само че над душата ми има власт единствено моят Бог.
Тогава воеводата почнал да уговаря Виктор:
- Ти самичък - споделил той - си навличаш беди, като не изпълняваш царската заповед. Съветвам те да принесеш жертва на боговете, с цел да се избавиш от мъченията, които те чакат.
- Точно това искам - дал отговор твърдо свети Виктор - да претърпя мъчения поради моя Господ и доста се веселя, че ще се сподобя да пострадам за името Му.
Тогава воеводата незабавно заповядал да му счупят пръстите и да ги извадят от ставите. После наредил мощно да нагорещят една пещ и да хвърлят в нея свети Виктор. Там мъченикът стоял три дни и останал жив и незасегнат сходно на тримата момци във Вавилонската пещ. Мъчителят не очаквал това и на третия ден отворил пещта, с цел да вземе праха на мъченика и да го изсипе в реката. Но светецът излязъл незасегнат, прославяйки Бога, че огънят не го е докоснал и не му е навредил.
Като видял неуспеха си, воеводата призовал един магьосник и му заповядал да умъртви свети Виктор с отрова. Вълшебникът сварил парче месо със смъртоносна отрова и го дал на светеца.
А Виктор споделил:
- Макар и да не прилича да вземам от вас нечисто месо, ще го изям, с цел да разберете, че смъртоносната ви отрова не може да направи нищо срещу силата на Животодавеца Господ.
После мъченикът се помолил, изял отровното месо и нинай-малко не потърпевш. Като видял, че светецът останал незасегнат, вълшебникът приготвил друго месо с още по-силна отрова, и споделил:
- Ако изядеш това месо и останеш жив, ще оставя чародейството и вълшебството си и ще допускам в твоя Бог.
Свети Виктор изял и това месо, напоено с най-силна отрова, само че останал незасегнат. Тогава чародеят високо възкликнал:
- Ти победи силата на моето чудо, Викторе, и избави от пъкъла моята от дълго време погинала душа, тъй като повярвах в Господ Иисус Христос, Когото проповядваш.
След това вълшебникът отишъл в дома си, събрал всички свои вълшебен книги и талисмани, изгорил ги и станал същински християнин.
Като видял, че нищо не може да навреди на светеца, воеводата доста се разгневил и заповядал да извадят жилите от тялото му, а след това да го хвърлят в кипящо масло.
А светецът в същото време казвал:
- Това кипящо масло е прелестно за мен, както за жадния - студената вода.
Твърдостта на свети Виктор още повече разярила мъчителя. Той заповядал светецът да бъде окачен на едно дърво и тялото му да бъде горено със свещи. А с цел да усили още повече тежестта на мъченията, заповядал да смесят токсичен прахуляк и оцет и да ги вливат в устата на мъченика.
Но той споделил:
- Този оцет и смъртоносната ви отрова за мене са като мед и восъчна пита.
Тогава мъчителят, разгневявайки се от ден на ден и повече, заповядал да избодат очите на Христовия страдалец. После воините повесили светия надолу с главата и си тръгнали, като гооставили в това състояние три дни. На четвъртия ден решили, че към този момент е починал и пристигнали да го видят, само че като го намерили жив, доста се учудили. Те се ужасили и ослепели и всеки почнал да си търси лидер.
А светецът ги съжалил и като се помолил старателно на Бога, споделил:
- В името на моя Господ Иисус Христос, прогледнете!
Те незабавно прогледнали, отишли при воеводата и му разказали всичко. Но той още повече горящ от яд и им заповядал да одерат кожата на свети Виктор. Докато изпълнявали това нечестиво предписание, една християнка на име Стефанида, брачна половинка на един от воините, която пристигнала да види мъченията на светеца, съзряла два прелестни венеца, които се спускали от небето. Един от тях се спускал върху главата на свети страдалец Виктор, а другият - върху нейната глава.
Тогава Стефанида почнала високо да популяризира мъченика:
- Блажен си ти, Викторе, блажени са твоите премеждия за Христа, удобна е на Бога твоята жертва като жертвата на Авел, тъй като от праведно сърце си Му принесъл самия себе си! Бог те е приел по този начин, както в миналото праведния Енох, който взел от земята в парадайса, та да не вкуси от краткотрайната гибел. Ти си правоверен като Ной, изпълнен с благи каузи и най-свят измежду народа си. Ти повярва като Авраам, принесе се в жертва на Бога като Исаак, претърпя писания като Иаков. Премъдър си като Иосиф, на който бе обещано да предузнава бъдещето, претърпя изкушения като Иов, който след доста премеждия победи дявола и сподели образец за самообладание. Подобен си на Исаия, който по заповед на цар Манасия бе отсечен с трион. Не ти навреди огъня, както на тримата момци в Навуходоносоровата пещ. Ти разпореди вярата си на Бога, както Давид, сина Иесеев. Ето, виждам два венеца, пратени от небето - един огромен и прелестен, и различен - по-малък. Големият носят за теб дванадесет ангели, а дребният е за мене, тъй като и аз, въпреки да съм безсилен съсъд, съм подготвена да приема подвига на мъченичеството и мъжествено да пострадам за името на нашия Господ и да положа за Него душата си.
Като чул тези думи на Стефанида, воеводата заповядал на воините да я заловен и да я доведат при него. Той я изгледал горделиво и попитал:
- Коя си ти?
- Аз съм християнка - дала отговор светицата.
После воеводата я запитал за името и годините й и като чул, че името й е Стефанида, че е на петнадесет години и осем месеца и е омъжена от година и четири месеца, той почнал добродушно да приказва:
- Защо искаш така скоро да оставиш този прелестен свят, хубавия живот и съпружеството и искаш да погубиш младостта си, като непринудено се обричаш на гибел поради Разпнатия?
Светицата отвърнала:
- Оставям краткотрайния и суетлив свят и всички земни скотски стремежи и моя смъртен брачен партньор, с цел да изляза дружно с мъдрите девици отсреща на моя нетленен и вечен Жених, моя Спасител Христос.
Воеводата рекъл:
- Не приказва такива безсмислени и безполезни думи за твоя Бог, обърни се към нашите богове и им принеси жертва.
Но света Стефанида твърдо дала отговор:
- Ти и твоите богове сте преизпълнени с неистина, а аз приказвам истината, тъй като истинен е моят Господ и в Него няма несправедливост. Няма да принеса жертви на лъжливите богове, само че желая да стана приятна жертва на Истинския, живеещ на небесата Бог, с цел да не се лиша от венеца, подготвен за мен в Неговото Царство.
Тогава мъчителят заповядал да приведат към земята върховете на две палми и да вържат за тях нозете на светицата. Когато пуснали палмите, те се извили и раздрали мъченицата на две. Светата душа на Стефанида изхвърчала като птица от раздрана мрежа и си намерила гнездо на небето в приготвения за нея венец.
След това воеводата заповядал да посекат с меч свети Виктор. Като научил за това, светият благодарил на Бога. Преди да отсекат главата му, той предсказал гибелта на мъчителите си:
- След дванадесет дни ще умрете, а вашият воевода след двадесет и четири дни ще бъде покорен от неприятеля.
Като споделил това, светецът се помолил, преклонил главата си под меча и воините отсекли честната му глава.
От тялото му изтекли мляко и кръв и мнозина от неверниците, като видели това знамение, повярвали в Христа. Най-много хора повярвали обаче, когато видели да се извършва пророчеството на мъченика, тъй като станало по този начин, както той предсказал - мъчителите му починали ненадейно, а воеводата бил взет в плен от неприятеля.
Свети Виктор и света мъченица Стефанида потърпевши на единадесети ноември в град Дамаск. А през днешния ден те обитават вонзи град, който не се нуждае нито от слънце, нито от луна, тъй като Божията популярност го освещава и Божият Агнец е негов светилник.
Житие на св. Теодор Студит
Преп. Теодор Студит, стенна живопис от манастира Грачаница. Източник: blago.serbianunity.net.
Преп. Теодор се родил в Цариград от богати и знатни родители, които му дали обучение и го възпитали в благочестие. В това време император Константин Копроним преследвал феновете на светите икони. Родителите на Теодор били подложени на гонения и отишли в манастир.
След гибелта на Копроним малко време управлявал Лъв ІV Хазар. Още при започване на своето ръководство той провъзгласил за собствен съуправител малолетния си наследник Константин. След гибелта на Лъв ІV малолетният Константин VІ се възкачил на престола, само че от негово име управлявала майка му Ирина.
В 787 година бил призован в гр. Никея Вселенски събор, който осъдил лъжливото обучение на иконоборците и признал почитанието на иконите. Чичото на Теодор - св. Платон, който бил на тоя събор, уговорил Теодор и братята му да се отдалечат от човешкото общество и да посветят живота си на Бога. Всички дружно тръгнали да търсят самото място и се спрели в една прелестна планинска околност, в сянката на гъсти дървета, които растели над избистрен извор. Това място се наричало Сакудиан. Тук те построили черква на името на св. Йоан Богослов. Към тях се включили други благочестиви люде и скоро се образувал манастир, в който Теодор приел монашеско пострижение.
Като духовник Теодор старателно изпълнявал иноческите си отговорности. Той се отличавал със своето самоограничение, неуморимо усърдие и надълбоко примирение. Син на знатни родители, отраснал в благосъстояние и заможност, той станал прислужник на всички: сечел дърва, носел води и камъни за градеж, работел в градината. Свободното си време посвещавал на четене на Свещеното Писание. Св. Платон изискал да му съобщи управлението на манастира. Теодор дълго отказвал, само че най-сетне трябвало да отстъпи на единомислещото предпочитание на всички братя. Той умно управлявал манастира и на всички давал образец за строго осъществяване на всички правила на монашеския живот. Но освен в манастира му било съдено да утвърждава същинската религия.
Синът на Ирина - Константин, като станал пълновръстен, отстранил майка си от ръководството, а самичък се предал на пристрастеностите си, забравяйки християнския закон. Той се развел с жена си, принудил я да се постриже в монашество и се оженил за една своя близка родственик. Св. патриарх Тарасий, не изискал да благослови противозаконния брак, само че се намерил духовник, на име Йосиф, който венчал царя макар запрещението на патриарха. Колкото и да била беззаконно това дело, патриархът мълчал, боейки се да не навлече на Църквата нови бедствия.
Това състрадание имало гибелни последици: мнозина почнали да подражават на образеца на царя. Войводите и придворните случайно се развеждали със дамите си, затваряли ги в манастири и встъпвали в брак, без да държат сметка за роднинските връзки.
Такова нарушаване на църковния закон мощно възмутило Теодор. Той провъзгласил отлъчването на царя от Църквата и съобщил за туй в другите манастири.
Царят мислел изначало с неистина и с любезности да завоюва на своя страна строгия инок. Той заповядал на жена си да му изпрати богати блага и да желае молитвите му за себе си и за фамилията, само че даровете били върнати. Тогава царят подхванал странствуване и преднамерено насочил пътя си около Сакудианския манастир, като се надявал, че когато по обичая игуменът излезе да го посрещне, той с ласкави думи и убеждения ще подействува. Но Теодор не излязъл да го посрещне и даже не отворил манастира на царските чиновници.
Тогава ядосаният Константин изпратил Теодор на изгнание в гр. Солун дружно с 11 иноци. Заточението траяло 5 години. Твърдостта на Теодор обаче намерила подражатели. В доста манастири провъзгласили отлъчването на царя от Църквата и няколко иноци претърпяли гонение за това.
Теодор бил върнат в своя манастир след гибелта на Константин. Ирина се вкачила на трона и с чест го върнала отново в Цариград. Тук царицата го уговорила да одобри игуменството на Студийския манастир. Тоя манастир, учреден от благочестивия римлянин Студий, бил затворен в царуването на Копроним. Около Теодор още веднъж се събрали до 1000 нови братя, на които Теодор дал правилник, прочут под името " Студийски ". В основата на тоя правилник залегнали разпоредбите на св. Василий Велики. На монасите се запрещавала всяка благосъстоятелност, всички работи трябвало да се извършват от самите монаси. Те трябвало да откриват на игумена всичките си мисли.
Царуването на Ирина не било дълго. Тя била свалена от престола от Никифор, който възвърнал свещенството на Йосиф, отстранен от Църквата за брака на цар Константин и почнал да преследва Теодор, стареца Платон и всички братя от Студийския манастир. Всички били пратени на изгнание. Нечестивият цар обаче, който знаел по какъв начин всички почитат Теодор, се стараел да го склони към помиряване и го повикал при себе си преди да тръгне за отдалечен път. Но Теодор му споделил: " Ти, царю, трябваше да се покаеш, преди да отидеш на война, от която няма да се върнеш. " Това предсказване на светеца се сбъднало: царят бил погубен във войната с българския цар Крум. Недълго царувал наследник му. Новият император Михаил освободил Теодор от изгнание, само че и той скоро бил свален от войводата си Лъв Арменец, при който почнали нови гонения.
В самото начало на царуването си императорът събрал духовенството и оповестил за идолопоклонници всички фенове на св. Икони. Напразно възразявали патриархът и св. Теодор. Напразно те доказвали, че молейки се пред иконите и почитайки ги, те се покланят не на самото изображение, а на изобразения върху тях Господ, или въздават чест на Неговите св. Угодници. Царят ядосано споделил на Теодор:
- Аз зная, че ти си човек препирлив, горделив и непослушен. Но не забравяй, че аз съм цар и строго ще санкционира непокорния!
Патриархът и всички други мълчали от боязън, само че Теодор умерено дал отговор:
- Ти си цар, само че не можеш да изменяш църковния закон. Ти си мощен в светските работи, само че в църковните каузи ти би трябвало да се покоряваш.
- Ти ли ще ме отлъчиш от Църквата? - извикал ядосаният цар.
- Не аз, дал отговор преподобният, а преданията на св. Апостоли и св. Отци ще те отлъчат от нея, в случай че не се покориш на нейните закони. Ако пък искаш в нея да останеш, то следвай патриарха и наредбите на събора.
Царят с възмущение оставил събранието. На другия ден излязла от началника на града заръка - никой да не смее да разсъждава за вярата, а всички да се подчиняват на волята на царя. Когато пратените пристигнали да оповестят тая заповед на Теодор, той им споделил, че незаслужено би било да слуша тях повече от Бога, и че той по-скоро ще се съгласи да му отрежат езика, в сравнение с да замълчи, когато би трябвало да пази истината. Той траял да изобличава царя, утвърждавал слабите, подкрепял тъгуващия патриарх, като му напомнял, че е имало доста ереси и разстройства, само че че Господ пази Църквата Си. Патриарх Никифор твърдо стоял за истината и по тази причина бил свален и изпратен на изгнание с другите архиереи.
Светите икони на всички места се предавали на оскърбление и изтребване. Теодор негодувал срещу това безвластие. На празнични дни той тържествено обикалял с кръстно шествие своя манастир, носейки иконите и гръмко пеейки за популярност на Господа: " На пречистия Ти облик се покланяме! "
Най-после царят пратил Теодор на изгнание в Аполония (Созопол). А тъй като той и там продължавал да учи и с писма да упреква императора за беззаконието му заточили го на друго, по-отдалечено място. Той претърпял доста в продължение на седемгодишното си заточение, само че нищо не разколебало неговата неотстъпчивост. Когато от едно място го заточвали на друго, той казвал:
" Нямам същинско жилище на земята. Все едно ми е къде ще ме пратят, тъй като Бог е на всички места. Където и да съм, няма да мълча, когато би трябвало ще пазя правдата. "
С самообладание той понасял всички мъчения. Царят заповядал да го държат колкото се може по-строго в тясна и влажна тюрма, където доста боледувал. Понякога не му донасяли да яде по няколко дни, само че и оскъдната си храна той отстъпвал на правилния си възпитаник Николай, който неразделно оставал при него. Сам преподобният се задоволявал с приемане на св. Тайни, когато могъл да получи запасни св. Дарове. " Не единствено с самун ще живее човек, споделил той. Нека тялото Господне бъде храна за моята душа и тяло! "
Изгнанието на Теодор се свършило със гибелта на Лъв Арменец. Новият император Михаил, въпреки също по този начин иконоборец, не одобрявал гонението и освободил затворените и заточените. Св. Теодор и патриархът убеждавали царя да се откаже от ереста, само че императорът декларирал, че той няма да допусне икони с своята столица, въпреки никого да не преследва за убежденията и вярата. Затова Теодор към този момент не се прибирал в Студийския манастир. Той изначало отпътувал с учениците си за Ерискентия, а след това в Акритов Херонис, където починал на 57 години.
Като чули за неговата болест, мнозина пристигнали при него, тъй като го обичали; обичали го, тъй като непоколебимата неотстъпчивост у него се съединявала с благост, благодушие и примирение. Виждайки плачещите, които обкръжили леглото му, той самичък се просълзил; с обич и трогване се дал прошка с всички, благословил ги и им споделил да се молят. При четенето на псалома " Блажени непорочните в пътя си, които вървят по закона Господен ", душата му отлетяла към Господа. Това станало в 826 година.
Преданието споделя, че в същия ден и час св. Иларион Далматски, както си работел в градината, внезапно чул чудно пеене. Погледнал на небето и видял огромно голям брой благ чинове в бели облекла и със сияещи лица. Изглеждало, че те някого посрещали. Уплашеният светец паднал на земята и чул глас: " Ето, душата на Теодор, игумена Студийски, който доста пострада за истината, тържествено се възкачва на небесата, посрещана от небесните сили! " Иларион още тогава разказал видението, а след това към този момент разбрали и за гибелта на св. Теодор.
Св. Теодор през живота си постоянно изцерявал заболявания с молитвите си и при гроба му се правили доста чудеса. Той ни е оставил доста поучителни съчинения и апропо - духовни песни. Написал е слова за гонението на християните в България при Омуртаг. Негов нравствен наследник бил българският болярин Теодор с жена си. За тяхното благочестие св. Теодор се изрича доста ласкаво.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ