Свети Мина, и Евграф (около 313 г.) - жестокият гонител

...
Свети Мина, и Евграф (около 313 г.) - жестокият гонител
Коментари Харесай

СВЯТ ДЕН: Трима необикновени светци честваме днес - ето какво ги прави толкова специални

Свети Мина, и Евграф (около 313 г.) - жестокият гонител на християните, император Максимин, един път пратил в Александрия един от заслужилите си бойци - атинянина Мина, с предписание да усмири вълненията, зародили в града и да се погрижи да отвърне християните от тяхната религия.

Императорът не знаел, че самичък вярвал в Христа. дошъл в Александрия и неотдавна посредством мъдрите си разпореждания усмирил вълненията и привел всички каузи в ред. А що се отнася до вярата Христова, той освен не я преследвал, само че очевидно говорел, че тя едничка е същинска и спасяваща религия. Думите си той доказвал посредством каузи, бидейки извънредно доброжелателен и добър.
свързани новини26463на 27.11.20217764на 02.11.2021
Господ му дарувал чудотворна, целебна мощ. Всички заболели, които получавали изцерение посредством неговите молебствия, славели Бога, и вярата в Христа се разпространявала в Александрия от ден на ден и повече. Тия триумфи на християнската религия мощно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за дейностите на Мина.

Ермоген бил богохулник, не знаел нищо за същинската религия, само че по природа бил добър и милосърден. И ето, на Господа било угодно да му открие пътя към спасението и безконечния живот. През време на пътуването с кораба той видял насън трима светли мъже, които му споделили: " Знай, Ермогене, че и дребното положително не е презряно от Бога. Затова Господ одобри и твоите положителни каузи. И твоят път, който е подхванат за крах на мнозина, ще стане за тебе път на безсмъртна популярност и чест, тъй като по тоя път ти ще дойдеш до безконечния Цар. Ние ще ти пратим подобен човек, който ще те докара при благословения Цар, и ти от Него ще получиш такава популярност, която настоящия твой цар не може да ти даде ".

Като се събудил, дълго мислил за своето съновидение и направил умозаключение, че нему евентуално предстоят огромни почести от императора. На другия довели за следствие. Той бил спокоен, като същински безстрашен войник. На укора на Ермоген, че не уважава боговете, той дал отговор с твърдо изповядване на единия същински Бог.

Още доста приказвал за истината и силата на християнската религия. Народът деликатно го слушал и мнозина казвали на Ермоген: " Той приказва правилно. Ние сами видяхме чудесата и изцеряванията с Името на Христа. Трябва да се уважава Оня Бог, Когото изповядва Мина! ".

Ермоген, недоумявайки какво би трябвало да прави, заповядал да отведат християнина в тъмницата. Но на другия го повикал отново и почнал да го заплашва с мъчения, в случай че не се поклони на боговете. му дал отговор:

- На каквито искаш страдания ме подлагай, аз с наслада ще пострадвам за моя Христос. При това безспорно се надявам, че ти самичък, като отхвърляш краткотрайните богатства, ще бъдеш едно от чедата Христови.

Тогава Ермоген, наредил да предадат на изтезания. Отрязали му краката - мъченикът хвалел Бога; по-късно го лишили от език и очи - мъченикът всичко търпял радостно и умерено. Хвърлили го в тъмницата. Там през нощта при чудна светлина му се явил Сам Христос и го излекувал, като заречен, че и скоро ще пристигна до знание на истината и ще реализира нетленен венец.

Когато на другия бойци влезнали в тъмницата, едвам повярвали на очите си, като видяли здрав. Като разбрали по какъв начин се излекувал, те извикали: " Велик е християнският Бог! " и с внимание и религия слушали поученията му.

Дошли други бойци от съдията. Но и те останали при Мина, победени от силата Христова. Мълвата за чудесното събитие се разнесла по града и целия народ се затекъл към тъмницата, славейки и величаейки истинния Бог. Тогава решил самичък да отиде в съдилището при Ермоген, който с неизразимо учудване видял здрав оногова, който в навечерието видял сакат и едвам жив.

Целият тоя в Александрия бил на наслада и празненство: народът гръмогласно славел Господа и Му благодарял. А цяла нощ слушал наставленията на и се готвел за св. кръщение, което приел дружно с огромно голям брой народ. Той раздал парцела си на небогати и с почнали да проповядват същинската религия и посредством Божията мощ правели чудеса.

Всичко това стигнало до императора, който самичък дошъл в Александрия с огромна военна мощ. Той повикал при себе си християните и грубо ги укорявал, че са оставили вярата на бащите си. Но и не се побояли от заканите му и самоуверено изповядвали пред царя своята религия в истинния Бог, като разказвали за чудесата, осъществени посредством силата Господня. Царят не повярвал и заповядал да ги подложат на страшни изтезания.

Отново силата Божия се показала в чудни изцерявания. Пред очите на царя осакатените християни се изправяли здрави и невредими. Той приписвал всичко на мегесничество. Един езически академик и публицист, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и намерено изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го умъртвил.

Мина и по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в стоманен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потопен, а доплувал до гр. Византион, където епископът, известен по превъзходен метод за идването на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал покрай градските стени.
Източник: pik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР