Преговорите между Иран и САЩ трябва първо да сложат край на репресиите, заяви френският външен министър
Основен приоритет в договарянията сред Съединени американски щати и Иран, които биха могли в Турция, би трябвало да бъде краят на " репресиите " в Ислямската република, а въпросите, отнасящи се до иранската нуклеарна стратегия, би трябвало да бъдат разисквани по-късно, съобщи министърът на външните работи на Франция Жан Ноел Баро, представен от Франс прес.
" Първото решение, което би трябвало да бъде взето, е, несъмнено, да се постави завършек на тези кървави репресии, да се освободят пандизчиите, да се възобновят връзките и да бъде върната свободата на иранския народ. След това могат да бъдат разисквани въпросите, отнасящи се до нуклеарната политика, ракетите и поддръжката за терористични организации ", уточни Жан Ноел Баро в ефира на публичната телевизия.
" Повтарям, че целта би трябвало да бъде първо края на репресиите, това принуждение, упражнявано от страната, тези всеобщи закононарушения, които не могат да останат безнаказани. Режимът би трябвало по-късно да направи обилни отстъпки, да промени коренно отношението си към народа си, само че и към страните от района и към нас, тъй като неговото държание от доста години насам основава съществени проблеми за сигурността ", добави Баро.
Министърът изрази вяра американският президент Доналд Тръмп да успее да повлияе на иранските управляващи да трансформират отношението си към иранския народ.
На въпроса каква роля би трябвало да изиграе Европа във връзка с Иран, имайки поради че нейното присъединяване на договарянията не е планувано, министърът съобщи че, " Европа по един или различен метод ще взе участие в тези договаряния. Обединеното кралство и Германия са измежду първите договарящи с Иран от 10 години насам “, напомни той и добави, че " във всеки случай, в случай че в даден миг режимът промени коренно позицията си и възникне въпросът за вероятно повдигане на ембаргото и глобите, това ще би трябвало да стане чрез Европа. "
Преки договаряния сред Съединени американски щати и Иран могат да се състоят този петък в Турция, откакто Вашингтон подложи Техеран на напън като го заплаши с военна интервенция в резултат на репресиите против митингите против иранските управляващи, които обявиха, че са подготвени да възобновят разговора по нуклеарния въпрос.
Иранският президент Масуд Пезешкиан, че е дал насоки на министъра на външните работи Абас Арагчи, с цел да организира директни договаряния със Съединени американски щати " в случай че е налице конюнктура, позволяваща да бъдат избегнати закани и неразумни упования "
Междувременно иранските управляващи обявиха, че са арестували 139 задгранични жители в централната част на страната по време на протестно придвижване през декември предходната година, оповестява новинарската организация Тасним, която се базира на Ахмад Негахбан, началник на полицията в централния ирански град Язд.
Националността на арестуваните към момента не е открита.
Иранските управляващи потвърдиха гибелта на повече от 3000 души при митингите, само че показаха, че по-голямата част от жертвите са членове на службите за сигурност или минувачи, убити от " терористи ", настоящи от името на Израел и Съединени американски щати.
Новинарската организация " Хюман Райтс Активистс ", основана в Съединени американски щати, удостовери, от своя страна, за гибелта на 6854 души, огромна част от които са протестиращи, а други правозащитни организации показват доста по-значителен брой жертви.
" Първото решение, което би трябвало да бъде взето, е, несъмнено, да се постави завършек на тези кървави репресии, да се освободят пандизчиите, да се възобновят връзките и да бъде върната свободата на иранския народ. След това могат да бъдат разисквани въпросите, отнасящи се до нуклеарната политика, ракетите и поддръжката за терористични организации ", уточни Жан Ноел Баро в ефира на публичната телевизия.
" Повтарям, че целта би трябвало да бъде първо края на репресиите, това принуждение, упражнявано от страната, тези всеобщи закононарушения, които не могат да останат безнаказани. Режимът би трябвало по-късно да направи обилни отстъпки, да промени коренно отношението си към народа си, само че и към страните от района и към нас, тъй като неговото държание от доста години насам основава съществени проблеми за сигурността ", добави Баро.
Министърът изрази вяра американският президент Доналд Тръмп да успее да повлияе на иранските управляващи да трансформират отношението си към иранския народ.
На въпроса каква роля би трябвало да изиграе Европа във връзка с Иран, имайки поради че нейното присъединяване на договарянията не е планувано, министърът съобщи че, " Европа по един или различен метод ще взе участие в тези договаряния. Обединеното кралство и Германия са измежду първите договарящи с Иран от 10 години насам “, напомни той и добави, че " във всеки случай, в случай че в даден миг режимът промени коренно позицията си и възникне въпросът за вероятно повдигане на ембаргото и глобите, това ще би трябвало да стане чрез Европа. "
Преки договаряния сред Съединени американски щати и Иран могат да се състоят този петък в Турция, откакто Вашингтон подложи Техеран на напън като го заплаши с военна интервенция в резултат на репресиите против митингите против иранските управляващи, които обявиха, че са подготвени да възобновят разговора по нуклеарния въпрос.
Иранският президент Масуд Пезешкиан, че е дал насоки на министъра на външните работи Абас Арагчи, с цел да организира директни договаряния със Съединени американски щати " в случай че е налице конюнктура, позволяваща да бъдат избегнати закани и неразумни упования "
Междувременно иранските управляващи обявиха, че са арестували 139 задгранични жители в централната част на страната по време на протестно придвижване през декември предходната година, оповестява новинарската организация Тасним, която се базира на Ахмад Негахбан, началник на полицията в централния ирански град Язд.
Националността на арестуваните към момента не е открита.
Иранските управляващи потвърдиха гибелта на повече от 3000 души при митингите, само че показаха, че по-голямата част от жертвите са членове на службите за сигурност или минувачи, убити от " терористи ", настоящи от името на Израел и Съединени американски щати.
Новинарската организация " Хюман Райтс Активистс ", основана в Съединени американски щати, удостовери, от своя страна, за гибелта на 6854 души, огромна част от които са протестиращи, а други правозащитни организации показват доста по-значителен брой жертви.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ