Свети апостол и евангелист Йоан Богослов
Свети деятел и евангелист Йоан Богослов бил наследник на Зеведей и Саломия, щерка на Йосиф Обручник. Той бил свикан да проповядва Евангелието от рибарските мрежи. Когато нашият Господ Иисус Христос, вървейки около Галилейско море, си избирал апостоли сред риболовците и към този момент бил призовал двама братя, Петър и Андрей, тогава Той видял и други двама братя - Иаков Зеведеев и Йоан, които кърпели мрежите си в лодка с татко си Зеведей и ги призовал. Като оставили незабавно лодката и татко си, те тръгнали след Иисуса Христа.
При самото си приканване свети Йоан бил наименуван от Господа " Син на гърма ", тъй като богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да извърши цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил доста обичан от своя Господ Христос поради съвършеното си незблобие и девствената си непорочност.
Но и той показал към обичащия го Учител обич, по-голяма от любовта на останалите апостоли: тъй като през време на доброволните премеждия на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неразделно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки дружно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал дружно с нея потърпевшия за нас Син Божий до самия кръст и гибелта на Спасителя. За това при кръста той бил даден от Господа за наследник на Пречистата Дева Мария: висейки на кръста, Господ, " като видя майка Си и стоещия там възпитаник, който обичаше, споделя на майка Си: жено, ето наследник ти! После споделя на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си " (Иоан 19:26-27). И той се отнасял към нея с всяко почитание, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.
А в деня на нейното успение, когато носели честното и свято тяло на Божията Майка за заравяне, свети Йоан вървял пред одъра й с ослепителен като светлина царски жезъл, който свети архангел Гавриил донесъл на Пречистата Дева, възвестявайки й преместването й от земята на небето.
След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил дружно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал чоп да проповядва Словото Божие. На четиринадесетия ден от пътуването той стигнал до едно крайбрежно село. Като влезнали в селото, те помолили за самун и вода и като се подкрепили, се отправили към Ефес.
Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ чествал в бели облекла, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а против храма стоял кумир на тази богиня. И ето, свети Йоан, като се възкачил на високо място, застанал покрай идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. А народът се извършил с гняв от това и хвърлял камъни против апостола, само че нито един камък не го улучил; в противен случай, камъните убивали тези, които ги хвърляли. Свети Йоан, като издигнал ръце към небето, почнал да се моли - и незабавно на земята настанала горещина и огромен задух и паднали до двеста души от множеството, и умрели, а другите едвам пристигнали на себе си от боязън и умолявали свети Йоан за благосклонност, тъй като били обхванати от смут и боязън. А когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Йоан, и, като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Йоан излекувал един неподвижен, който лежал от 12 години. Изцереният популяризирал Бога.
След като светият деятел направил и доста други знамения и мълвата за чудесата му се популяризирала на всички места.
В това време Римският император Домициан повдигнал огромно гонение против християните и свети Йоан бил набеден пред него. Като задържал светеца, регионалният шеф на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където поради изповядването на Христа светият деятел на първо време изтърпял удари, а след това бил заставен да изпие чаша, цялостна със смъртоносна отрова. Когато по словото Христово: " и в случай че изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди " той не получил никаква щета от нея, тогава бил хвърлен в казан с кипящо масло, само че и оттова излязъл незасегнат. И народът викнал: " Велик е християнският Бог! ". А кесарят, като не дръзвал повече да изтезава светия, го счел за вечен и го осъдил на изгнание на остров Патмос.
Като пристигнали на остров Патмос, те предали обръщение на шефа. А Мирон, тъстът на шефа, приютил свети Йоан и Прохор в дома си. Мирон имал по-голям наследник на име Аполонид, който имал в себе си пророкуващ бяс, предсказващ бъдещето; и всички смятали Аполонид за оракул. В мига, в който апостолът влезнал в Мироновия дом, Аполонид липсващ безследно; той избягал в различен град, боейки се да не би пророкуващият бяс да бъде изпъден от него. Когато в Мироновия дом се вдигнали вопли за Аполонид, от него пристигнало уведомление, че светият деятел го е прогонил от вкъщи с магьосничеството си и че не може да се върне до тогава, до момента в който той не бъде убит.
Като прочел писмото, Мирон отишъл при своя шурей - шефа, с цел да го извести за случилото се; а шефът, като хванал апостола, желал да го хвърли на зверовете. Но светият помолил шефа да потърпи малко и да му разреши да изпрати своя възпитаник при Аполонид, обещавайки да го върне вкъщи му. Управителят не попречил изпращането на ученика, само че самия деятел оковал с две вериги и го пратил в пандиза. И свети Прохор отишъл при Аполонид с Иоановото обръщение, в което било написано следното:
" Аз, Йоан, деятел на Иисуса Христа, Сина Божий, до пророкуващия дух, живеещ в Аполонид, повелявам в името на Отца и Сина, и Светия Дух: излез от Божието творение и в никакъв случай не влизай в него, само че остани самичък в безводни места отвън този остров, надалеч от хората. "
Когато свети Прохор отишъл при Аполонид с това обръщение, бесът незабавно излязъл от него. Аполонид възвърнал разсъдъка си и все едно, като че станал от сън, тръгнал с Прохор назад към своя град. Но не влезнал незабавно в дома си, а първо отишъл в пандиза при Йоан и припадайки в нозете му, въздал му признателност за това, че го е освободил от нечистия дух. Като разбрали за завръщането на Аполонид, родителите, братята и сестрите му се събрали дружно и се радвали, а апостолът бил освободен от оковите.
После Мирон с жена си и с децата си се кръстили и настанала огромна наслада в Мироновия дом. А след това и дамата на шефа, Хризипида, щерка на Мирон, приела свето кръщение със сина си и с всички свои роби; след нея се кръстил и мъжът й, Лаврентий, шеф на този остров, като освен това се отказал от властта си, с цел да може по-свободно да служи на Бога. И свети Йоан останал дружно с Прохор три години в Мироновия дом, проповядвайки Словото Божие. Тук със силата на Иисуса Христа той направил доста знамения и чудеса: изцерявал заболели и прогонвал бесове, с една своя дума разрушил Аполоновия храм с всичките му идоли и кръстил мнозина, откакто ги обърнал към вярата в Христа.
След време бил погубен император Домициан. След него Римския трон заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на изгнание. Освободен дружно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес, тъй като към този момент бил обърнал към Христа надали не всички поданици на Патмос. А християните, като разбрали за това негово желание, го умолявали да не ги напуща. Тъй като апостолът не желал да остава с тях, само че желаел да се върне в Ефес, те го помолили да им остави за спомен най-малко Евангелието, което той написал там. Защото, като заповядал един път на всички пост, той взел със себе си своя възпитаник Прохор и като се отдалечил от града, се изкачил на висока планина, където прекарал три дни в молитва. А след третия ден загърмял мощен гръм, блеснала гръмотевица и планината се разклатила; Прохор от боязън паднал на земята. Като се обърнал към него, свети Йоан го повдигнал, поставил го до дясната си ръка и рекъл:
- Запиши това, което ще чуеш от устата ми.
И като издигнал очите си към небето, още веднъж се помолил, а след молитвата почнал да приказва: " В начало беше Словото " - и нататък.
А ученикът деликатно записал всичко, което чул от устата му; по този начин и било написано светото Евангелие, което апостолът, откакто слезли от планината, наредил на Прохор още веднъж да препише. И той се съгласил да остави преписа в Патмос за християните, според тяхната молба, а в началото написаното Евангелие задържал при себе си. На същия остров свети Йоан написал и книгата " Откровение ".
А когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана наслада. И той бил признат с чест. Пребивавайки тук, той не преставал да се труди, като постоянно учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.
Когато апостолът навършил повече от 100 години, той излязъл от вкъщи на Домн дружно със седем свои възпитаници и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и почнал да се моли. После, когато учениците му, според неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб, той заповядал на свети Прохор да отиде в Йерусалим и да остане там до кончината си. Като дал последни директиви на учениците си и като ги целунал, апостолът рекъл:
- Вземете земя, моята майка, и ме покрийте с нея.
И учениците му го целунали и го покрили до коленете, а когато той още веднъж ги целунал, тогава го покрили до шията, положили було върху лицето му и като го целунали още един път, с огромен рев го покрили изцяло. Като чули за това, някои братя пристигнали от града и разкопали гроба, само че не намерили нищо там и прекалено много плакали; по-късно, като се помолили, те се върнали в града. И всяка година, в осмия ден на месец май, на гроба му се появявало благовонно миро и по молитвите на светия деятел подавало излекуване на боледуващите в чест на Бога, прославян в Троица във безконечни епохи. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
При самото си приканване свети Йоан бил наименуван от Господа " Син на гърма ", тъй като богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да извърши цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил доста обичан от своя Господ Христос поради съвършеното си незблобие и девствената си непорочност.
Но и той показал към обичащия го Учител обич, по-голяма от любовта на останалите апостоли: тъй като през време на доброволните премеждия на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неразделно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки дружно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал дружно с нея потърпевшия за нас Син Божий до самия кръст и гибелта на Спасителя. За това при кръста той бил даден от Господа за наследник на Пречистата Дева Мария: висейки на кръста, Господ, " като видя майка Си и стоещия там възпитаник, който обичаше, споделя на майка Си: жено, ето наследник ти! После споделя на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си " (Иоан 19:26-27). И той се отнасял към нея с всяко почитание, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.
А в деня на нейното успение, когато носели честното и свято тяло на Божията Майка за заравяне, свети Йоан вървял пред одъра й с ослепителен като светлина царски жезъл, който свети архангел Гавриил донесъл на Пречистата Дева, възвестявайки й преместването й от земята на небето.
След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил дружно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал чоп да проповядва Словото Божие. На четиринадесетия ден от пътуването той стигнал до едно крайбрежно село. Като влезнали в селото, те помолили за самун и вода и като се подкрепили, се отправили към Ефес.
Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ чествал в бели облекла, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а против храма стоял кумир на тази богиня. И ето, свети Йоан, като се възкачил на високо място, застанал покрай идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. А народът се извършил с гняв от това и хвърлял камъни против апостола, само че нито един камък не го улучил; в противен случай, камъните убивали тези, които ги хвърляли. Свети Йоан, като издигнал ръце към небето, почнал да се моли - и незабавно на земята настанала горещина и огромен задух и паднали до двеста души от множеството, и умрели, а другите едвам пристигнали на себе си от боязън и умолявали свети Йоан за благосклонност, тъй като били обхванати от смут и боязън. А когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Йоан, и, като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Йоан излекувал един неподвижен, който лежал от 12 години. Изцереният популяризирал Бога.
След като светият деятел направил и доста други знамения и мълвата за чудесата му се популяризирала на всички места.
В това време Римският император Домициан повдигнал огромно гонение против християните и свети Йоан бил набеден пред него. Като задържал светеца, регионалният шеф на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където поради изповядването на Христа светият деятел на първо време изтърпял удари, а след това бил заставен да изпие чаша, цялостна със смъртоносна отрова. Когато по словото Христово: " и в случай че изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди " той не получил никаква щета от нея, тогава бил хвърлен в казан с кипящо масло, само че и оттова излязъл незасегнат. И народът викнал: " Велик е християнският Бог! ". А кесарят, като не дръзвал повече да изтезава светия, го счел за вечен и го осъдил на изгнание на остров Патмос.
Като пристигнали на остров Патмос, те предали обръщение на шефа. А Мирон, тъстът на шефа, приютил свети Йоан и Прохор в дома си. Мирон имал по-голям наследник на име Аполонид, който имал в себе си пророкуващ бяс, предсказващ бъдещето; и всички смятали Аполонид за оракул. В мига, в който апостолът влезнал в Мироновия дом, Аполонид липсващ безследно; той избягал в различен град, боейки се да не би пророкуващият бяс да бъде изпъден от него. Когато в Мироновия дом се вдигнали вопли за Аполонид, от него пристигнало уведомление, че светият деятел го е прогонил от вкъщи с магьосничеството си и че не може да се върне до тогава, до момента в който той не бъде убит.
Като прочел писмото, Мирон отишъл при своя шурей - шефа, с цел да го извести за случилото се; а шефът, като хванал апостола, желал да го хвърли на зверовете. Но светият помолил шефа да потърпи малко и да му разреши да изпрати своя възпитаник при Аполонид, обещавайки да го върне вкъщи му. Управителят не попречил изпращането на ученика, само че самия деятел оковал с две вериги и го пратил в пандиза. И свети Прохор отишъл при Аполонид с Иоановото обръщение, в което било написано следното:
" Аз, Йоан, деятел на Иисуса Христа, Сина Божий, до пророкуващия дух, живеещ в Аполонид, повелявам в името на Отца и Сина, и Светия Дух: излез от Божието творение и в никакъв случай не влизай в него, само че остани самичък в безводни места отвън този остров, надалеч от хората. "
Когато свети Прохор отишъл при Аполонид с това обръщение, бесът незабавно излязъл от него. Аполонид възвърнал разсъдъка си и все едно, като че станал от сън, тръгнал с Прохор назад към своя град. Но не влезнал незабавно в дома си, а първо отишъл в пандиза при Йоан и припадайки в нозете му, въздал му признателност за това, че го е освободил от нечистия дух. Като разбрали за завръщането на Аполонид, родителите, братята и сестрите му се събрали дружно и се радвали, а апостолът бил освободен от оковите.
После Мирон с жена си и с децата си се кръстили и настанала огромна наслада в Мироновия дом. А след това и дамата на шефа, Хризипида, щерка на Мирон, приела свето кръщение със сина си и с всички свои роби; след нея се кръстил и мъжът й, Лаврентий, шеф на този остров, като освен това се отказал от властта си, с цел да може по-свободно да служи на Бога. И свети Йоан останал дружно с Прохор три години в Мироновия дом, проповядвайки Словото Божие. Тук със силата на Иисуса Христа той направил доста знамения и чудеса: изцерявал заболели и прогонвал бесове, с една своя дума разрушил Аполоновия храм с всичките му идоли и кръстил мнозина, откакто ги обърнал към вярата в Христа.
След време бил погубен император Домициан. След него Римския трон заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на изгнание. Освободен дружно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес, тъй като към този момент бил обърнал към Христа надали не всички поданици на Патмос. А християните, като разбрали за това негово желание, го умолявали да не ги напуща. Тъй като апостолът не желал да остава с тях, само че желаел да се върне в Ефес, те го помолили да им остави за спомен най-малко Евангелието, което той написал там. Защото, като заповядал един път на всички пост, той взел със себе си своя възпитаник Прохор и като се отдалечил от града, се изкачил на висока планина, където прекарал три дни в молитва. А след третия ден загърмял мощен гръм, блеснала гръмотевица и планината се разклатила; Прохор от боязън паднал на земята. Като се обърнал към него, свети Йоан го повдигнал, поставил го до дясната си ръка и рекъл:
- Запиши това, което ще чуеш от устата ми.
И като издигнал очите си към небето, още веднъж се помолил, а след молитвата почнал да приказва: " В начало беше Словото " - и нататък.
А ученикът деликатно записал всичко, което чул от устата му; по този начин и било написано светото Евангелие, което апостолът, откакто слезли от планината, наредил на Прохор още веднъж да препише. И той се съгласил да остави преписа в Патмос за християните, според тяхната молба, а в началото написаното Евангелие задържал при себе си. На същия остров свети Йоан написал и книгата " Откровение ".
А когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана наслада. И той бил признат с чест. Пребивавайки тук, той не преставал да се труди, като постоянно учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.
Когато апостолът навършил повече от 100 години, той излязъл от вкъщи на Домн дружно със седем свои възпитаници и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и почнал да се моли. После, когато учениците му, според неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб, той заповядал на свети Прохор да отиде в Йерусалим и да остане там до кончината си. Като дал последни директиви на учениците си и като ги целунал, апостолът рекъл:
- Вземете земя, моята майка, и ме покрийте с нея.
И учениците му го целунали и го покрили до коленете, а когато той още веднъж ги целунал, тогава го покрили до шията, положили було върху лицето му и като го целунали още един път, с огромен рев го покрили изцяло. Като чули за това, някои братя пристигнали от града и разкопали гроба, само че не намерили нищо там и прекалено много плакали; по-късно, като се помолили, те се върнали в града. И всяка година, в осмия ден на месец май, на гроба му се появявало благовонно миро и по молитвите на светия деятел подавало излекуване на боледуващите в чест на Бога, прославян в Троица във безконечни епохи. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ