Светата обител е обичана еднакво и от сърби, и от

Светата обител е обичана еднообразно и от сърби, и от българи Хората от двете страни на границата желаят нов Граничен контролно-пропусквателен пункт сред селата Банкя и Петачинци
 

Двама президенти гостуваха на Погановския манастир на 23 май, в навечерието на празника светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. Държавните глави на България и Сърбия - Румен Радев и Александър Вучич, имаха работна среща в Цариброд. Заедно с съпътстващите ги лица участваха на гала за разкриване на монумент на светите и равноапостолни братя Кирил и Методий в двора на носещата техните имена гимназия в пограничния град и разгледаха обновената постройка на учебното заведение. Основният камък на паметника беше положен от двамата преди три години, когато българският президент беше на посещаване в Сърбия.Встрани от новините остана визитата на Радев и Вучич в Погановския манастир " Св. Йоан Богослов ", тъй като то не беше оповестено в формалната стратегия.

Светата обител в този момент е на сръбска територия, само че е била и българска

Издържала е превратностите на времето и е оживяла като дом на Бога в подножието на картинно ждрело край буйните води на река Ерма и от основаването си до през днешния ден е място за отшелнически героизъм и обща молитва на боголюбивия народ.Двамата високопоставени посетители и техните сътрудници бяха посрещнати на входа на манастира от архипастира на епархията - Нишкият свещеник Арсений и игуманите на Погановския и Суковския манастир, придружавани от монасите от техните братства.

Сред посрещачите бяха и духовници от България. По покана на своите братя по религия за историческото събитие бяха пристигнали игуменът на Църногорската света обител архимандрит Никанор и свещеникът от Брезник иконом Константин Стойчев. Преди значимата аудиенция двамата духовници от България съслужиха със своите домакини на празничната света Литургия в Четвъртата неделя след Възкресение Христово. На службата участваха богомолци от близки до манастира села. Бяха пристигнали и поклонници и посетители от Белград, Ниш, Пирот и от България.Придружени от духовниците, двамата президенти влязоха в храма, където бяха посрещнати със сладкогласно осъществяване на възкресния химн " Ангел вопияше ", изпълнен от монаси и църковни артисти. След това

свещеник Арсений срещна гостите с историята

на Погановския манастир и смисъла, което и през днешния ден той има като поклонническо средище за вярващите от двете страни на границата, като акцентира наличието и в този ден на духовници от България. Много дипломатично той не позволи и концепция за някои противоречиви тематики, свързани с историята на манастира.Владиката благопожела на двамата президенти здраве и сполучливи държавнически писания, а артистите извършиха общоприетото в такива случаи многолетствие. Гостуването продължи в неналожителен диалог, по време на който президентът Вучич показа предаността към вярата и Църквата на своето семейство и се похвали, че от 2018 година до момента

сръбската страна е подкрепила Сръбската православна Църква с над 120 млн. евро

Сумата е доста по-голяма от това, което църквата е получила за целия интервал след Втората международна война. На двата манастира-домакини президентът Вучич даде обещание по 800 хиляди евро за настоящи разноски и ремонтни работи, които те ще получат в границите на работната седмица.Президентът Радев пожела на сръбския си сътрудник да има опция и отсега нататък да поставя грижи за православието.Българските духовници сложиха пред президента на България въпроса за отварянето на Граничен контролно-пропусквателен пункт Банкя-Петачинци.Споразумение за това е подписано още през 2007 година от президентите, а по-късно и от министър председателите на двете страни. Още през 1993 година за това са се споразумели общините Трън от българска страна и Бабушница и Димитровград от сръбска. Но досега от българска страна не са подхванати никакви дейности за неговото приложение. Президентът Радев даде обещание да се запознае с въпроса и да спомага за откриването на този граничен пункт, като акцентира, че това е предпочитание на хората и от двете страни на границата.Братствата на Погановския и на Суковския манастири

поддържат близки връзки с монасите от Църногорския манастир

Те разменят взаимни гостувания за храмовите празници. Идват в манастира до брезнишкото село Гигинци за обичайният Църногорски национален събор и показват свои манастирски артикули. Тези връзки крепнат след 2009 година, когато монасите от България за първи път пристигнаха при братята си в Сърбия и съслужиха с тях на храмовия празник в Куманово на 6 март.Погановският манастир " Св. Йоан Богослов " се намира покрай Цариброд. За да се стигне до него и до намиращия се преди този момент край същия път Суковски манастир, би трябвало да се мине по остарелия път, а не да се поема по автомагистралата след българо-сръбската граница, която отива към Ниш. На указателните табели Цариброд към момента попада с името Димитровград, без значение, че преди няколко години при една работна среща на най-високо междуправителствено равнище пред общината в града беше поставена табела с обичайното име на селището. В последна сметка локалните управляващи се оправдават, че са дали опция градът да се назовава от всеки по този начин, както му се харесва.Манастирът е ситуиран на левия бряг на живописната река Ерма в подножието на величествени живописни скали от ждрелото, което стартира край близкото до Трън село Ломница.

Изграждането на тази света обител е почнало в края на XIV век

от диктатор Константин Деян, който управлявал Кюстендилското деспотство. Константин бил женен за дъщерята на цар Иван Александър - Кера Тамара. Тяхната щерка Елена се омъжила в 1393 година за византийския император император Мануил II Палеолог и станала византийска императрица. Османското настъпление по тези места и гибелта в борба на Константин Деян забавило довършването на манастира, което останало грижа на императрица Елена. И едвам през 1499 година храмът бил приключен и богато зографисан от незнаен български иконописец.Случва се да се появят разногласия дали манастирът е български или сръбски, само че когато те са сред православни, нормално завършват с помирителното " Манастирът е наш ", което значи, че е на всички.През почивните дни светата обител и живописната околност се посещават от доста хора. Но изключителните ограничения поради ковид трансформираха това и в този момент всички чакат тези неприятни ограничавания да отпаднат. От особена значимост за развиването на религиозния туризъм и от двете страни на границата ще бъде отварянето на Граничен контролно-пропусквателен пункт при селата Банкя и Петачинци.