Светата обител е била разрушавана неведнъж, сега е музейСред стенописите

Светата обител е била разрушавана нееднократно, в този момент е музей Сред стенописите е единствената позната сцена на изковаването на гвоздеите за разпятието на Христос
 

На 21 ноември Църквата уважава Въведението  на Пресвета Богородица в храма. Това станало когато Дева Мария била едва  тригодишна. Християните знаят по какъв начин в храма я завели Нейните родители - светите Йоаким и Анна съгласно дадения от тях обет още преди Нейното раждане. И това било не еднократно въвеждане, а встъпление вечно, встъпление за постоянно безрезервно и благоговейно служение. Родителите оставили дребната Мариам и се прибрали в дома си радостни и удовлетворени от осъществявания обет и дълг.Денят, в който Пресветата Богородица била въведена в храма - Въведение Богородично, се  празнува и като Ден на християнското семейство и на православната християнска юноша. А Майката на Богородица света Анна почитаме и като настойничка на християнското семейство. На 9 декември църквата е отредила да се чества Зачатие на св. Анна, когато тя зачена Пресвета Богородица. На 25 юли е денят на нейното успение (смъртта й).

А на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Пресвета Богородица, възпоминаваме и Нейните родители - светите Иоаким и Анна.Едно от най-старите известни изображения на св. Анна е в църквата на Земенския манастир.  Този храм е измежду най-старите християнски светини, непокътнати съвсем в достоверния им тип, което го е трансформирало повече в туристически обект, в сравнение с в място за поклонение.  Наскоро

Църквата направи действия пред страната да придобие права над манастира

който от години е единствено музей, с цел да възвърне молитвения дух в него, само че към този момент тази концепция е в застой.Земенският   манастир  " Св. Йоан Богослов "   е на към 2 км от центъра на град Земен. Смята се, че е учреден през XI век. Като доказателство за това се одобряват особеностите на архитектурата на манастирския храм - куб с размери 9х9х9 метра и първия пласт непокътнати фрески в него. Това е таман запазената  част от изображението на св. Анна. Сигурни сведения дали през XI век е имало  манастирски конаци няма. Не се известни надеждни исторически извори от това време, които да свидетелстват, че Земенският манастир е съществувал през първата половина на XI в.  Земенският манастир не се загатва и в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 година, дадена на близкия манастир при село Пещера. Поставя се въпрос за какво българският цар, който направил такова огромно подаяние на намиращия се на по-малко от 10 км от Земен Пещерски манастир, а не на Земенския манастир, който даже не е упоменат.Има огромна възможност тукашната обител в по-късен стадий да е станала правоприемник на средновековния манастир в местността " Манастиро " от Земенския пролом,  по чиито остатъци се съди, че е бил с много внушителни размери.  Забележителното е, че манастирът е разрушаван и възстановяван нееднократно, но  църквата със стенописите е оживяла към този момент 10 века.Специалистите са безапелационни, че главната част от стенописите са от ХIV в. Автор на това дело е саморасъл локален занаятчия и възможен негов асистент. От позиция на стила

земенските фрески не се включват към формалните течения

в средновековната стенна живопис. Особен интерес съставляват облиците на ктиторите на храма диктатор Деян и брачната половинка му Доя, една от най-старите икони на св. Йоан Рилски, евангелски композиции в два реда, измежду които единствената позната сцена на изковаването на гвоздеите за разпятието на Христос.Заради скъпите фрески от 14-ти век на 5 март 1966 година Земенската черква е оповестена за монумент на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир Ч за народен музей. Като " национална старост " е прогласен още през 1927 година По време на посещаване на манастира от участници в Международния конгрес на византолози, извършен в София през 1935 година, белгийският византолог Грегоан и френският академик Мийе дефинират Земенската черква като неповторим монумент на средновековната живопис със международно значение.През 2004 г.  музеят " Земенски манастир " става филиал на Националния исторически музей.Сведенията за историята на Земенския манастир са нищожни. Част от тях са от османските данъчни документи, а други се базират на археологически находки.Местни краеведски изследвания сочат, че " напролет на 1867 година бил приключен ремонт на Беловската черква " (по това време днешният град Земен е бил село Белово). Според писмени свидетелства, през 1867 година майсторът  Миленко от близкото село Блатешница построил в големия църковен двор манастирска постройка. На храмовия празник тя била осветена от кюстендилския митрополит Игнатий, пристигнал особено по този мотив. За празника  бил даден блажен обяд на всички присъстващи. Тогава било взето решение при манастира да бъде направено учебно заведение. Още на празника 8 и 9-годишните деца били записани за възпитаници. Първите учители били монаси.В началото на XX в. локалният духовник Янаки Митов построява нова манастирска постройка на два етажа във типа, в който е тя и в този момент в двора към храма.  Предполага се, че последният духовник в манастира е бил Алекси  (Кръстев Кутлев). Към 1954 година той бил на 72 години, имал приключено четвърто поделение. Според държавни регистри тогава манастирът имал 15,7 дка градини, 2 дка ливади и 1.5 дка ниви.  Впоследствие, в годините на националната власт до началото на 60-те години на 20-ти век в манастира населници били монаси, които изглеждали необичайно на локалните хора, по тази причина те описват, че обителта била място за духовници с душевни разстройства.След оповестяването на манастира за монумент на културата, недалече от него в Земен е издигната нова църква със същия патрон - св. Йоан Богослов. Това е един от

дребното случаи на създаване на храм от " националната власт "

След оповестяването на Земенския манастир за музей, в него не се правят богослужения.  Има единствено едно изключение през годините, когато на храмовия празник преди двадесетина години там е имало архиерейска света Литургия, управлявана от днешния Пловдивски митрополит Николай, тогава викарий на Софийския митрополит.Ежегодно в двора на манастира се прави национален празник, който е в съботния ден  преди 21 май, когато е храмовият празник по остарял жанр.