Светът става все по-безжалостен за тези, които търсят по-добър живот

Светът става все по-безжалостен за тези, които търсят по-добър живот в богатите страни. Имигрантите не са добре пристигнали в множеството страни, даже там, където демографските трендове демонстрират потребност от увеличение на работната ръка до равнища, които да устоят застаряващото население. Въпреки че и Европа, и Съединените щати ще имат потребност от млади служащи през идващите десетилетия, жителите в богатите страни, без значение от етническите им корени, не харесват всеобщата имиграция и санкционират политиците, които я позволяват. Особено в Европа имиграцията е съществена движеща мощ на национализма, на възхода на популистки партии и на упадъка на център-лявото. Има изключения. Испания, която регистрира релативно слаб имиграционен поток от Северна Африка, одобри над 600 мигранти от блокирания в Средиземно море транспортен съд " Акуариус ", който Италия и Малта отпратиха. Ирландия се отнася с очевидно по-голямо състрадание към бремето на сирийските бежанци (въпреки че забележителна част от популацията там се тревожи за натоварването на здравната и обществената система). Регионалните управляващи в Шотландия, обезпокоени от застаряването на популацията и намаляващата работна ръка, от няколко години се отнасят към имигрантите по-приветливо от държавното управление в Лондон. Но наклонността е към изключване. В Германия, водещата стопанска система и най-влиятелната страна в Европа, канцлерът Ангела Меркел има остри различия с вътрешния си министър Хорст Зеехофер във връзка с апела на бавареца да не бъдат допускани в страната към този момент регистрирани в други страни от Европейски Съюз мигранти. Зеехофер е ръководител на баварския Християнсоциален съюз, който постоянно е в коалиция с християндемократите на Меркел. ХСС даде на канцлерката краен период до началото на юли да откри компромис. Повечето германци считат, че тя няма да успее. Евентуален крах ще заплаши съдружното ѝ държавно управление, само че ХСС е притискан мощно от антиимиграционната партия " Алтернатива за Германия " преди провинциалните избори в Бавария през октомври и не може да си разреши да се отметне от заканата едностранно да затвори границите на Германия. Меркел се надява да реализира общоевропейско съглашение. " Неформална " среща сред няколко водачи - включително на Австрия, Франция, Германия и Италия, управлявана от шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер - се организира през вчерашния ден в опит да бъдат реализирани договорености преди Европейския съвет на 28 и 29 юни - симптом, че това е най-наболелият политически въпрос за всички тях. Най-близкият съдружник от Европейски Съюз на Меркел, президентът на Франция Еманюел Макрон, също втвърди позицията си към мигрантите. Той сподели на италианския министър председател Джузепе Конте, че с претендентите за леговище би трябвало да се занимават центрове отвън Европа. Макрон му придаде филантропично звучене и сподели, че не е редно хората, които нямат късмет да получат леговище в Европа, да умират в Средиземно море или да живеят в " недостойни " условия. Предложението му обаче ще значи, че Франция ще последва образеца на Италия и ще забрани достъпа на кораби с мигранти. Същевременно обаче Франция разкритикува решението на Италия да не разреши на " Акуариус " да дебаркира на нейна територия и одобри някои от мигрантите. Доколкото може да се приказва за единогласие по миграцията, то съществува единствено измежду антиимиграционното крило на Европейски Съюз. Миналата седмица среща сред Зеехофер и австрийския канцлер Себастиан Курц докара до съглашение за основаване на " ос ", включваща Германия, Италия и Австрия. Тя, както сподели Курц, е не толкоз ос " на искащите ", колкото е ос на нежелаещите да одобряват повече мигранти. Следователно Меркел среща отпор освен от Италия, чието ново популистко държавно управление счита за недопустимо настояването ѝ за отворени граници, в комбиниране с апелите за понижаване на италианските обществени разноски. Тя среща опозиция и от страна на своя съдружник Макрон, съседа си Австрия и личния си вътрешен министър. Тази втвърдяваща се позиция стартира да приближава западните членки на Европейски Съюз до централноевропейските - Чехия, Унгария, Полша и Словакия - които отхвърлят да одобряват квотите за мигранти, избрани за тях от Европейски Съюз. Бранко Миланович, някогашен икономист в Световната банка, написа във въздействащо есе, че тези страни, освободени от комунизма и контрола на Съветския съюз (а преди този момент и на Австро-Унгарската империя), се опълчват изрично на миграцията, която ще размие етническата им еднаквост и новата национална независимост. Миланович написа, че " етническата разнородност ще пристигна от мигранти, хора от друга просвета, вяра и - най-страшното в очите на локалните - от хора, чиято раждаемост доста изпреварва анемичния и постоянно негативен натурален приръст на локалното население. Миграцията наподобява като опасност за мъчно извоюваната национална самостоятелност ". Според мнозина думата " опасност " върви ръка за ръка с " мигрант ". Според съперниците на миграцията новодошлите ще донесат престъпност, ще разводнят националната и етническа еднаквост на локалните и ще претендират за услуги, за които ще заплати с налозите си локалното население. Европейците са настроени изключително против имиграцията на мюсюлмани, тъй като ги е боязън, че измежду новодошлите може да има екстремисти, планиращи терористични актове. Преимуществата от приемането на млади и нормално работливи групи хора, които ще заплащат налози, ще работят неща, които към този момент не са привлекателни за локалните, и ще внесат културно разнообразие, към този момент или не се виждат, или се подценяват. Във Франция малийският мигранти Мамуду Гасама, който се покатери до балкон на четвъртия етаж, с цел да избави четиригодишно дете от рухване, получи френско поданство и среща с президента Макрон за смелата си постъпка. Такава опция едва ли ще се отвори пред други, които желаят да получат поданство. Американският президент Доналд Тръмп е човек, който гледа на мигрантите напълно през призмата на " опасността ". Той е доста внезапен, употребява думи като " паразити " и " животни " за опитващите се да влязат в Съединените щати без документи. Налагането от негова страна на политика, довела до обособяване на деца от фамилиите им на американско-мексиканската граница, бе призната с всеобщо омерзение, даже от хора в личната му Републиканска партия. След като безпричинно упрекна демократите, че били виновни за тази политика, той подписа декрет за прекратяването ѝ. Натискът на бедните върху богатия свят е една от най-тъжните гледки през последните няколко години. Той няма да отмине; нито съпротивата против него. Африка и Близкият изток, изключително огнищата на спорове, ще продължат да бълват изтощени и небогати хорски маси, които ще продължат да бъдат отблъсквани. И демократичните, и консервативните водачи няма да имат различен избор, с изключение на да се причислят към групата на отблъскващите, в случай че желаят да останат на власт. Тези водачи в този момент би трябвало да работят по-умно, а не по-реакционерски. Бедността и споровете, които разделят от ден на ден света, би трябвало да бъдат третирани по-всеобхватно, в сравнение с до момента. Последиците от нещастието на света към този момент не могат да бъдат удържани в рамките на по-бедните страни; това става от ден на ден и повече наложителен проблем и на богатия свят. *Джон Лойд е съосновател на Института на Ройтерс за проучване на публицистиката в Оксфордския университет, където е старши откривател. Изразените в коментара отзиви са персонално негови. По Българска телеграфна агенция.