Оставаме без Кока-Кола! Най-важната съставка изчезва
Светът скоро няма да е същият. Напитката, която вечно промени живота на милиони, бизнеса, кино промишлеността и даже Коледа, може да изчезне. " Кока-Кола " е застрашена. Защото най-важната й съставна част - акациевата смола, не може да бъде доставяна. И повода за това е една война...
Акациевата смола е известна съставна част в хранителката промишленост, известна още под името Е414. Тя намира приложение във фармацията, в боята за обувки, захарните произведения и козметиката.
-->
В Древен Египет акациевата смола се е употребила и за балсамиране на мъртвите.
Гума арабика, както още е известна, се употребява и като стабилизатор в безалкохолните питиета, който пречи на захарта да се кристализира и да се утаява. През 1997 година Съединени американски щати наложи комерсиално ембарго на Судан, само че направи изключение за акациевата смола.
Причината - „ Кока-Кола “ има потребност от продукта, изяснява Дойче веле.
Судан е международен водач в производството на акациева смола. Северноафриканската страна обезпечава съвсем 70% от суровината в света. Приходите на мнозина суданци зависят директно или индиректно от износа на смолата. Неспиращите сражения в страната обаче съвсем напълно стопираха износа.
Суданският публицист Хюсеин Али споделя пред Дойче веле, че продължаващата война може да докара до „ цялостен колапс в износа и да сътвори рецесия в доста огромни компании. Ако войната продължи, се чака и стратегическите запаси да се изчерпат “.
Откакто спорът в Судан стартира, бизнесът с рандеман на акациева смола е все по-затруднен.
В същото време военните дейности лимитират търговията.
„ Този артикул е значим за Судан - може би вторият или третият най-съществен за експорта на страната “, споделя някогашният ръководител на Суданската организация за аграрни проучвания Абулгазим Зейфелдин.
Акациевата смола се добива главно в пустинните и полупустинните елементи на Сахел. Има два съществени типа акация, единият от които пораства в Судан. Ако акациите бъдат засегнати, да вземем за пример от пожар или инсекти, дърветата създават смола, с цел да покрият засегнатите елементи. По този метод смолата обезпечава на дървото опция да съхранява вода и да оцелее.
Земеделците извличат смолата посредством специфичен развой. В него те издълбават кората на дървото и събират течността, която се появява - акациевата смола.
Тя се втвърдява при контакта си със слънчевата светлина и въздуха. След няколко седмици фермерите събират смолата. Този развой се повтаря през целия сезон.
Абулгазим Зейфелдин споделя, че доста земеделци вършат това единствено с елементарни принадлежности и по този метод събират относително нищожна годишна продукция, която съгласно него възлиза на към 250 грама от дърво. След събирането смолата се почиства и сортира и се продава на медиатори, които от своя страна я препродават на преработвателни предприятия и експортьори.
На кого е нужна акациевата смола?
Хранително-вкусовата индустрия е доста подвластна от смолата, нуждае се от нея като естествена хранителна добавка и като източник на баластни субстанции. Тя не трансформира главните химико-биологични свойства на храната и се среща в сладкарските произведения, сосовете и салатните дресинги, както и в печивата, млечните артикули и напитките.
Тайната рецепта на „ Кока-Кола “ е една от най-пазените в цялата промишленост. Въпреки това компанията разкрива, че не може да създава безалкохолните си питиета без тази съществена съставна част. От „ Кока-Кола “ не дадоха отговор на запитването, изпратено от Дъждовни води.
Международната асоциация на производителите и търговци на смола AIPG, която е основана в Хамбург, отговори документално на питане на Дъждовни води. От AIPG обявиха, че наблюдават от близко обстановката дружно с локалните си сътрудници и се надяват на скорошно спокойно решение, с цел да може „ пазарът на акациева смола да се възстановява “.
Акациевата смола е известна съставна част в хранителката промишленост, известна още под името Е414. Тя намира приложение във фармацията, в боята за обувки, захарните произведения и козметиката.
-->
В Древен Египет акациевата смола се е употребила и за балсамиране на мъртвите.
Гума арабика, както още е известна, се употребява и като стабилизатор в безалкохолните питиета, който пречи на захарта да се кристализира и да се утаява. През 1997 година Съединени американски щати наложи комерсиално ембарго на Судан, само че направи изключение за акациевата смола.
Причината - „ Кока-Кола “ има потребност от продукта, изяснява Дойче веле.
Судан е международен водач в производството на акациева смола. Северноафриканската страна обезпечава съвсем 70% от суровината в света. Приходите на мнозина суданци зависят директно или индиректно от износа на смолата. Неспиращите сражения в страната обаче съвсем напълно стопираха износа.
Суданският публицист Хюсеин Али споделя пред Дойче веле, че продължаващата война може да докара до „ цялостен колапс в износа и да сътвори рецесия в доста огромни компании. Ако войната продължи, се чака и стратегическите запаси да се изчерпат “.
Откакто спорът в Судан стартира, бизнесът с рандеман на акациева смола е все по-затруднен.
В същото време военните дейности лимитират търговията.
„ Този артикул е значим за Судан - може би вторият или третият най-съществен за експорта на страната “, споделя някогашният ръководител на Суданската организация за аграрни проучвания Абулгазим Зейфелдин.
Акациевата смола се добива главно в пустинните и полупустинните елементи на Сахел. Има два съществени типа акация, единият от които пораства в Судан. Ако акациите бъдат засегнати, да вземем за пример от пожар или инсекти, дърветата създават смола, с цел да покрият засегнатите елементи. По този метод смолата обезпечава на дървото опция да съхранява вода и да оцелее.
Земеделците извличат смолата посредством специфичен развой. В него те издълбават кората на дървото и събират течността, която се появява - акациевата смола.
Тя се втвърдява при контакта си със слънчевата светлина и въздуха. След няколко седмици фермерите събират смолата. Този развой се повтаря през целия сезон.
Абулгазим Зейфелдин споделя, че доста земеделци вършат това единствено с елементарни принадлежности и по този метод събират относително нищожна годишна продукция, която съгласно него възлиза на към 250 грама от дърво. След събирането смолата се почиства и сортира и се продава на медиатори, които от своя страна я препродават на преработвателни предприятия и експортьори.
На кого е нужна акациевата смола?
Хранително-вкусовата индустрия е доста подвластна от смолата, нуждае се от нея като естествена хранителна добавка и като източник на баластни субстанции. Тя не трансформира главните химико-биологични свойства на храната и се среща в сладкарските произведения, сосовете и салатните дресинги, както и в печивата, млечните артикули и напитките.
Тайната рецепта на „ Кока-Кола “ е една от най-пазените в цялата промишленост. Въпреки това компанията разкрива, че не може да създава безалкохолните си питиета без тази съществена съставна част. От „ Кока-Кола “ не дадоха отговор на запитването, изпратено от Дъждовни води.
Международната асоциация на производителите и търговци на смола AIPG, която е основана в Хамбург, отговори документално на питане на Дъждовни води. От AIPG обявиха, че наблюдават от близко обстановката дружно с локалните си сътрудници и се надяват на скорошно спокойно решение, с цел да може „ пазарът на акациева смола да се възстановява “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ