Трансферната лудост във футбола достигна нови висини и не смята да спира дотук
" Светът несъмнено е полудял ", написа френският вестник " Екип " през далечната 1982 година във връзка прехвърлянето на Диего Марадона от " Бока хуниорс " в " Барселона " за 10 млн. $. 25 години по-късно тази сума мъчно би покрила половината от годишната заплата на футболните звезди, а харченето на пари за нови играчи надминава даже най-смелите упования.
Футболът от дълго време е бизнес, чиито граници непрестанно се уголемяват. Напомпани от милиардните контракти за телевизионни права, европейските клубове към този момент са склонни да си разрешат до неотдавна немислими разноски за прехвърляния и заплати на футболисти
Последният образец за това е прекосяването на Неймар от " Барселона " в " Пари сен жермен ". Френският клуб задейства откупната уговорка в контракта на бразилеца на стойност 222 млн. евро, с цел да усъвършенства повече от два пъти досегашният връх за най-скъп състезател. След като даде клуб е податлив да заплати сходна сума за един футболист, в този момент въпросът е до каква степен може да стигне тази полуда.
" Никой състезател не коства 10 хиляди паунда ", споделя президентът на Англиската футболна асоциация през 1928 година Чарлс Клег във връзка прехвърлянето на Дейвид Джак. Нападателят минава от " Болтън " в " Арсенал " за 10 890 паунда, което го прави най-скъпият състезател по това време. Ако към този момент починалия Клег можеше да види протичащото се сега, евентуално щеше с удивление да съобщи: " Всеки състезател коства над 10 хиляди паунда ".
© Reuters
В последните години се вижда наклонността да се дават десетки милиони за футболисти с недоказани качества. Един мощен сезон и цената на играча скача неимоверно високо. " Има разлика сред огромните и положителните футболисти. Сега се дават луди пари и за естествени футболисти. ", сподели мениджърът на " Манчестър юнайтед " Жозе Моуриньо.
Големите клубове имат финансовата независимост да реализират скъпи прехвърляния при по-малък риск от загуби. Отборите, които продават, се възползват и слагат като ултиматум високи цени на своите футболистите. " Това е цената. Ако не платите, не го получавате ", разяснява Моуриньо за прехвърлянето на Кайл Уокър от " Тотнъм " в " Манчестър сити " за 50 млн. паунда.
Преди година " Манчестър юнайтед " заплати 105 млн. евро на " Ювентус ", с цел да си върне французина Пол Погба, който изпусна без пари четири години по-рано. Това лято " алените дяволи " заплатиха 85 млн. евро за Ромелу Лукаку, а " Челси " не се поколеба да влага над 65 милиона в Алваро Мората.
Трудно е да се даде прогноза с каква скорост ще се усилват парите, които се дават за футболисти. И в случай че пристрастеността и страстта са били водещи във футбола преди десетилетия, в днешно време финансовите ползи излизат на напред във времето.
" Това е оттатък изчисленията и оттатък рационалността. Футболът от дълго време е отвън надзор и към този момент не се гледа на числата в тяхната безспорна стойност ", съобщи мениджърът на " Арсенал " Арсен Венгер, който постоянно се е славел като съперник на огромните разходи във футбола.
Ефикасно лекарство против " трансферната полуда " към момента не е измислено. Финансовият феърплей е една от регулациите, които УЕФА вкара през 2011-12 година, с цел да ограничи голямото харчене. Правилото не разрешава на клубовете да имат загуби над 30 милиона евро в границите на три години, както и разноските за заплата да надвишават 70% от приходите.
Вместо да понижи разликата сред бедните и богатите обаче финансовият феърплей има тъкмо противоположния резултат. Много тимове намират метод да заобикалят правилото с легални средства, а други непосредствено са склонни да платят на УЕФА санкции по 40-50 млн. евро.
Бившият селекционер на Испания Винсенте дел Боске предложи да се вкара таван на трансферните суми. Вероятността сходна концепция за влезе в деяние, в изискванията на отворена пазарна стопанска система, наподобява нереалистична. Много по-вероятно е да станем очевидци на нов трансферен връх в идващите години.
Вече даже междинните по качество футболисти в Англия костват по 50-60 милиона паунда, а заплати от 200 хиляди паунда на седмица от дълго време не стряскат никого. Лудостта, обзела футболна Европа, наподобява занапред ще се развихря.
Футболът от дълго време е бизнес, чиито граници непрестанно се уголемяват. Напомпани от милиардните контракти за телевизионни права, европейските клубове към този момент са склонни да си разрешат до неотдавна немислими разноски за прехвърляния и заплати на футболисти
Последният образец за това е прекосяването на Неймар от " Барселона " в " Пари сен жермен ". Френският клуб задейства откупната уговорка в контракта на бразилеца на стойност 222 млн. евро, с цел да усъвършенства повече от два пъти досегашният връх за най-скъп състезател. След като даде клуб е податлив да заплати сходна сума за един футболист, в този момент въпросът е до каква степен може да стигне тази полуда.
" Никой състезател не коства 10 хиляди паунда ", споделя президентът на Англиската футболна асоциация през 1928 година Чарлс Клег във връзка прехвърлянето на Дейвид Джак. Нападателят минава от " Болтън " в " Арсенал " за 10 890 паунда, което го прави най-скъпият състезател по това време. Ако към този момент починалия Клег можеше да види протичащото се сега, евентуално щеше с удивление да съобщи: " Всеки състезател коства над 10 хиляди паунда ".
© Reuters
В последните години се вижда наклонността да се дават десетки милиони за футболисти с недоказани качества. Един мощен сезон и цената на играча скача неимоверно високо. " Има разлика сред огромните и положителните футболисти. Сега се дават луди пари и за естествени футболисти. ", сподели мениджърът на " Манчестър юнайтед " Жозе Моуриньо.
Големите клубове имат финансовата независимост да реализират скъпи прехвърляния при по-малък риск от загуби. Отборите, които продават, се възползват и слагат като ултиматум високи цени на своите футболистите. " Това е цената. Ако не платите, не го получавате ", разяснява Моуриньо за прехвърлянето на Кайл Уокър от " Тотнъм " в " Манчестър сити " за 50 млн. паунда.
Преди година " Манчестър юнайтед " заплати 105 млн. евро на " Ювентус ", с цел да си върне французина Пол Погба, който изпусна без пари четири години по-рано. Това лято " алените дяволи " заплатиха 85 млн. евро за Ромелу Лукаку, а " Челси " не се поколеба да влага над 65 милиона в Алваро Мората.
Трудно е да се даде прогноза с каква скорост ще се усилват парите, които се дават за футболисти. И в случай че пристрастеността и страстта са били водещи във футбола преди десетилетия, в днешно време финансовите ползи излизат на напред във времето.
" Това е оттатък изчисленията и оттатък рационалността. Футболът от дълго време е отвън надзор и към този момент не се гледа на числата в тяхната безспорна стойност ", съобщи мениджърът на " Арсенал " Арсен Венгер, който постоянно се е славел като съперник на огромните разходи във футбола.
Ефикасно лекарство против " трансферната полуда " към момента не е измислено. Финансовият феърплей е една от регулациите, които УЕФА вкара през 2011-12 година, с цел да ограничи голямото харчене. Правилото не разрешава на клубовете да имат загуби над 30 милиона евро в границите на три години, както и разноските за заплата да надвишават 70% от приходите.
Вместо да понижи разликата сред бедните и богатите обаче финансовият феърплей има тъкмо противоположния резултат. Много тимове намират метод да заобикалят правилото с легални средства, а други непосредствено са склонни да платят на УЕФА санкции по 40-50 млн. евро.
Бившият селекционер на Испания Винсенте дел Боске предложи да се вкара таван на трансферните суми. Вероятността сходна концепция за влезе в деяние, в изискванията на отворена пазарна стопанска система, наподобява нереалистична. Много по-вероятно е да станем очевидци на нов трансферен връх в идващите години.
Вече даже междинните по качество футболисти в Англия костват по 50-60 милиона паунда, а заплати от 200 хиляди паунда на седмица от дълго време не стряскат никого. Лудостта, обзела футболна Европа, наподобява занапред ще се развихря.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ