Свързваме романтиката на летните нощи с едни мънички насекоми -

Свързваме романтиката на летните нощи с едни мънички инсекти - светулките. Те вършат вечерите на този сезон магични, тъй като нито едно от чудесата на природата не предлага такова обаяние като това на тихата лятна вечер, в която проблясва накъсано светлината, идваща от биолуминисцентните хубавици.

Едно от неповторимите прекарвания, които изпитваме в летните вечери, е да следим танца на светулките под съпровода на щурците. Откъде идва тази чудна трепкаща светлина?

Магията на светенето при светулките е резултат от химическа реакция и съвсем 100 % от силата на тази реакция се излъчва като светлина. Като си представим, че електрическата крушка излъчва единствено 10 % от силата си под форма на светлина, а останалите се губят като топлота, то можем да кажем, че светлината на светулките е най-ефективната, която съществува.

Тези прилични на мънички звездици инсекти са гениално естествено създание и заслужават цялото ни внимание.

Класификация и разпространяване на светулките

Светулките принадлежат към семейство инсекти Lampyridae от бръмбарния тип Coleoptera, наброяващ повече от 2 хиляди типа. Тези бръмбари с меко тяло се назовават светулки, светещи червеи или мълниеносни буболечки, употребяващи луминисценция по време на здрач, с цел да притеглят сътрудници или плячка.

Светулките създават студена светлина без инфрачервени и ултравиолетови честоти. Светлината се създава химически от долната част на корема на насекомото и може да бъде жълта, зелена или неясно алена, с дължина на вълната от 510 до 670 нанометра.

Някои типове в източната част на Съединени американски щати, като светулката, наречена светещ наследник фантом, излъчват синя светлина, тъй като дължината на вълната е под 490 нанометра. Всъщност светлината им е зелена, само че наподобява по този начин поради светлинен резултат.

Терминът светещ червей се употребява за възрастни и за ларви от типове като Lampyris noctiluca, нормалният европейски тип, при който единствено нелетящите женски светят мощно, а летящите мъжки напълно едва и от време на време. Иначе всекидневно светещи червеи се назовават ларвите на светулките.

Светулките се срещат в сдържан и тропически климат. Много от тях се виждат в блатисти или влажни залесени региони, където техните ларви имат богати източници на храна.

Обикновено светулките са нощни инсекти, макар че има и дневни типове. Те не светят, само че тези, които населяват сенчести региони имат опция да създават светлина.

Как наподобяват светулките?

Светулките са доста разнородни във външния си тип. Разлики има в цвета, формата, размеря и някои характерности като антените примерно. Възрастните се разграничават фрапантно по мярка според от типа. Най-едрите мъжки с добре развити крила доближават до 4.5 сантиметра.

Въпреки че женските на някои типове са сходни с мъжките, постоянно женските се разграничават от ларвите единствено тъй като имат комплицирани очи, макар че са доста по-малки от тези на мъжките и много регресирани.

Светещи органи се следят както при двата пола, по този начин и при ларвата. Крила имат единствено мъжките и те са добре развити. Съществува лек сексуален диморфизъм, женските са няколко милиметра по-дълги от мъжките. Ларвите наподобяват на женските с издълженото си тяло.

Светещите органи на насекомото са ситуирани в задната част на коремчето на светулката. При оксилителния химичен развой 98 % от употребяваната сила се трансформира в светлина. Процесът се назовава биолуминисценция.

Процесът на светене при светулките

Това, което дава опция на светулките да създават светлина благодарение на светещите органи, е наличието на химичния детайл луциферин в тялото на насекомото, както и на ензима луцифераза. Когато би трябвало да се създаде светлина, двата детайла се свързват между тях и при съединяването се отделя сила под формата на светлина.

Тези сложни молекули са особено проектирани, с цел да излъчват светлина. Мястото на всеки атом е открито съгласно този проект. Самият окисителен развой се контролира от мозъчния ганглий в главата на насекомото.

Роля на светенето при светулката

Светенето на светулката има значима биологична роля. Това е техният метод на другарство. Когато женската излезе вечер от дупката, в която се е крила денем, и се закрепи на някое растение, тя свива главата си, обръща на открито коремчето си и стартира да излъчва светлина. Летящият мъжки я вижда незабавно и се насочва към нея. По този метод светулките намират сътрудниците си, а от време на време и храната си.

Смята се, че човек вижда светлината на насекомите на 90 метра.

Мъжките излъчват мигаща светлина, а женските светят с непрекъсната. Ако са застрашени, женските стопират да светят. Малките светулки, които са още в бебешка възраст, светят единствено когато са застрашени и желаят да прогонят нападателя.

Повечето светулки светят безредно. Има обаче тип, при който този обред, обвързван с ухажването, е синхронизиран. Като модел се употребява блещукане на жълта светлина 5 до 8 секунди, последван от интервал на мрачевина и последваща серия от светлинни сигнали 8 до 10 секунди. Светулки, изпълняващи този обред, се срещат по речните крайбрежия на Югоизточна Азия, джунглите на Малайзия и Филипините, където чифтосването е целогодишно. В Западното полукълбо брачния интервал е къс, трае единствено две седмици в годината. Синхронни светулки могат да се следят в някои американски щати като Тенеси, Южна Каролина, Аризона и други.

Възпроизвеждане на светулката

Жизненият цикъл на светулките е като на множеството инсекти, те претърпяват цялостна трансформация. Всичко стартира с привличането на сътрудник, последвано от чифтосване. След като открият контакт, светулките изключват светлините си и остават в продължение на часове с опашка една към друга. Така мъжкият отблъсква противниците и те не могат да стигнат до женската. На идната нощ тя е подготвена да се чифтоса с различен.

Няколко дни след чифтосването женската снася оплодените си яйца върху мъха или в основата на тревните туфи. Яйцата се излюпват 3-4 седмици по-късно и ларвите се хранят до края на лятото. Ларвите са известни като светещи червеи. Те имат елементарни очи.

През зимата те спят зимен сън, като някои се заравят подземен, а други намират място под кората на дърветата и се появяват напролет.

След няколко седмици хранене те се какавидират и след 1 до 2, 5 седмици се появяват като възрастни инсекти. Има типове, които прекарват повече време подземен и стават възрастно насекомо след 3 години.

Хранене на светулката

Тези инсекти са главно хищници. Ларвите на някои от тях са профилирани хищници, които ядат други ларви и сухоземни охлюви, гъсеници и червеи с меко тяло. Някои са толкоз профилирани, че имат набраздени мандибули, които доставят храносмилателни течности напряко до плячката.

Диетата на възрастните варира - някои са хищници, други се хранят с прашец или нектар от растенията. Някои типове нямат уста.

Самите инсекти не са подобаваща храна за други животни. Това се дължи на обстоятелството, че могат да бъдат отровни. Когато ги нападат те дават началото на развой, наименуван рефлексно кървене. Изхвърлят капки кръв с горчив усет на химикали, които са отровни за гръбначни като гущерите и за птиците.

Значение на светулките

Тези дребни хищници са потребни създания, защото унищожават доста вредители, хранейки се с тях. Красотата им /отдалеч/ е невероятна, при типа Голяма светулка, светят даже яйцата. Светят и някои ларви подземен.

Броят им обаче понижава заради комбинирани аргументи - от една страна светлинното замърсяване, от друга пестицидите и унищожените им местообитания. Светулките не мигрират, в случай че се унищожи естествената им среда. Те просто изчезват.