Борисов удари изборната камбана
Свалянето на ДДС-то ще има резултат, в случай че е съчетано с ясна секторна политика на страната
Заговори ли се за смяна на налозите, значи мирише на избори. Това се случва всякога в последните 30 години, когато страната ни е на финансов кръстопът. Мнозина предвидиха, че поради епидемията от ковид, покачвания вследствие на марките рейтинг на кабинета и задаващото се лято, конкуренцията за вота в края на март 2021 година ще стартира чак наесен. Но самичък министър председателят Бойко Борисов удари изборната камбана, поемайки " политическия риск " да смъкна Данък добавена стойност за ресторантьорския и развлекателен отрасъл на 9%, колкото е и за туризма. При това -
на инат на мнението на финансовия министър
Владислав Горанов, който бе изрично срещу.
Какви ще са изгодите от решението, ще забележим следващата година, когато са ясни приходите и разноските в хазната и когато се регистрира туристическият сезон. Ако подобен въобще има.
За едни решението е положително, тъй като даже да не смъкна цените, ще изсветли ресторантьорския бранш. Особено горди с него са създателите му - Патриотите, за които туристическият отрасъл е водещ електорат. За други обаче е недомислено. Потребителят вместо 100 лева, ще харчи 97 лева, разяснява някогашният финансов министър Симеон Дянков, съгласно който по-ниският налог не избавя туризма, а облагодетелства богатите.
Истината е, че отвързването на Данък добавена стойност каишката има двузначен резултат. От една страна, отваря кутията на Пандора. И дава опция на всеки бранш да акцентира своята компетентност, с цел да желае по-ниска ставка. На първо място са родните производители на храни от първа нужда, които с съображение питат за какво водката в бара е с 9% Данък добавена стойност, а хлябът - с 20 на 100. Сякаш, с цел да парира недоволствата, министър председателят Борисов разгласи, че ще удовлетвори и още едни претенции - на издателите. И книгите също ще са с 9% Данък добавена стойност. Мярката сигурно няма да избави сектора, който и без коронакризата от години е под вода, само че е самобитен реванш към създателите, оставанали забравени от други цели около пандемията. На фона на задаващата се чудовищна международна рецесия
духовната храна ще остане разкош
- насъщната ще я изяжда. По тази причина издателите на книги към този момент оповестиха, че стопират отпечатването на българска литература. И залагат единствено на преиздаване на касови заглавия. Те най-малко носят някой лев.
На правилото на доминото разногласието довлече и политически спекулации. В тях по навик Корнелия Нинова бе първа. Както постоянно, тя смеси държавните каузи с персоналната си предизборна борба за водач на Българска социалистическа партия. И нацупено разгласи, че от дълго време желала по-нисък Данък добавена стойност защо ли не, само че Борисов не й обръщал внимание. Затова в този момент ще предлага 5 на 100 налог - и за храна, и за илачи, и за други неща.
Факт е обаче, че намаляването на Данък добавена стойност в днешно време наподобява повече от разумно като мярка в помощ на бизнеса - и дребен, и огромен. Защото от години бизнесмените дават за образец множеството страни в Европа, в които ставките са диференцирани. И по този метод страната подтиква съответни браншове и сегменти на пазара. Проблемът при нас е, че секторният разбор липсва, няма и държавна тактика какво отсега нататък ще е приоритет. И в случай че намаляването на ставките за рестораньори и издатели наподобява като пожарна мярка против банкрут на цели сектори, то разумно е незабавно след сходно решение да се отвори необятният публичен спор кои браншове са идващите, които би трябвало да бъдат подкрепени с сходна мярка. Иначе методът, по който се случва сега, оставя усещането за безредица в решенията на ръководещите. И за предизборно
развързване на кесията
В този спор най-подготвено още веднъж се оказа Движение за права и свободи, което втора година упорства за стратегия за догонващо и ускорено развиване. А по време на коронапандемията формулира и нуждата от секторни разбори, на база на които да се вземат стратегически решения за развиване на стопанската система ни. Още преди година Движение за права и свободи в лицето на народния представител Делян Пеевски предложи 5% Данък добавена стойност за хляба и по-ниски ставки за медикаментите. Настоя и за безвъзмездни детски градини. Днес тези ограничения са повече от нужни, с цел да си стъпят фамилиите на крайници. Както демонстрират анализите на Българска народна банка, семействата са стопили белите си пари за черни дни, с цел да оцелеят по време на изолацията. И през днешния ден имат не по-малка потребност от кафенета и заведения за хранене, с цел да се оправят с живота.
С отварянето на дебата за Данък добавена стойност Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ и Йордан Цонев подадоха в Народното събрание план, с който оферират 9% Данък добавена стойност за " храни, предопределени за деца до 3 години, и детски фармацевтични артикули, в това число памперси ". Законът им планува и 9 на 100 Данък добавена стойност за " настаняване, предоставяно в хотели и сходни заведения, в това число даването на ваканционно настаняване и отдаване чартърен тук-там за площадки за къмпинг или каравани ". Това също е обвързвано с доста фамилни бизнеси.
Безспорно, визията за налозите ще влезе във всяка предизборна платформа, а с максимален интерес се чака програмата на ГЕРБ. Последните 10 години бюджетът стъпва на увеличени данъчни приходи, основно от косвени данъци. Затова и преди всеки избор Горанов не даваше и да се продума за събаряне на ставките. Напротив, обръщаше дебата в посока непоклатимост на стопанската система, обезпечена от непроменени данъци. Времето на константите обаче завърши с ковид и рецесията. Оттук нататък партиите би трябвало да си дават сметка, че
на дневен ред излизат обществените ограничения
и икономическите лостове първо за оцеляване, след това за развиване.
Популизмът може да сложи под риск стопанската система отсега нататък, само че консерватизмът може да срути и бизнеса, и държавното управление още в този момент.
Заговори ли се за смяна на налозите, значи мирише на избори. Това се случва всякога в последните 30 години, когато страната ни е на финансов кръстопът. Мнозина предвидиха, че поради епидемията от ковид, покачвания вследствие на марките рейтинг на кабинета и задаващото се лято, конкуренцията за вота в края на март 2021 година ще стартира чак наесен. Но самичък министър председателят Бойко Борисов удари изборната камбана, поемайки " политическия риск " да смъкна Данък добавена стойност за ресторантьорския и развлекателен отрасъл на 9%, колкото е и за туризма. При това -
на инат на мнението на финансовия министър
Владислав Горанов, който бе изрично срещу.
Какви ще са изгодите от решението, ще забележим следващата година, когато са ясни приходите и разноските в хазната и когато се регистрира туристическият сезон. Ако подобен въобще има.
За едни решението е положително, тъй като даже да не смъкна цените, ще изсветли ресторантьорския бранш. Особено горди с него са създателите му - Патриотите, за които туристическият отрасъл е водещ електорат. За други обаче е недомислено. Потребителят вместо 100 лева, ще харчи 97 лева, разяснява някогашният финансов министър Симеон Дянков, съгласно който по-ниският налог не избавя туризма, а облагодетелства богатите.
Истината е, че отвързването на Данък добавена стойност каишката има двузначен резултат. От една страна, отваря кутията на Пандора. И дава опция на всеки бранш да акцентира своята компетентност, с цел да желае по-ниска ставка. На първо място са родните производители на храни от първа нужда, които с съображение питат за какво водката в бара е с 9% Данък добавена стойност, а хлябът - с 20 на 100. Сякаш, с цел да парира недоволствата, министър председателят Борисов разгласи, че ще удовлетвори и още едни претенции - на издателите. И книгите също ще са с 9% Данък добавена стойност. Мярката сигурно няма да избави сектора, който и без коронакризата от години е под вода, само че е самобитен реванш към създателите, оставанали забравени от други цели около пандемията. На фона на задаващата се чудовищна международна рецесия
духовната храна ще остане разкош
- насъщната ще я изяжда. По тази причина издателите на книги към този момент оповестиха, че стопират отпечатването на българска литература. И залагат единствено на преиздаване на касови заглавия. Те най-малко носят някой лев.
На правилото на доминото разногласието довлече и политически спекулации. В тях по навик Корнелия Нинова бе първа. Както постоянно, тя смеси държавните каузи с персоналната си предизборна борба за водач на Българска социалистическа партия. И нацупено разгласи, че от дълго време желала по-нисък Данък добавена стойност защо ли не, само че Борисов не й обръщал внимание. Затова в този момент ще предлага 5 на 100 налог - и за храна, и за илачи, и за други неща.
Факт е обаче, че намаляването на Данък добавена стойност в днешно време наподобява повече от разумно като мярка в помощ на бизнеса - и дребен, и огромен. Защото от години бизнесмените дават за образец множеството страни в Европа, в които ставките са диференцирани. И по този метод страната подтиква съответни браншове и сегменти на пазара. Проблемът при нас е, че секторният разбор липсва, няма и държавна тактика какво отсега нататък ще е приоритет. И в случай че намаляването на ставките за рестораньори и издатели наподобява като пожарна мярка против банкрут на цели сектори, то разумно е незабавно след сходно решение да се отвори необятният публичен спор кои браншове са идващите, които би трябвало да бъдат подкрепени с сходна мярка. Иначе методът, по който се случва сега, оставя усещането за безредица в решенията на ръководещите. И за предизборно
развързване на кесията
В този спор най-подготвено още веднъж се оказа Движение за права и свободи, което втора година упорства за стратегия за догонващо и ускорено развиване. А по време на коронапандемията формулира и нуждата от секторни разбори, на база на които да се вземат стратегически решения за развиване на стопанската система ни. Още преди година Движение за права и свободи в лицето на народния представител Делян Пеевски предложи 5% Данък добавена стойност за хляба и по-ниски ставки за медикаментите. Настоя и за безвъзмездни детски градини. Днес тези ограничения са повече от нужни, с цел да си стъпят фамилиите на крайници. Както демонстрират анализите на Българска народна банка, семействата са стопили белите си пари за черни дни, с цел да оцелеят по време на изолацията. И през днешния ден имат не по-малка потребност от кафенета и заведения за хранене, с цел да се оправят с живота.
С отварянето на дебата за Данък добавена стойност Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ и Йордан Цонев подадоха в Народното събрание план, с който оферират 9% Данък добавена стойност за " храни, предопределени за деца до 3 години, и детски фармацевтични артикули, в това число памперси ". Законът им планува и 9 на 100 Данък добавена стойност за " настаняване, предоставяно в хотели и сходни заведения, в това число даването на ваканционно настаняване и отдаване чартърен тук-там за площадки за къмпинг или каравани ". Това също е обвързвано с доста фамилни бизнеси.
Безспорно, визията за налозите ще влезе във всяка предизборна платформа, а с максимален интерес се чака програмата на ГЕРБ. Последните 10 години бюджетът стъпва на увеличени данъчни приходи, основно от косвени данъци. Затова и преди всеки избор Горанов не даваше и да се продума за събаряне на ставките. Напротив, обръщаше дебата в посока непоклатимост на стопанската система, обезпечена от непроменени данъци. Времето на константите обаче завърши с ковид и рецесията. Оттук нататък партиите би трябвало да си дават сметка, че
на дневен ред излизат обществените ограничения
и икономическите лостове първо за оцеляване, след това за развиване.
Популизмът може да сложи под риск стопанската система отсега нататък, само че консерватизмът може да срути и бизнеса, и държавното управление още в този момент.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ