Св. Теофан Затворник ╫ Как да управляваме тялото си, съгласно

Св. Теофан Затворник ╫ Как да управляваме тялото си, според духа на живота в Христа

Днес ние от ден на ден изгубваме подвижническия дух на християнството, който изисква умишлено да се отрудваме, да насилваме цялото си създание – и духа, и плътта – за да победим с Божията берекет злото в себе си. Светът към нас гръмко проповядва тъкмо противоположното на евангелското самоотречение – проповядва фетиш към гордото “Аз ”, фетиш към наслаждението, охолството и удобствата. И повлияни от този токсичен полъх на времето, ние започваме да търсим наслаждение даже в духовното. Но не на наслади, а на непрекъснат труд и самоограничения ни учат словото Божие и светоотеческото наследие. Господ ни приканва към кръст и единствено подвижническото християнство, търсено и разбирано от малко на брой, е избавително за нас.

В това дело отличителна линия е ограничението на плътта. Да ограничиш плътта значи да не правиш нищо в сгода на похотта – нищо, което услажда твоята плът. Означава, че храната, питието, съня, придвижването, сетивните чувства, нахлуващи през очите, ушите и другите сетива – всичко това ти не приемаш като някакво богатство единствено по себе си, само че ги приемаш апропо, като нещо второстепенно, без да им отделяш изключително внимание и даже освен това – приемаш ги с известно лишаване, не съгласно желанието на плътта си, а съгласно мярата, определяна от разсъдъка и положителното желание. Давай на своето тяло потребното за него, само че постоянно с малко лишаване, а по-късно го остави и обърни цялото си внимание към душата. У светите отци това се назовава тичане от покоя на плътта – този най-опасен и богопротивен кусур. У оногова, който жали плътта си, не може да обитава Божият Дух. Дори инцидентното, единствено понякога глезене на плътта, допускано по нехайство или разленяване, охлажда душата, а какво да кажем за тези хора, у които плътското удоволствие е станало закон? Покоят на плътта е за душата това, което е водата за огъня. Плътта е седалище на всички пристрастености, както учи преп. Йоан Касиан, и в това всеки може от опит да се убеди. Ето защо ограничаването на плътта е еднакво на изсушаване на пристрастеностите. Който даже в нещо малко угажда на плътта си, не може да обитава вътре в себе си. Той е ангажиран с това, с което угажда на плътта и по тази причина не е концентриран – следователно той е студен. Душа, прилепила се към плътското, се смесва с него. От това тя става тежка, тегне към земното, неспособна е свободно да гледа с мозъка си към духовното. И противоположното – колко е чист духовният поглед на оня, който е лимитирал своята плът, с каква лекост той се устремява вътре в себе си, по какъв начин пристрастеностите не намират в него никакъв заслон, и въобще – как видимо се оживява неговият нравствен Живот! Макар външният ни човек и да тлее, само че вътрешният от ден дневно се подновява (2 Кор. 4:16). Когато плътта набира сили, набира ги за сметка на духа. А когато духът съзрява, съзрява не другояче, а посредством намаляване властта на плътта. Не ще намерим нито един светец, който да си е угаждал – всички са живеели сурово, като са ограничавали, изсушавали, измъчвали своята плът. Затова и преп. Исаак Сирин счита, че ограничението на плътта е изискване за нашето избавление. А който жали плътта си, стои на неправилен, плъзгав, излъган, подозрителен път.

Необходимо е да се ограничи плътта във всичките й елементи, членове и влечения, та да служат всички те като оръдия на правдата.

Измежду съставните елементи на нашия физически живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната активност на индивида. Други са чисто телесни: това са системите, посредством които плътта действа, храни се и пораства. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите – по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите – храненето, сънят, половото увлечение и разните сетивни чувства – топлина, мраз, мекота и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничение на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, среща се в плен; подобен даже няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата на открито, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлота.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в сегашния миг. По-рано те неудържимо са се стремели към това, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти пристрастеност. Сега би трябвало да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна – проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото увлечение. По отношение на външните условия постоянно хвани плътта си в известно огорчение, в студ, в грубост и прочие, тъй че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, до момента в който тя се усмири, до момента в който свикне с това свое непретенциозно и обезпокоеното положение и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То би трябвало да бъде наша цел и дано се стремим към него като към премия за своите писания. Чрез телесните подвизи се реализират телесните добродетели: усамотение, безмълвие, пост, бдение, труд, самообладание в лишенията, непорочност, непорочност.

5) Трябва прочее да помним, че тази съдружница – нашата плът – ще води война с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И в случай че с вяра, че към този момент си я смирил, единствено малко я поотпуснеш, в същия момент тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, само че въпреки всичко първоначално е по-трудна, а след това става все по-лека и по-лека, до момента в който най-после се лимитира единствено с внимаване над открития към този момент порядък и с превъзмогване на незначителни пориви на плътта.

6) За дълготраен триумф, както на всички места, по този начин най-много в региона на телесните подвизи, би трябвало да се съблюдава правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, само че насочвай цялото си внимание към вътрешния нравствен труд (4). Когато пристрастеностите стартират да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлота, тогава, съгласно мярата, в която се разгаря този вътрешен плам, потребностите на тялото сами ще стартират да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава мощ, нито такива блага. Трябва единствено да помним, че с изключение на телесна има и душевна непорочност, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е доста по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се приближат до живеещите в девство. Благодатта оказва помощ на предания Богу деец. Затова и измежду живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

...

* Бележки - Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.
1. Пазенето на очите и ушите от греховни и непотребни усещания е значим закон в духовния живот. Неговото спазване е прекомерно нужно през днешния ден, когато посредством общата атмосфера в света и изключително посредством така наречен видеокултура душата е грубо атакувана с намерено антихристиянски послания. Човек, който търси избавление и желае да запази верността си към Христа, тежко съгрешава, когато самичък подлага душата си на разрушителното влияние на тези послания - нещо, което е еднакво на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.
2. Това значи придвижванията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с условията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.
3. Самост - егоистична устременост на индивида към личното “аз ”, изместваща в душата му любовта към Бога и близък и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на пристрастеностите и на злото у индивида и в света. Бел. прев.
4. Вътрешният нравствен труд обгръща основно битката с помислите, всявани в мозъка от бесовете. Тази битка е от решаващо значение в духовния живот, тъй като, в случай че неприятните намерения не бъдат незабавно прогонвани с молитва към Господа и възмущение против тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Превод от съветски „ Путь ко спасению ”. СПб, 1875, с. 244-246.
Източник: petkohinov.com
Снимка: pravoslavieto.com
Изображение: Gustave Doré's illustration to Dante's Inferno. Plate XXII: Canto VII, 1857, en.wikipedia.org