Обичайно Рождество Христово е особен ден, особено време в годината,

Обичайно Рождество Христово е необикновен ден, изключително време в годината, когато забравяме за Бога. Или, по-точно казано, претърпяваме този празник по всемирски – с украсените градски улици, с лъжливия искра на гирляндите, с изкуствените елхи, с угощенията, с „ курабии и меломакарони “ (традиционните рождественски сладки в Гърция, знак на празничната трапеза), с размяната на дарове, с предвкусването на ваканционните дни, с тринадесетата заплата… 
И свършва Рождество. С претъпкани стомаси и опустошени сърца. А Христос го няма на никое място. Всичко това няма съвсем никакво отношение към истината и носи мощно отчаяние – празникът става една провокация, свежда се единствено до комерсиалната част. Може би това има някакво опрощение за тези, които в опит да си изкарат насъщния самун употребяват Рождество, само че тази тяхна потребност принизява дивния смисъл и дълбочина на празника.
Измамата, криеща се в „ комерсиалното Рождество “ е машинация номер едно. Но има и друга, която е по-коварна. Това е измамата в „ обществения “ вид Рождество – ние го възприемаме като „ празник на любовта, фамилен празник “. Празник, в който всички се събираме и даряваме пари за някой обществен план, или събираме и даваме на обществено слабия пакет с артикули – ориз, макарони, картофи, пакетче масло, пиленце. Това са все милосърдни каузи и Църквата ги приветства, длъжни сме да ги вършим, само че положителните каузи по време на Рождество не са самото Рождество. Можем да подадем дребна лепта, да купим нещо на благотворителния базар, да сложим нещо на дискоса**, а допустимо е и да помогнем при раздаването на дарове от Митрополията на бедните фамилии, само че все пак, да не преживеем в живота си Рождеството.
Какво въпреки всичко съставлява Рождество? Как да го посрещнем? Може би би трябвало да създадем нещо по-съществено тази година, която за някои от нас, или за мен самия, да се окаже може би последна опция? В какво се състои смисълът на Рождество?

Когато приказваме за „ Рождество “ или за „ празника Рождество “, то в нашия разум тези понятия най-често са свързани с обилие на всевъзможни богатства, замяна на дарове, декорации, пътешествия… Всичко това единствено акцентира основаното в нас подвеждане. Но, въпреки това, ни дава мотив да се променим. Хайде да опитаме да сменяем изобилието – въпреки и единствено тази година - с елементарност и в нея с наслада да прекараме идващото Рождество. Не в мизерия, като Христос, само че и без разсипничество. Нека трапезата ни да бъде цялостна едвам задоволи потребностите ни, само че да не се огъва от ястия. Вместо ние, ситите, да раздаваме дарове на други сити, да пробудим в душите си благосклонност и да се лишим от нещичко поради близък ни. Ако нямаме задоволително пари, да отделим малко от времето си поради страдащия, малко самообладание за индивида с сложен темперамент, да се потрудим за оня, който изпитва потребност да му се помогне, да се отбием в болничното заведение. И това ще е най-хубавият подарък за Христа. Вместо да украсяваме всичко в близост, да украсим душите си. Нещастие ще е, в случай че домът ни е цялостен с камбанки, елхички и цветчета, а сърцето ни е покрито с паяжина. А какъв брой прелестно ще е, когато сърцето ни е украсено, а домът ни е празничен, само че непретенциозен!

Вместо далечни пътувания да правим различен тип пътешестване – това на влъхвите: „ Да идем до Витлеем, и да забележим случилото се там, за което ни възвести Господ “ (Лука: 2, 15). За да разберем какво е това Витлеем, би трябвало да се сподобим с малко тишина. Нима това е събитие, станало в някое от палестинските села? Или това е положение, в което и аз мога да обитавам, в случай че придобия смирението на влъхвите? Да се приближа най-малко малко към същинското схващане за Рождество? За какво ни споделя то? Как се ражда нашето избавление в пещерната елементарност и в пеленките на смирението? Как Бог излива цялата си обич и се облича в човешка природа? Как Бог снизхожда и ни дава великата опция да се уподобим на Него?
Четиридесетницата на Рождество е благотворно време, което още веднъж се открива пред нас. Открива се като неповторима опция за всекиго. За това непрекъснато ще ни припомнят тези четиридесет дни, и целия ни живот. За нас остава единствено да отворим малко очите си, слуха си и да възприемем духовните новини, с цел да можем да се озовем в достоверния Витлеем и да се порадваме от цялото си създание на Рождество. Тогава настъпващото Рождество ще ни удостовери, че „ Бог е с нас “, и освен „ с нас “, само че и в нас: „ Царството Божие вътре във вас е “ (Лука 17: 21).
--------------* Николай Месогейски е гръцки митрополит. Завършва физика в Солунския университет през 1972 година Докторантурата си по астрофизика прави в Харвардския университет. Работи като откривател в разнообразни лечебни заведения и в НАСА. Учи богословие в Богословското учебно заведение на Светия кръст в Бостън. Става лекар по богословие в региона на биоетиката и трансплантациите на Солунския университет. През  1990 година е ръкоположен за дякон и презвитер, а през 2004-а е определен за митрополит на Месогейска и Лавреотикийска епархия.
** железен поднос с кръгла форма, върху който се събират помощи
Източник