Хората от Провадия-Солницата погребвани със златото им
Сушата умъртвила първата европейска цивилизация Васил Атанасов Николов е български археолог-праисторик, член-кореспондент и заместник-председател на Българска академия на науките от януари 2017 година В последните години той работи по един от най-интересните обекти у нас - Провадия-Солницата. Праисторическите работодатели употребявали наемен труд, споделя Васил Николов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ 
- Проф. Николов, археологическият сезон стартира, какво ще проучвате през тази година в Провадия-Солницата?
- Това, което всяка година вършим по време на археологическия сезон, е израз на комплексното ни отношение към този страховит праисторически монумент. От една страна е археологическото изследване със съответната методика, а въпреки това са консервационните действия и социализацията на комплекса. Интересът към паметника е доста огромен, това е най-атрактивният обект от праисторическия интервал в Югоизточна Европа. Той е неповторим с обстоятелството, че за строителството е употребен камък. В тази част на континента в древността се е работело с дърво и глина. Това са материали, от които се откриват единствено обособени остатъци, до момента в който каменното строителство е нещо доста по-различно. Дори и да е отчасти разрушено, може да се възвърне, може да се консервира и реставрира. Провадия-Солницата е точно подобен вид, при който могат да се възстановят доста от оборудванията. Това, което провокира голям интерес както от страна на експертите, по този начин и на посетителите, са каменните отбранителни системи на селището.
- Какво е неповторимото на тези отбранителни системи?
- Комплексният монумент се състои от населено място, индустриален център с обредни структури, некропол от късния халколит, светилище от късния халколит, къснонеолитно светилище и среднохалколитен некропол върху него. Всичко това е от втората половина на шестото и от петото хилядолетие прочие Хр. Тъй като приказваме за един комплекс, който има над 300 дка повърхност, а в центъра му се намира селището, укрепено с каменна стена, то (селището) може да бъде несъмнено като крепост. Първата каменна стена е издигната към 4700 година прочие Хр. Миналата година вложихме доста старания да установим по-големи сектори от тази укрепителна система. Знаем, че първоначално е била издигната като палисада - забити стълбове с диаметър над 20 см, поддържащи дебело замазана стена от глина. След това е направена каменна стена, т. е. сериозна отбранителна система. Досега сме намерили два от входовете. Централният вход е бил фланкиран с два огромни каменни бастиона, очевидно това е бил главният вход на отбранителната система. Намерихме обаче и втори вход. За страдание земетресенията са постоянно събитие в региона, първата стена е съборена и доста бързо зад нея е построена втора. Вероятно са употребявали камъните от първата при построяването втората по-тънка стена от към метър и половина. Тя също не устояла на идващ трус и към 4600 година прочие Хр. построяват малко по-навътре доста по-стабилна стена, дебела сред 2,40 и 4,30 м. Това е нещо необикновено!
- С каква технология е строена отбранителната система?
- Всички тези стени са градени с ломени камъни. Близкият рид включва открита естествена фалеза, откъдето са откъсвали канари, които, търкаляйки се надолу, са се раздробявали, след това камъните са пренасяни до селището. В периферията на селището има няколко такива канари по 4-5 тона, които са останали неизползвани. Трудно можем да си представим по какъв начин тези огромни камъни са били вдигнати по стените. Голямо изкуство е да се строи с ломен камък! Камъните са споявани с жълта глина, само че не на всички места, тъй като сухият строеж е най-здрав. Една такава необятна стена, каквато е втората, е мъчно преодолима от нападателите, изключително поради височината си от 5-6 метра. Трудно е да си представим в петото хилядолетие прочие Хр. такава мощна отбранителна система, такава крепост с повърхност над 4 дка. Втората стена съществува най-малко 150-200 години, след което при земетресение е разрушена, а селището е починало от последвал пожар. Впоследствие строят трета отбранителна система, което също е доста забавно, тъй като е необикновено достижение за военната мисъл по това време.
- Как можем да си представим цялото това оборудване?
- Цялата селищна могила, натрупала се от останките на живота в продължение на епохи, е била висока към 7 метра. Да си я представим като един невисок кръстосан конус. При построяването на третата отбранителна система скатовете на могилата са били покрити с камъни, с цел да бъде предпазен самият културен слой, който е ровък. На ръба на пресечения конус е издигната трета стена, по-тънка, необятна към 1,20 метра и висока към 3 метра, т.е. представете си рид, висок 7 метра, затрупан в профил с камъни, а от горната страна има цитадела с повърхност към 4 дка. Върху кожуха от камъни през метър и половина античните хора са построили радиални конични структури от камъни, които мощно са затруднявали достъпа на враговете, стремящи се да обхванат в крепостта. Те са направени по този начин, че сред тях да минава един, най-вече двама нападатели по едно и също време. Тези структури стигат до най-горната стена, тъй че нападателите са били затворени като в клетка и ставали лесна плячка на бранителите върху стената.
- Какво открихте в тези проходи на цитаделата?
- По тези камъни има доста костени стрели. Имаме и много остатъци от черепи, очевидно на нападатели, които са били убити. Това ни подсказва, че крепостта е била постоянно нападана. От вътрешната страна в системата са изкопали бунар за питейна вода. Него го разчистихме и сондирахме; той е бездънен към 10,5 метра. Човек се пита за какво другите селища в Югоизточна Европа нямат и концепция за сходна укрепителна система. Отговорът е явен. Обитателите на цитаделата са най-древните производители на сол, а както е известно, без сол нито индивидът, нито животните могат да живеят. Съответно това са първите пари, това е златото, това е нефтът на нашето съвремие, по тази причина и Солницата е трябвало да бъде дейно охранявана и заради това са построени и поддържани каменните отбранителни системи.
- А по какъв начин е изглеждало селището?
- Установили сме остатъци от двуетажни къщи, а имаме съмнение, че една от тези къщи е била и триетажна - площта на селището очевидно не е достигала! В дву- и триетажните постройки в оградената територия, в цитаделата, са могли да живеят към 400 - 450 души. Но те не са били задоволителни за огромното произвеждане на сол. Методът, по който са добивали солта, е посредством доста комплицирани уреди и тъй като са изпарявали водата, с цел да добият солта, е бил нужен и доста дървен материал, както и голямо количество огромни керамични съдове. Прилагали са комплицирана технология при потребление на огън, а горите непрестанно са се отдалечавали от индустриалния комплекс, тъй като са ги изсичали в огромен размер поради производството. Отделно отбранителната система е трябвало да се построява и поддържа. Без подозрение производителите на сол е трябвало да употребяват наемен труд.
- Възможно ли е праисторическите хора да са били работодатели?
- Учеха ни, че първият наемен труд се появява някъде в новото време. Но нещата явно не са такива, наемният труд се появява още в петото хилядолетие прочие Хр. Работниците са били наемани против сол да правят огромна част от работата. Вероятно добивът на сол се е осъществявал от хората от Солницата, само че за спомагателните действия, в това число и за превозването на солта, са наемали работна ръка. По това време хората не познават колелото. Тези аспекти в проучването на Солницата носят доста нова информация за самото общество.
- И каква е тя?
- При това комплицирано произвеждане на сол излиза наяве, че опциите за йерархизиране на обществото са явни. По-рано в учебниците пишеше, че това е едно егалитарно общество, т.е. всички са равни. В избран смисъл е по този начин, само че се появява към този момент обособена благосъстоятелност, което значи, че който каквото е създал, го съхранява и го употребява. Интересно е, че в това общество собствеността не се унаследява. Солта е била пари, така наречен стокови пари. Провадийското находище е единственото в целия ареал и по тази причина споделяме, че е монетният двор на Европа. Това води до развиване, до смяна на обществото, до йерархизирането му. Ако не са били неподходящите промени в климата, несъмнено е щяло да се стигне до елитарно общество и до появяването на протодържава. Но измененията в климата са прекъснали процеса. Все отново би трябвало да се подчертае, че Провадия-Солницата е едно от ядрата на първата европейска цивилизация.
- А каква е връзката сред Солницата и Варненския халколитен некропол?
- Варненският некропол е резултат от профилираното произвеждане на сол в Провадия-Солницата и е белег на комплексното общество. Когато умрелият, който е имал в очите на другите авторитет, отбелязван със златни и доста други предмети, той е бил полаган в гроба с всичко това. Роднините му не са имали право да задържат нищо от тези предмети и точно по тази причина е толкоз богат Варненският некропол. Комплексното общество, което не продължава дълго, тъй като мъчно може да се поддържа равновесие, когато обществото включва небогати и богати, само че благосъстоянието на едните отива с тях в гроба. Тази реалност е траяла 2-3 епохи. Пътят е пресечен, когато стартира засушаване и пресъхват солените извори. Белег за това пресъхване е едно голямо оборудване, което към този момент трета година изследваме - в последните дни продължихме с проучването му още веднъж. Това оборудване е в периферията на днешната могила, което трансформира технологията на приемане на солта. Докато през предходния интервал добивът на сол става посредством преваряване на разсол в керамични съдове посредством нагряване, то когато климатът става по-горещ, разсолът се наливал в плитък басейни и с помощта на изпарението на водата от слънчевото греене там се е получавала солта. Тогава обаче и изворите са се отдръпнали и се налагало да копаят надолу, с цел да стигнат до солената вода. Но и тази опция не е траяла дълго. Солодобиването завършва дружно със загиването на първата европейска цивилизация. Така завършва животът на Провадия-Солницата, един от моторите на тази цивилизация.
- Проф. Николов, археологическият сезон стартира, какво ще проучвате през тази година в Провадия-Солницата?
- Това, което всяка година вършим по време на археологическия сезон, е израз на комплексното ни отношение към този страховит праисторически монумент. От една страна е археологическото изследване със съответната методика, а въпреки това са консервационните действия и социализацията на комплекса. Интересът към паметника е доста огромен, това е най-атрактивният обект от праисторическия интервал в Югоизточна Европа. Той е неповторим с обстоятелството, че за строителството е употребен камък. В тази част на континента в древността се е работело с дърво и глина. Това са материали, от които се откриват единствено обособени остатъци, до момента в който каменното строителство е нещо доста по-различно. Дори и да е отчасти разрушено, може да се възвърне, може да се консервира и реставрира. Провадия-Солницата е точно подобен вид, при който могат да се възстановят доста от оборудванията. Това, което провокира голям интерес както от страна на експертите, по този начин и на посетителите, са каменните отбранителни системи на селището.
- Какво е неповторимото на тези отбранителни системи?
- Комплексният монумент се състои от населено място, индустриален център с обредни структури, некропол от късния халколит, светилище от късния халколит, къснонеолитно светилище и среднохалколитен некропол върху него. Всичко това е от втората половина на шестото и от петото хилядолетие прочие Хр. Тъй като приказваме за един комплекс, който има над 300 дка повърхност, а в центъра му се намира селището, укрепено с каменна стена, то (селището) може да бъде несъмнено като крепост. Първата каменна стена е издигната към 4700 година прочие Хр. Миналата година вложихме доста старания да установим по-големи сектори от тази укрепителна система. Знаем, че първоначално е била издигната като палисада - забити стълбове с диаметър над 20 см, поддържащи дебело замазана стена от глина. След това е направена каменна стена, т. е. сериозна отбранителна система. Досега сме намерили два от входовете. Централният вход е бил фланкиран с два огромни каменни бастиона, очевидно това е бил главният вход на отбранителната система. Намерихме обаче и втори вход. За страдание земетресенията са постоянно събитие в региона, първата стена е съборена и доста бързо зад нея е построена втора. Вероятно са употребявали камъните от първата при построяването втората по-тънка стена от към метър и половина. Тя също не устояла на идващ трус и към 4600 година прочие Хр. построяват малко по-навътре доста по-стабилна стена, дебела сред 2,40 и 4,30 м. Това е нещо необикновено!
- С каква технология е строена отбранителната система?
- Всички тези стени са градени с ломени камъни. Близкият рид включва открита естествена фалеза, откъдето са откъсвали канари, които, търкаляйки се надолу, са се раздробявали, след това камъните са пренасяни до селището. В периферията на селището има няколко такива канари по 4-5 тона, които са останали неизползвани. Трудно можем да си представим по какъв начин тези огромни камъни са били вдигнати по стените. Голямо изкуство е да се строи с ломен камък! Камъните са споявани с жълта глина, само че не на всички места, тъй като сухият строеж е най-здрав. Една такава необятна стена, каквато е втората, е мъчно преодолима от нападателите, изключително поради височината си от 5-6 метра. Трудно е да си представим в петото хилядолетие прочие Хр. такава мощна отбранителна система, такава крепост с повърхност над 4 дка. Втората стена съществува най-малко 150-200 години, след което при земетресение е разрушена, а селището е починало от последвал пожар. Впоследствие строят трета отбранителна система, което също е доста забавно, тъй като е необикновено достижение за военната мисъл по това време.
- Как можем да си представим цялото това оборудване?
- Цялата селищна могила, натрупала се от останките на живота в продължение на епохи, е била висока към 7 метра. Да си я представим като един невисок кръстосан конус. При построяването на третата отбранителна система скатовете на могилата са били покрити с камъни, с цел да бъде предпазен самият културен слой, който е ровък. На ръба на пресечения конус е издигната трета стена, по-тънка, необятна към 1,20 метра и висока към 3 метра, т.е. представете си рид, висок 7 метра, затрупан в профил с камъни, а от горната страна има цитадела с повърхност към 4 дка. Върху кожуха от камъни през метър и половина античните хора са построили радиални конични структури от камъни, които мощно са затруднявали достъпа на враговете, стремящи се да обхванат в крепостта. Те са направени по този начин, че сред тях да минава един, най-вече двама нападатели по едно и също време. Тези структури стигат до най-горната стена, тъй че нападателите са били затворени като в клетка и ставали лесна плячка на бранителите върху стената.
- Какво открихте в тези проходи на цитаделата?
- По тези камъни има доста костени стрели. Имаме и много остатъци от черепи, очевидно на нападатели, които са били убити. Това ни подсказва, че крепостта е била постоянно нападана. От вътрешната страна в системата са изкопали бунар за питейна вода. Него го разчистихме и сондирахме; той е бездънен към 10,5 метра. Човек се пита за какво другите селища в Югоизточна Европа нямат и концепция за сходна укрепителна система. Отговорът е явен. Обитателите на цитаделата са най-древните производители на сол, а както е известно, без сол нито индивидът, нито животните могат да живеят. Съответно това са първите пари, това е златото, това е нефтът на нашето съвремие, по тази причина и Солницата е трябвало да бъде дейно охранявана и заради това са построени и поддържани каменните отбранителни системи.
- А по какъв начин е изглеждало селището?
- Установили сме остатъци от двуетажни къщи, а имаме съмнение, че една от тези къщи е била и триетажна - площта на селището очевидно не е достигала! В дву- и триетажните постройки в оградената територия, в цитаделата, са могли да живеят към 400 - 450 души. Но те не са били задоволителни за огромното произвеждане на сол. Методът, по който са добивали солта, е посредством доста комплицирани уреди и тъй като са изпарявали водата, с цел да добият солта, е бил нужен и доста дървен материал, както и голямо количество огромни керамични съдове. Прилагали са комплицирана технология при потребление на огън, а горите непрестанно са се отдалечавали от индустриалния комплекс, тъй като са ги изсичали в огромен размер поради производството. Отделно отбранителната система е трябвало да се построява и поддържа. Без подозрение производителите на сол е трябвало да употребяват наемен труд.
- Възможно ли е праисторическите хора да са били работодатели? - Учеха ни, че първият наемен труд се появява някъде в новото време. Но нещата явно не са такива, наемният труд се появява още в петото хилядолетие прочие Хр. Работниците са били наемани против сол да правят огромна част от работата. Вероятно добивът на сол се е осъществявал от хората от Солницата, само че за спомагателните действия, в това число и за превозването на солта, са наемали работна ръка. По това време хората не познават колелото. Тези аспекти в проучването на Солницата носят доста нова информация за самото общество.
- И каква е тя?
- При това комплицирано произвеждане на сол излиза наяве, че опциите за йерархизиране на обществото са явни. По-рано в учебниците пишеше, че това е едно егалитарно общество, т.е. всички са равни. В избран смисъл е по този начин, само че се появява към този момент обособена благосъстоятелност, което значи, че който каквото е създал, го съхранява и го употребява. Интересно е, че в това общество собствеността не се унаследява. Солта е била пари, така наречен стокови пари. Провадийското находище е единственото в целия ареал и по тази причина споделяме, че е монетният двор на Европа. Това води до развиване, до смяна на обществото, до йерархизирането му. Ако не са били неподходящите промени в климата, несъмнено е щяло да се стигне до елитарно общество и до появяването на протодържава. Но измененията в климата са прекъснали процеса. Все отново би трябвало да се подчертае, че Провадия-Солницата е едно от ядрата на първата европейска цивилизация.
- А каква е връзката сред Солницата и Варненския халколитен некропол?
- Варненският некропол е резултат от профилираното произвеждане на сол в Провадия-Солницата и е белег на комплексното общество. Когато умрелият, който е имал в очите на другите авторитет, отбелязван със златни и доста други предмети, той е бил полаган в гроба с всичко това. Роднините му не са имали право да задържат нищо от тези предмети и точно по тази причина е толкоз богат Варненският некропол. Комплексното общество, което не продължава дълго, тъй като мъчно може да се поддържа равновесие, когато обществото включва небогати и богати, само че благосъстоянието на едните отива с тях в гроба. Тази реалност е траяла 2-3 епохи. Пътят е пресечен, когато стартира засушаване и пресъхват солените извори. Белег за това пресъхване е едно голямо оборудване, което към този момент трета година изследваме - в последните дни продължихме с проучването му още веднъж. Това оборудване е в периферията на днешната могила, което трансформира технологията на приемане на солта. Докато през предходния интервал добивът на сол става посредством преваряване на разсол в керамични съдове посредством нагряване, то когато климатът става по-горещ, разсолът се наливал в плитък басейни и с помощта на изпарението на водата от слънчевото греене там се е получавала солта. Тогава обаче и изворите са се отдръпнали и се налагало да копаят надолу, с цел да стигнат до солената вода. Но и тази опция не е траяла дълго. Солодобиването завършва дружно със загиването на първата европейска цивилизация. Така завършва животът на Провадия-Солницата, един от моторите на тази цивилизация.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ