Българите в чужбина стиснаха кесията
Сумите, пращани у нас, понижиха 7-8 пъти Гурбетчии се прибират в родината, купуват парцели
Парите, които българите в чужбина пращат у нас, понижиха фрапантно по време на пандемията и не престават да се свиват. През третото тримесечие (юли, август и септември) на тази година живеещите зад граница нашенци са изпратили на свои близки и родственици в страната общо 40,2 млн. евро, демонстрират последните данни на Българската национална банка. За съпоставяне, през същия интервал (трето тримесечие) на 2019 година, тази сума е била близо 8 пъти по-голяма -303,7 млн. евро. Тогава единствено българите, работещи в Германия, са пратили у нас 62,7 млн. евро. Това е с 50% повече от всички пари, които идват в този момент в страната от нашенците от всички страни по света, взети дружно.
Всичко стартира с пандемията
На какво се дължи това пресъхване на паричните потоци от емигрантите ни? Статистиката ясно демонстрира, че преломът идва след регистрирането на първите случаи на ковид в Европа и у нас при започване на предходната година. Дотогава мигрантските пари непрекъснато се увеличаваха. През 2017 година те надвишиха 1,1 милиарда евро, а през 2019 година стигнагха 1,219 милиарда евро (около 2,4 милиарда лева). Тогава се говореше, че най-големият задграничен вложител в България са точно нашенците, които живеят зад граница. Идващите от тях пари надхвърляха вложенията на най-големите непознати компании, решили да развиват бизнес в нашата страна.Това продължи до края на март предходната година. Показателно е, че за първите три месеца на 2020 година пристигналите у нас мигрантски пари са били 237,8 млн. евро. През идващото тримесечие, когато към този момент коронавирусът стана световен проблем, тази сума понижа петорно - до 44,5 млн. евро. След това мигрантските пари продължиха да стоят на тoва равнище и даже още повече да се свиват.
Инфлацията удря и гастарбайтерите
От началото на пандемията обаче мина година и половина и към този момент има ваксини. Освен това държавните управления и централните банки наляха големи суми за стимулиране на заетостта и превъзмогване на последствията от рецесията. Въпреки това парите, идващи от българите в чужбина, не се усилват, даже не престават да понижават. " Най-простото нещо, което мога да посоча съвсем като явно, е световната инфлация и повишаването на живота. Може би хората, които изпращат средства от чужбина в България, към този момент нямат такава опция ", разяснява финансовият анализатор Иван Стойков пред " Стандарт ".
" В началото на пандемията не говорихме за такива равнища инфлация, а за други проблеми - за локдауни, за затваряне на бизнес, растеж на безработица, понижаване на приходи и така нататък Това първо стартира в други страни и се придвижи и при нас. Така че хората, които работят зад граница, сигурно при започване на пандемията са усетили тези резултати. Една част от тях най-вероятно са си изгубили работните места. Други към този момент не разполагат с такива приходи, каквито са получавали, което малко или доста лимитира опцията за трансфер на средства от чужбина в България. Защото самите хора в чужбина също имат потребност от тези средства. След това с течение на времето прибавяме и инфлационните процеси, които имат смесен резултат - и намалели приходи вследствие на тези събития като локдауни, и загуби на приходи и работни места, и спомагателна амортизация на тези приходи.. Това са за мен най-малко два явни фактора, които оказват въздействие върху прехвърлянето на средства от чужбина в България ", уточни Иван Стойков. По думите му не е изключено да има и други фактори за това.
Много емигранти се прибраха
Влияние върху паричните преводи от емигрантите вероятно има и фактът, че доста гурбетчии се прибраха у нас по време на пандемията. През 2020 година хората, преместили се от чужбина в България, са близо шест пъти повече, в сравнение с тези, които са отпътували зад граница, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е без казус в най-новата ни история. Досега в годините на прехода постоянно напускащите страната са били повече от идващите да живеят тук. През предходната година обаче единствено 6649 поданици на България са сменили адреса си с подобен в зад граница. В същото време преместилите се публично от чужбина в България са 37 364 души, демонстрират данните на Национален статистически институт. Повечето от тях са младежи и такива в дейна възраст. Тази статистика обае обгръща единствено формалните данни за лицата, сменили адреса си от чужбина в България. Освен тях има и доста хора, които са се прибрали у нас, без публично да се записват по непрекъснат или сегашен адрес. Затова и завърналите се мигранти вероятно са доста повече от обхванатите от статистиката, считат осведомени.
Влагат парите си в къщи
Много от тях насочват спестените си пари към пазаруване на къщи и жилища у нас. Такава наклонност регистрират брокери на недвижими парцели. В някои региони на стараната завръщащите се гурбетчии са фактор за покачването на цените на жилищата. Според статистиката, прибиращите се у нас емигранти са най-вече младежи в дейна възраст. Това е назад на наклонността до момента за приключване на млада работна мощ зад граница и връщане тук на хора в пенсионна възраст. През предходната година 34% от прибралите се са сред 20 и 39 години, а 32% са на възраст 40 - 59 години. Това са точно работещите хора, които са пращали пари на околните си тук, а в този момент търсят реализация у нас. Част от прибиращите се мигранти купуват и жилища тук за инвестиция или с цел да има къде да живеят, в случай че се завърнат за непрекъснато.
Най-много пращат нашенците от Германия
Българите, живеещи в Германия, обичайно пращат най-вече пари на околните си у нас.И при тях обаче понижението на сумите е фрапантно. През лятото на тази година (юли, август и септември) гастербайтерите ни от федералната република са превели 8,3 млн. евро в България, като сумата е сходна с тази през предходните две тримесечия - надлежно 9,2 млн. и 8,2 млн. евро. Тя обаче е неведнъж по-малка спрямо парите, които пращаха преди пандемията. През лятото на 2019 година постъпленията от мигрантите ни от Германия са били 62,7 млн. евро, а за цялата година сумата е достигнала половин милиард лв. (251,6 млн. евро).Другата страна, от която нашенци пращат най-вече пари, е Съединени американски щати. И там обаче има съществено понижение. Общо получените пари през третото тримесечие на тази година са 7,5 млн. евро. През същия интервал на 2019 година тя е била 57,2 млн. евро.На трето място по благотворителност са нашенците в Испания. Това лято те са пратили у нас 4,3 млн. евро, а преди две годни - 34,7 млн. евро.
Парите, които българите в чужбина пращат у нас, понижиха фрапантно по време на пандемията и не престават да се свиват. През третото тримесечие (юли, август и септември) на тази година живеещите зад граница нашенци са изпратили на свои близки и родственици в страната общо 40,2 млн. евро, демонстрират последните данни на Българската национална банка. За съпоставяне, през същия интервал (трето тримесечие) на 2019 година, тази сума е била близо 8 пъти по-голяма -303,7 млн. евро. Тогава единствено българите, работещи в Германия, са пратили у нас 62,7 млн. евро. Това е с 50% повече от всички пари, които идват в този момент в страната от нашенците от всички страни по света, взети дружно.
Всичко стартира с пандемията
На какво се дължи това пресъхване на паричните потоци от емигрантите ни? Статистиката ясно демонстрира, че преломът идва след регистрирането на първите случаи на ковид в Европа и у нас при започване на предходната година. Дотогава мигрантските пари непрекъснато се увеличаваха. През 2017 година те надвишиха 1,1 милиарда евро, а през 2019 година стигнагха 1,219 милиарда евро (около 2,4 милиарда лева). Тогава се говореше, че най-големият задграничен вложител в България са точно нашенците, които живеят зад граница. Идващите от тях пари надхвърляха вложенията на най-големите непознати компании, решили да развиват бизнес в нашата страна.Това продължи до края на март предходната година. Показателно е, че за първите три месеца на 2020 година пристигналите у нас мигрантски пари са били 237,8 млн. евро. През идващото тримесечие, когато към този момент коронавирусът стана световен проблем, тази сума понижа петорно - до 44,5 млн. евро. След това мигрантските пари продължиха да стоят на тoва равнище и даже още повече да се свиват.
Инфлацията удря и гастарбайтерите
От началото на пандемията обаче мина година и половина и към този момент има ваксини. Освен това държавните управления и централните банки наляха големи суми за стимулиране на заетостта и превъзмогване на последствията от рецесията. Въпреки това парите, идващи от българите в чужбина, не се усилват, даже не престават да понижават. " Най-простото нещо, което мога да посоча съвсем като явно, е световната инфлация и повишаването на живота. Може би хората, които изпращат средства от чужбина в България, към този момент нямат такава опция ", разяснява финансовият анализатор Иван Стойков пред " Стандарт ".
" В началото на пандемията не говорихме за такива равнища инфлация, а за други проблеми - за локдауни, за затваряне на бизнес, растеж на безработица, понижаване на приходи и така нататък Това първо стартира в други страни и се придвижи и при нас. Така че хората, които работят зад граница, сигурно при започване на пандемията са усетили тези резултати. Една част от тях най-вероятно са си изгубили работните места. Други към този момент не разполагат с такива приходи, каквито са получавали, което малко или доста лимитира опцията за трансфер на средства от чужбина в България. Защото самите хора в чужбина също имат потребност от тези средства. След това с течение на времето прибавяме и инфлационните процеси, които имат смесен резултат - и намалели приходи вследствие на тези събития като локдауни, и загуби на приходи и работни места, и спомагателна амортизация на тези приходи.. Това са за мен най-малко два явни фактора, които оказват въздействие върху прехвърлянето на средства от чужбина в България ", уточни Иван Стойков. По думите му не е изключено да има и други фактори за това.
Много емигранти се прибраха
Влияние върху паричните преводи от емигрантите вероятно има и фактът, че доста гурбетчии се прибраха у нас по време на пандемията. През 2020 година хората, преместили се от чужбина в България, са близо шест пъти повече, в сравнение с тези, които са отпътували зад граница, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е без казус в най-новата ни история. Досега в годините на прехода постоянно напускащите страната са били повече от идващите да живеят тук. През предходната година обаче единствено 6649 поданици на България са сменили адреса си с подобен в зад граница. В същото време преместилите се публично от чужбина в България са 37 364 души, демонстрират данните на Национален статистически институт. Повечето от тях са младежи и такива в дейна възраст. Тази статистика обае обгръща единствено формалните данни за лицата, сменили адреса си от чужбина в България. Освен тях има и доста хора, които са се прибрали у нас, без публично да се записват по непрекъснат или сегашен адрес. Затова и завърналите се мигранти вероятно са доста повече от обхванатите от статистиката, считат осведомени. Влагат парите си в къщи
Много от тях насочват спестените си пари към пазаруване на къщи и жилища у нас. Такава наклонност регистрират брокери на недвижими парцели. В някои региони на стараната завръщащите се гурбетчии са фактор за покачването на цените на жилищата. Според статистиката, прибиращите се у нас емигранти са най-вече младежи в дейна възраст. Това е назад на наклонността до момента за приключване на млада работна мощ зад граница и връщане тук на хора в пенсионна възраст. През предходната година 34% от прибралите се са сред 20 и 39 години, а 32% са на възраст 40 - 59 години. Това са точно работещите хора, които са пращали пари на околните си тук, а в този момент търсят реализация у нас. Част от прибиращите се мигранти купуват и жилища тук за инвестиция или с цел да има къде да живеят, в случай че се завърнат за непрекъснато.
Най-много пращат нашенците от Германия
Българите, живеещи в Германия, обичайно пращат най-вече пари на околните си у нас.И при тях обаче понижението на сумите е фрапантно. През лятото на тази година (юли, август и септември) гастербайтерите ни от федералната република са превели 8,3 млн. евро в България, като сумата е сходна с тази през предходните две тримесечия - надлежно 9,2 млн. и 8,2 млн. евро. Тя обаче е неведнъж по-малка спрямо парите, които пращаха преди пандемията. През лятото на 2019 година постъпленията от мигрантите ни от Германия са били 62,7 млн. евро, а за цялата година сумата е достигнала половин милиард лв. (251,6 млн. евро).Другата страна, от която нашенци пращат най-вече пари, е Съединени американски щати. И там обаче има съществено понижение. Общо получените пари през третото тримесечие на тази година са 7,5 млн. евро. През същия интервал на 2019 година тя е била 57,2 млн. евро.На трето място по благотворителност са нашенците в Испания. Това лято те са пратили у нас 4,3 млн. евро, а преди две годни - 34,7 млн. евро.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ