Багер изгреба светилище от праисторията
Строежът на кладенци до археологическия обект не е координиран с министерството на културата Работниците не съобщили, че излизат артефакти, кметове се оправдават, че борят безводието
Скандал с разрушено светилище раздруса археолози и историци и от Асеновград рикошира до София. Селищната могила край асеновградското село Долнослав, която крие остатъци от цивилизация, живяла 7000 година преди Христа, е била разрушена при построяването на нови кладенци за питейна вода. Могилата е един от най-значимите монументи по нашите земи от праисторията. Проучвана е през 80-те години на предишния век и е монумент от национално значение. Записана е на Археологическата карта на България и е в режим на защита " А ", което значи, че в района не може да се строи и не може да се разкопава на дълбочина, по-голяма от 30 см.
-->
На мястото обаче стартира да се извършва план, който е общ на Община Асеновград и ВиК-Пловдив. През септември в непосредствена непосредственост до енеолитното светилище стартират да се вършат каптажи за нови кладенци с питейна вода, които да разрешат дългогодишните проблеми на околните села с безводието.
Работниците копаят с екскаватор и изравят артефакти - огромен брой керамични фрагменти, както и атропоморфна фигура. Независимо от това, сигнал към институциите - Историческия музей в Асеновград или Археологическия музей в Пловдив, не е подаден. Алармата бият жители, които алармират в полицията в Асеновград. Униформените са потърсили археоложката Росица Миткова, с цел да даде точните координати на обекта. Миткова пък е уведомила шефа на РАМ-Пловдив доцент Костадин Кисьов. Музеят е изискал от Министерство на културата да образува специфична комисия, която да ревизира археологическия паметник, написа TrafficNews.bg.
Проверката демонстрира, че законът е нарушен, тъй като планът не е координиран с Министерството на културата и институциите не са известени за строителните работи.
" Не е вярно, че е копано в зоната на могилата. Изкопите са правени на 25-30 метра и по този метод е засегната периферията на археологическия паметник. Не е спазен режимът за опазване. Нарушена е и друга точка от Закона за културното завещание - служащите е трябвало неотложно да сигнализират институциите - музеите в Асеновград или Пловдив, че са изкопали фрагменти от керамика и други артефакти ", разяснява археологът Росица Миткова. Според отчета й, установено е нарушаване в южната външна страна на могилата. В югоизточната част на терена със земекопна техника е изработен ров с широчина над 10 м и дълбочина над 2 м, при което са нарушени културните напластявания. В изкопа има остатъци от стени на праисторически постройки - опалени мазилки, фрагменти от замазки на пещи и огромно количество керамични фрагменти от Късния халколит. Открити са и 5 фрагмента тънкостенна керамика с остатъци от бяла багра от ранния неолит, както и цилиндрична керамична антропоморфна фигура от късния халколит.
" Това, което установихме с сътрудниците от министерство на културата и с представители на полицията от Пловдив е, че са осъществени
доста съществени нарушавания. Така доста огромна част от източната част на могилата е безусловно изгребана ", съобщи Елена Божинова, член на комисията, направила инспекция край Долнослав.
По думите й, окончателно са отнети пластове, които носят информация за каменно-медната и новокаменната ера.
" По най-жесток и безчовечен метод унищожават културното завещание освен на България, на цяла Европа, на целия свят. Защото обекти от подобен вид на пръсти се броят ", безапелационна е Миткова.
Според кмета на село Червен Атанас Игнатов въпросната могила е обрасла в тръни и не е допряна. Управниците на селата Долнослав и Червен настояват, че терените до могилата са били частна благосъстоятелност, а община Асеновград ги е изкупила, осведоми Българска национална телевизия. Направени са и изследвания от страна на ВиК, които са показали съответно място за новите каптажи за питейна вода.
" Категорично е копано в могилата. И освен периферията, навлезли са в самата нея ", опонира Александър Илиев, държавник от село Червен.
Кметът на Асеновград Христо Грудев също разяснява абсурда с разрушената праисторическа могила до село Долнослав. От изказването му излиза наяве, че " процедурата е траяла месеци наред и никой от осведомените археолози не е съобщил, че на това място съществува археологическа полезност ". Пред уеб страницата plovdivnow.bg Грудев споделя: " Уверявам Ви, че сме на страната на хората и ще спомагаме на институциите въпросът да бъде позволен по най-хубавия метод. Важно е да подчертаем, че нашето предпочитание е по едно и също време да се запази културно-историческото ни завещание, само че и да бъде обезпечена питейна вода за естествен живот в модерни условия на жителите на общината от петте села - Червен, Искра, Долнослав, Горнослав и Леново. Населението в тях наброява няколко хиляди души. И в случай че този план бъде спрян, казусът с неналичието на задоволително водоподаване освен ще остане, само че с годините ще се задълбочи. Смятам, че не е редно в XXI век към момента да съществуват обитаеми места, в които да се стига до воден режим през по-сухите месеци от годината и то в региона на най-големия необластен град в България. Затова ще създадем всичко в законоустановените правила планът да продължи и в това време да се резервира архитектурното ни завещание. В умозаключение: Считам, че е неприемливо казусът да се политизира и да се трансформира в мотив за замесване на общината в политически кавги ".
" Регионалният инспекторат за запазване на културното завещание ще предприеме административно-наказателно произвеждане по случая по отношение на открития причинител ", пишат в своя позиция от ведомството.
Изящна керамика, остатъци от пещи и жилища на 7000 години - това са част от благосъстоянията, които крие разрушената могила край Долнослав.
" Там е едно от най-старите портретни изображения, открити на Стария континент ", споделя Росица Миткова от фонд " Праистория " на Регионалния археологически музей в Пловдив.
" От тези селища - Мулдава, Долнослав - стартира в действителност развиването на една от най-старите цивилизации на европейския континент ", споделя Миткова.
Разкопаната могила е от късната каменно-медна ера, а в нейната основа има населено място от края на седмото - началото на шестото хилядолетие преди Христа.
Обектът е изследван от Ана Радунчева от Археологическия институт при Българска академия на науките и от Бистра Колева от Археологическия музей в Пловдив, които вършат разкопки там от 1983 до 1991 година Те дефинират обекта като " паметен комплекс ". Проучени са основите на 35 здания от късния халколит, а част от тях се дефинират като храмови постройки. Разкрити са детайли от архитектурната им украса, както и над 4500 предмета, свързани с бита на жителите и ритуалните практики през късния халколит. Дългогодишните изледвания разкриват, че това е единственият паметен център от втората половина на IV хиляди прочие Хр. в Европа и Мала Азия. Храмовете са построени от плет и глина и всеки има прекомерно необикновен проект. Досега са проучени 27 храма и повече от 30 глинени олтари с друга форма и размери. Олтарите и подовете на храмовете са изпъстрени с многоцветни рисунки на животни, птици и риби. Различават се елени, лебеди, прилепи и кучета. Очевидно храмовете са отдадени на разнообразни божества.
Сред откритите стотици идоли най-многобройни са човешките фигурки, чиито лица са изобразени без особени детайлности. Според учените тези глави принадлежат на жреци и вождове, които евентуално са били обожествявани приживе или след гибелта им. Много от паметните фигурки са извънредно деформирани, даже уродливи.
Изследванията на вярванията на праисторическите хора е една от най-интересните тематики в археологията. Отсъства книжовност, която да опише обредите в чест на боговете и ролята на жреците в обществото. Затова откриването светилище, още повече на паметен комплекс, се трансформира в събитие за археологическата просвета.
Скандал с разрушено светилище раздруса археолози и историци и от Асеновград рикошира до София. Селищната могила край асеновградското село Долнослав, която крие остатъци от цивилизация, живяла 7000 година преди Христа, е била разрушена при построяването на нови кладенци за питейна вода. Могилата е един от най-значимите монументи по нашите земи от праисторията. Проучвана е през 80-те години на предишния век и е монумент от национално значение. Записана е на Археологическата карта на България и е в режим на защита " А ", което значи, че в района не може да се строи и не може да се разкопава на дълбочина, по-голяма от 30 см.
-->
На мястото обаче стартира да се извършва план, който е общ на Община Асеновград и ВиК-Пловдив. През септември в непосредствена непосредственост до енеолитното светилище стартират да се вършат каптажи за нови кладенци с питейна вода, които да разрешат дългогодишните проблеми на околните села с безводието.
Работниците копаят с екскаватор и изравят артефакти - огромен брой керамични фрагменти, както и атропоморфна фигура. Независимо от това, сигнал към институциите - Историческия музей в Асеновград или Археологическия музей в Пловдив, не е подаден. Алармата бият жители, които алармират в полицията в Асеновград. Униформените са потърсили археоложката Росица Миткова, с цел да даде точните координати на обекта. Миткова пък е уведомила шефа на РАМ-Пловдив доцент Костадин Кисьов. Музеят е изискал от Министерство на културата да образува специфична комисия, която да ревизира археологическия паметник, написа TrafficNews.bg.
Проверката демонстрира, че законът е нарушен, тъй като планът не е координиран с Министерството на културата и институциите не са известени за строителните работи.
" Не е вярно, че е копано в зоната на могилата. Изкопите са правени на 25-30 метра и по този метод е засегната периферията на археологическия паметник. Не е спазен режимът за опазване. Нарушена е и друга точка от Закона за културното завещание - служащите е трябвало неотложно да сигнализират институциите - музеите в Асеновград или Пловдив, че са изкопали фрагменти от керамика и други артефакти ", разяснява археологът Росица Миткова. Според отчета й, установено е нарушаване в южната външна страна на могилата. В югоизточната част на терена със земекопна техника е изработен ров с широчина над 10 м и дълбочина над 2 м, при което са нарушени културните напластявания. В изкопа има остатъци от стени на праисторически постройки - опалени мазилки, фрагменти от замазки на пещи и огромно количество керамични фрагменти от Късния халколит. Открити са и 5 фрагмента тънкостенна керамика с остатъци от бяла багра от ранния неолит, както и цилиндрична керамична антропоморфна фигура от късния халколит.
" Това, което установихме с сътрудниците от министерство на културата и с представители на полицията от Пловдив е, че са осъществени
доста съществени нарушавания. Така доста огромна част от източната част на могилата е безусловно изгребана ", съобщи Елена Божинова, член на комисията, направила инспекция край Долнослав.
По думите й, окончателно са отнети пластове, които носят информация за каменно-медната и новокаменната ера.
" По най-жесток и безчовечен метод унищожават културното завещание освен на България, на цяла Европа, на целия свят. Защото обекти от подобен вид на пръсти се броят ", безапелационна е Миткова.
Според кмета на село Червен Атанас Игнатов въпросната могила е обрасла в тръни и не е допряна. Управниците на селата Долнослав и Червен настояват, че терените до могилата са били частна благосъстоятелност, а община Асеновград ги е изкупила, осведоми Българска национална телевизия. Направени са и изследвания от страна на ВиК, които са показали съответно място за новите каптажи за питейна вода.
" Категорично е копано в могилата. И освен периферията, навлезли са в самата нея ", опонира Александър Илиев, държавник от село Червен.
Кметът на Асеновград Христо Грудев също разяснява абсурда с разрушената праисторическа могила до село Долнослав. От изказването му излиза наяве, че " процедурата е траяла месеци наред и никой от осведомените археолози не е съобщил, че на това място съществува археологическа полезност ". Пред уеб страницата plovdivnow.bg Грудев споделя: " Уверявам Ви, че сме на страната на хората и ще спомагаме на институциите въпросът да бъде позволен по най-хубавия метод. Важно е да подчертаем, че нашето предпочитание е по едно и също време да се запази културно-историческото ни завещание, само че и да бъде обезпечена питейна вода за естествен живот в модерни условия на жителите на общината от петте села - Червен, Искра, Долнослав, Горнослав и Леново. Населението в тях наброява няколко хиляди души. И в случай че този план бъде спрян, казусът с неналичието на задоволително водоподаване освен ще остане, само че с годините ще се задълбочи. Смятам, че не е редно в XXI век към момента да съществуват обитаеми места, в които да се стига до воден режим през по-сухите месеци от годината и то в региона на най-големия необластен град в България. Затова ще създадем всичко в законоустановените правила планът да продължи и в това време да се резервира архитектурното ни завещание. В умозаключение: Считам, че е неприемливо казусът да се политизира и да се трансформира в мотив за замесване на общината в политически кавги ".
" Регионалният инспекторат за запазване на културното завещание ще предприеме административно-наказателно произвеждане по случая по отношение на открития причинител ", пишат в своя позиция от ведомството.
Изящна керамика, остатъци от пещи и жилища на 7000 години - това са част от благосъстоянията, които крие разрушената могила край Долнослав.
" Там е едно от най-старите портретни изображения, открити на Стария континент ", споделя Росица Миткова от фонд " Праистория " на Регионалния археологически музей в Пловдив.
" От тези селища - Мулдава, Долнослав - стартира в действителност развиването на една от най-старите цивилизации на европейския континент ", споделя Миткова.
Разкопаната могила е от късната каменно-медна ера, а в нейната основа има населено място от края на седмото - началото на шестото хилядолетие преди Христа.
Обектът е изследван от Ана Радунчева от Археологическия институт при Българска академия на науките и от Бистра Колева от Археологическия музей в Пловдив, които вършат разкопки там от 1983 до 1991 година Те дефинират обекта като " паметен комплекс ". Проучени са основите на 35 здания от късния халколит, а част от тях се дефинират като храмови постройки. Разкрити са детайли от архитектурната им украса, както и над 4500 предмета, свързани с бита на жителите и ритуалните практики през късния халколит. Дългогодишните изледвания разкриват, че това е единственият паметен център от втората половина на IV хиляди прочие Хр. в Европа и Мала Азия. Храмовете са построени от плет и глина и всеки има прекомерно необикновен проект. Досега са проучени 27 храма и повече от 30 глинени олтари с друга форма и размери. Олтарите и подовете на храмовете са изпъстрени с многоцветни рисунки на животни, птици и риби. Различават се елени, лебеди, прилепи и кучета. Очевидно храмовете са отдадени на разнообразни божества.
Сред откритите стотици идоли най-многобройни са човешките фигурки, чиито лица са изобразени без особени детайлности. Според учените тези глави принадлежат на жреци и вождове, които евентуално са били обожествявани приживе или след гибелта им. Много от паметните фигурки са извънредно деформирани, даже уродливи.
Изследванията на вярванията на праисторическите хора е една от най-интересните тематики в археологията. Отсъства книжовност, която да опише обредите в чест на боговете и ролята на жреците в обществото. Затова откриването светилище, още повече на паметен комплекс, се трансформира в събитие за археологическата просвета.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ