Страшно е и е болезнено и човек трябва да го

Страшно е и е мъчително и човек би трябвало да го изстрада. Нищо не би трябвало да се прави, с цел да се избегне това опълчване, нищо не би трябвало да се прави, с цел да се отклони мозъкът, нищо не би трябвало да се прави, с цел да се избяга от него. Човек би трябвало да премине през него и да го изстрада. Това страдалчество, тази болежка, е добър знак, че си покрай новото раждане. А всяко раждане е съпроводено от болежка. Тя не може да се избегне и не би трябвало да се избегне, тъй като е част от твоето развиване. Това споделя Ошо в една от лекциите си върху " ВИДЖЯНА БХАЙРАВА ТАНТРА ". 

Защо се появява болката, когато си самичък? Първото нещо: твоето его се поболява. Егото може да съществува единствено с останалите хора. То се е развило в връзките, не може да съществува в самотност. Ситуацията, в която може да съществува, към този момент я няма. То се задушава, усеща се на ръба на гибелта. И това е най-дълбокото страдалчество. Чувстваш се, все едно, че умираш, само че не ти умираш, а егото, което приемаш, че си ти, с което си почнал да се отъждествяваш. То не може да съществува. То ти е обещано от другите. То е привнесено. Когато напуснеш другите, не можеш да го вземеш със себе си. 
Мисли по следния метод: живееш в обществото, хората считат, че си доста добър човек. Тази добрина не може да съществува, когато си самичък, тъй като това е нещо, което хората мислят за тебе, изяснява Ошо. 
Без обществото си изкоренен; отсъства почвата, от която се получава храната. Това е главната болежка - разпадащата се персона, изчезващата персона. Вече не си сигурен, кой си ти! Но това е хубаво, тъй като до момента в който не изчезне това неистинско ти, не може да се появи същинското. Докато не се пречистиш изцяло, до момента в който още веднъж не станеш чист, същинското не може да възникне. Неистинското е узурпирало престола. То би трябвало да бъде детронирано.
Когато живееш в самотност, всичко, което е неистинско, всичко, което ти е обещано от обществото, изчезва, а всичко, което ти е обещано от обществото, е неистинско. В реалност всичко, което ти е обещано, е неистинско, а всичко, с което си роден, е същинско. Всичко, което ти представляваш самичък по себе си, което не си придобил от някой различен, е същинско, достоверно...
Страданието е единствено една сянка на егото. И всички ние сме като това дете, борещи се със страданието, нещастието, тъгата и опитващи се да ги разпръснем. Никога не можем да спечелим. Това не е въпрос на мощ - самото изпитание е неуместно, невероятно. Трябва да уловиш себе си, егото и откакто ги уловиш, страданието ненадейно изчезва. То е единствено сянка.
Но съществуват хора, които стартират да се борят със себе си. Тях са ги учили: " Разпръсни аз-а, бъди без его и ще си благополучен ", по тази причина стартират да се борят с аз-а, с егото. Но в случай че се бориш, към момента вярваш, че егото съществува. Твоята битка ще се трансформира в храна за него, ще се трансформира в нещо, което го зарежда с сила, ти ще го подхранваш. В тази техника се споделя, да не мислиш за него, просто се насочи от главата към сърцето и егото ще изчезне.
Егото е проекция на главата. Не се бори с него. Можеш да се бориш с него цялостен живот, само че в случай че останеш в главата, няма да победиш. 
Промени единствено гледната точка, смени главата с друга позиция, с най-дълбоката насочна точка на битието и всичко се трансформира, тъй като в този момент можеш да гледаш от различен ъгъл на нещата. В сърцето егото не съществува. Заради това сме почнали да се опасяваме от сърцето. Никога не даваме опция на сърцето да има собствен личен живот, постоянно му пречим, непрекъснато намесваме мозъка в него. Опитваме се да направляваме сърцето благодарение на мозъка, тъй като се опасяваме – тъй като в случай че се спуснеш в сърцето, губиш себе си. А тази загуба е като гибелта. Оттук и неспособността да обичаме, отсам и страхът от любовта.

Из „ Книга на тайните ", т.5, Ошо