БГНЕС: Новини от България и Света
Турция е била страната с максимален брой нови тъжби, подадени в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) през 2025 година, заяви Стокхолмският център за независимост, като се базира на данни, оповестени от основания в Страсбург съд.
Според данните на Европейски съд по правата на човека през 2025 година са регистрирани 6 743 нови тъжби против Турция, спрямо 4 450 през 2024 година, само че по-малко от 8 341 през 2023 година Когато се поправят по отношение на популацията, Турция регистрира 0,79 тъжби на 10 000 души през 2025 година, което е над европейската междинна стойност от 0,38.
Съдът е постановил 74 решения по каузи, свързани с Турция, през 2025 година, като в 66 от тях е открито най-малко едно нарушаване на Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ). В шест случая не са открити нарушавания, а два са завършили по различен метод. Най-големият брой решения за нарушавания по каузи, свързани с Турция, са били по правото на обективен развой според член 6 – 24 случая, следвани от правото на независимост и сигурност по член 5 – 21 случая.
Към края на годината Турция е имала и най-голямата насъбрана маса от висящи каузи в съда – 18 464 тъжби към 31 декември 2025 година От началото на 2026 година са регистрирани още към 650 спомагателни тъжби против Турция, с което общият им брой доближава 19 110 висящи производства.
По-голямата част от жалбите против Турция са свързани със арестувания, арести и правосъдни процеси, произлизащи от ограниченията, въведени след опита за прелом през юли 2016 година
Жалбите в огромната си част произтичат от арести, арестувания и правосъдни производства, свързани с ограниченията, подхванати след преврата, които засегнаха представители на армията, полицията, правосъдната система и обществения бранш, като доста от делата са свързани с хипотетични връзки с религиозното придвижване „ Гюлен “.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган е насочил дейностите си против почитателите на придвижването „ Гюлен “, въодушевено от починалия мюсюлмански просветител Фетхуллах Гюлен, откакто корупционни следствия през декември 2013 година го замесиха, както и някои членове на фамилията и близкото му обграждане.
Определяйки следствията като гюленистки прелом и интрига против държавното управление си, Ердоган стартира да преследва членовете на придвижването. Той го разгласи за терористична организация през май 2016 година и ускори репресиите след несполучливия опит за прелом през юли същата година, за който упрекна Гюлен, че стои зад него. Движението изрично отхвърля присъединяване в опита за прелом или каквато и да е терористична активност.
След опита за прелом турското държавно управление разгласи изключително състояние (OHAL), което остана в действие до 19 юли 2018 година През този интервал управляващите направиха огромна чистка в държавните институции под претекста на битка с преврата посредством издаването на редица държавни декрети. С тях над 130 000 държавни чиновници, в това число 4 156 съдии и прокурори, както и повече от 24 000 военнослужещи, бяха уволнени без правосъден или парламентарен надзор по обвинявания за участие или връзки с „ терористични организации “.
Бившите държавни чиновници освен бяха отстранени от работа, само че и получиха възбрана да се връщат в обществения бранш и да получават паспорти за работа в чужбина. Правителството също по този начин затрудни опцията им за законна претовареност в частния бранш, като в базата данни на общественото обезпечаване бяха поставяни бележки за уволнените, с цел да се възпрат евентуалните работодатели.
В резултат доста от засегнатите са били принудени да работят без трудови контракти и при минимална сигурност на труда. Регистрирани са и случаи, в които някогашни държавни чиновници са починали при трудови злополуки в тежки физически специалности.
През последните години част от уволнените са били възобновени на работа, само че този развой постоянно е пристигнал прекомерно късно. Появиха се голям брой случаи, при които уволнени лица, изправени пред тежък прочувствен и финансов напън, са се самоубили или са умряли по други аргументи, преди да бъдат оправдани.
По брой на висящите каузи след Турция се подрежда Русия, която беше изключена от Съвета на Европа след нашествието си в Украйна през 2022 година, с 7 177 тъжби, следвана от Украйна с 4 004, Полша с 3 517, Италия с 2 787, Гърция с 2 562, Румъния с 2 489 и Азербайджан с 2 180, сочат данните на съда. Франция има 703 висящи каузи, Испания – 186, Обединеното кралство – 139, а Германия – 127.| БГНЕС
