Учим младите на труд и дисциплина, на Олимпиадата всичко е

Учим младите на труд и дисциплинираност, на Олимпиадата всичко е допустимо. Това съобщи в изявление за БГНЕС първият български хокеист, признат в „ Залата на славата “ на Международната федерация – Константин Михайлов.

Бившият вратар на националния тим е рекордьор по участия на Световно състезание със своите впечатляващи 28 шампионата. Михайлов беше награден на гала в Братислава на 26 май, 2019 година по време на Световното състезание по хокей на лед в Словакия.

„ Откъде стартира пътят ми? Имам брат-близнак, второ потомство хокеисти, нашият татко беше хокеист – Симеон Михайлов. С брат ми Борис, като множеството деца се запалихме – първо тенис на маса, след това футбол. Играхме към три години футбол в Локомотив София, той нападател, аз вратар. Имахме проблеми с учебното заведение и татко ни ни забрани да упражняваме. Бяхме 12-13-годишни, когато татко ми донесе два хокейни екипа. Първоначално бях изрично срещу да се занимавам “, спомни си Михайлов и добави:

„ Започнахме на стадион „ Юнак “ – имаше школа по хокей. Една година каране на кънки, на втората ти дават стик, ръкавици. При нас се случиха по различен метод нещата – едната година каране на кънки, след това в Левски – нямаха пионерчета. Събраха всичко от школата. Първият ми мач, след две тренировки, тогава Елин Пелин ни биха 11:1. Следващата година ние ги бихме безапелационно. Доста порядъчен тим имахме. Треньор ни беше Атанас Димитров, прочут с прякора „ Шоколада “. Поиграхме една година с него, почти към 16-годишен започнах да упражнявам с мъжете. Изкарахме си всичко по реда. Имаме републикански трофеи с Левски, след това казарма карахме на „ Герена “. Дадоха ни чинове в Левски и по този начин изкарахме до 90-а година и всичко пропадна. Трябваше да се самофинансираме “.

Михайлов продължи описа си: „ Около 3-4 години поиграх още в Левски и тогава Славия бяха първенци и бяха тръгнали да играят за континенталната купа. Дойде треньорът на Славия и ми сподели „ Търсят те от Партизан “. С един другар тръгнахме натам, а те ми споделиха „ Ние те познаваме доста добре “. Харесаха и моя другар. Поиграхме един сезон в Партизан. По доста тъп метод завършиха нашите взаимоотношения. В сезона нямахме нито една загуба, бихме Цървена звезда на финала, играхме контроли, дори със Славия. Доста мощен тим бяхме – април месец трябваше да вървим на Световно състезание. Гледам заплатата я няма. Тогава приключихме. Следващият път отново ме викаха, само че аз бях безапелационен “.

Бившият хокеен вратар има шест години в Турция, като играе чак до 50. „ Стоян Бъчваров, ние играхме дружно, скоро беше секретар на федерацията, беше отпътувал за Турция. Търсят тук един тим – шест години изкарах в Турция, една година във Франция и най-после минах през безспорни всички тимове – Славия, ЦСКА, даже в Металург поиграх. На 50 години. Бях решил много по-рано да се отхвърлям “.

Михайлов е първият българин от зимните спортове, който е член на „ Залата на славата “ – единствено едно от достиженията в забележителната му кариера. „ Над 10 пъти съм избиран за Най-добър вратар. Имам две европейски за юноши, две международни за младежи и две международни за мъже, на които съм избиран за Най-добър вратар “.

„ 28 международни шампионати съм изиграл. Бройката щеше да е по-голяма, само че имах спречкване с един от треньорите, до момента в който бях в Турция. Две години пропуснах тогава, те го уволниха след това треньорът. Аз като се отхвърлих, продължих да упражнявам с Ирбис до 55 години “, описа още той.

Михайлов се занимава с треньорство сега на млади деца – вратари. Много от тях са със самочувствие без покритие, признава той. „ Сега следя по-млади момчета – с едни искания. Самочувствие без покритие. Има доста надарени деца, просто нещата са ужасни сега, тъй като един час подготовка ти коства 400 лева Клубовете са самофинансират с каквото могат. Ние се майтапим, че сме като аниматори един тип, да ги забавляваме, да не ги обидим. Ако искаш да правиш нещо, го правиш. Няма я тази държавна политика за спорта – дребни неща от Министерството получаваме “.

Той изрази разочарованието си от отношението към него след влизането в „ Залата на славата “. „ Малко ми беше болно – не може да те одобряват в „ Залата на славата “ и никой да не те поздрави, тогава министър на спорта беше Красен Кралев. Единственият човек с такова достижение от зимни спортове съм “.

За треньорството си в този момент показа, че са нужни труд и дисциплинираност на децата и че поддръжката от федерацията за активността му е скъпа на фона на компликациите с финансирането. „ Имам някаква поддръжка от федерацията. Няма по какъв начин да ги устоявам независимо – отпускат ми часове за тренировки, от 7 до 15-16 годишни вратари упражнявам. Ние сме друго време, с друго образование. Има построена дисциплинираност и труд. Влизаме в ролята на възпитатели, би трябвало да ги наказваме. Когато някой закъснее, наказването е лицеви опори, спринтове. Без това нещо не става. Не могат да си вършат каквото желаят. 1 час на леда, като свърши тренировката, тогава кой каквото желае да прави “.

Михайлов има наследник, който е треньор в школата на един от родните клубове. „ Имам едно дете – беше футболист, игра вратар в ЦСКА в дубъла. Работи в Българска национална телевизия в този момент в утринен блок и е треньор в школата на ЦСКА – Кирил Михайлов. 90-и набор “.

„ Мъжките тимове упражняват по два пъти. Няма задоволително финанси. Пренаселено е от клубове. Ивелин Тодоров – към 18 години бях водач при него, той беше спонсор на ЦСКА и Ирбис. Всички го знаят доста добре, никой не направи нещо, че е спонсор, някакви отстъпки. Изсипа едни торби с пари за хокея “, сподели още той.

Членът на хокейната „ Зала на славата “ показа и упованията си за представянето на нашите олимпийци в Милано/Кортина. „ Вижте, безусловно всичко е допустимо. Това е един ден, един миг. Подобно на Екатерина Дафовска през 1998 година Въпросът е човек да си има вяра. Те имат нелоши качества. Имаме надарени хора. Ако тръгнем с огромната кошница, не е добре. Не, не е невероятно да се приберем с орден “, оптимист е той и добави във връзка с хокейния шампионат:

„ За хокейния шампионат особено считам, че Канада е любимец. Шведи, финландци, те също са рискови. Те са страшни звезди – американците и канадците. На Световно състезание не държат да вземат участие, само че стане ли въпрос за Олимпиада, постоянно са там. Така че залагам на Канада “, приключи Константин Михайлов. | БГНЕС