Имаш дългове към НАП? Ще си изпатиш на границата
Страшна изненада чака всеки, който желае да излезе от България, само че дължи пари на Национална агенция за приходите.
Митничарите ще ревизират дали жителите, които изнасят към страна отвън Европейски Съюз 30 000 лева или равностойността им в друга валута, имат отговорности към хазната. Ако дължат над 5000 лева, парите ще бъдат арестувани и най-късно до идващия ден митниците би трябвало да алармират на Национална агенция за приходите. Данъчната организация ще разполага с 10 работни дни да предприеме дейности, с цел да си обезпечи дължимите суми от приносителя.
-->
Това излиза наяве от промени във Валутния закон, които към този момент са съвсем на финалната права – през вчерашния ден бяха утвърдени на второ четене от парламентарната бюджетна комисия. Те се одобряват поради Шенген и Националния проект за възобновяване и резистентност, които изискват страната да одобри нови, по-сурови ограничения в битката с преместването на пари, които се употребяват за закононарушения, написа „ Сега ”.
Всъщност, става въпрос за нормалното въвеждане в българското законодателство на европейски правилник. Под неговия надзор ще попаднат също елементарни жители и бизнеси, които придвижват по-крупни суми през държавните граници. Ще бъдат ударени и длъжниците на Национална агенция за приходите, които пробват да изнасят пари отвън Европейски Съюз.
Ако жителите носят със себе си повече от 10 000 евро (както и равностойността им в левове или друга валута) от или към страна отвън Европейски Съюз, би трябвало да ги разгласят на границата. Когато се пътува към или от държава-членка, тогава декларирането става при поискване от митничарите.
Правила са написани и за парични суми (отново над прага от 10 000 евро), пренасяни в пощенски колета, контейнери, багажи – т.е., когато парите не са съпроводени от хора. Митничарите могат да изискат декларация за обявяване в период от 30 дни. Въпросната декларация съдържа разнообразна информация за парите – за техния генезис и предопределение, за получателя, за изпращача, за приносителя. Докато получат декларацията, митничарите задържат парите – само че най-вече за 30 дни.
Ако цената на паричната пратка не е била оповестена или не са били спазени условията за обявление, тогава парите се считат за изоставени. И в случай че някой не потвърди, че е техен притежател в границите на 6 месеца, страната ги конфискува.
Властите могат да вършат инспекции и на парични суми под прага от 10 000 евро. Достатъчно е митничарите да преценяват, че са налице основателни подозрения, че парите могат да бъдат употребявани за закононарушения.
Глоби ще се постановат, когато някой не извърши задължението да заявява парите, пренасяни в описаните случаи, подаде непълна или погрешна информация, или откаже митническа инспекция. Санкцията ще възлиза на 1/5 от необявените средства. Това обаче важи за случаите, при които нарушаването не се счита за закононарушение.
Иначе се отива към Наказателния кодекс. В него се направиха промени с преходните и заключителните разпореждания на Валутния закон. Ако необявената сума е в изключително огромен размер (за подобен в правосъдната процедура се счита 140 пъти минималната работна заплата), тогава индивидът, който придвижва парите, може да получи до 5 години затвор и санкция в размер на една пета от сумата. Ако парите са с противозаконен генезис, тогава наказването може да бъде от 1 до 6 години зад решетките и конфискация на сумата в интерес на страната.
Митничарите могат да задържат в период до 30 дни пари, пренасяни през границата, в случай че имат „ основателни подозрения или данни, че паричните средства са свързани с незаконна активност “. Няма значение какъв е размерът на сумата. Основанията за задържането би трябвало да бъдат разказани в протокол. Държавните чиновници могат да изискат от приносителя да изясни какъв е произходът и предназначението на парите, както и да показа доказателства за благосъстоятелност.
Митничарите ще ревизират дали жителите, които изнасят към страна отвън Европейски Съюз 30 000 лева или равностойността им в друга валута, имат отговорности към хазната. Ако дължат над 5000 лева, парите ще бъдат арестувани и най-късно до идващия ден митниците би трябвало да алармират на Национална агенция за приходите. Данъчната организация ще разполага с 10 работни дни да предприеме дейности, с цел да си обезпечи дължимите суми от приносителя.
-->
Това излиза наяве от промени във Валутния закон, които към този момент са съвсем на финалната права – през вчерашния ден бяха утвърдени на второ четене от парламентарната бюджетна комисия. Те се одобряват поради Шенген и Националния проект за възобновяване и резистентност, които изискват страната да одобри нови, по-сурови ограничения в битката с преместването на пари, които се употребяват за закононарушения, написа „ Сега ”.
Всъщност, става въпрос за нормалното въвеждане в българското законодателство на европейски правилник. Под неговия надзор ще попаднат също елементарни жители и бизнеси, които придвижват по-крупни суми през държавните граници. Ще бъдат ударени и длъжниците на Национална агенция за приходите, които пробват да изнасят пари отвън Европейски Съюз.
Ако жителите носят със себе си повече от 10 000 евро (както и равностойността им в левове или друга валута) от или към страна отвън Европейски Съюз, би трябвало да ги разгласят на границата. Когато се пътува към или от държава-членка, тогава декларирането става при поискване от митничарите.
Правила са написани и за парични суми (отново над прага от 10 000 евро), пренасяни в пощенски колета, контейнери, багажи – т.е., когато парите не са съпроводени от хора. Митничарите могат да изискат декларация за обявяване в период от 30 дни. Въпросната декларация съдържа разнообразна информация за парите – за техния генезис и предопределение, за получателя, за изпращача, за приносителя. Докато получат декларацията, митничарите задържат парите – само че най-вече за 30 дни.
Ако цената на паричната пратка не е била оповестена или не са били спазени условията за обявление, тогава парите се считат за изоставени. И в случай че някой не потвърди, че е техен притежател в границите на 6 месеца, страната ги конфискува.
Властите могат да вършат инспекции и на парични суми под прага от 10 000 евро. Достатъчно е митничарите да преценяват, че са налице основателни подозрения, че парите могат да бъдат употребявани за закононарушения.
Глоби ще се постановат, когато някой не извърши задължението да заявява парите, пренасяни в описаните случаи, подаде непълна или погрешна информация, или откаже митническа инспекция. Санкцията ще възлиза на 1/5 от необявените средства. Това обаче важи за случаите, при които нарушаването не се счита за закононарушение.
Иначе се отива към Наказателния кодекс. В него се направиха промени с преходните и заключителните разпореждания на Валутния закон. Ако необявената сума е в изключително огромен размер (за подобен в правосъдната процедура се счита 140 пъти минималната работна заплата), тогава индивидът, който придвижва парите, може да получи до 5 години затвор и санкция в размер на една пета от сумата. Ако парите са с противозаконен генезис, тогава наказването може да бъде от 1 до 6 години зад решетките и конфискация на сумата в интерес на страната.
Митничарите могат да задържат в период до 30 дни пари, пренасяни през границата, в случай че имат „ основателни подозрения или данни, че паричните средства са свързани с незаконна активност “. Няма значение какъв е размерът на сумата. Основанията за задържането би трябвало да бъдат разказани в протокол. Държавните чиновници могат да изискат от приносителя да изясни какъв е произходът и предназначението на парите, както и да показа доказателства за благосъстоятелност.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




