Балкански тревоги, отново
Странно, единствено преди дни "Вашингтон пост " написа, че "до този миг не се знае какво тъкмо са разискали Путин и Тръмп в границите на двучасовата среща на 16 юли в Хелзинки ", а в това време "Ню Йорк таймс " (NYT) осведоми с конкретика, че двамата огромни са си говорили за "онези европейците " и дори за "новия член на НАТО Черна гора ".
Съобщенията, че президентът Тръмп изненадващо бил декларирал, че "черногорците са нападателни " и даже е позволил, че "ангажиментите ни да ги пазиме може да ни въвлекат в Трета международна война ", дали имат връзка с разменени мисли сред съветския и американския президент? Защото съгласно NYT, представен и в турски медии, Путин попитал Тръмп дали знае, че "новият член на НАТО, Черна гора, е най-гъсто обитаемата с мюсюлмани страна на Балканите, несъмнено, след Турция ".
Е, освен Тръмп не знае. Но Путин го посъветвал да намерения, тъй като "твоите млади американски бойци, да пази Господ, в Третата международна война ще се борят и отбраняват тази страна, която е цялостна с мюсюлмани ". Ако това е подправена вест, тогава и NYT, и множеството турски медии напълно са изгубили мярката. А в случай че има доза истина в такива изказвания, тогава Балканите в действителност са го закъсали. Някои към този момент дефинираха обстановката като нежелана и под въздействие на противостоенето сред Съединени американски щати и Русия. Всъщност надалеч по-вероятно звучат приписвани от NYT на Тръмп думи като "тези европейци са най-лошото, тъй като все са в небесата и гледат от горната страна, а ние сме тези, които непрекъснато им пращаме пари. Все едно да бъдеш женен за За-За Габор или някоя сходна, на която всичко й се заплаща, след това тя те напуща и даже ти взема къщата ". За сведение на младите генерации За-За Габор е холивудска звезда от маджарски генезис с многочислени бракове зад Океана. Путин похвалил "Доналд " за "много смисленото съпоставяне " и определил обстановката със "залъгват теб и всички данъкоплатци в Америка ", а след това се загрижил, че "толкова доста мигранти има в Европа, че европейците към този момент не са европейци ". Затова ли предложи подпомагане на Европейски Съюз по отношение на мигрантската рецесия?
Каквото и да са си говорили в Хелзинки, каквото и да ни се внушава от именити коментатори, няма по какъв начин да се обърне тил на информации, които
напрягат обстановката в нашия район
и основават условия за напрежение. А това по исторически потвърдено предписание слага балканските нации в позиция на губещи и страдащи. Да се каже, че Балканите са в интервал на усложнена външна среда на сигурност не е задоволително, с цел да се преодолеят съществуващите и назряващи спорове в района. Да се разчита, че Европейски Съюз ще преодолее неналичието на самочувствие и ще си върне най-малко част от уговорките за сигурността на Балканите, които е предоставила от години на НАТО, т.е. Съединени американски щати, не е оправдано. Просто тъй като Брюксел от дълго време не се изживява като геополитически състезател във връзка с сигурността и военните каузи. Говори се даже за липса на суверенитет и обстановка на взаимозависимост от Вашингтон. Тогава какво да се приказва за Балканите? Вече и на слепите им стана ясно, че районът е подложен на въздействия, чиято цел е отделяне от Русия и механизмите, които се употребяват, не са по-различни от познатите при други страни и обстановки. След като Москва разчита на православието, славянските корени и кирилицата, значи натискът, някои споделят войната, ще е против православието, което изповядват като вяра по-голямата част от балканските нации. След като би трябвало да се сътвори НАТО-обръч към Русия и да се разпокъсват силите й, с цел да се докара до неспособност да дава отговор съответно на спорове и рецесии по места, тогава натискът е за скоростно участие в Атлантическия боен пакт на всички балкански страни. На този стадий без Сърбия, тъй като там обстановката с това участие е щекотлива заради НАТО-бомбардировките през 90-те години на предишния век. Сърбия ще бъде изолирана и обградена от членки на НАТО (като Русия), само че морковчето Европейски Съюз ще й бъде поднасяно за приобщаване и интеграция към "западните полезности ", което ще даде късмет да се преустановят обичайните й другарски връзки с Москва.
Чуждите ръце
Като предписание Съединени американски щати избират да употребяват за реализиране на задачите си така наречен "чужди ръце " и в балканския им сюжет това без подозрение са "албански ръце ". Независимо дали става въпрос за Албания, Косово, Босна и Херцеговина или за "нашата " към този момент "Северна Македония ". Именно по тази причина редица наблюдаващи са уверени, че концепцията за "Велика Албания " ще е жива, до момента в който Съединени американски щати с ползите си стоят на Балканите.
Всъщност какви са огнищата на напрежение в района, които дават съображение да се счита, че има възможност от конфликтни обстановки, които усложняват връзките Русия/САЩ и дават сигнали за конфликт НАТО/Русия? За Русия, няма спор, последната вяра да резервира въздействие на Балканите е Босна и Херцеговина, БиХ, заради включената там Република Сръбска и самата Сърбия. В БиХ изключително въздействие има и Турция и се допуска, че тя ще играе в интерес на Русия против натиска на Съединени американски щати. Не е доста несъмнено, тъй като Анкара е член на НАТО и не пропуща да подчертае, че би предпочела да запази съюзническите връзки с Вашингтон. Особено в последно време, когато се твърди, че връзките й със Съединени американски щати са комплицирани и спорни. Което не пречи, съгласно Анкара, да се поддържа постигнатият тактически съюз с Русия, при който съгласуват дейности в Сирия, да вземем за пример, и развиват естествени търговско-икономически връзки, в това число енергийни планове. Въпрос на ползи, стратегически цели и отстояването им.
Апетити имат всички
Всъщност Съединени американски щати, Русия и Турция са признатите за съществени играчи на Балканите, само че свои упоритости за роля в района имат и Китай, поради икономическата му агресия към Европа, и Англия, и даже Ватикана да вземем за пример, колкото и да наподобява необикновено. За Европейски Съюз се спори дали е единствено наблюдаващ или в действителност ще устои позиции за консолидиране към Брюксел на балканските страни, въпреки и в вероятност. Поне Германия, по понятни аргументи, поддържа настойчиво този развой. Но открояващите се дейности са на Вашингтон. В Албания се разчита на ресурсите на ръководещите сега, които неотдавна даже предложиха основаването на база на НАТО на своя територия. Без значение, че Сали Бериша, някогашен президент и министър председател на страната, назова премиера Еди Рама "предател " и го упрекна, че е приел да бъдат настанени 600 хиляди бежанци в Албания. Срещу надлежно възнаграждение, несъмнено. Управляващите са откровени американофили, за които поддръжката на Съединени американски щати е изискване за политическо бъдеще и за реализация на така наречен албанска фантазия - всички албанци на Балканите в една страна. Стига да се получи американското "да ".
За Черна гора е ясно, че безконечният президент Мило Джуканович ще бъде "верен до гроб " на Вашингтон и няма да се отклонява от рекомендациите на натовския съдружник, Съединени американски щати. Съмненията за сенчесто минало се оказват даже потребни за продължителна политическа кариера. Страната е дребна, популацията е единствено 650 хиляди, армията й е към 2 хиляди, за които са задоволителни 100 млн. $, само че пристанището в Бар е основно за надзор на Адриатика и комфортен кей за натовски кораби. Руснаците, упрекнати за образуване на прелом против ръководещите заради отрицание на участието в НАТО на Подгорица, напущат страната и продават бизнеса си там. Народът е разграничен в оценки и пристрастия, недоволството пораства и никой не може да подсигурява, че напрежението ще отшуми поради дадено ярко бъдеще с НАТО и Европейски Съюз.
За Косово е задоволително да се цитират изявления, че е "лично притежание на Съединени американски щати " и да се види впечатляващият монумент на президента Бил Клинтън в Прищина. Дори не е нужно да се загатва базата "Бондстийл ", споделят, най-голямата освен на Балканите. Отношенията Сърбия/Косово са толкоз взривоопасни, че думата "война " се използва по-често от добър ден, да вземем за пример. Убийството на Оливер Иванович, Косовска Митровица, или карцерът на Марко Джурич, сръбски функционер, са единствено линии от провокативни процеси, които освен напрягат ситуацията, само че и не дават опция да се откри компромисно решение на казуса Косово. Признаването му от страна на Белград е идея, която се счита за обречена. Известно е, че всеки сръбски политик, който признае Косово за самостоятелна страна, няма бъдеще, освен политическо. Преговорите в Брюксел или Виена сред Белград и Прищина за спокойно споразумяване на естествени връзки се точат без вяра за излаз. Решението за превръщане на силите за сигурност на Косово в косовска войска в допълнение усложняват обстановката. Информации за замяна на територии или делба на Косово се появяват ката ден, в това число посредством изказвания на американския дипломат в Прищина, само че след това се оказва, че това са единствено уловки за Белград, с цел да се сондират реакции. Сърбия е оня бодил в окото, който, заобиколен от съседи, членки на НАТО, към момента не се е отказал от обичайните си връзки с Москва, не вкарва наказания за Русия, приказва и отстоява суверенитет, няма желание да се включва в НАТО, само че твърди, че ще е подготвен за участие в Европейски Съюз до 2025 година Както планува и Брюксел, в случай че оцелее като общественост в бурните времена на геополитическото ни настояще. Ако Европейски Съюз е морковът, който се предлага на Белград, с цел да преодолее съветското си другарство, заканите на сръбския регион Санджак, че не признава Вучич за президент, Бърнабич за министър председател и Дачич за външен министър, е онази сопа, която се размахва, когато има потребност от спомагателен напън за реализиране на избрани цели. Повече напрежение в самата Сърбия е добре пристигнало за наложително приемане на дадени условия. Сюлейман Углянин, водач на Националния съвет на бошняците в Сърбия и водач на Партията на демократическото деяние в Санджак, Югозападна Сърбия до границата с Косово, Черна Гора и БиХ, споделя внезапно, че "сръбската войска е действителна опасност за бошняците " и кани външния министър на Косово, Беджет Пацоли, да посети Нови Пазар, без да получи надлежно позволение от Белград. За Сърбия Санджак е Рашка област и преименуването не е формален акт, а настояванията за въвеждане на автономност мъчно биха се осъществили, в случай че наричаш Сърбия "фашистко образувание, което би трябвало да се демократизира благодарение на НАТО ". Толкова е познато като средство за напън, че няма потребност от обяснения. По-голямата част от популацията на Санджак са мюсюлмани, които се назовават бошняци, а те и в този случай се употребяват като механизъм за реализиране на дадени цели, т.е. ползи. Дали при визитата тези дни на премиера на Сърбия Ана Бърнабич във Вашингтон ще се беседва и по тематиката Санджак или единствено за Косово?
И в двата случая се потвърждава за следващ път, че "чуждите ръце " на Балканите, които употребява Западът, са мюсюлмани. Резултатът е разграничени общества, етнически напрежения, религиозни несъгласия и обстановки, които вещаят конфликти. Някои ги назовават войни. Други - революционни обстановки. Въпросът е кой, дали и за какво ще възпламени искрата. Ако Хърватия е уверена, че с Албания са в действителност "братя по оръжие ", както споделя президентката Колинда Грабар-Китарович при посещаване в Тирана, тогава дали католиците ще са в един тим с мюсюлманите в балканските неразбории? Или още веднъж единствено се предизвика за напън, посочен извън? А в случай че се огледа и към този момент "Северна Македония ", тогава картината ще бъде ли по-различна? Защото утвърждението на постигнатото съглашение за името на страната с Гърция в Собранието (парламента) и при идния през есента референдум няма по какъв начин да се получи, в случай че не са албанците с техните 5 партии в новопокръстената страна. А от това утвърждение зависи поканата за участие в НАТО да стане фактическо участие в Алианса. Албанците са тези, които ще гласоподават всеобщо на референдума, тъй като по този начин са призовани от водачите си. Такива са разпоредбите при този етнос. Техните партии крепят ръководещите в страната и за тях участието в НАТО е от първостепенно значение, а не името. Друг въпрос е какво ще реши опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Дали ще бойкотира този референдум за "всенародно утвърждение " или ще реши да призове последователите си за присъединяване? Защото и ВМРО-ДПМНЕ е декларирала, че стратегическата цел е участие в Европейски Съюз и НАТО. Но промяната на името не се посреща с утвърждение от последователите й, а те са православни християни. Да се заложи въпрос за референдума като "Подкрепяте ли участието в НАТО и Европейски Съюз посредством контракта с Гърция за името " допуска наложително отговор с "да " и тази измама не е загадка за опозицията. Но натискът върху нея от страна на западни посланици в Скопие не е по-малък от този върху ръководещите. Аргументът е
"времето изтича "
Казват, че албанските партии се забавлявали от пререканията и разправиите сред ръководещите от СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Сигурно, те нямат проблеми нито с името, нито с поддръжката извън. Сигурно са наясно и с въпроса дали този референдум има единствено съвещателен темперамент или резултатът от него ще бъде решителен за участието в НАТО. А приемането на Македония в НАТО ще затвори обръча към Русия, в това число Сърбия и по този начин ще се осъществя стратегическата цел за уединяване на тези православни страни. Дали това ще разсее опасенията от искра на Балканите? Едва ли. Разделението на етническа и религиозна основа е толкоз очевидно и провокационно, че никакви упреци за шовинизъм, жертви на предишното или популизъм няма да стабилизират района. Трудно може да се каже и че русофилството е породило езика на омразата, който нахлу на Балканите и радикализира част от мюсюлманите в района. Въпросът е по какъв начин и дали ще се отървем от него, с цел да не си повторим познати исторически събития.
.jpg )
Не всички в Македония са съгласни с присъединението на страната към НАТО
БГНЕС
Съобщенията, че президентът Тръмп изненадващо бил декларирал, че "черногорците са нападателни " и даже е позволил, че "ангажиментите ни да ги пазиме може да ни въвлекат в Трета международна война ", дали имат връзка с разменени мисли сред съветския и американския президент? Защото съгласно NYT, представен и в турски медии, Путин попитал Тръмп дали знае, че "новият член на НАТО, Черна гора, е най-гъсто обитаемата с мюсюлмани страна на Балканите, несъмнено, след Турция ".
Е, освен Тръмп не знае. Но Путин го посъветвал да намерения, тъй като "твоите млади американски бойци, да пази Господ, в Третата международна война ще се борят и отбраняват тази страна, която е цялостна с мюсюлмани ". Ако това е подправена вест, тогава и NYT, и множеството турски медии напълно са изгубили мярката. А в случай че има доза истина в такива изказвания, тогава Балканите в действителност са го закъсали. Някои към този момент дефинираха обстановката като нежелана и под въздействие на противостоенето сред Съединени американски щати и Русия. Всъщност надалеч по-вероятно звучат приписвани от NYT на Тръмп думи като "тези европейци са най-лошото, тъй като все са в небесата и гледат от горната страна, а ние сме тези, които непрекъснато им пращаме пари. Все едно да бъдеш женен за За-За Габор или някоя сходна, на която всичко й се заплаща, след това тя те напуща и даже ти взема къщата ". За сведение на младите генерации За-За Габор е холивудска звезда от маджарски генезис с многочислени бракове зад Океана. Путин похвалил "Доналд " за "много смисленото съпоставяне " и определил обстановката със "залъгват теб и всички данъкоплатци в Америка ", а след това се загрижил, че "толкова доста мигранти има в Европа, че европейците към този момент не са европейци ". Затова ли предложи подпомагане на Европейски Съюз по отношение на мигрантската рецесия?
Каквото и да са си говорили в Хелзинки, каквото и да ни се внушава от именити коментатори, няма по какъв начин да се обърне тил на информации, които
напрягат обстановката в нашия район
и основават условия за напрежение. А това по исторически потвърдено предписание слага балканските нации в позиция на губещи и страдащи. Да се каже, че Балканите са в интервал на усложнена външна среда на сигурност не е задоволително, с цел да се преодолеят съществуващите и назряващи спорове в района. Да се разчита, че Европейски Съюз ще преодолее неналичието на самочувствие и ще си върне най-малко част от уговорките за сигурността на Балканите, които е предоставила от години на НАТО, т.е. Съединени американски щати, не е оправдано. Просто тъй като Брюксел от дълго време не се изживява като геополитически състезател във връзка с сигурността и военните каузи. Говори се даже за липса на суверенитет и обстановка на взаимозависимост от Вашингтон. Тогава какво да се приказва за Балканите? Вече и на слепите им стана ясно, че районът е подложен на въздействия, чиято цел е отделяне от Русия и механизмите, които се употребяват, не са по-различни от познатите при други страни и обстановки. След като Москва разчита на православието, славянските корени и кирилицата, значи натискът, някои споделят войната, ще е против православието, което изповядват като вяра по-голямата част от балканските нации. След като би трябвало да се сътвори НАТО-обръч към Русия и да се разпокъсват силите й, с цел да се докара до неспособност да дава отговор съответно на спорове и рецесии по места, тогава натискът е за скоростно участие в Атлантическия боен пакт на всички балкански страни. На този стадий без Сърбия, тъй като там обстановката с това участие е щекотлива заради НАТО-бомбардировките през 90-те години на предишния век. Сърбия ще бъде изолирана и обградена от членки на НАТО (като Русия), само че морковчето Европейски Съюз ще й бъде поднасяно за приобщаване и интеграция към "западните полезности ", което ще даде късмет да се преустановят обичайните й другарски връзки с Москва.
Чуждите ръце
Като предписание Съединени американски щати избират да употребяват за реализиране на задачите си така наречен "чужди ръце " и в балканския им сюжет това без подозрение са "албански ръце ". Независимо дали става въпрос за Албания, Косово, Босна и Херцеговина или за "нашата " към този момент "Северна Македония ". Именно по тази причина редица наблюдаващи са уверени, че концепцията за "Велика Албания " ще е жива, до момента в който Съединени американски щати с ползите си стоят на Балканите.
Всъщност какви са огнищата на напрежение в района, които дават съображение да се счита, че има възможност от конфликтни обстановки, които усложняват връзките Русия/САЩ и дават сигнали за конфликт НАТО/Русия? За Русия, няма спор, последната вяра да резервира въздействие на Балканите е Босна и Херцеговина, БиХ, заради включената там Република Сръбска и самата Сърбия. В БиХ изключително въздействие има и Турция и се допуска, че тя ще играе в интерес на Русия против натиска на Съединени американски щати. Не е доста несъмнено, тъй като Анкара е член на НАТО и не пропуща да подчертае, че би предпочела да запази съюзническите връзки с Вашингтон. Особено в последно време, когато се твърди, че връзките й със Съединени американски щати са комплицирани и спорни. Което не пречи, съгласно Анкара, да се поддържа постигнатият тактически съюз с Русия, при който съгласуват дейности в Сирия, да вземем за пример, и развиват естествени търговско-икономически връзки, в това число енергийни планове. Въпрос на ползи, стратегически цели и отстояването им.
Апетити имат всички
Всъщност Съединени американски щати, Русия и Турция са признатите за съществени играчи на Балканите, само че свои упоритости за роля в района имат и Китай, поради икономическата му агресия към Европа, и Англия, и даже Ватикана да вземем за пример, колкото и да наподобява необикновено. За Европейски Съюз се спори дали е единствено наблюдаващ или в действителност ще устои позиции за консолидиране към Брюксел на балканските страни, въпреки и в вероятност. Поне Германия, по понятни аргументи, поддържа настойчиво този развой. Но открояващите се дейности са на Вашингтон. В Албания се разчита на ресурсите на ръководещите сега, които неотдавна даже предложиха основаването на база на НАТО на своя територия. Без значение, че Сали Бериша, някогашен президент и министър председател на страната, назова премиера Еди Рама "предател " и го упрекна, че е приел да бъдат настанени 600 хиляди бежанци в Албания. Срещу надлежно възнаграждение, несъмнено. Управляващите са откровени американофили, за които поддръжката на Съединени американски щати е изискване за политическо бъдеще и за реализация на така наречен албанска фантазия - всички албанци на Балканите в една страна. Стига да се получи американското "да ".
За Черна гора е ясно, че безконечният президент Мило Джуканович ще бъде "верен до гроб " на Вашингтон и няма да се отклонява от рекомендациите на натовския съдружник, Съединени американски щати. Съмненията за сенчесто минало се оказват даже потребни за продължителна политическа кариера. Страната е дребна, популацията е единствено 650 хиляди, армията й е към 2 хиляди, за които са задоволителни 100 млн. $, само че пристанището в Бар е основно за надзор на Адриатика и комфортен кей за натовски кораби. Руснаците, упрекнати за образуване на прелом против ръководещите заради отрицание на участието в НАТО на Подгорица, напущат страната и продават бизнеса си там. Народът е разграничен в оценки и пристрастия, недоволството пораства и никой не може да подсигурява, че напрежението ще отшуми поради дадено ярко бъдеще с НАТО и Европейски Съюз.
За Косово е задоволително да се цитират изявления, че е "лично притежание на Съединени американски щати " и да се види впечатляващият монумент на президента Бил Клинтън в Прищина. Дори не е нужно да се загатва базата "Бондстийл ", споделят, най-голямата освен на Балканите. Отношенията Сърбия/Косово са толкоз взривоопасни, че думата "война " се използва по-често от добър ден, да вземем за пример. Убийството на Оливер Иванович, Косовска Митровица, или карцерът на Марко Джурич, сръбски функционер, са единствено линии от провокативни процеси, които освен напрягат ситуацията, само че и не дават опция да се откри компромисно решение на казуса Косово. Признаването му от страна на Белград е идея, която се счита за обречена. Известно е, че всеки сръбски политик, който признае Косово за самостоятелна страна, няма бъдеще, освен политическо. Преговорите в Брюксел или Виена сред Белград и Прищина за спокойно споразумяване на естествени връзки се точат без вяра за излаз. Решението за превръщане на силите за сигурност на Косово в косовска войска в допълнение усложняват обстановката. Информации за замяна на територии или делба на Косово се появяват ката ден, в това число посредством изказвания на американския дипломат в Прищина, само че след това се оказва, че това са единствено уловки за Белград, с цел да се сондират реакции. Сърбия е оня бодил в окото, който, заобиколен от съседи, членки на НАТО, към момента не се е отказал от обичайните си връзки с Москва, не вкарва наказания за Русия, приказва и отстоява суверенитет, няма желание да се включва в НАТО, само че твърди, че ще е подготвен за участие в Европейски Съюз до 2025 година Както планува и Брюксел, в случай че оцелее като общественост в бурните времена на геополитическото ни настояще. Ако Европейски Съюз е морковът, който се предлага на Белград, с цел да преодолее съветското си другарство, заканите на сръбския регион Санджак, че не признава Вучич за президент, Бърнабич за министър председател и Дачич за външен министър, е онази сопа, която се размахва, когато има потребност от спомагателен напън за реализиране на избрани цели. Повече напрежение в самата Сърбия е добре пристигнало за наложително приемане на дадени условия. Сюлейман Углянин, водач на Националния съвет на бошняците в Сърбия и водач на Партията на демократическото деяние в Санджак, Югозападна Сърбия до границата с Косово, Черна Гора и БиХ, споделя внезапно, че "сръбската войска е действителна опасност за бошняците " и кани външния министър на Косово, Беджет Пацоли, да посети Нови Пазар, без да получи надлежно позволение от Белград. За Сърбия Санджак е Рашка област и преименуването не е формален акт, а настояванията за въвеждане на автономност мъчно биха се осъществили, в случай че наричаш Сърбия "фашистко образувание, което би трябвало да се демократизира благодарение на НАТО ". Толкова е познато като средство за напън, че няма потребност от обяснения. По-голямата част от популацията на Санджак са мюсюлмани, които се назовават бошняци, а те и в този случай се употребяват като механизъм за реализиране на дадени цели, т.е. ползи. Дали при визитата тези дни на премиера на Сърбия Ана Бърнабич във Вашингтон ще се беседва и по тематиката Санджак или единствено за Косово?
И в двата случая се потвърждава за следващ път, че "чуждите ръце " на Балканите, които употребява Западът, са мюсюлмани. Резултатът е разграничени общества, етнически напрежения, религиозни несъгласия и обстановки, които вещаят конфликти. Някои ги назовават войни. Други - революционни обстановки. Въпросът е кой, дали и за какво ще възпламени искрата. Ако Хърватия е уверена, че с Албания са в действителност "братя по оръжие ", както споделя президентката Колинда Грабар-Китарович при посещаване в Тирана, тогава дали католиците ще са в един тим с мюсюлманите в балканските неразбории? Или още веднъж единствено се предизвика за напън, посочен извън? А в случай че се огледа и към този момент "Северна Македония ", тогава картината ще бъде ли по-различна? Защото утвърждението на постигнатото съглашение за името на страната с Гърция в Собранието (парламента) и при идния през есента референдум няма по какъв начин да се получи, в случай че не са албанците с техните 5 партии в новопокръстената страна. А от това утвърждение зависи поканата за участие в НАТО да стане фактическо участие в Алианса. Албанците са тези, които ще гласоподават всеобщо на референдума, тъй като по този начин са призовани от водачите си. Такива са разпоредбите при този етнос. Техните партии крепят ръководещите в страната и за тях участието в НАТО е от първостепенно значение, а не името. Друг въпрос е какво ще реши опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Дали ще бойкотира този референдум за "всенародно утвърждение " или ще реши да призове последователите си за присъединяване? Защото и ВМРО-ДПМНЕ е декларирала, че стратегическата цел е участие в Европейски Съюз и НАТО. Но промяната на името не се посреща с утвърждение от последователите й, а те са православни християни. Да се заложи въпрос за референдума като "Подкрепяте ли участието в НАТО и Европейски Съюз посредством контракта с Гърция за името " допуска наложително отговор с "да " и тази измама не е загадка за опозицията. Но натискът върху нея от страна на западни посланици в Скопие не е по-малък от този върху ръководещите. Аргументът е
"времето изтича "
Казват, че албанските партии се забавлявали от пререканията и разправиите сред ръководещите от СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Сигурно, те нямат проблеми нито с името, нито с поддръжката извън. Сигурно са наясно и с въпроса дали този референдум има единствено съвещателен темперамент или резултатът от него ще бъде решителен за участието в НАТО. А приемането на Македония в НАТО ще затвори обръча към Русия, в това число Сърбия и по този начин ще се осъществя стратегическата цел за уединяване на тези православни страни. Дали това ще разсее опасенията от искра на Балканите? Едва ли. Разделението на етническа и религиозна основа е толкоз очевидно и провокационно, че никакви упреци за шовинизъм, жертви на предишното или популизъм няма да стабилизират района. Трудно може да се каже и че русофилството е породило езика на омразата, който нахлу на Балканите и радикализира част от мюсюлманите в района. Въпросът е по какъв начин и дали ще се отървем от него, с цел да не си повторим познати исторически събития.
Не всички в Македония са съгласни с присъединението на страната към НАТО
БГНЕС
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ