Открит е още един обект, излъчващ странни радиосигнали в нашата галактика
Странният радиосигнал, пулсиращ от място на 15 000 светлинни години от нас, може да докара до идентифицирането на непотвърден вид звезда.
Особеният галактически обект, наименуван GPM J1839-10, излъчва радиовълни на всеки 22 минути. Това е необикновено постепенно спрямо други източници на пулсиращи радиовълни. Нещо повече, задълбочено изследване на архивна информация разкрива, че сме записали бавния му подтик в продължение на повече от 30 години. Досега той просто е успявал да се измъква от полезрението ни.
Според екипа, управителен от астрофизика Наташа Хърли-Уокър от Международния център за радиоастрономически проучвания (ICRAR) към университета Къртин в Австралия, най-вероятното пояснение е, че източникът е магнетар с в действителност постепенно въртене.
Ако това е по този начин, то би било в прорез с нашето схващане за тези диви звездни „ трупове “, което значи, че би трябвало да се случва нещо необичайно.
" Този незабравим обект слага под въпрос нашето схващане за неутронните звезди и магнетарите, които са едни от най-екзотичните и рискови обекти във Вселената ", споделя Хърли-Уокър.
Откритието е направено, откакто преди три години в архивни данни е открит сходен обект в Млечния път (както сочи публикация от 2022 г.).
Въпросният обект, наименуван GLEAM-X J162759.5-523504.3, излъчва радиовълни в продължение на към минута, на всеки 18 минути, макар че през 2018 година замлъкна и от този момент не се е задействал. Въз основа на метода, по който е усукана светлината, наподобява, че тя идва към нас през мощно намагнетизирана среда.
Хърли-Уолкър и екипът ѝ вземат решение да видят дали могат да открият други обекти с сходно държание. Ето за какво те стартират да следят южното небе, употребявайки Murchison Widefield Array в Австралия. Именно по този начин откриват обект, който излъчва петминутни прояви радиосветлина на всеки 22 минути.
Впоследствие насочват и други телескопи към координатите му и претърсват архивни данни за местоположението му. Новите наблюдения им разрешават да характеризират радиоизлъчването в елементи, като демонстрират едно и също деформиране (вероятно вследствие от магнитно поле). Архивните данни пък демонстрират, че GPM J1839-10 е засичан да пулсира най-малко от 1988 година насам.
" Бях на пет години, когато нашите телескопи за първи път записаха импулси от този обект, само че никой не го видя и той остана прикрит в данните в продължение на 33 години ", споделя Хърли-Уокър.
" Пропуснали са го, тъй като не са очаквали да открият сходно нещо. "
Инфографика на всички обсерватории, които са следили GPM J1839-10. Източник: SARAO; Daniel López/IAC; Marianne Annereau; NCRA; CSIRO/Dragonfly Media; AUI/NRAO; ESA
Профилът на светлината е извънредно подобен с импулсите от магнетари. Това са тип неутронни звезди - останки от рухналото ядро на солидна звезда, която е изразходвала термоядреното си гориво и е избухнала в свръхнова - с извънредно мощно магнитно поле.
Но силата на това магнитно поле корелира с интервала на въртене на магнетара – тя би трябвало да е над избран предел, наименуван линия на гибелта, с цел да генерира мощни радиоизлъчвания. Има основателна причина, заради която никой не е очаквал да открие нещо сходно на GPM J1839-10.
" Обектът, който открихме, се върти прекомерно постепенно, с цел да създава радиовълни - той е под линията на гибелта ", изяснява Хърли-Уокър.
" Ако приемем, че това е магнетар, не би трябвало да е допустимо този обект да създава радиовълни. Но ние ги виждаме. И не става дума просто за малко радиоизлъчване. На всеки 22 минути той излъчва петминутен подтик от сила с дължина на радиовълната и прави това от най-малко 33 години. Какъвто и механизъм да стои зад това, той е извънреден. "
Изследването е оповестено в Nature.
Източник: Science Alert
