Големите реформи - заложник на политическата каша
Страната към този момент навлезе в нов интервал на политическа неустойчивост. Преди три седмици написахме, че съдейки по историята от последните 20 години, това неизбежно ще ограничи растежа и ще окаже напън върху държавните финанси. В незабавен порядък се одобри и актуализацията на бюджета, която в известна степен следва първичното предложение на държавното управление – във връзка с пенсиите да вземем за пример, само че въпреки всичко позволи и нови ограничения и разноски, които ще тежат на бюджета.
Докато в миналата актуализация на бюджета през лятото на 2021 година депутатите забъркаха каша с пенсиите – приемайки взаимоизключващи се (смислово, не финансово) промени, които след това съумяха ненапълно да изчистят, тази актуализация ще се запомни със инцидентното приемане на нулева ставка на Данък добавена стойност за брашното. Липсата на ясно болшинство и приемането на текстове в незабавен порядък постоянно води до сходни анекдоти, които обаче имат действително отражение в стопанската система.
Текущият политически безпорядък роди и план на стратегия за ръководство до края на 2022 година По всички проличава, че тази стратегия няма да се извършва – заради невъзможността да се откри болшинство, което да поддържа ново държавно управление в границите на този парламент, само че въпреки всичко тя е направена от екипа на настоящия кабинет и трите партии, които към момента го поддържат.
В този смисъл документът би следвало да е показателен за техните визии за непосредствените провокации пред ръководството. В документа ясно се вижда и връзката сред възможна държавна стратегия и приемането на средства по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Всъщност това е и една от концепциите на проекта – парите да се обвържат с съответни промени, които в противоположен случай може да не са доста по усета на политиците и да бъдат „ жертвани “ при всяка промяна на държавно управление.
По традиция в сходни скоростни проекти има големи неналичия. Прави усещане да вземем за пример съвсем цялостното неявяване на хрумвания в обществената сфера, която другояче беше водеща в дебата за актуализация на бюджета. В направлението труд и обществена политика има едвам пет ограничения, от които две в пенсионната сфера (вдовишките добавки и добавките от Учителския пенсионен фонд), една енергийна (блок цени за електрическа енергия, вода и парно) и една трудова (касаеща механизъм за минималната заплата). Единствената обществена е по повод смяна на модела на ТЕЛК-овете. В обществената сфера най-малкото трябваше да се включат към този момент почнали и даже напреднали промени, които следва да минат през Народното събрание.
Такава е смяна на Закона за общественото подкрепяне, която планува отпадането на обезпечения най-малък приход (ГМД) и заменянето му с линията на беднотия за съответната година като база за установяване на обществените помощи. Тя мина публично разискване и към този момент е импортирана от държавното управление в Народното събрание. Именно първото четене на този законопроект в обществената комисия беше провалено преди две седмици поради неналичието на кворум – това се случи в деня на гласоподаване на вота на съмнение към държавното управление.
В момента този законопроект, който всъщност трансформира модела на месечните обществени прехвърляния към най-бедните, стои и чака обществената комисия да се заеме с него. Нещо повече, тази смяна също е част от уговорките около НПВУ – предизвикана от ниският обсег на месечните обществени помощи и от неналичието на връзка сред ГМД и линия на беднотия. Странно е, че никой не се е сетил да напише тази политика в уговорките за идващите шест месеца, още повече, че след гласуването на законопроекта занапред има да се разпише и подзаконовата нормативна рамка, дефинираща коефициентите, които ще се постановат по отношение на линията на бедността за обособените видове семейства.
Друг сходен образец, отвън обществената сфера, е отсъствието не просто на декларирани планове, само че даже споменаване на думата индустриални паркове в този план за идващите шест месеца. Отново сфера, която е подплатена с нов закон – Законът за индустриалните паркове от 2021 година, както и обособена стратегия в НПВУ – Програма за поддръжка за развиване на индустриални зони и паркове. Периодично от Министерство на стопанската система дават информация, че се работи по тематиката, в това число ще бъдат избрани индустриални паркове със стратегическо значение, само че все още без действителен резултат. Липсата на тази тематика в един възможен проект за идващите шест месеца е също повече от странна, в това число на фона на полемиката за привлечените непознати вложения и прогнозите за невисок напредък в средносрочен проект.
Тези два образеца са от разнообразни области, само че в огромна степен показателни. Отсъствието на дълготраен небосвод в политически проект води до ограничение на действието до голям брой дребни и релативно елементарни и ясни ограничения. Някои са смислени и потребни – да вземем образеца с повдигането на прага за регистрация по Данък добавена стойност – само че в общия случай отсрочват по-големи промени. Затова и не можем да чакаме съществени резултати от непрекъсната въртележка на служебни кабинети – просто техният небосвод е прекомерно къс, освен това без настоящ парламент, който да приема нужните промени в закони. В този смисъл политиката ще продължи да тежи на икономическото развиване, най-малко до момента в който не се откри устойчива управническа формула, която да подсигурява приемане и осъществяване на промени и ограничения с стабилно дълготрайно деяние.
Докато в миналата актуализация на бюджета през лятото на 2021 година депутатите забъркаха каша с пенсиите – приемайки взаимоизключващи се (смислово, не финансово) промени, които след това съумяха ненапълно да изчистят, тази актуализация ще се запомни със инцидентното приемане на нулева ставка на Данък добавена стойност за брашното. Липсата на ясно болшинство и приемането на текстове в незабавен порядък постоянно води до сходни анекдоти, които обаче имат действително отражение в стопанската система.
Текущият политически безпорядък роди и план на стратегия за ръководство до края на 2022 година По всички проличава, че тази стратегия няма да се извършва – заради невъзможността да се откри болшинство, което да поддържа ново държавно управление в границите на този парламент, само че въпреки всичко тя е направена от екипа на настоящия кабинет и трите партии, които към момента го поддържат.
В този смисъл документът би следвало да е показателен за техните визии за непосредствените провокации пред ръководството. В документа ясно се вижда и връзката сред възможна държавна стратегия и приемането на средства по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Всъщност това е и една от концепциите на проекта – парите да се обвържат с съответни промени, които в противоположен случай може да не са доста по усета на политиците и да бъдат „ жертвани “ при всяка промяна на държавно управление.
По традиция в сходни скоростни проекти има големи неналичия. Прави усещане да вземем за пример съвсем цялостното неявяване на хрумвания в обществената сфера, която другояче беше водеща в дебата за актуализация на бюджета. В направлението труд и обществена политика има едвам пет ограничения, от които две в пенсионната сфера (вдовишките добавки и добавките от Учителския пенсионен фонд), една енергийна (блок цени за електрическа енергия, вода и парно) и една трудова (касаеща механизъм за минималната заплата). Единствената обществена е по повод смяна на модела на ТЕЛК-овете. В обществената сфера най-малкото трябваше да се включат към този момент почнали и даже напреднали промени, които следва да минат през Народното събрание.
Такава е смяна на Закона за общественото подкрепяне, която планува отпадането на обезпечения най-малък приход (ГМД) и заменянето му с линията на беднотия за съответната година като база за установяване на обществените помощи. Тя мина публично разискване и към този момент е импортирана от държавното управление в Народното събрание. Именно първото четене на този законопроект в обществената комисия беше провалено преди две седмици поради неналичието на кворум – това се случи в деня на гласоподаване на вота на съмнение към държавното управление.
В момента този законопроект, който всъщност трансформира модела на месечните обществени прехвърляния към най-бедните, стои и чака обществената комисия да се заеме с него. Нещо повече, тази смяна също е част от уговорките около НПВУ – предизвикана от ниският обсег на месечните обществени помощи и от неналичието на връзка сред ГМД и линия на беднотия. Странно е, че никой не се е сетил да напише тази политика в уговорките за идващите шест месеца, още повече, че след гласуването на законопроекта занапред има да се разпише и подзаконовата нормативна рамка, дефинираща коефициентите, които ще се постановат по отношение на линията на бедността за обособените видове семейства.
Друг сходен образец, отвън обществената сфера, е отсъствието не просто на декларирани планове, само че даже споменаване на думата индустриални паркове в този план за идващите шест месеца. Отново сфера, която е подплатена с нов закон – Законът за индустриалните паркове от 2021 година, както и обособена стратегия в НПВУ – Програма за поддръжка за развиване на индустриални зони и паркове. Периодично от Министерство на стопанската система дават информация, че се работи по тематиката, в това число ще бъдат избрани индустриални паркове със стратегическо значение, само че все още без действителен резултат. Липсата на тази тематика в един възможен проект за идващите шест месеца е също повече от странна, в това число на фона на полемиката за привлечените непознати вложения и прогнозите за невисок напредък в средносрочен проект.
Тези два образеца са от разнообразни области, само че в огромна степен показателни. Отсъствието на дълготраен небосвод в политически проект води до ограничение на действието до голям брой дребни и релативно елементарни и ясни ограничения. Някои са смислени и потребни – да вземем образеца с повдигането на прага за регистрация по Данък добавена стойност – само че в общия случай отсрочват по-големи промени. Затова и не можем да чакаме съществени резултати от непрекъсната въртележка на служебни кабинети – просто техният небосвод е прекомерно къс, освен това без настоящ парламент, който да приема нужните промени в закони. В този смисъл политиката ще продължи да тежи на икономическото развиване, най-малко до момента в който не се откри устойчива управническа формула, която да подсигурява приемане и осъществяване на промени и ограничения с стабилно дълготрайно деяние.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ