България лекува Евросъюза с билки
Страната ни е преди всичко измежду страните в Европейския съюз по произвеждане на билки и подправки за девета поредна година. Това демонстрират данните на европейската статистическа организация Евростат за 2018 година През предходната година в страната са отгледани малко над 71 хиляди тона ароматни и медицински растения, както и подправки.
По този индикатор България изпреварва съвсем двойно втория максимален производител на билки в Европейски Съюз - Полша, където са добити 39 хиляди тона. Испания е на трето място с 32 хиляди тона.
България продължава да е и измежду най-големите производители на слънчогледови семки. Страната заема второ място с близо 2 млн. тона и изпреварва с към 100 хиляди тона Унгария. Първа е Румъния с над 3 млн. тона.
Реколтата от 7.45 хиляди тона малини през 2018 година отрежда четвърто място на България в Европейски Съюз. Най-голямо е производството на малини в Полша - 115 хиляди тона. Испания и Англия заемат втора и трета позиция надлежно с 43.7 хиляди тона и 14.3 хиляди тона.
България е на четвърто място и по развъждане на сладки череши. Реколтата от плода е 55 хиляди тона, като пред страната са единствено Испания, Гърция и Полша.
България е в челните позиции и при производството на тютюн, люцерна и дини.
Всяка година в пунктовете в страната се събират и обработват 15-17 000 тона лечебни растения, от които към 90% се изнасят. Тези резултати слагат България преди всичко в Европа и на едно от първите в света по количество на изнесените билки.
В България съществува огромно благосъстояние и многообразие на растителни типове, които са към 3600 на брой. Като лечебни растения се употребяват към 650 от тях, а годишно се събират към 300 типа. Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия българските билки съдържат висок % биологично дейни субстанции. Те са богати на разнородни химични съединения: алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, танини, флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и други
Лечебните растения, които се събират главно у нас, се употребяват във фармацевтичната индустрия, козметиката, хранително-вкусовата индустрия и националната медицина. Обект на дейна търговия обаче са 20 типа.
Липата, шипката и копривата са най-търсените български билки в чужбина. От тях преди всичко е липовият цвят, от който се изнасят към 1200 т годишно. Износът на плодове от шипка е към 1100 т годишно, а на копривата – към 1000 т.
Този естествен запас не е изобилен, по тази причина потреблението му е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има лист със 739 лечебни растения, Законът за биологичното многообразие, Законът за предпазените територии и Законът за горите.
Сред търсените у нас и в чужбина е мурсалкият чай, прочут като " българската виагра ", само че той е неразрешен за бране от естествените си залежи. Със възбраната се цели възстановяване положението на естествените залежи и опазването на лечебното растение. Забраната не важи за продажбата на билки от обработен мурсалски чай, която се позволява след издадено уверение на общинската администрация с данни за местоположение, повърхност и количество на създадените през годината билки.
Около 100-150 лв. дневно могат да си изкарат опитните берачи от събиране на билки у нас. Въпреки това хората, които събират лечебни растения всяка година понижават. Трима събирачи, които познават терена и са се сдружили в екип, могат единствено за ден да съберат по 800-1000 кг пелин, даде за образец преди време Добрин Тонев от Българската асоциация на билкарите и гъбарите.
Намаляването на качествените берачи на билки пък води до проблеми с качеството на събраните лечебни растения. Дъждовете от април до юли са довели до добра годишна продукция, само че са попречили и на събирането и на сушенето на билките. Затова и тази година се чака спад на реколтата.
Достатъчни количества са събрани от бял равнец, цвят глог и жълт кантарион, само че множеството билки са с по-слаб рандеман по отношение на предходната година.
По този индикатор България изпреварва съвсем двойно втория максимален производител на билки в Европейски Съюз - Полша, където са добити 39 хиляди тона. Испания е на трето място с 32 хиляди тона.
България продължава да е и измежду най-големите производители на слънчогледови семки. Страната заема второ място с близо 2 млн. тона и изпреварва с към 100 хиляди тона Унгария. Първа е Румъния с над 3 млн. тона.
Реколтата от 7.45 хиляди тона малини през 2018 година отрежда четвърто място на България в Европейски Съюз. Най-голямо е производството на малини в Полша - 115 хиляди тона. Испания и Англия заемат втора и трета позиция надлежно с 43.7 хиляди тона и 14.3 хиляди тона.
България е на четвърто място и по развъждане на сладки череши. Реколтата от плода е 55 хиляди тона, като пред страната са единствено Испания, Гърция и Полша.
България е в челните позиции и при производството на тютюн, люцерна и дини.
Всяка година в пунктовете в страната се събират и обработват 15-17 000 тона лечебни растения, от които към 90% се изнасят. Тези резултати слагат България преди всичко в Европа и на едно от първите в света по количество на изнесените билки.
В България съществува огромно благосъстояние и многообразие на растителни типове, които са към 3600 на брой. Като лечебни растения се употребяват към 650 от тях, а годишно се събират към 300 типа. Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия българските билки съдържат висок % биологично дейни субстанции. Те са богати на разнородни химични съединения: алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, танини, флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и други
Лечебните растения, които се събират главно у нас, се употребяват във фармацевтичната индустрия, козметиката, хранително-вкусовата индустрия и националната медицина. Обект на дейна търговия обаче са 20 типа.
Липата, шипката и копривата са най-търсените български билки в чужбина. От тях преди всичко е липовият цвят, от който се изнасят към 1200 т годишно. Износът на плодове от шипка е към 1100 т годишно, а на копривата – към 1000 т.
Този естествен запас не е изобилен, по тази причина потреблението му е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има лист със 739 лечебни растения, Законът за биологичното многообразие, Законът за предпазените територии и Законът за горите.
Сред търсените у нас и в чужбина е мурсалкият чай, прочут като " българската виагра ", само че той е неразрешен за бране от естествените си залежи. Със възбраната се цели възстановяване положението на естествените залежи и опазването на лечебното растение. Забраната не важи за продажбата на билки от обработен мурсалски чай, която се позволява след издадено уверение на общинската администрация с данни за местоположение, повърхност и количество на създадените през годината билки.
Около 100-150 лв. дневно могат да си изкарат опитните берачи от събиране на билки у нас. Въпреки това хората, които събират лечебни растения всяка година понижават. Трима събирачи, които познават терена и са се сдружили в екип, могат единствено за ден да съберат по 800-1000 кг пелин, даде за образец преди време Добрин Тонев от Българската асоциация на билкарите и гъбарите.
Намаляването на качествените берачи на билки пък води до проблеми с качеството на събраните лечебни растения. Дъждовете от април до юли са довели до добра годишна продукция, само че са попречили и на събирането и на сушенето на билките. Затова и тази година се чака спад на реколтата.
Достатъчни количества са събрани от бял равнец, цвят глог и жълт кантарион, само че множеството билки са с по-слаб рандеман по отношение на предходната година.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ