Андрей Райчев пред Стандарт: Избори или кабинет? Шансът е 80/20
Страна, която в сложни моменти се поляризира, става жертва и може да бъде изядена Демократична България имат най-голяма опция, тъй като Политическа партия ще си приказват единствено с тях, споделя Андрей Райчев " Промяната " изненадващо стана дясно крило, стои въпросът по какъв начин Нинова ще изясни за какво е там Президентът бяга от длъжностен кабинет като от огън, ще загърби символиката с мандата Инфлацията не е от войната, а от изхарчените за коронавирус трилиони, които би трябвало да платим Не ми се има вяра Борисов да се върне на сцената като подпорка на малък съгласно него политик " Възраждане " ни предлага нов 10 ноември Българите обичат да хленчат, само че не стигат до прекаленост При ниска изборна интензивност 100-200 000 души ще кажат какво ще стане в България
- Господин Райчев, последната конспирация остана с третия мандат. Има ли шансове да бъде изработен кабинет?
- Не желая да споделям, че не може да стане, само че е доста малко евентуално. Логичното е следното: президентът Радев не желае да прави служебно държавно управление, той бяга от това като от огън. Причините са няколко. Първо, той си изхаби фрагментите. Със Стефан Янев се разделиха, видяхме ориста на връзките с двамата му най-популярни министри. В същото време доста е тежка ситуацията в страната и в света. Правителството би трябвало да взема решение въпроси, които са комплицирани за длъжностен кабинет. Но най-важното -не наподобява, че изборите ще решат проблемите на България, а по-скоро ще ги заплетат. Президентът ясно съзира, че може да влезе в серпантина, в която през няколко месеца да има избори, които допускат и едно непрестанно служебно държавно управление - непостижима политическа активност. Всичко това го кара да прави оптималното, с цел да няма служебно държавно управление. Това може да стане единствено по един метод - да се направи друго. Затова в неговите дейности няма да има символика както по-рано - да даде мандата на Българска социалистическа партия, с цел да покаже от кое място е по генезис като президент, кой го е издигнал първи, да прояви почитание към своите леви гласоподаватели и така нататък Това няма да се случи в този момент заради особената трудност и значимост на обстановката. Той ще даде мандата на тези, които имат максимален късмет да го сформират - " Демократична България ".
- Защо?
- Защото само Демократична България може да се разбере с " Продължаваме промяната ". Няма различен, на който Политическа партия да повярва и да каже - ще създадем още един опит да управляваме не с първия, а с третия мандат. Но шансът на Демократична България не е огромен. Това не е индивидуален въпрос. Политическа партия промени, по-точно оформи характера си на партия. Случи се това, че те се оказаха дясната партия в България. Те породиха като обединителя - този, който може да съедини протестърите - и Слави, и Нинова, и Христо. Нещо, което Слави не можа, а те съумяха.
- А за какво смятате, че са станали десни?
- Защото взеха демонстративни решения, изключително във връзка с Русия и Украйна, които ги трансфораха във флагман на дясното и на западното. Коя от другите партии може изпреварващо да изхвърли " Газпром ", и то на много сериозна цена? Кой може да изгони 70 съветски дипломати и то под опасността, че ще скъсаме дипломатическите си връзки с Русия? Защото това беше действителна опасност, имаше съмнение от съветската страна, което за благополучие не докара до внезапно придвижване. Това е дясна прекаленост. Ще кажете, че те са десница с доста развита обществена стратегия. Така е. Има такива десници. Но като прозападна, антируска партия те скъсаха връзки с доста пластове в България. От друга страна получиха поддръжка на други пластове. Няколко стотин хиляди души виждат в тях своя израз. Това са тези, които преди време наричахме " седесари ". Политическа партия сега въплътиха " синята концепция ". Но по този начин за тях не е преференциално да вършат коалиция - дясната партия желае цялата власт и да си осъществя програмата си. Както Иван Костов - той искаше да ръководи без съдружници. Сега дясното крило в България се споделя Политическа партия. Това е голямо изменение в политическата карта и оплита доста възли. Първият е кой е дясното в страната - Ако Политическа партия са десни за какво се явяват независимо като Демократична България също са все десни? Това е доста мъчно да се изясни на гласоподавателя. От друга страна пораждат лидерски въпроси - кой е Христо Иванов, кой е Атанас Атанасов, кой е Радан Кънев? Политическа партия имат единствено двама водачи или има и трети водач, който сочат за министър председател? В едно семейство - а партията е доста бурно семейство - като станат трима вместо двама водачите, това е голямо изменение. Възможно ли е - не знам. Това ме кара да се двоумя. Другото, което се задава като смяна, е следното: За Корнелия Нинова присъединяване в държавното управление е дюшеш. Тя с всички сили се бори да доближи без вътрешен прелом до 2024 година Тогава има европейски избори, там някъде е финалът на нейния мандат, който не може да бъде продължен повече от 2 пъти. Но присъединяване й в държавното управление значи, че се е вкопчила в дясното. Доскоро това беше центристкото, което е обикновено - както Първанов беше съюз с Движение за права и свободи в центъра, построи връзки с Национална движение „Симеон Втори", опитваше и с ГЕРБ. Но в този момент внезапно Политическа партия не са центристи, а са десни. Как лявата партия се е вкопчила в дясното против центъра? Това евентуално е тежка рецесия. Всички тези съображения ме карат да мисля: първо, моментът е трагичен. И второ - доста е хубаво за България да има кабинет, само че вероятността е доста дребна. Ще кажа за какво е хубаво за България. Има отрицателен и положителен мотив. Негативният е следният: Има заплаха пред нас. Има серия интернационалните рискове, има серия вътрешни рискове. Не знаем по какъв начин ще се развие енергийната рецесия в света. Цените може да излязат отвън надзор, тъй като войната в Украйна не ги е предизвикала, а ги е предизвикал ковидът, който изхарчи трилиони и в този момент някой би трябвало да ги заплаща. Позитивният мотив е следният: Страна, която в сложни моменти съумява да събере множеството си партии за единна политика, е сериозна и добра. А тази, която в тежки моменти стартира да се поляризира, е жертва. Страх ме е България да не отиде в листата с жертвите - разцепена, което е и слаба страна. В политиката жертвите ги изяждат. Ще патим.
- Демократична България може да се разбере с Политическа партия. Но даже и да се причисли Българска социалистическа партия - гласовете не стигат и ще се повтори сюжетът от първия мандат.
- Ще стигнат, в случай че се случи това, което някои от хората на Слави приказват - Има Такъв Народ гласоподават, дори без изискване за министри, държавно управление с деятел на Политическа партия отпред, единствено че с мандата на Демократична България. Но след два месеца може да възникне същият въпрос. Затова споделям, че е малко евентуално. Политическа партия разсъждават по този начин - добре, ще създадем отстъпка, ще сложим Минчев, само че кой ни подсигурява, че на следващия ден Слави няма да каже - отново ви пъдя. Ако ще е по този начин - избори. Те се усещат мощни вдясно. Христо Иванов, несъмнено, ще постави старания, в случай че президентът му даде мандата и в случай че той се съгласи да прави държавно управление. Но вероятността не е огромна - 20 на 80 е.
- Какви са възможностите, в случай че Има Такъв Народ вземе мандата? Те загатнаха за по-широка коалиция, с присъединяване на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
- Помислете си - Бойко Борисов внезапно се връща на сцената като подпорка на някакъв политик, който е малък в неговите очи. Борисов не се опасява от избори, тъй като мисли, че ще е първи. И това е доста евентуално. Аз не се ангажирам да кажа какъв ще е акълът на българина в средата на октомври, където отиват изборите. Но вероятността Борисов да тръгне да крепи някакво краткотрайно държавно управление - не ми се има вяра. Все отново има такава възможност, само че на нея бих поставил 10%. Не е невероятно, тъй като те въпреки всичко са политици и осъзнават, че изборите не са хубаво нещо. Осъзнават и че няма явен победител.
- А в случай че Движение за права и свободи или " Възраждане " вземат мандата?
- Това би било самоцелна проява от страна на президента. Не виждам за какво да я направи. Нито пък те желаят такова нещо. " Възраждане " пък въобще не са съдружни хора. Това не е " Атака ", която беше малко one man show с големия политически гений на Волен Сидеров. " Възраждане " предлага на България нещо доста съществено, което в моите очи е рисково - нов 10 ноември: нова геополитическа преориентация, фундаментална смяна на нашия взаимен живот и така нататък Дали българите ще гласоподават за нов 10 ноември - не ми се има вяра.
- Със сигурност ще има такива, които ще гласоподават.
- Да. Но тук важи друго - както неправилно се счита в международен мащаб, че ислямът се радикализира, а истината е противоположното - радикалните хора потърсиха ислямизма. Тук е същото - няма наклонност национализмът в България да тава рисков. Има обаче наклонност екстремистите да стават националисти. Това са 200-300 000, някои споделят - може би и повече - които толкоз не харесват света, в който живеем, че са склонни да пожелаят рухването му. Това не е националистическа идеология - няма такова нещо в България. Просто доста радикални настроения: " по-лошо стана ", " по-хубаво беше при Тодор Живков ", " за какво го счупихме социализма ", " за какво отидохме при Америка ", " за какво се разделихме с Русия "... Тези хора се радикализират. Но това не е шовинизъм, а страдалчество. И дават израз на това страдалчество: " Не ми харесва света, не мога да го претърпявам - счупете света ". Не ми се има вяра прекомерно доста българи да отидат в тази посока и съм сигурен, че такова нещо не може да вземе властта. В България хората доста обичат да хленчат, това е национална специфичност. Но българинът не е краен, демонстрираме го в последните 150 година Това е наше огромно национално достолепие.
- Коментирахте данни от изследване на " Алфа рисърч ", съгласно които изборната интензивност ще е доста ниска - към 38%. Какви ще са следствията?
- Това е ужасно ниска изборна интензивност, 2 милиона души. Означава, че тези 10% на Корнелия са под 200 000. 20-те % на ГЕРБ и Политическа партия са 400 000. Когато стане подобен великански спад в изборната интензивност, остават единствено твърдите ядра, не е добре единствено те да вземат решение. Но по-лошото е, че в изискванията на подобен спад някой може да избухне, да вземе 100 000 гласа отгоре - въпрос на акция, на случайност, на късмет. Така 100-200 000 души да кажат какво ще стане в България. Това е ужасно рисково. И трето - при 2 млн. гласоподаватели бариерата за Народното събрание е 80 000 души. Много партии могат да ги съберат. Може да се стигне до обстановката в Турция - да подвигаме бариерата. Там стана 10%, в други страни е 5-6. Но това значи, че дребните партии няма да имат късмет. Ще се наложи да бъркаме в Конституцията, да преосноваваме страната. Но не устройството ни пречи. Човек, на който не му минава грипа, не би трябвало да си реже крайници.
- Господин Райчев, последната конспирация остана с третия мандат. Има ли шансове да бъде изработен кабинет?
- Не желая да споделям, че не може да стане, само че е доста малко евентуално. Логичното е следното: президентът Радев не желае да прави служебно държавно управление, той бяга от това като от огън. Причините са няколко. Първо, той си изхаби фрагментите. Със Стефан Янев се разделиха, видяхме ориста на връзките с двамата му най-популярни министри. В същото време доста е тежка ситуацията в страната и в света. Правителството би трябвало да взема решение въпроси, които са комплицирани за длъжностен кабинет. Но най-важното -не наподобява, че изборите ще решат проблемите на България, а по-скоро ще ги заплетат. Президентът ясно съзира, че може да влезе в серпантина, в която през няколко месеца да има избори, които допускат и едно непрестанно служебно държавно управление - непостижима политическа активност. Всичко това го кара да прави оптималното, с цел да няма служебно държавно управление. Това може да стане единствено по един метод - да се направи друго. Затова в неговите дейности няма да има символика както по-рано - да даде мандата на Българска социалистическа партия, с цел да покаже от кое място е по генезис като президент, кой го е издигнал първи, да прояви почитание към своите леви гласоподаватели и така нататък Това няма да се случи в този момент заради особената трудност и значимост на обстановката. Той ще даде мандата на тези, които имат максимален късмет да го сформират - " Демократична България ".
- Защо?
- Защото само Демократична България може да се разбере с " Продължаваме промяната ". Няма различен, на който Политическа партия да повярва и да каже - ще създадем още един опит да управляваме не с първия, а с третия мандат. Но шансът на Демократична България не е огромен. Това не е индивидуален въпрос. Политическа партия промени, по-точно оформи характера си на партия. Случи се това, че те се оказаха дясната партия в България. Те породиха като обединителя - този, който може да съедини протестърите - и Слави, и Нинова, и Христо. Нещо, което Слави не можа, а те съумяха.
- А за какво смятате, че са станали десни?
- Защото взеха демонстративни решения, изключително във връзка с Русия и Украйна, които ги трансфораха във флагман на дясното и на западното. Коя от другите партии може изпреварващо да изхвърли " Газпром ", и то на много сериозна цена? Кой може да изгони 70 съветски дипломати и то под опасността, че ще скъсаме дипломатическите си връзки с Русия? Защото това беше действителна опасност, имаше съмнение от съветската страна, което за благополучие не докара до внезапно придвижване. Това е дясна прекаленост. Ще кажете, че те са десница с доста развита обществена стратегия. Така е. Има такива десници. Но като прозападна, антируска партия те скъсаха връзки с доста пластове в България. От друга страна получиха поддръжка на други пластове. Няколко стотин хиляди души виждат в тях своя израз. Това са тези, които преди време наричахме " седесари ". Политическа партия сега въплътиха " синята концепция ". Но по този начин за тях не е преференциално да вършат коалиция - дясната партия желае цялата власт и да си осъществя програмата си. Както Иван Костов - той искаше да ръководи без съдружници. Сега дясното крило в България се споделя Политическа партия. Това е голямо изменение в политическата карта и оплита доста възли. Първият е кой е дясното в страната - Ако Политическа партия са десни за какво се явяват независимо като Демократична България също са все десни? Това е доста мъчно да се изясни на гласоподавателя. От друга страна пораждат лидерски въпроси - кой е Христо Иванов, кой е Атанас Атанасов, кой е Радан Кънев? Политическа партия имат единствено двама водачи или има и трети водач, който сочат за министър председател? В едно семейство - а партията е доста бурно семейство - като станат трима вместо двама водачите, това е голямо изменение. Възможно ли е - не знам. Това ме кара да се двоумя. Другото, което се задава като смяна, е следното: За Корнелия Нинова присъединяване в държавното управление е дюшеш. Тя с всички сили се бори да доближи без вътрешен прелом до 2024 година Тогава има европейски избори, там някъде е финалът на нейния мандат, който не може да бъде продължен повече от 2 пъти. Но присъединяване й в държавното управление значи, че се е вкопчила в дясното. Доскоро това беше центристкото, което е обикновено - както Първанов беше съюз с Движение за права и свободи в центъра, построи връзки с Национална движение „Симеон Втори", опитваше и с ГЕРБ. Но в този момент внезапно Политическа партия не са центристи, а са десни. Как лявата партия се е вкопчила в дясното против центъра? Това евентуално е тежка рецесия. Всички тези съображения ме карат да мисля: първо, моментът е трагичен. И второ - доста е хубаво за България да има кабинет, само че вероятността е доста дребна. Ще кажа за какво е хубаво за България. Има отрицателен и положителен мотив. Негативният е следният: Има заплаха пред нас. Има серия интернационалните рискове, има серия вътрешни рискове. Не знаем по какъв начин ще се развие енергийната рецесия в света. Цените може да излязат отвън надзор, тъй като войната в Украйна не ги е предизвикала, а ги е предизвикал ковидът, който изхарчи трилиони и в този момент някой би трябвало да ги заплаща. Позитивният мотив е следният: Страна, която в сложни моменти съумява да събере множеството си партии за единна политика, е сериозна и добра. А тази, която в тежки моменти стартира да се поляризира, е жертва. Страх ме е България да не отиде в листата с жертвите - разцепена, което е и слаба страна. В политиката жертвите ги изяждат. Ще патим.
- Демократична България може да се разбере с Политическа партия. Но даже и да се причисли Българска социалистическа партия - гласовете не стигат и ще се повтори сюжетът от първия мандат.
- Ще стигнат, в случай че се случи това, което някои от хората на Слави приказват - Има Такъв Народ гласоподават, дори без изискване за министри, държавно управление с деятел на Политическа партия отпред, единствено че с мандата на Демократична България. Но след два месеца може да възникне същият въпрос. Затова споделям, че е малко евентуално. Политическа партия разсъждават по този начин - добре, ще създадем отстъпка, ще сложим Минчев, само че кой ни подсигурява, че на следващия ден Слави няма да каже - отново ви пъдя. Ако ще е по този начин - избори. Те се усещат мощни вдясно. Христо Иванов, несъмнено, ще постави старания, в случай че президентът му даде мандата и в случай че той се съгласи да прави държавно управление. Но вероятността не е огромна - 20 на 80 е.
- Какви са възможностите, в случай че Има Такъв Народ вземе мандата? Те загатнаха за по-широка коалиция, с присъединяване на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
- Помислете си - Бойко Борисов внезапно се връща на сцената като подпорка на някакъв политик, който е малък в неговите очи. Борисов не се опасява от избори, тъй като мисли, че ще е първи. И това е доста евентуално. Аз не се ангажирам да кажа какъв ще е акълът на българина в средата на октомври, където отиват изборите. Но вероятността Борисов да тръгне да крепи някакво краткотрайно държавно управление - не ми се има вяра. Все отново има такава възможност, само че на нея бих поставил 10%. Не е невероятно, тъй като те въпреки всичко са политици и осъзнават, че изборите не са хубаво нещо. Осъзнават и че няма явен победител.
- А в случай че Движение за права и свободи или " Възраждане " вземат мандата?
- Това би било самоцелна проява от страна на президента. Не виждам за какво да я направи. Нито пък те желаят такова нещо. " Възраждане " пък въобще не са съдружни хора. Това не е " Атака ", която беше малко one man show с големия политически гений на Волен Сидеров. " Възраждане " предлага на България нещо доста съществено, което в моите очи е рисково - нов 10 ноември: нова геополитическа преориентация, фундаментална смяна на нашия взаимен живот и така нататък Дали българите ще гласоподават за нов 10 ноември - не ми се има вяра.
- Със сигурност ще има такива, които ще гласоподават.
- Да. Но тук важи друго - както неправилно се счита в международен мащаб, че ислямът се радикализира, а истината е противоположното - радикалните хора потърсиха ислямизма. Тук е същото - няма наклонност национализмът в България да тава рисков. Има обаче наклонност екстремистите да стават националисти. Това са 200-300 000, някои споделят - може би и повече - които толкоз не харесват света, в който живеем, че са склонни да пожелаят рухването му. Това не е националистическа идеология - няма такова нещо в България. Просто доста радикални настроения: " по-лошо стана ", " по-хубаво беше при Тодор Живков ", " за какво го счупихме социализма ", " за какво отидохме при Америка ", " за какво се разделихме с Русия "... Тези хора се радикализират. Но това не е шовинизъм, а страдалчество. И дават израз на това страдалчество: " Не ми харесва света, не мога да го претърпявам - счупете света ". Не ми се има вяра прекомерно доста българи да отидат в тази посока и съм сигурен, че такова нещо не може да вземе властта. В България хората доста обичат да хленчат, това е национална специфичност. Но българинът не е краен, демонстрираме го в последните 150 година Това е наше огромно национално достолепие.
- Коментирахте данни от изследване на " Алфа рисърч ", съгласно които изборната интензивност ще е доста ниска - към 38%. Какви ще са следствията?
- Това е ужасно ниска изборна интензивност, 2 милиона души. Означава, че тези 10% на Корнелия са под 200 000. 20-те % на ГЕРБ и Политическа партия са 400 000. Когато стане подобен великански спад в изборната интензивност, остават единствено твърдите ядра, не е добре единствено те да вземат решение. Но по-лошото е, че в изискванията на подобен спад някой може да избухне, да вземе 100 000 гласа отгоре - въпрос на акция, на случайност, на късмет. Така 100-200 000 души да кажат какво ще стане в България. Това е ужасно рисково. И трето - при 2 млн. гласоподаватели бариерата за Народното събрание е 80 000 души. Много партии могат да ги съберат. Може да се стигне до обстановката в Турция - да подвигаме бариерата. Там стана 10%, в други страни е 5-6. Но това значи, че дребните партии няма да имат късмет. Ще се наложи да бъркаме в Конституцията, да преосноваваме страната. Но не устройството ни пречи. Човек, на който не му минава грипа, не би трябвало да си реже крайници.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ