Страхувам се, но не искам животът ми да приключи. От

Страхувам се, само че не желая животът ми да завърши. От 15 септември излизам и отивам на учебно заведение. Преди това не съм излизала, дори и до магазин не съм ходила. Това показа пред Нова тв Дебора, която бе брутално разрязана от приятеля си Георги и зашита с 400 шева по-късно.
„ И поради хората, които ме гледат и това, че нямах коса “, добави тя.
Дебора разкри, че е получила доста фотоси от дами, които са били жертви на принуждение.
„ Отговарям на някои и съм съпричастна към всички дами, само че към някои съм просто без думи “, показа още момичето.
„ Аз в никакъв случай не съм очаквала, че цяла България може да излезе. Дори хора отвън България. Тогава разбрах, че имам поддръжка и ми подейства зареждащо. До този миг не се усещах по никакъв начин. Просто стоях и гледах в една точка. Дори не знам какво е. Не си ти “, показа Дебора.
„ Осъзнах, само че не незабавно. Седмица-две откакто започнах да се възвръщам осъзнах какво се е случило “, описа тя.
Тя е безапелационна, че е разпознала нападателя си.
„ Не се познавам от малко време с него и няма по какъв начин да го объркам. Глас, походка, всичко. Бяхме се уговорили да се забележим и го чаках у дома. До последния миг бяхме във връзка. Звънна се, сподели: „ Аз съм “ и отворих вратата. Бях оставила отключено и влезна “, спомня си тя.
Дебора дефинира връзките им до довечера като „ напълно елементарни “.
„ Видях маскиран мъж, целия в черно, с маса и ръкавици. Чувствах, че съм в заплаха, само че мислех, че този интервал най-вероятно ще отмине и нещата сред нас ще се наредят и няма да е такова ситуацията, само че съм сбъркала “, продължава историята си момичето.
„ Бях си в моята стая. Оправях си косата, тъй като тъкмо я бях измила. Усмихна се, помня по какъв начин замахна към мен и това е последното, което помня. Неговата усмивка. Нямам никакви мемоари.
Следващите са когато чаках кола за спешна помощ и съседката. Бях в безсъзнание, само че чувах машинка. Не изпитвах никаква болежка. Първият ми спомен е по какъв начин си плисках лицето с вода в съседката. Дори не знам по какъв начин съм стигнала до там “, споделя още тя.
Дебора е видяла какво се е случило с тялото й, до момента в който чака колата за спешна помощ.
„ Видях висящи меса. Бях в потрес много дълго време “, сподели тя.
„ До ден сегашен ме боли главата, вие ми се свят, гади ми се. Отслабнах сред 10 и 12 кг. Месец-месец и нещо се хранех единствено със сламка, тъй като не можех да сдъвквам “, изясни Дебора.
„ Постоянно питах докторите дали ще умра, а те споделиха, че вършат всичко допустимо да съм жива. Само на една от раните имаше болежка, само че през останалото време заспивах и се събуждах. Нямах задоволително кръв. Не знам какъв брой съм изгубила, само че знам, че е доста.
Заспивах и се събуждах. Даже не е заспиване, а задрямвах и се стрясках. Белезите зарастват. От време на време болят и сърбят, само че скоро стартирам лекуване и се надявам да мине всичко обикновено “, споделя тя.
Дебора е била по отношение на Георги от 3-4 месеца, когато е станал случая.
Тя описа и по кое време е почнало насилието.
„ От самото начало, само че не толкоз показно. Съвсем естествени забележки, които не са естествени, само че съм ги възприемала по този начин. Да не нося клинове, блузи с дълбоки деколтета. Съобразявах се.
Не желаех да има непотребни кавги, само че в течение на времето се стартира удряне и душене. Удряше ме всякога, когато се забележим, даже и без мотив “, сподели още Дебора, като разкри, че не е споделяла с никого това.
„ Хвана ме за гърлото, причерня ми, пусна ме и сподели: „ Спокойно, знам какво върша, няма да умреш “. Към края на нашата връзка започнах да имам боязън от него, съобразявах се какво приказвам, по какъв начин и по какъв метод го споделям “, разкрива тя.