Страхът от ужасна зима и недостигащи лични финанси започва да

Страхът от ужасна зима и недостигащи персонални финанси стартира да отминава. Достигнат е исторически пик в паниката на българина за развиването на стопанската система, само че хората стартира да гледат по-уравновесено след позитивните развития към енергийните доставки. 

Това демонстрира самостоятелното постоянно проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено измежду 808 пълнолетни българи. 

Страхът за развиване на стопанската система по традиция продължава, само че спада по отношение на равнищата от есента. На въпроса какво ще бъде общото политическо състояние през 2023 година 55,3% чакат то да се утежнява, при 63,2% през есента. Расте – от 16,8% на 22,4% упованието да няма промени. 7% не престават да имат вяра, че се чака усъвършенстване. Още по-отчетлива е смяната по индикатор упования за персоналните финанси. През есента 52% са очаквали флошаване, в този момент делът им е 40,7%. Промяна няма да има съгласно 30% от интервюираните – при 22,7% през есента, усъвършенстване към този момент чакат 11,1% при 8,4% при предходното изследване. 

Данните на „ Галъп “ демонстрират, че сходен пик в страховете на хората е регистриран три пъти от началото на века насам. Първият връх е доближат през 2009 година при интернационалната рецесия, като следва утешение, с цел да се стигне нов пик през 2012 година с размириците към цените на тока и предварителното рухване от власт на кабинета Борисов. Именно в края на първия мандат „ Борисов " обаче е и единственият различен случай от началото на века насам, дружно със случая от 2022 година, в който опасенията за утежняване на персоналните финанси са прекосявали над 50%. Тогава обаче, спрямо 2022 година, е имало и малко по-високи равнища на упования персоналното материално състояние да остане без смяна. Затова и отминаващата може би обстановка на паника за семействата през 2022 година  може да се окаже най-сериозната най-малко от началото на века насам. “, написа в изследването.  

 

ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОРИ
Изследването демонстрира още и въздействието на политическите процеси върху упованията за развиването на стопанската система. „ Протестите първоначално 2013 година, които доведоха до слизане от власт на тогавашното държавно управление на Борисов, очевидно повишаваха чувството за добра вероятност за смяна и това бе обвързвано с кратковременен спад на паниката. Кратковремeнният успокоителен резултат беше последван от съмнения на упованията в по-предвидими равнища, редувани с моментни растежи на паника – да вземем за пример, на фона на почналата нова вълна митинги против кабинета „ Орешарски ", проблемите с банки от 2014 година, моменти на растежи на цени тъй наречените В идващите години пристигна релативно по-спокоен интервал в политически проект и това се отрази на всички индикатори за всеобщите усещания за стопанската система. Сравнение и с 90-те години на предишния век демонстрира, че по този вид индикатори второто десетилетие на двадесет и първия век в действителност демонстрира и може би най-спокойните равнища от началото на политическите и стопански промени в България в края на 80-те години на предишния век. Разбира се, при опазване на обичайния за страната ни висок негативизъм. Пандемията и политическата рецесия, почнала през 2020 година, трансформираха картината отчетливо в отрицателна посока. А в този момент личат първи признаци на допустимо разведряване.