Публиката иска да бъде развълнувана
СТОЯН РАДЕВ е роден на 21 юли 1969 година във Варна. В интервала 1994-1998 година следва в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " компетентност актьорско майсторство за трагичен спектакъл в класа на проф. Богдан Сърчаджиев и проф. Пламен Марков. През 1998 година е първата му изява в Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров ". Играе на сцената на Театър 199 в постановката " Пухеният " от Мартин Макдона. Освен многото си функции в театъра, взе участие и в телевизионни сериали - " Дървото на живота ", " Недадените ", " Седем часа разлика ", " Под прикритие ". Изявява се и като режисьор с постановките " Домът на Бернарда Алба ", " Горчивите сълзи на Петра декор Кант ", " Паметта на водата ", " Свекърва ", " Криворазбраната цивилизация " и други Като режисьор се подписва като Стоян Радев Ге.К. (съкращение от Генерал Киселово - родното му село). Ръководител е на варненската школа по актьорско майсторство Студио " Театър " дружно с актрисата Веселина Михалкова. Радев печели " Икар " на Съюза на артистите в България " за основна мъжка роля " за Ричард III в едноименната пиеса от Шекспир, ТМПЦ - Варна.
- Господин Радев, по какъв начин ще стартира новият сценичен сезон при Вас? Какво подготвяте за феновете?
- Репетираме във Варненския трагичен спектакъл " Под игото " по претекстове от романа на Иван Вазов. Режисьор е Бина Харалампиева, драматизация Юрий Дачев. Свила Величкова прави сценографията и костюмите, композитор е Асен Аврамов. Почти цялата натрупа на Варненския спектакъл взе участие в постановката, тъй като това е огромен разказ. Аз съм в ролята на Кириак Стефчов. Премиерата е планувана за 19 септември, в навечерието на Деня на независимостта. Следващите спектакли са на 21 септември и 2 октомври.
" Под игото " открива новия сезон във Варна, а персонално аз ще го стартира с още една премиера в Русенския спектакъл малко по-късно. На гастрол там преговарям с русенската натрупа заглавието " Странна преживелица с куче през нощта " по Марк Хадън под режисурата на Боян Иванов, при започване на октомври ще излезе спектакълът. Очертава ми се внезапен старт при започване на сезона с две министър председатели.
- Романът " Под игото ", публикуван за първи път в края на XIX в., намира нов живот на сцената, с помощта на избора на режисьори и драматурзи. Какъв е днешният прочит на творбата?
- Много обичам този създател, именуван Патриарх на българската литература, поради качествата на всичко, което е написал и романа " Под игото ". Много вълнуваща е топлата подигравка, с която Вазов се отнася към своите персонажи. Това, прочее, се пропива в огромна част от творбите му въобще. Възторзите, протестите - вътрешните и външните, любовните, метежните, са нещата, които биха могли да създадат романа и през днешния ден актуален.
- Имате школа за млади артисти, има ли интерес към изкуството? Удава ли им се занаятът?
- Тя е средношколска - за девойки и момчета на възраст 14-15-годишни плюс. За огромна моя наслада, има голям интерес към актьорството. Миналата година школата наброяваше над 60 индивида, следва да забележим какво ще бъде от есента, тъй като всяка година тя се разформирова и започваме от септември отначало. Някои младежи ги одобряват да следват във висши образователни заведения, други се реалокират да живеят или да учат в далечни градове и страни.
Много съм благополучен, че има млади девойки и момчета, които избират да излязат от домовете си в събота и неделя, да оставят телефоните и компютрите и да се занимават с нещо друго и обогатяващо. Дори и да не са избрали актьорството да бъде продължение на живота им в професионален път, тъй като има и такива.
- Това значи ли, че специалността има бъдеще и всяка година се подхранва с нови претенденти и фрагменти за развиване? Не е избледняваща на фона на по-модерни специалности...
- Не, несъмнено, че не. Има безредици към изкуството въобще, такива са моите наблюдения. И в случай че би трябвало да чуем думите на Питър Шафър (английския драматург), че изкуството е единственото, което придава смисъл на света, значи тези младежи са го осъзнали в младостта си и се отдават на този смисъл да го търсят.
- Мислите ли, че той е подбуден на първо място от избор, който идва от сърцето, с цел да се получават нещата и в театъра, и в киното, а не тъй като майката или бащата са споделили, че детето им би трябвало да стане актьор?
- За да имаш предпочитание, би трябвало да изпитваш лична нужда, даже безумен блян. Макар че ирационалните решения от време на време водят до добър излаз, в последна сметка заниманието с изкуство е нужда. Но геният е нещо, което ни се спуска или не ни се спуска. Всеки човек има заложба за разнообразни умения, въпросът е да успеем да я открием, да се възползваме от нея и да я насочим. И оттова насетне идва отговорността да развиваме гениите си, защото няма за какво те да стоят за нас, те би трябвало да работят и да ги усъвършенстваме за отсрещните, за другите. Това е нашето обвързване, ние нямаме заслуга за гениите си.
- Какви тематики Ви вълнуват като човек на изкуството, поради избагрената ни реалност с всевъзможни събития и скоростта, с която се сменят те?
- Всякакви. Честно казано, най-простите неща са най-вълнуващи за мен - да открия любовта в функциите, които върша, или в представленията, които дирижирам. Копнежите и стремежите на хората. Човекът за мен е огромното ми любознание в театъра, огромният ми интерес. Понеже индивидът е безбрежност, надали в миналото ще можем да го разберем напълно, той е толкоз изненадващо създание в същината си.
- Има ли нещо, което към момента да Ви изненадва?
- Непрекъснато се сюрпризирам. Затова споделих, че в действителност индивидът е безбрежност. Опитвам се да държа очите си отворени, с цел да мога да виждам тези изненади. Надявам се да ми се получава, тъй като не всеки път се получава. Бих бил доста доверчив дилетант да кажа, че съм опознал индивида (смее се).
- Известен сте с афинитета си към женските облици. Още един плюс за разгадаване необятната галактика на човешката същина. С какво се отличават те от мъжките, по-трудни ли са за осъществяване?
- Много обичам женските облици, по тази причина пиесите, които слагам, съдържат централни персонажи на мощни женски облици. Може би тъй като няма по какъв начин да ги изиграя аз, най-малко в смисъла, в който си го представям. Затова към такива текстове ме тегли да описвам и да се дълбая в женските характери и облици. Много ми е забавно. Изобщо дамата е по-сложното, по-любопитното, по-загадъчното, по-силното, по-смелото създание от двата пола, в случай че приказваме, несъмнено, единствено за женския и мъжкия пол, да не стават неточности (смее се).
- Важно ли е мястото за работа на един създател, с цел да бъде той сполучлив, или би трябвало да е еластичен и да се приспособява на всички места с наличните условия?
- Аз съм избрал Варна за собствен град за живеене и работене и съм доста благополучен от този си избор. Въпреки че съм в непрестанно географско придвижване, тъй като постоянно пътувам за София за фотоси или за представления, гастролирам в други театри, когато ме поканят, обикалям с варненската натрупа. През последния сезон съвсем не се спряхме във Варна и кръстосахме цялата страна. И това е нещо, което доста обичам. Географското място за правене на спектакъл за мен не е толкоз значимо. Важното е да има натрупа, да има смислени планове и отдаденост. Да има спектакли, с които да развълнуваме публиката, по този метод ще я привличаме в салоните. А театърът дали ще се намира във Варна, София или в Две могили, не е от изключително значение.
- Варненските салони пълнят ли се?
- Слава богу, да. За по-голямата част от представленията билетите се продават месец по-рано, има огромен интерес.
- Какво желае публиката да види на сцената като персонажи, род, сюжети... За какво са жадни хората?
- Публиката желае да види свят, който не съществува. Свят, който да се сътвори пред очите й. Свят, в който тя не живее, а да бъде погълната от него за два часа, два часа и половина или час и половина, колкото трае представлението. Публиката желае да бъде разчувствана, все едно в коя посока.
Не е правилно изказванието, че хората желаят да влязат в салона единствено да се смеят или да се забавляват, постоянно на глупави смехории. Публиката е подготвена да преживее прочувствен катарзис и да се разплаче, даже да реве. Важно е тя да бъде разбушувана, да излезе от спокойствието на живота си. Това са моите наблюдения и решително го настоявам, тъй като съм го видял.
Спектакълът " Тютюн ", с който най-вече обикаляхме този сезон, единствено по себе си заглавието подсказва, че не е комедия, билетите се продаваха в цялата страна безусловно за дни или часове, в някои градове го играехме по няколко пъти и не престават да ни канят. Направихме във Варненския спектакъл " Поразените " по романа на Теодора Димова - тежка история, противоположната връзка със феновете е може би най-ярката, която съм виждал до момента. Много тежко произведение като книжовен първоизточник. Нашето зрелище също е тежко, то освен че не е комедия, залата два часа беше заглъхнала безусловно.
- Какво Ви споделят хората? Получавате ли рецензии?
- Непрекъснато ни пишат в обществените мрежи. Споменават, че са претърпели катарзис, и изричат благодарности. Зрителите идват и да се развличат, само че търсят освен развлечение и смехории. Търсят нещо, което те самите не могат да вършат и да реализират. Искат да им създадем свят, фиктивен, да ги въведем в него и да ги изведем след това. Често има и хора, които ни чакат след зрелище - по всички канали противоположната връзка тече. И похвалите, и рецензиите са потребни. Можем да се вслушаме в тях, да изберем на кои да обърнем внимание.
- Господин Радев, по какъв начин ще стартира новият сценичен сезон при Вас? Какво подготвяте за феновете?
- Репетираме във Варненския трагичен спектакъл " Под игото " по претекстове от романа на Иван Вазов. Режисьор е Бина Харалампиева, драматизация Юрий Дачев. Свила Величкова прави сценографията и костюмите, композитор е Асен Аврамов. Почти цялата натрупа на Варненския спектакъл взе участие в постановката, тъй като това е огромен разказ. Аз съм в ролята на Кириак Стефчов. Премиерата е планувана за 19 септември, в навечерието на Деня на независимостта. Следващите спектакли са на 21 септември и 2 октомври.
" Под игото " открива новия сезон във Варна, а персонално аз ще го стартира с още една премиера в Русенския спектакъл малко по-късно. На гастрол там преговарям с русенската натрупа заглавието " Странна преживелица с куче през нощта " по Марк Хадън под режисурата на Боян Иванов, при започване на октомври ще излезе спектакълът. Очертава ми се внезапен старт при започване на сезона с две министър председатели.
- Романът " Под игото ", публикуван за първи път в края на XIX в., намира нов живот на сцената, с помощта на избора на режисьори и драматурзи. Какъв е днешният прочит на творбата?
- Много обичам този създател, именуван Патриарх на българската литература, поради качествата на всичко, което е написал и романа " Под игото ". Много вълнуваща е топлата подигравка, с която Вазов се отнася към своите персонажи. Това, прочее, се пропива в огромна част от творбите му въобще. Възторзите, протестите - вътрешните и външните, любовните, метежните, са нещата, които биха могли да създадат романа и през днешния ден актуален.
- Имате школа за млади артисти, има ли интерес към изкуството? Удава ли им се занаятът?
- Тя е средношколска - за девойки и момчета на възраст 14-15-годишни плюс. За огромна моя наслада, има голям интерес към актьорството. Миналата година школата наброяваше над 60 индивида, следва да забележим какво ще бъде от есента, тъй като всяка година тя се разформирова и започваме от септември отначало. Някои младежи ги одобряват да следват във висши образователни заведения, други се реалокират да живеят или да учат в далечни градове и страни.
Много съм благополучен, че има млади девойки и момчета, които избират да излязат от домовете си в събота и неделя, да оставят телефоните и компютрите и да се занимават с нещо друго и обогатяващо. Дори и да не са избрали актьорството да бъде продължение на живота им в професионален път, тъй като има и такива.
- Това значи ли, че специалността има бъдеще и всяка година се подхранва с нови претенденти и фрагменти за развиване? Не е избледняваща на фона на по-модерни специалности...
- Не, несъмнено, че не. Има безредици към изкуството въобще, такива са моите наблюдения. И в случай че би трябвало да чуем думите на Питър Шафър (английския драматург), че изкуството е единственото, което придава смисъл на света, значи тези младежи са го осъзнали в младостта си и се отдават на този смисъл да го търсят.
- Мислите ли, че той е подбуден на първо място от избор, който идва от сърцето, с цел да се получават нещата и в театъра, и в киното, а не тъй като майката или бащата са споделили, че детето им би трябвало да стане актьор?
- За да имаш предпочитание, би трябвало да изпитваш лична нужда, даже безумен блян. Макар че ирационалните решения от време на време водят до добър излаз, в последна сметка заниманието с изкуство е нужда. Но геният е нещо, което ни се спуска или не ни се спуска. Всеки човек има заложба за разнообразни умения, въпросът е да успеем да я открием, да се възползваме от нея и да я насочим. И оттова насетне идва отговорността да развиваме гениите си, защото няма за какво те да стоят за нас, те би трябвало да работят и да ги усъвършенстваме за отсрещните, за другите. Това е нашето обвързване, ние нямаме заслуга за гениите си.
- Какви тематики Ви вълнуват като човек на изкуството, поради избагрената ни реалност с всевъзможни събития и скоростта, с която се сменят те?
- Всякакви. Честно казано, най-простите неща са най-вълнуващи за мен - да открия любовта в функциите, които върша, или в представленията, които дирижирам. Копнежите и стремежите на хората. Човекът за мен е огромното ми любознание в театъра, огромният ми интерес. Понеже индивидът е безбрежност, надали в миналото ще можем да го разберем напълно, той е толкоз изненадващо създание в същината си.
- Има ли нещо, което към момента да Ви изненадва?
- Непрекъснато се сюрпризирам. Затова споделих, че в действителност индивидът е безбрежност. Опитвам се да държа очите си отворени, с цел да мога да виждам тези изненади. Надявам се да ми се получава, тъй като не всеки път се получава. Бих бил доста доверчив дилетант да кажа, че съм опознал индивида (смее се).
- Известен сте с афинитета си към женските облици. Още един плюс за разгадаване необятната галактика на човешката същина. С какво се отличават те от мъжките, по-трудни ли са за осъществяване?
- Много обичам женските облици, по тази причина пиесите, които слагам, съдържат централни персонажи на мощни женски облици. Може би тъй като няма по какъв начин да ги изиграя аз, най-малко в смисъла, в който си го представям. Затова към такива текстове ме тегли да описвам и да се дълбая в женските характери и облици. Много ми е забавно. Изобщо дамата е по-сложното, по-любопитното, по-загадъчното, по-силното, по-смелото създание от двата пола, в случай че приказваме, несъмнено, единствено за женския и мъжкия пол, да не стават неточности (смее се).
- Важно ли е мястото за работа на един създател, с цел да бъде той сполучлив, или би трябвало да е еластичен и да се приспособява на всички места с наличните условия?
- Аз съм избрал Варна за собствен град за живеене и работене и съм доста благополучен от този си избор. Въпреки че съм в непрестанно географско придвижване, тъй като постоянно пътувам за София за фотоси или за представления, гастролирам в други театри, когато ме поканят, обикалям с варненската натрупа. През последния сезон съвсем не се спряхме във Варна и кръстосахме цялата страна. И това е нещо, което доста обичам. Географското място за правене на спектакъл за мен не е толкоз значимо. Важното е да има натрупа, да има смислени планове и отдаденост. Да има спектакли, с които да развълнуваме публиката, по този метод ще я привличаме в салоните. А театърът дали ще се намира във Варна, София или в Две могили, не е от изключително значение.
- Варненските салони пълнят ли се?
- Слава богу, да. За по-голямата част от представленията билетите се продават месец по-рано, има огромен интерес.
- Какво желае публиката да види на сцената като персонажи, род, сюжети... За какво са жадни хората?
- Публиката желае да види свят, който не съществува. Свят, който да се сътвори пред очите й. Свят, в който тя не живее, а да бъде погълната от него за два часа, два часа и половина или час и половина, колкото трае представлението. Публиката желае да бъде разчувствана, все едно в коя посока.
Не е правилно изказванието, че хората желаят да влязат в салона единствено да се смеят или да се забавляват, постоянно на глупави смехории. Публиката е подготвена да преживее прочувствен катарзис и да се разплаче, даже да реве. Важно е тя да бъде разбушувана, да излезе от спокойствието на живота си. Това са моите наблюдения и решително го настоявам, тъй като съм го видял.
Спектакълът " Тютюн ", с който най-вече обикаляхме този сезон, единствено по себе си заглавието подсказва, че не е комедия, билетите се продаваха в цялата страна безусловно за дни или часове, в някои градове го играехме по няколко пъти и не престават да ни канят. Направихме във Варненския спектакъл " Поразените " по романа на Теодора Димова - тежка история, противоположната връзка със феновете е може би най-ярката, която съм виждал до момента. Много тежко произведение като книжовен първоизточник. Нашето зрелище също е тежко, то освен че не е комедия, залата два часа беше заглъхнала безусловно.
- Какво Ви споделят хората? Получавате ли рецензии?
- Непрекъснато ни пишат в обществените мрежи. Споменават, че са претърпели катарзис, и изричат благодарности. Зрителите идват и да се развличат, само че търсят освен развлечение и смехории. Търсят нещо, което те самите не могат да вършат и да реализират. Искат да им създадем свят, фиктивен, да ги въведем в него и да ги изведем след това. Често има и хора, които ни чакат след зрелище - по всички канали противоположната връзка тече. И похвалите, и рецензиите са потребни. Можем да се вслушаме в тях, да изберем на кои да обърнем внимание.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ