Стоян Делчев: Един ден ще се завърна в Пловдив
Стоян Делчев е един от най-великите спортисти на България за всички времена. На негово име са кръстени два извънредно сложни детайла, които и до през днешния ден не всеки играч може да извърши. Първият му огромен триумф е златен орден на висилка на шампионата на Стария континент във Вилнюс през 1977 година Две години по-късно в Есен (Германия) става безспорен европейски първенец и победи със злато на земна гимнастика. Титлите и купите, които печели, са доста, само че върхът в неговата кариера е олимпиадата в Москва през 1980 година Тогава Делчев ликува с два медала -златен на висилка и бронз в многобоя.
Автор на прехвръкване над висилката, което носи неговото име - салто „ Делчев “. Изпълнява го в два разновидността „ Делчев 1 “ и „ Делчев 2 “. Завършва ВИФ (София) и е старши треньор на Националния тим на България (1987).
През 2000 година е избран за Гимнастик № 1 на България за XX век. Живее и работи в Съединени американски щати. Притежава зала по гимнастика " Делчев Джимнастикс ", в Рино, Невада. На 9 февруари 2008 година Делчев е признат в „ Залата на славата по спортна гимнастика ” в Оклахома Сити, Съединени американски щати. Тогава става 64-ият член в този хайлайф. Той е единственият българин в тази зала, признат там сред 1993 година и 2013 година, и е в компанията на 81 звезди от 21 страни на международната гимнастика. Делчев получава самопризнание и от Световната акробатическа асоциация, която през 2011 година го приема в своята „ Зала на славата ” в Лас Вегас, Съединени американски щати.
Почетен жител на Пловдив (2009). Награден е с Почетния знак на президента на Република България и Медал „ Златни заслуги “ на БОК (2009). На 3 юли Стоян Делчев навърши 60 година, а ден по-рано в столицата му бе връчено оценката Венец на спечелилия. Великият българин избра да се върне и да чества в родината си своя празник.
- Как се чувствате не 60?
- Прекрасно. Чувствам се все едно съм на 35 (смее се). Здрав съм, измежду другари съм, имам работа, която правя на драго сърце. Какво значение имат тук някакви числа? Времето и цифрите, с които се отбелязва, е нещо релативно. Важното е човек по какъв начин се усеща. Аз работя най-вече измежду младежи и това ме кара да се усещам млад.
- Как ще празнувате?
- Няма да е единствено един път (смее се). Откакто съм тук, телефонът не стопира да звъни и с цел да не останат афектирани другари, ще има няколко празненства. В София, за пловдивските другари, ще почерпя и като се прибера в Съединени американски щати.
- Кой е най-хубавият миг от тези 60 години?
- Не съм по равносметките и не бих правил ранглиста на моментите. Всеки от хубавите моменти е бил самичък за себе си нещо прелестно и в своето време. Предпочитам да се любувам на хубави моменти в този момент, а не да се вторачвам в предишното.
- Олимпийската купа и раждането на щерка ви не се ли отличават от останалите моменти примерно?
- Безспорно това са моменти, в които съм бил доста благополучен, и те са белязали по-нататъшния ми живот. Благодарен съм, че съм ги имал и претърпял. Връщам се към тях, претърпявам ги още веднъж, само че те са си в предишното. Предпочитам сегашното и бъдещето. Знаете ли какъв брой хубаво е да си в залата, заобиколен от деца, влюбени в гимнастиката, и да попиват от теб познания и умения? Това ме зарежда и ме прави благополучен.
- Защо един съумял и доста почитан в родината си човек като Вас реши да емигрира в Съединени американски щати?
- С настъпването на измененията в края на 90-те години много неща се трансформираха. Самата обстановка накара доста хора да се махнат от България. Напуснах през 1991 година Бях старши треньор на националния тим, бях и общоприет секретар на Българската федерация по гимнастика. Накрая самата обстановка в България ни принуди съвсем всички, които имахме благоприятни условия, да напуснем. Човек би трябвало да оживява, да се грижи за семейство. В този миг никой не виждаше излаз от тунела или светлина в неговия край и доста хора се принудиха да поемат по този път. Преди това работих в Англия. От тогава съм безжалостен почитател на Ливърпул. Като завоюваха Шампионската лига, скачах като вманиачен. Радвах се като дете.
- Значи сте очевидец на последната шампионска купа на Англия, извоювана от Ливърпул?
- Точно по този начин! Познавах всички от оня тим на Ливърпул. Даже ще ви кажа нещо, което до момента не съм споменавал в никакъв случай. Аз направих гимнастическия Ливърпул първенец на Европа. Тогава те станаха първенци на Англия и този прочут отбор имаше две трофеи. Никога няма да не помни празненствата за това. Поканиха ни и гимнастиците на празненството по случай златните медали. Даже имам фотография с тогавашната им звезда Джон Барнс.
Онемях на това празненство. Всичко беше по протокол. Фракове, папийонки. Гостите бяха докарвани със специфични коли, а не всеки да идва, когато си изиска. За страдание там на респект е само Цар Футбол и за него отиват множеството пари. За останалите спортове парите са малко. Това ме накара да се върна, а след това да избера и Съединени американски щати.
- Популярна ли е гимнастиката в Съединени американски щати?
- Изключително известна. В моя салон водят децата незабавно щом проходят. На 16 месеца и към този момент са в залата. Американците са луди по спорта. Плуването и гимнастиката са най-важни за децата.
- Някои от възпитаниците ви може ли да повтори вашите триумфи?
- Реалист съм и ще ви отговоря, че това е невероятно. Съединени американски щати е голяма страна и единици от стотици хиляди имат късмет за изява на най-високо равнище. За мен най-важното е, че моите спортисти се осъществят, като с гимнастиката печелят стипендии за най-хубавите университети. Наскоро моя възпитаничка отиде в Станфордския университет. Това ми дава задоволство.
- Опишете вашата школа? Колко деца упражняват?
- Децата са сред 400 и 500. Никога не може да се каже тъкмо, тъй като по принцип варират. Почват от 16-18 месеца, влизат с майки, татковци, баби. Правим им специфични кръгчета, най-различни извършения, обикновена гимнастика, която последователно ги вкарва в по-високо равнище, и по този начин навлизат в действителната гимнастика. Треньорите са 14, в това число и аз.
- Следите ли по какъв начин се развива гимнастиката у нас?
- Да, и ми е доста тъжно, тъй като този спорт носеше доста популярност и медали на България. Данчо Йовчев остана последният мохикан. Не съм необикновен оптимист, че скоро ще имаме подобен като него. Причините за това са доста и са сложни. Няма ги треньорите, които да възпламенят децата да влязат в залите. Треньори като моя треньор Кольо Николов, който ни възпламени същински да обичаме нашия спорт и да му се посветим напълно. Винаги съм казвал, че с цел да се поддържа една огромна школа, би трябвало да има изпод нещо да я попълня и непрекъснато да влиза да бута високите равнища. Така е и в живота - няма ли междинна класа, всичко се унищожава, всичко умира. Така е и в спорта - няма ли неизменност и хора на всички равнища, които да се бутат едни други да излизат на високата спортна сцена, ще загине спортът.
- Мъчи ли ви носталгия по България?
- Да, непрекъснато (смее се).
- Значи не е изключено да се завърнете да живеете тук?
- Задължително един ден ще се върна тук. Пловдив е град магия. Веднъж омагьоса ли те, няма отърване. Преди това обаче имам доста работа в Щатите. Но и времето за завръщане ще пристигна.
Автор на прехвръкване над висилката, което носи неговото име - салто „ Делчев “. Изпълнява го в два разновидността „ Делчев 1 “ и „ Делчев 2 “. Завършва ВИФ (София) и е старши треньор на Националния тим на България (1987).
През 2000 година е избран за Гимнастик № 1 на България за XX век. Живее и работи в Съединени американски щати. Притежава зала по гимнастика " Делчев Джимнастикс ", в Рино, Невада. На 9 февруари 2008 година Делчев е признат в „ Залата на славата по спортна гимнастика ” в Оклахома Сити, Съединени американски щати. Тогава става 64-ият член в този хайлайф. Той е единственият българин в тази зала, признат там сред 1993 година и 2013 година, и е в компанията на 81 звезди от 21 страни на международната гимнастика. Делчев получава самопризнание и от Световната акробатическа асоциация, която през 2011 година го приема в своята „ Зала на славата ” в Лас Вегас, Съединени американски щати.
Почетен жител на Пловдив (2009). Награден е с Почетния знак на президента на Република България и Медал „ Златни заслуги “ на БОК (2009). На 3 юли Стоян Делчев навърши 60 година, а ден по-рано в столицата му бе връчено оценката Венец на спечелилия. Великият българин избра да се върне и да чества в родината си своя празник.
- Как се чувствате не 60?
- Прекрасно. Чувствам се все едно съм на 35 (смее се). Здрав съм, измежду другари съм, имам работа, която правя на драго сърце. Какво значение имат тук някакви числа? Времето и цифрите, с които се отбелязва, е нещо релативно. Важното е човек по какъв начин се усеща. Аз работя най-вече измежду младежи и това ме кара да се усещам млад.
- Как ще празнувате?
- Няма да е единствено един път (смее се). Откакто съм тук, телефонът не стопира да звъни и с цел да не останат афектирани другари, ще има няколко празненства. В София, за пловдивските другари, ще почерпя и като се прибера в Съединени американски щати.
- Кой е най-хубавият миг от тези 60 години?
- Не съм по равносметките и не бих правил ранглиста на моментите. Всеки от хубавите моменти е бил самичък за себе си нещо прелестно и в своето време. Предпочитам да се любувам на хубави моменти в този момент, а не да се вторачвам в предишното.
- Олимпийската купа и раждането на щерка ви не се ли отличават от останалите моменти примерно?
- Безспорно това са моменти, в които съм бил доста благополучен, и те са белязали по-нататъшния ми живот. Благодарен съм, че съм ги имал и претърпял. Връщам се към тях, претърпявам ги още веднъж, само че те са си в предишното. Предпочитам сегашното и бъдещето. Знаете ли какъв брой хубаво е да си в залата, заобиколен от деца, влюбени в гимнастиката, и да попиват от теб познания и умения? Това ме зарежда и ме прави благополучен.
- Защо един съумял и доста почитан в родината си човек като Вас реши да емигрира в Съединени американски щати?
- С настъпването на измененията в края на 90-те години много неща се трансформираха. Самата обстановка накара доста хора да се махнат от България. Напуснах през 1991 година Бях старши треньор на националния тим, бях и общоприет секретар на Българската федерация по гимнастика. Накрая самата обстановка в България ни принуди съвсем всички, които имахме благоприятни условия, да напуснем. Човек би трябвало да оживява, да се грижи за семейство. В този миг никой не виждаше излаз от тунела или светлина в неговия край и доста хора се принудиха да поемат по този път. Преди това работих в Англия. От тогава съм безжалостен почитател на Ливърпул. Като завоюваха Шампионската лига, скачах като вманиачен. Радвах се като дете.
- Значи сте очевидец на последната шампионска купа на Англия, извоювана от Ливърпул?
- Точно по този начин! Познавах всички от оня тим на Ливърпул. Даже ще ви кажа нещо, което до момента не съм споменавал в никакъв случай. Аз направих гимнастическия Ливърпул първенец на Европа. Тогава те станаха първенци на Англия и този прочут отбор имаше две трофеи. Никога няма да не помни празненствата за това. Поканиха ни и гимнастиците на празненството по случай златните медали. Даже имам фотография с тогавашната им звезда Джон Барнс.
Онемях на това празненство. Всичко беше по протокол. Фракове, папийонки. Гостите бяха докарвани със специфични коли, а не всеки да идва, когато си изиска. За страдание там на респект е само Цар Футбол и за него отиват множеството пари. За останалите спортове парите са малко. Това ме накара да се върна, а след това да избера и Съединени американски щати.
- Популярна ли е гимнастиката в Съединени американски щати?
- Изключително известна. В моя салон водят децата незабавно щом проходят. На 16 месеца и към този момент са в залата. Американците са луди по спорта. Плуването и гимнастиката са най-важни за децата.
- Някои от възпитаниците ви може ли да повтори вашите триумфи?
- Реалист съм и ще ви отговоря, че това е невероятно. Съединени американски щати е голяма страна и единици от стотици хиляди имат късмет за изява на най-високо равнище. За мен най-важното е, че моите спортисти се осъществят, като с гимнастиката печелят стипендии за най-хубавите университети. Наскоро моя възпитаничка отиде в Станфордския университет. Това ми дава задоволство.
- Опишете вашата школа? Колко деца упражняват?
- Децата са сред 400 и 500. Никога не може да се каже тъкмо, тъй като по принцип варират. Почват от 16-18 месеца, влизат с майки, татковци, баби. Правим им специфични кръгчета, най-различни извършения, обикновена гимнастика, която последователно ги вкарва в по-високо равнище, и по този начин навлизат в действителната гимнастика. Треньорите са 14, в това число и аз.
- Следите ли по какъв начин се развива гимнастиката у нас?
- Да, и ми е доста тъжно, тъй като този спорт носеше доста популярност и медали на България. Данчо Йовчев остана последният мохикан. Не съм необикновен оптимист, че скоро ще имаме подобен като него. Причините за това са доста и са сложни. Няма ги треньорите, които да възпламенят децата да влязат в залите. Треньори като моя треньор Кольо Николов, който ни възпламени същински да обичаме нашия спорт и да му се посветим напълно. Винаги съм казвал, че с цел да се поддържа една огромна школа, би трябвало да има изпод нещо да я попълня и непрекъснато да влиза да бута високите равнища. Така е и в живота - няма ли междинна класа, всичко се унищожава, всичко умира. Така е и в спорта - няма ли неизменност и хора на всички равнища, които да се бутат едни други да излизат на високата спортна сцена, ще загине спортът.
- Мъчи ли ви носталгия по България?
- Да, непрекъснато (смее се).
- Значи не е изключено да се завърнете да живеете тук?
- Задължително един ден ще се върна тук. Пловдив е град магия. Веднъж омагьоса ли те, няма отърване. Преди това обаче имам доста работа в Щатите. Но и времето за завръщане ще пристигна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ