Гренландия главоломно губи ледения си щит
Стоя на ръба на ледената завивка на Гренландия, замаян от умопомрачителната картина на разрушението. Предната част на ледника, необятна миля, се е отчупила и се свлича в океана, отделяйки голям айсберг.
Гигантски сераци (блокове или колони от лед, формирани в точката на секване на цепнатини – бел.р.) високи колкото триетажни къщи, се подмятат като зарове. Предишната потопена част от този голям мразовит блок преди малко проби океана - пенест въртоп, който хвърля ледени кубчета от няколко тона високо във въздуха. Предизвиканото от тях цунами наводнява всичко по пътя си.
За благополучие, съм очевидец на всичко това от върха на канара на няколко благи, само че даже и от тук чувствам сеизмичните удари по земята. Въпреки впечатляващия театър, аз съм наясно какво значи това за ниско разположените крайбрежия на света.
Като полеви глациолог съм следил ледени покривки повече от 30 години. През този интервал бях очевидец на някои поразителни промени. По-специално последните няколко години са изнервящи заради скоростта и мащаба на настъпилата смяна. В моите учебници пишеше, че ледените покривки реагират през хилядолетни времеви мащаби, само че това, което се случва през днешния ден, напълно не е по този начин.
Проучване, оповестено на 29 август 2022 година, за пръв път демонстрира, че ледената завивка на Гренландия е дотам в дисбаланс, че към този момент не е в положение да поддържа настоящия си размер. Тя необратимо се отдръпва с минимум 59 000 кв. км – повърхност, доста по-голяма от Дания, държавата-протекторат на Гренландия.
Дори в случай че всички излъчвания на парникови газове, водещи до световното стопляне, спрат през днешния ден, откриваме, че загубата на лед в Гренландия при актуалните температури ще увеличи равнището на международния океан най-малко с 27,4 сантиметра. Тази оценка, въпреки и консервативна, е доста повече от прогнозата на актуалните модели. Ако всяка година е като 2012 година, когато Гренландия претърпя гореща вълна, този необратим развой на повишаване на морското ниво би се утроил. Зловеща вероятност като се има поради, че към този момент сме били очевидци на тези климатични условия, а не предполагаем предстоящ сюжет.
Как се стигна до тук
Гренландската ледена завивка е солиден, заледен контейнер, който наподобява на обърната купа за пудинг. Ледът е в непрекъснат поток, тече от вътрешността – където е пълен над 3 км, леден и снежен – към краищата му, където ледът се топи или се извива. Като цяло ледената завивка заключва задоволително прясна вода, с цел да увеличи световното морско равнище с 7,4 метра.
Земният лед на Гренландия съществува от към 2,6 милиона години и се е уголемявал и свивал в продължение на към две дузини ледникови интервали, продължаващи 70 000 или 100 000 години, прекъсвани от към 10 000-годишни топли междуледникови интервали.
Всеки хладилник се задвижва от промени в орбитата на Земята, които модулират какъв брой слънчева радиация доближава повърхността ѝ. След това тези вариации се укрепват от отразяващата дарба на снега или албедото, парникови газове в атмосферата, океанската циркулация, която преразпределя тази топлота към планетата.
Сега се любуваме на междуледников интервал – холоцен. През последните 6000 години Гренландия, както и останалата част от планетата, се е възползвала от мек и постоянен климат с до неотдавна ледена завивка в равновесие. От 1990 година до момента, защото атмосферата и океанът се затоплиха при бързо възходящите излъчвания на парникови газове, всеобщият баланс на Гренландия мина в алено. Загубите на лед, дължащи се на засилено размразяване и дъжд, в този момент надалеч надвишават чистата облага от струпване на сняг.
Какво крие бъдещето
Критичните въпроси са какъв брой бързо Гренландия губи леда си и какво значи това за бъдещото повишение на морското ниво?
Загубата на лед в Гренландия способства с към 1 милиметър годишно за световното повишаване на морското ниво през последното десетилетие. Тази чиста загуба се разделя сред топенето на повърхността и динамичните процеси, които форсират потока на изходящия хладилник, и са мощно влошени надлежно от атмосферното и океанското стопляне. Макар и комплицирана в своето проявяване, концепцията е елементарна: ледените покривки не обичат топлото време или баните, а реотаните са включени.
По-трудно е да се каже какво ще донесе бъдещето.
Моделите, употребявани от Междуправителствения панел по изменение на климата, плануват приносът на Гренландия за повишение на морското ниво да е към 10-15 см до 2100 година
Тази прогноза обаче, опонира на това, на което учените на терен са очевидци. Според нашите изследвания Гренландия ще загуби минимум 3,3% от своя лед или над 100 трилиона метрични тона. Тази загуба към този момент е в ход. Освен това следим доста нововъзникващи процеси, които моделите не регистрират и които усилват уязвимостта на ледената завивка. Например:
увеличеният дъжд форсира топенето на повърхността и ледения поток;големи сектори от ледената повърхнина са подложени на био-албедо потъмняване, което форсира топенето на повърхността, както и въздействието на топенето на снега и повторното заледяване на повърхността. Тези по-тъмни повърхности всмукват повече слънчева радиация, предизвиквайки още повече топене;топлите океански течения със субтропичен генезис навлизат във фиордите на Гренландия и бързо ерозират изходящите ледници, подкопавайки и дестабилизирайки техните фронтове;супраглациалните езера и речните мрежи се оттичат в пукнатини и мулени, носейки със себе си големи количества латентна топлота. Това „ криохидравлично стопляне “ вътре и в основата на ледената завивка омекотява и размразява леглото, като по този метод форсира вътрешния мразовит поток надолу към краищата.
Проблемът с моделите
Част от казуса е, че моделите, употребявани за прогнозиране, са математически абстракции, които включват единствено процеси, които са изцяло разбрани, количествено измерими и считани за значими.
Моделите редуцират действителността до набор от уравнения, които се вземат решение неведнъж от доста бързи компютри. Всеки, който се занимава с авангардно инженерство, в това число и аз, знае присъщата стойност на моделите за изпробване и тестване на хрумвания. Но те не са сурогат на действителността и наблюдението. Очевидно е, че актуалните прогнози за световното повишаване на морското ниво подценяват действителната му опасност през 21 век. Разработчиците вършат непрекъснати усъвършенствания, само че това е мъчно. Налице е международното осъзнаване, че комплицираните модели, употребявани за дълготрайно прогнозиране на морското ниво, не са подобаващи за задачата.
Има и доста незнайни – тези процеси и противоположна връзка, които към момента не осъзнаваме и които моделите не са в положение да плануват. Те могат да бъдат разбрани единствено посредством директни наблюдения и безусловно с продупчване в леда.
Ето за какво, вместо да използваме модели, ние базираме нашето проучване на потвърдена глациологична доктрина, лимитирана от две десетилетия действителни измервания от метеорологични станции, спътници и геофизика на леда.
Не е прекомерно късно
Обществените залози са високи и рискът е действителен. Последствията от пагубните крайбрежни наводнения, в резултат на покачването на морското ниво, към момента са подценени от милиардите хора, които обитават крайбрежни зони на планетата.
Лично аз оставам с вярата, че можем да поемем по различен път. Не имам вяра, че сме минали повратната точка, която обрича на крах планетата. Но изкопаемите горива и излъчванията би трябвало да бъдат лимитирани в този момент, тъй като времето е малко и водата се повишава – по-бързо от плануваното.
* Автор на публикацията за The Conversation UK е Алън Хъбард, професор по глациология, Arctic Five Chair, University of Tromsø, Норвегия. Заглавието е на Мениджър Нюз.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Гигантски сераци (блокове или колони от лед, формирани в точката на секване на цепнатини – бел.р.) високи колкото триетажни къщи, се подмятат като зарове. Предишната потопена част от този голям мразовит блок преди малко проби океана - пенест въртоп, който хвърля ледени кубчета от няколко тона високо във въздуха. Предизвиканото от тях цунами наводнява всичко по пътя си.
За благополучие, съм очевидец на всичко това от върха на канара на няколко благи, само че даже и от тук чувствам сеизмичните удари по земята. Въпреки впечатляващия театър, аз съм наясно какво значи това за ниско разположените крайбрежия на света.
Като полеви глациолог съм следил ледени покривки повече от 30 години. През този интервал бях очевидец на някои поразителни промени. По-специално последните няколко години са изнервящи заради скоростта и мащаба на настъпилата смяна. В моите учебници пишеше, че ледените покривки реагират през хилядолетни времеви мащаби, само че това, което се случва през днешния ден, напълно не е по този начин.
Проучване, оповестено на 29 август 2022 година, за пръв път демонстрира, че ледената завивка на Гренландия е дотам в дисбаланс, че към този момент не е в положение да поддържа настоящия си размер. Тя необратимо се отдръпва с минимум 59 000 кв. км – повърхност, доста по-голяма от Дания, държавата-протекторат на Гренландия.
Дори в случай че всички излъчвания на парникови газове, водещи до световното стопляне, спрат през днешния ден, откриваме, че загубата на лед в Гренландия при актуалните температури ще увеличи равнището на международния океан най-малко с 27,4 сантиметра. Тази оценка, въпреки и консервативна, е доста повече от прогнозата на актуалните модели. Ако всяка година е като 2012 година, когато Гренландия претърпя гореща вълна, този необратим развой на повишаване на морското ниво би се утроил. Зловеща вероятност като се има поради, че към този момент сме били очевидци на тези климатични условия, а не предполагаем предстоящ сюжет.
Как се стигна до тук
Гренландската ледена завивка е солиден, заледен контейнер, който наподобява на обърната купа за пудинг. Ледът е в непрекъснат поток, тече от вътрешността – където е пълен над 3 км, леден и снежен – към краищата му, където ледът се топи или се извива. Като цяло ледената завивка заключва задоволително прясна вода, с цел да увеличи световното морско равнище с 7,4 метра.
Земният лед на Гренландия съществува от към 2,6 милиона години и се е уголемявал и свивал в продължение на към две дузини ледникови интервали, продължаващи 70 000 или 100 000 години, прекъсвани от към 10 000-годишни топли междуледникови интервали.
Всеки хладилник се задвижва от промени в орбитата на Земята, които модулират какъв брой слънчева радиация доближава повърхността ѝ. След това тези вариации се укрепват от отразяващата дарба на снега или албедото, парникови газове в атмосферата, океанската циркулация, която преразпределя тази топлота към планетата.
Сега се любуваме на междуледников интервал – холоцен. През последните 6000 години Гренландия, както и останалата част от планетата, се е възползвала от мек и постоянен климат с до неотдавна ледена завивка в равновесие. От 1990 година до момента, защото атмосферата и океанът се затоплиха при бързо възходящите излъчвания на парникови газове, всеобщият баланс на Гренландия мина в алено. Загубите на лед, дължащи се на засилено размразяване и дъжд, в този момент надалеч надвишават чистата облага от струпване на сняг.
Какво крие бъдещето
Критичните въпроси са какъв брой бързо Гренландия губи леда си и какво значи това за бъдещото повишение на морското ниво?
Загубата на лед в Гренландия способства с към 1 милиметър годишно за световното повишаване на морското ниво през последното десетилетие. Тази чиста загуба се разделя сред топенето на повърхността и динамичните процеси, които форсират потока на изходящия хладилник, и са мощно влошени надлежно от атмосферното и океанското стопляне. Макар и комплицирана в своето проявяване, концепцията е елементарна: ледените покривки не обичат топлото време или баните, а реотаните са включени.
По-трудно е да се каже какво ще донесе бъдещето.
Моделите, употребявани от Междуправителствения панел по изменение на климата, плануват приносът на Гренландия за повишение на морското ниво да е към 10-15 см до 2100 година
Тази прогноза обаче, опонира на това, на което учените на терен са очевидци. Според нашите изследвания Гренландия ще загуби минимум 3,3% от своя лед или над 100 трилиона метрични тона. Тази загуба към този момент е в ход. Освен това следим доста нововъзникващи процеси, които моделите не регистрират и които усилват уязвимостта на ледената завивка. Например:
увеличеният дъжд форсира топенето на повърхността и ледения поток;големи сектори от ледената повърхнина са подложени на био-албедо потъмняване, което форсира топенето на повърхността, както и въздействието на топенето на снега и повторното заледяване на повърхността. Тези по-тъмни повърхности всмукват повече слънчева радиация, предизвиквайки още повече топене;топлите океански течения със субтропичен генезис навлизат във фиордите на Гренландия и бързо ерозират изходящите ледници, подкопавайки и дестабилизирайки техните фронтове;супраглациалните езера и речните мрежи се оттичат в пукнатини и мулени, носейки със себе си големи количества латентна топлота. Това „ криохидравлично стопляне “ вътре и в основата на ледената завивка омекотява и размразява леглото, като по този метод форсира вътрешния мразовит поток надолу към краищата.
Проблемът с моделите
Част от казуса е, че моделите, употребявани за прогнозиране, са математически абстракции, които включват единствено процеси, които са изцяло разбрани, количествено измерими и считани за значими.
Моделите редуцират действителността до набор от уравнения, които се вземат решение неведнъж от доста бързи компютри. Всеки, който се занимава с авангардно инженерство, в това число и аз, знае присъщата стойност на моделите за изпробване и тестване на хрумвания. Но те не са сурогат на действителността и наблюдението. Очевидно е, че актуалните прогнози за световното повишаване на морското ниво подценяват действителната му опасност през 21 век. Разработчиците вършат непрекъснати усъвършенствания, само че това е мъчно. Налице е международното осъзнаване, че комплицираните модели, употребявани за дълготрайно прогнозиране на морското ниво, не са подобаващи за задачата.
Има и доста незнайни – тези процеси и противоположна връзка, които към момента не осъзнаваме и които моделите не са в положение да плануват. Те могат да бъдат разбрани единствено посредством директни наблюдения и безусловно с продупчване в леда.
Ето за какво, вместо да използваме модели, ние базираме нашето проучване на потвърдена глациологична доктрина, лимитирана от две десетилетия действителни измервания от метеорологични станции, спътници и геофизика на леда.
Не е прекомерно късно
Обществените залози са високи и рискът е действителен. Последствията от пагубните крайбрежни наводнения, в резултат на покачването на морското ниво, към момента са подценени от милиардите хора, които обитават крайбрежни зони на планетата.
Лично аз оставам с вярата, че можем да поемем по различен път. Не имам вяра, че сме минали повратната точка, която обрича на крах планетата. Но изкопаемите горива и излъчванията би трябвало да бъдат лимитирани в този момент, тъй като времето е малко и водата се повишава – по-бързо от плануваното.
* Автор на публикацията за The Conversation UK е Алън Хъбард, професор по глациология, Arctic Five Chair, University of Tromsø, Норвегия. Заглавието е на Мениджър Нюз.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ