Стенописите са реставрирани и консервираниМилутин от Ярославци измолил от султана

Стенописите са реставрирани и консервирани Милутин от Ярославци измолил от султана помощ, с цел да се направи храмът Св. Георги заръчал на Пимен да се върне като нравствен лидер по родните си земи
 

В Завалската планина, в подножието на рида Црънча се намира едно същинско украшение на средновековната българска живопис. Това е църквата на Билинския манастир " Св. Архангел Михаил ". Познавачи на житието на св. Пимен Зографски, напуснал този свят на 3 ноември 1620 година, считат че това духовно и богато на нюанс завещание е негово дело и евентуално на негови възпитаници.Билинският манастир  се намира на 16 км северозападно от град Брезник и на към 2 км от село Билинци. Пътят след селото е горски, може да се минава с коли, само че е изключително прелестен за туристическа разходка. Предстои неговото благоустрояване.Сред локалното население, манастирът бил прочут като " Свети архангели ". В някои източници е упоменат като " Св. архангели Михаил и Гавриил ".Първото документално сведение за светата обител  е от 1585 година, когато някой си отец Стефан, съгласно някои източници той е бил духовник от " Билина манастира архангелскога ",  представлявал манастира в пратеничество на кюстендилския свещеник в Русия. От там се върнал с блага от московския митрополит - богослужебни книги на старобългарски език и църковна утвар. Източници от началото на ХХ в. сочат, че манастирът е съграден през 1460 година Според откриватели обаче

светата обител е била учредена още през XI - XII век

-  времето на византийското господство по тези български земи. Археологически находки в  манастирския двор  и към него демонстрират, че през XIV век обителта към този момент е съществувала като огромен укрепен манастир, стъпил върху стръмния склон над реката. Останки от средновековните му зидове има южно от черквата, а до жилищното крило се обрисуват основите на отбранителна кула. До църквата е имало чешма, чиято вода извирала под олтара на храма. Допуска се, че възникването на манастира може да е свързано  със свещен извор, уважаван вероятно още от езически времена

Може с него по някакъв обреден метод да са били свързани и околните до манастира " Русалимски побити камъни ", които представлявали  подредени в редица необработени каменни стълбове, каквито постоянно съпровождат Културата Нураги. Има локално поверие, което споделя, че заслугата  за въздигането на светата обител  е на някой си Милутин от село Ярославци. В по-ново време се споделя, че той бил локален държател, само че по-старата история звучи като приказка и никой не знае дали това не е самата истина за Божия промисъл. По това време османската власт поискала от селото 80 гроша като откуп за един боец. Хората не могли да съберат тия пари и тогава Милутин непринудено отишъл на работа в Цариград. Той бил юнашки и бързоход. Това скоро било видяно и той станал доближен на велможата, при който бил на работа. Веднъж владетелят тръгнал на разходка отвън столицата и към него изведнъж се спуснал палач

Но още преди да го приближи, Милутин го блъснал по главата с чука за набиване на колове, който носел със себе си. Убиецът починал на място. Тогава велможата викнал при себе си Милутин и му споделил: " Ти ми избави живота, ти си мой брат. Кажи що желаеш да те възнаградя ". Милутин отказвал всякаква премия, само че като видял, че велможата е неотстъпчив, му споделил: " Нищо друго не желая, единствено ще апелирам да ми се помогне и разреши да си създадем църква, тъй като в родния ми край си нямаме дом за Богомолствие ". Тази молба се сторила угодна на владетеля и той дал на Милутин пари, освободил го от работа и пратил с него добър майстор-техник. Веднага издал заповед до управляващите да му оказват нужното подпомагане.  Милутин без да се бави тръгнал към родния си край. Като наближил София, натоварил на волска кола престола на една унищожена черква и траял с камъка към родното си село. Стигнали първо до една морава, парцел на Милутин, стоварили престола, само че скоро пристигнала една баба от околните егреци (обори) и споделила, че не желае там да се подвига храм. Милутин я проклел гневен вълк да я раздра посред село и проклятието я постигнало още същата вечер. Но въпреки всичко натоварили престола на колата и тръгнали към друго място. При един кладенец престолът се катурнал и паднал в мочурището. Майсторът събрал помощници и го извадили. Отишли да преспят в селото и се върнали на другата заран. Като пристигнали, престолът още веднъж се намирал в герена. Тогава разбрали, че волята на светията, на който ще посветят храма, е той да се намира навръх това място. Майсторът направил канали и за три дни пресушил мочурището. Открил извора тъкмо под престола, направил аязмо и извел плодородната вода в чешма, а към камъка вдигнал храма.   Преданието свидетелства за доста изцеления от тази вода.  Когато пристигнало време храмът да бъде изписан, Милутин отново ходил до Цариград да измоли още пари. Тръгнал пешком, а за приятел си взел едно куче. Скоро се върнал с нужните средства, а кучето си пристигнало два дни след него и било окуцяло - толкоз бързо вървял Милутин по противоположния път. Като станала подготвена черквата,  Милутин я осветил и дарил всичките си околни парцели на храма. За да оформи това свое благочестиво наследство, довел в черквата цялата си фамилия и

пред духовник ги заклел никой в никакъв случай нищо да не пипа

от приходите от тия парцели и от всичките други. Няколко семейства в Ярославци спазвали този завет дълго и в случай че се случело да го нарушат, винаги  имало неприятни последици.Манастирът е представлявал комплекс от църква, жилищни и икономически здания. Разположен е върху накривен терасовиден терен. Сградите затварят правилен  четириъгълник.  Дейностите на план с европейко финансиране помогнаха през 2018 година да се укрепи храмът, да се реставрират и консервират стенописите в него и да се благоустрои дворът. Направена е и част от оградата. Засега  другите здания остават съвсем разрушени. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, с сензитивно продължен транспортен съд.  Има входове от  северната  и от южната фасада. Изградена е от ломен камък с хоросанова заварка, като тук-там има тухли и дървени сантрачи. Църквата се осветлява от четири дребни амбразурни прозорчета. В апсидата и на южната стена има по един отдушник. Сегашната черква стъпва върху северната част на средновековната. От непокътнатата част от първичните й зидове се вижда, че е била кръстокуполна.Според експертите,

стенописите разкриват два интервала на изписване

въпреки и близки един до различен. По стените на храма са облиците на всички най-ярки светии, като се стартира с изображението на Пресвета Богородица Ширшая Небес и Иисус  Христос и след това св. Стефан, св. Атанасий, светите безсребрени лечители Козма и Дамян, св. Николай, св. Димитър, св. Георги, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат, св. Прокопий, старозаветните пророци и още доста свети облици -  някои  в цялостен растеж, други в многочислените медальони. В доста от стенописите са пресъздадени значими евангелски събития  - архангел Гавраил и Богородица от Благовещение, Рождество Христово, Сретение, Кръщение, Лазарово възкресение и Влизане в Ерусалим. В олтарното пространство до отдушника е изписан св. Сава, а до него - Умиване на нозете, Тайната вечеря, Предателството на Юда и още две подиуми. Зографът богато е разказал Светото писание в картини, тъй че във времето, когато книгите не достигали, да бъде научено посредством изображенията.  Специалистите отнасят стенописите към  XV- XVI в. Това се удостоверява и от приписките, които потвърждават, че през XVI в. Билинският манастир е съществувал от дълго време. Светата Билина обител се загатва измежду другите 15 манастира, възобновени и изписани от светия Пимен, пристигнал от Зографския манастир на Света гора по родните си земи. Според преданието, когато бил 55-годишен, на сън му се явил св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като нравствен лидер. Години наред Св. Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със фрески. Посетил първо София и нейните покрайнини, по-късно бил в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България,  бил във  Видин, Силистра и други градове. Много е допустимо таман негова да е заслугата за тази живописна хубост в Билинския манастир.

По мотив завършилия план за възобновяване на манастирския храм и благоустрояване на дворното пространство към него, на 25 февруари 2021 година Белоградчишки свещеник Поликарп, викарий на Софийския митрополит, отслужи  церемониален водосвет. Манастирът е разгласен за монумент на културата. Понастоящем не е настоящ, само че храмът е отворен за поклонение.