Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 г. в с. Червена

Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 година в с. Червена вода, Русенска област. Завършва публицистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут. Работил е като сътрудник, редактор в Студия за игрални филми, драматург в няколко театъра. Автор е на стихосбирките: " Часове ", " Композиции ", " Аз запитвам ", " Реквием ", " Лирика ", " Небесни инциденти "   и други. Негови са пиесите " Процесът срещу богомилите ", " Последната нощ на Сократ ", " Тайната вечеря на Дякона Левски ". " Внимавайте с вятърните мелници ", " Мравки и богове " и " Пир по време на народна власт " са измежду ярките публицистични заглавия в най-новото ни време. 

Честит рожден ден на неостаряващия стихотворец и обичан създател на три генерации Стефан Цанев! Здраве, обич и ентусиазъм му желае екипът на Списание 8.

Душата ми плаче за сняг,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях доста земи, доста свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, какъв брой остава?
Чака ме моя бряг:
хули или популярност – нямам представа…
Душата ми плаче за сняг –
чиста диря в снега да оставя.

---

Ние може да имаме доста дами,

само че една ще бъде от начало

до края ни:

тази, която не ще ни вини,

когато от непозната обич сме замаяни.

Ние може да имаме доста дами,

само че една ще бди над живота ни:

Тази, която ще каже: - Стани! –

в случай че клекнем, когато се целят в челото ни.

Ние може да имаме доста дами,

само че една ще ни обича

същински:

тази, която ще ни промени,

щом превърнем в пари фантазиите си.

---

ВЕЗНИ

Тази вечер ще си легнеш рано,

само че до късно няма да заспиш.

Дълго ще разчиташ по тавана

туй, което би трябвало да решиш.

Ще се ровиш в мемоари и дати,

ще възкръсваш трепети и дни

и ще трупаш мълком във блюдата

на сърдечните везни:

насладата - и първото страдалчество,

верността - и нейните въжа,

ласките - и първата скука,

клетвите - и първата неистина.

Ще претегляш, ще сравняваш скришом

устните ми с нечия уста,

нечии очи - с очите ми,

силата - със нежността...

После ще объркаш всичко и напосоки

ще запълваш слепите блюда:

ще поставиш любовта при скуката,

навика - при любовта...

Страшно ще ти е да се събудиш -

по-добре е да не спиш:

да си идеш - ще ти бъде мъчно,

да се върнеш - ще се унижиш.

Едноименната ария на група " Нестинари " по стихотворението на Ст. Цанев " Носете си новите облекла, момчета ". 1973 г.