Ламбо – любимецът на нацията
Стефан Данаилов, който в никакъв случай не се пребоядиса, е може би единственият любим на нацията през последните 30 години. Вярно е, че първоначално след 10 ноември домашният му телефон краткотрайно онемява, той даже е подготвен да се откаже от занаята и стартира да се прави на предприемач, търгувайки с месо. Но жена му Мери уверено и дейно го връща в пътя, а сътрудниците му бързо се усещат, че досегашният партиен секретар Ламбо цялостен живот е бил еднакъв – човек с голям гений и с още по-голяма душа. Всъщност до момента в който е на въпросния „ пост “, той се занимава единствено с проблемите на хората от трупата – урежда жилища, коли, карти за почивки, заеми, лекуване... Но тогава, в първите дни след 10 ноември, се разделя с илюзията си, че българите са подготвени да се обичат като братя. Защото някои от тези в Народния, на които най-вече е помагал през годините, се нахвърлят против него – въпреки и за малко. „ На петдесетгодишнината си - в размирните времена, когато минавах през разнообразни стадии на обезсърчение, поканих много хора – „ сини “ и „ червени “. И като ги гледах, си споделих: „ Абе, не всичко е толкоз потънало “. Особено като ми дадоха Аскеера за Лорензачо. Вече бях загърбил рецесията, която за малко да ме раздели с театъра. Но се усещах като празна дамаджана – протести, отрицателна сила, която лети из пространството... Театърът беше като черупка. “, споделял е Ламбо. Тъкмо той обаче е индивидът, който изяснява на БКП-форум, че е време петолъчката да се смъкна от върха на Партийния дом, защото мястото й е в сърцето, а не върху постройката. И прави още сума ти други неща, които нямат нищо общо със схоластиката на комунизма - той е от първите, които изговарят, че България би трябвало да стане член на НАТО, до момента в който, примерно, Александър Лилов е на противоположното мнение. Но по този начин или другояче, идеологически битки не му липсват. По някое време в пресата на 90-те даже се появява хипотезата, че Политбюро по този начин е разпределяло функциите в българското кино през 80-те, че основните постоянно да са за Стефан Данаилов.
„ Преходът се оказва безконечен и тежък. А аз си го представях като българския Ренесанс – да стане едно красиво, благородно и мъдро. Политизирането на народа е най-лошото “, сподели за „ Стандарт “ Ламбо преди десетина години. А по-късно показва, че като претендент за вицепрезидент може да бие всеки различен, само че пък се отхвърли от втори опит с думите
Не обичам да увисвам прав! Thank you
Като министър на културата обаче съумя да обезпечи бюджет за възраждането на сцените в родината, като в това време продължаваше да свети на сцената и пред камерите. „ Демократичният “ стадий в моята кариера стартира с функции на терористи в два американски филми. Тъмни балкански субекти. А при започване на министерстването ми доста сътрудници от Европа се изненадваха, че съм настоящ артист. Но още когато станах народен представител, всички бяха наясно, че няма да се откажа от специалността си. Бях сложил три условия, в това число и пред партията, която представям - да се фотографирам в киното, да играя в театъра и да имам клас със студенти в Академията. През четирите ми години на „ Стамболийски “ 17 подържах единствен театър в Народния – “Пигмалион ” на Бърнард Шоу. И се снимах единствено в “Дело по съвест ”. Политиката не е за създателя, тъй като тя в множеството случаи му пречи. На мен - да върша това, което най-добре умея: да бъда артист. Но въпреки това единствено хора, които са покрай културата, могат да вземат участие в разрешаването на проблемите й. И за жалост, в множеството случаи те би трябвало да са политически ангажирани. Затова взех решение да се включа. В Народното събрание мога да бъда чут по-добре. Но в никакъв случай не съм се изживявал като политик. Факт е, че изгубих толкоз години от живота си – а времето минава, биологията е неумолима “, разяснява преди петилетка Ламбо. Той не е крил, че никак не му е било елементарно да е актьор и народен представител по едно и също време.
„ Влизането ми в Народното събрание съответства с предлагането да вземам участие в сериала “Дело по съвест ”. Започнахме фотосите на първите шест епизода през 2001-а. Беше през август - незабавно след изборите. Парламентът беше във почивка и нямаше никакви затруднения. Работех умерено и без напрежение. Направих добра организация за декември и отпътувах за Италия, с цел да продължа. Когато станах министър, стартираха вторите шест серии. И се оказа, че няма да е толкоз елементарно. Бързо стана ясно, че не мога да разполагам с времето си. Наложи се да спра някои от спектаклите, които играех в Народния. Не ми стигаше силата, с цел да застана вечер пред феновете.
Взимах неплатени отпуски
Колегите от “Дело по съвест ” правеха и невъзможното, с цел да се съобразят с моя график. В един миг опозицията стартира доста да ме нападна, че вместо да си виждам работата на министър, си актьорствам из Италия. Само аз си знам какво ми е коствало всичко това. Вярно, че имам задоволително опит и тренинг и в никакъв случай не съм усещал отмалялост на терен. Но стресът се трупаше. Затова пък моята същинска почивка беше, когато кацах от София в Рим и незабавно хуквах на фотоси. Така се спасявах от лудостта, която владее всеки министерски кабинет - заран излизах от у дома на 40, а вечер се прибирах на 70. Докато бях в моя, отказвах да се фотографирам в българското кино. Имах две-три доста забавни оферти. В едно от тях режисьорът и сценаристът пренаписаха цялата история поради мен. Но имаше заплаха да ме обвинят в спор на ползи, защото аз разписвах парите за продукциите. Затова се изкуших да вляза в кожата на австрийски ром в европейската копродукция “Свети Георги убива змея ”, прибирал е лентата Ламбо пред „ Стандарт “. И е споделял, че огромната му фантазия е цялата нация най-малко за една минута да се усмихне по едно и също време и да стартира да мисли положително. „ Наясно съм, че по никакъв начин не е елементарно, само че съм оптимист.
Не съм политик, а актьор
Всекидневието толкоз ни е ошашавило, че всеки се плаши да бъде воин, добър и влюбен – та даже и пред публиката. Откъде накъде би трябвало да има пристрастеност и обич? Но съществува ли нещо друго в връзките сред мъжа и дамата? Няма да не помни по какъв начин реагираха феновете на функциите ми, в които говорех за обич. По едно време ми писна от револвери, автомати и шпиони. И се потопих в комедията. Обожавам сонетите на Шекспир, имам обичан куплет от Мишо Белчев: " Какво ли не направихме да бъдем по-истински от свещ и от сълза? Забравихме да купим през днешния ден билети за " Одата на насладата ".
Но който каквото да приказва за Ламбо през 90-те, през идващите години на по този начин наречения преход публиката продължава да обожава неговия Сергей Деянов от „ На всеки километър “. През 2002-а завъртат серии на площад „ Батемберг “. Ламбо е обладан от трогване и ужас. Една от вечерите 5-6-годишно момиченце се разплаква, когато го вижда онлайн, откакто преди малко го е гледало млад и хубав. “Вместо левента от екрана, аз се изправих пред него ”, оправдава детето той. Самият Стефан, който от дълго време не е хвърлял око на епизодите, си мисли, че те ще звучат много по-наивистично. Но се убеждава, че ползата е голям. „ Въобще и не подозирах за въпросните прожекции. Научих за тях от вестниците. Подписката против излъчването му, естествено, единствено нажежи градуса на любознанието “, забавляваше се тогава той. И тъй като няма неприятна реклама, стига да не ти е сбъркано името, народът се тълпи против Двореца. „ Нито за момент не сме мислили, че с кино лентата пеем псалми на комунистите. Сериалът влезе в историята на народа. В него има леко мигане към събитията и героите. Образът на Митко Бомбата е дискретно пародиен, неговите реплики “препикават ” всяка преживелица. Няма апотеоз, няма тържественост. Затова никой не приема “На всеки километър ” като агитация. Той си беше свръхестествен за времето. А публиката напълно не се състоеше единствено от хора, правилни на Българска комунистическа партия. Никой от нас не се отхвърля от облика си. Когато започвахме, никой от нас не беше член на партията – нито аз, нито Черкела... Никой не ми е поставял комсомолско предписание да изиграя майор Деянов. А кой би се отказал от основна роля на 27 години? “, анализирал е Мастера. Напоследък е безапелационен, че най-лесно се основават несъгласия – сред млади и остарели, надарени и неталантливи... Но по тази причина пък опълчването „ наши “ и „ ваши “ остава в хрониките. „ Няма да се връщаме към 90-те, в този момент ударът е към всички. Мълчанието на гилдиите не значи, че те са подготвени да се трансфорат в жертвени агнета “, уверен е
„ Преходът се оказва безконечен и тежък. А аз си го представях като българския Ренесанс – да стане едно красиво, благородно и мъдро. Политизирането на народа е най-лошото “, сподели за „ Стандарт “ Ламбо преди десетина години. А по-късно показва, че като претендент за вицепрезидент може да бие всеки различен, само че пък се отхвърли от втори опит с думите
Не обичам да увисвам прав! Thank you
Като министър на културата обаче съумя да обезпечи бюджет за възраждането на сцените в родината, като в това време продължаваше да свети на сцената и пред камерите. „ Демократичният “ стадий в моята кариера стартира с функции на терористи в два американски филми. Тъмни балкански субекти. А при започване на министерстването ми доста сътрудници от Европа се изненадваха, че съм настоящ артист. Но още когато станах народен представител, всички бяха наясно, че няма да се откажа от специалността си. Бях сложил три условия, в това число и пред партията, която представям - да се фотографирам в киното, да играя в театъра и да имам клас със студенти в Академията. През четирите ми години на „ Стамболийски “ 17 подържах единствен театър в Народния – “Пигмалион ” на Бърнард Шоу. И се снимах единствено в “Дело по съвест ”. Политиката не е за създателя, тъй като тя в множеството случаи му пречи. На мен - да върша това, което най-добре умея: да бъда артист. Но въпреки това единствено хора, които са покрай културата, могат да вземат участие в разрешаването на проблемите й. И за жалост, в множеството случаи те би трябвало да са политически ангажирани. Затова взех решение да се включа. В Народното събрание мога да бъда чут по-добре. Но в никакъв случай не съм се изживявал като политик. Факт е, че изгубих толкоз години от живота си – а времето минава, биологията е неумолима “, разяснява преди петилетка Ламбо. Той не е крил, че никак не му е било елементарно да е актьор и народен представител по едно и също време.
„ Влизането ми в Народното събрание съответства с предлагането да вземам участие в сериала “Дело по съвест ”. Започнахме фотосите на първите шест епизода през 2001-а. Беше през август - незабавно след изборите. Парламентът беше във почивка и нямаше никакви затруднения. Работех умерено и без напрежение. Направих добра организация за декември и отпътувах за Италия, с цел да продължа. Когато станах министър, стартираха вторите шест серии. И се оказа, че няма да е толкоз елементарно. Бързо стана ясно, че не мога да разполагам с времето си. Наложи се да спра някои от спектаклите, които играех в Народния. Не ми стигаше силата, с цел да застана вечер пред феновете.
Взимах неплатени отпуски
Колегите от “Дело по съвест ” правеха и невъзможното, с цел да се съобразят с моя график. В един миг опозицията стартира доста да ме нападна, че вместо да си виждам работата на министър, си актьорствам из Италия. Само аз си знам какво ми е коствало всичко това. Вярно, че имам задоволително опит и тренинг и в никакъв случай не съм усещал отмалялост на терен. Но стресът се трупаше. Затова пък моята същинска почивка беше, когато кацах от София в Рим и незабавно хуквах на фотоси. Така се спасявах от лудостта, която владее всеки министерски кабинет - заран излизах от у дома на 40, а вечер се прибирах на 70. Докато бях в моя, отказвах да се фотографирам в българското кино. Имах две-три доста забавни оферти. В едно от тях режисьорът и сценаристът пренаписаха цялата история поради мен. Но имаше заплаха да ме обвинят в спор на ползи, защото аз разписвах парите за продукциите. Затова се изкуших да вляза в кожата на австрийски ром в европейската копродукция “Свети Георги убива змея ”, прибирал е лентата Ламбо пред „ Стандарт “. И е споделял, че огромната му фантазия е цялата нация най-малко за една минута да се усмихне по едно и също време и да стартира да мисли положително. „ Наясно съм, че по никакъв начин не е елементарно, само че съм оптимист.
Не съм политик, а актьор
Всекидневието толкоз ни е ошашавило, че всеки се плаши да бъде воин, добър и влюбен – та даже и пред публиката. Откъде накъде би трябвало да има пристрастеност и обич? Но съществува ли нещо друго в връзките сред мъжа и дамата? Няма да не помни по какъв начин реагираха феновете на функциите ми, в които говорех за обич. По едно време ми писна от револвери, автомати и шпиони. И се потопих в комедията. Обожавам сонетите на Шекспир, имам обичан куплет от Мишо Белчев: " Какво ли не направихме да бъдем по-истински от свещ и от сълза? Забравихме да купим през днешния ден билети за " Одата на насладата ".
Но който каквото да приказва за Ламбо през 90-те, през идващите години на по този начин наречения преход публиката продължава да обожава неговия Сергей Деянов от „ На всеки километър “. През 2002-а завъртат серии на площад „ Батемберг “. Ламбо е обладан от трогване и ужас. Една от вечерите 5-6-годишно момиченце се разплаква, когато го вижда онлайн, откакто преди малко го е гледало млад и хубав. “Вместо левента от екрана, аз се изправих пред него ”, оправдава детето той. Самият Стефан, който от дълго време не е хвърлял око на епизодите, си мисли, че те ще звучат много по-наивистично. Но се убеждава, че ползата е голям. „ Въобще и не подозирах за въпросните прожекции. Научих за тях от вестниците. Подписката против излъчването му, естествено, единствено нажежи градуса на любознанието “, забавляваше се тогава той. И тъй като няма неприятна реклама, стига да не ти е сбъркано името, народът се тълпи против Двореца. „ Нито за момент не сме мислили, че с кино лентата пеем псалми на комунистите. Сериалът влезе в историята на народа. В него има леко мигане към събитията и героите. Образът на Митко Бомбата е дискретно пародиен, неговите реплики “препикават ” всяка преживелица. Няма апотеоз, няма тържественост. Затова никой не приема “На всеки километър ” като агитация. Той си беше свръхестествен за времето. А публиката напълно не се състоеше единствено от хора, правилни на Българска комунистическа партия. Никой от нас не се отхвърля от облика си. Когато започвахме, никой от нас не беше член на партията – нито аз, нито Черкела... Никой не ми е поставял комсомолско предписание да изиграя майор Деянов. А кой би се отказал от основна роля на 27 години? “, анализирал е Мастера. Напоследък е безапелационен, че най-лесно се основават несъгласия – сред млади и остарели, надарени и неталантливи... Но по тази причина пък опълчването „ наши “ и „ ваши “ остава в хрониките. „ Няма да се връщаме към 90-те, в този момент ударът е към всички. Мълчанието на гилдиите не значи, че те са подготвени да се трансфорат в жертвени агнета “, уверен е
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ