Стефан Абаджиев-Теко е една от легендарните фигури в историята на

Стефан Абаджиев-Теко е една от именитите фигури в историята на Левски. Роден е на 3 юли 1934 година Ключов футболист в " синия " тим през 50-те и 60-те години на предишния век. Юноша на " Левски " той играе цели 15 сезона без спиране - от 1953 до 1968 година Три пъти е първенец на България (1953, 1965, 1968) и три пъти притежател на Купата на руската войска (1956, 1957, 1959).

Абаджиев даде обстойно изявление за " Витоша Нюз ", в което описа доста любопитни истории от живота и кариерата си.

Г-н Абаджиев, малко се знае за вашето семейство. Доколкото съм чел и чул, един от вашите братя е бил добър хокеист...

- Не е правилно. Никой не се е занимавал с хокей. Братята ми се споделяха Кръстьо и Александър. Двамата към този момент са покойници. Сестра ми Венета е жива, на 92 година, 1928-и набор е. Взех я преди време при мен - в Германия, с цел да се грижи за сина ми. В продължение на 2 години тя гледаше моето дете. А през това време шиеше гоблен със сюжет от Il Cenacolo или L " Ultima Cena ( " Тайната вечеря " - б.а.) на Леонардо да Винчи. Вложи дамата обич, вложи усеща вътре. Понеже знаеше, че аз съм поддръжник на гениалния италианец.

Единият ми брат стана жертва на цигарите - отиде си от рак на белия дроб. Кръстьо обичаше колоезденето. Беше нелош играч. Обаче и пушеше много. Възрастовата разлика сред мен и братята ми е огромна. Аз съм най-малкият. Александър беше максимален, след това е Кръстю (1926 г.). Бате Сашо умря на 80 и няколко години. Кръстю заболяването го отнесе прекомерно млад - едвам 50-годишен, тъй като не послуша лекарите. Трябва да ви кажа, че живеехме доста непретенциозно. Трите момчета спяхме в една стая. Но четяхме доста. И четирити стени на дребната ни стаичка бяха препълнени от лавици с книги. Виктор Юго, Емил Зола, приключенските романи на Жул Верн и Емилио Салгари...Тези всичките писатели ни бяха обичани. Любовта си към четенето изискуем на бате Сашо. Той беше най-интелектуалният вид от нашето семейство.

С какво се занимаваше Александър?

- Той беше по техническите науки. Беше инженер. Много е забавна неговата история. Сръчен човек. Всяко нещо, с което се захващаше, му се удаваше. Бате беше 1924-и набор. Знаете ли, че е бил участник в Съпротивата в Югославия през Втората Световна война? Бил е партизанин в армията на Йосип Броз - Тито.

Не, от вас узнавам за това.

- Брат ми е бил извънредно самоуверен човек, само че пък огромен мечтател. Не е черпил никакви дивиденти от това, че се е сражавал против хитлеристите. Можеше да пораства в кариерата в социалистическа България и така нататък Но не го изиска. Социално надъхан беше и обичаше дребния човек. Той се срещаше постоянно с елементарните хора. Работеше непрекъснато. Но както и да е...И той си отиде (Мълчи дълго. Натъжава се).

Съжалявам доста, че не съумях да изпратя майка ми в последния й път. Мама Василка умря, а аз не съумях да дойда на погребението. Точно тогава ме оповестиха за " невъзвращенец ", бях в Германия. Не можеше да се върна. Кой знае къде щяха да ме пратят - най-вероятно в някой трудов лагер.

Освен футболна звезда, вие сте бил измежду известните столични бохеми преди време...

- Не, вижте, полезност №1 за мен постоянно е било фамилията. Неволята ме научи от дребен да си изкарвам прехраната с почтен труд. Какво ли не съм работил, а бях още хлапе - от 5-годишен съм привикнал на тежък физически труд. Помагах на мама, която продаваше цветя до гробищата. Готвех у дома... Ходех да разпространявам вестници рано заран - в 4 часа, с моите братя. После се прибирах, мама ми връчваше записка, на която пишеше какво и по какъв начин да сготвя и чак по-късно - на учебно заведение. Какво да ви разправям...бедни години.

Е, да, само че фамозната Ванга ви е предрекла тогава, че ще имате доста дами през живота си, само че няма да бъдете благополучен в брака...

- Е, тя ми е схванала характера. Виждала е в мен нещо такова. Бях добър другар с Ванга. Когато ходехме в Петрич на подготовка, наложително се отбивах при нея. Тя ми сподели: " Това качество да гадаеш бъдещето го имаш. " Но в никакъв случай не ме е натоварвала. Е, тя ми позна много неща. Казвала ми е: " Ще имаш доста обич с дамите, само че няма да намериш такава, дето да те заслужава. " И излезе права. Имах доста дами в живота си, само че...Така ми било писано. Честно да ви кажа, аз от момента не съм се интересувал в никакъв случай. Мислех за бъдещето, мислех 20-30 години напред...Ванга ме е хокала: " Как ще се жениш ти, бе? Какво доверие да има момичето към тебе? ". И по тази причина аз се зарекох да не се бракосъчетавам рано. Ама като пристигна момента...знаеш...Долната глава дирижира горната. Няма какво да се лъжем. Вулкан е в главата, в сърцето...и изчезва всичко останало.

Първата ви брачна половинка е била една от най-красивите софиянки по това време...

- Да, по този начин беше. Искра беше страхотна хубавица! Беше примабалерина в операта. Тя ме накара да обикна балета. Преди да се срещна с нея дори не знаех какво е това " балет ". Не пропусках опера или концерт. И Сашо Костов беше женен за балерина. Третият левскар с жена балерина беше Любо Гайдаров. Неговата брачна половинка се споделя Емилия Андонова. По-късно аз й помогнах да пристигна на работа в Германия. И тя там умря. Познавахме и много хора на изкуството - артисти, писатели, артисти - естрадни и оперни...Най-големите тенори обичах да ги чувам. Беше примабалерина в операта. Тя ме накара да обикна балета, станах фен на това изкуство. Преди да се срещна с нея дори не знаех какво е това " балет ". Не пропусках опера или концерт. Всяка събота или неделя ходех на зрелище. И оттова идваше завистта на някои хора, че аз в културно отношение търсех метод да отида нагори и все по-нагоре.

Левски с нова истинска концепция - показа лимитирана серия водка

Наздраве на " сините " почитатели!

А немската ви брачна половинка Бригите?

- О, тя също не отстъпваше по хубост на Искра. Наричаха я " Сиси ". Беше като копие на огромната актриса Реми Шнайдер. Близо 30 години изкарахме към този момент дружно.

С кои персони от артистичната бохема поддържахте връзки в София?

- С съвсем всички известни артисти - левскари. Част от нашата другарска компания беше и режисьорът Рихард Езра. Езрата беше огромен облик. Велик човек, само че на първо място - човек на Сашо Костов (смее се). Той първо него признаваше, поставяше го най-високо, а по-късно идваха другите. Езрата беше " костовист ". И тъкмо той искаше да ме вкара в киното. За малко не ме направи актьор.

Какво се случи?

- Езра ме заведе на пробни фотоси на един филм. Увещаваше ме много. Но аз си знаех своето: " Бате Ричи, това не са неща за мен. " - " Абе, ела тука, бе, ще станеш новата кинозвезда " и така нататък Аз - не, та не...А и си знаех, че не съм изключително фотогеничен (смее се). Като се запознахме с моята жена, влязох и в кръга на музикалните актьори. Великият Емил Димитров беше огромен левскар. С него беше наслаждение да се поддържа връзка - образован, ерудиран и занимателен събеседник. И в Германия продължих да вървя по театри и балетни постановки. Но по-рядко, тъй като се занимавах с три неща по едно и също време. Поставех ли си цел, следвах я.

Какво да вземем за пример?

- Не можех да играя тенис. И единствено за няколко месеца доближих положително равнище и дори станах тенис преподавател. Придобих тапия и за преподавател по физическо образование. Освен със спорт, работех и в дружество - в занаятчийско учебно заведение изкарах цели 30 години! Защо се разкъсвах на толкоз " фронта " ли? Понеже идвах от бедна България имах едно такова възприятие, че при първата опция и при първата рецесия, теб ще те махнат - тъй като си чужденец. Това ме накара да се обезпечавам, да бъда внимателен...Четири специалности практикувах в Германия: треньор по футбол, треньор по тенис, футболен управител, служащ в цех. Аз изкачих цялата футболна пирамида - младеж, футболист, национал, треньор, управител. Годините не са играли никаква роля. Докато се усещам здрав, ще се движа.

Да се върнем към предишното и някои занимателни моменти от кариерата ви. През 1959 година с " Б " националния тим предприемате екзотично турне в Индонезия...Малко се знае за него...

- Да, това пътешестване ще остане вечно в съзнанието ми. Тази и сходни изяви на наши спортисти са по-ефикасни и от визитите даже на най-високопоставените ни политици. Ние - спортистите, вършим работата на своего рода посланици. Преди да кацнем в Индонезия, локалните хора даже не знаеха къде е България. Благодарение на нас схванаха. Лично президентът на страната Сукарно пристигна да се запознае с нас. Всичко другояче там беше супер, само че точно там аз разбрах какво нещо е корупцията и футболната мафия.

Какво имате поради?

- Предварителна сделка съществуваше да приключим наедно с националния тим на домакините. В последна сметка знаете ли какво се оказа?

Какво?

- С индонезийците завършихме 0:0 (21 януари 1959 г - б.а.). Всички български футболисти получихме след мача по едно радио " Филипс ", по една първокласна директория и куфарче. Куфарчетата бяха направени от истинска крокодилска кожа. В Индонезия си беше екзотика, братче...Какво да ви споделям - малчугани ти скачат върху автобуса, возят се даром, маймуни влизат при нас, лъвове реват...Да, да, и лъвски ревове се чуваха от близката джунгла. Изобщо - с две думи - цирк, менажерия!

Затова споделям, че беше много прочувствено това турне, неповторимо. По време на това дълго турне прекосихме четири пъти Екватора. Всеки от нас получи документ/диплома по случая. Прелетяхме първо до Сингапур с холандска самолетна компания. Оттам ни пое индонезийска компания, тъй като към този момент холандците се оттегляха от някогашната си колония Индонезия. На летището в Джакарта, на слизане от самолета ни посрещна локални девойки, които съгласно тамошния бит ни закичиха с цветя. Хотелът беше първокласен, все пак в стаите постоянно влизаха едни грамадни пеперуди или дребни гущерчета.

Първият ни мач беше в град Бандунг против " Персаб ", разходихме се и до трите острова - Ява, Суматра и Целебес. И на всички места ни посрещнаха съвършено. По същото време в Индонезия гостуваше и австрийски тим - " Вакер ", с който изиграхме контрола. Общо седем мача изиграхме там. Мореше ни убийствената влага най-много, по това време е дъждовният сезон. Терените бяха подгизнали от непрекъснатия дъжд. Но аз в никакъв случай не съм имал проблеми с подготовка, с устойчивост. Само един път в моята кариера един треньор, няма да му загатвам името, се усъмни в мен, в моята физическа подготовка. Не беше прав. Плати си за неприятните думи по мой адрес (мълчи дълго).

Вярно ли е, че сте пътували до Азия в разхлопан аероплан?

- Има нещо правилно, по този начин беше...(Замисля се). Вижте, по това време доста постоянно падаха самолети. Катастрофи се случваха постоянно. Беше ни боязън, несъмнено. Все отново приказваме за задокеански полет. Но пък да ви кажа, аз в никакъв случай не съм се плашел от самолети. Случвало се е - те падат надолу, нагоре, аз си се дръзвам и дори песни пея (смее се). Въобще не ми пукаше. Но имаше мои сътрудници, които се побъркваха от терзание по време на полет, айде, да не им загатвам имената.

Разкажете за вашите съотборници от турнето в Индонезия...Например малко хора знаят за футболист като Сашо Костов - Фанфана...

- О, Фанфана ли? Позитивен, занимателен човек, постоянно правеше майтапи. Готин - както е съвременно да се споделя в този момент. И доста добър футболист освен това. На него му попречи да осъществя в цялостен размер своята заложба това, че не беше порядъчен. Но всичко опира и до темперамент. Близък конкакт с Фанфана обаче не съм имал.

Но точно тези компликации ми помогнаха да каля характера си, да се боря за всяко нещо, да си пробия пътя в живота. Тежко беше тогава за цялото семейство. Но пък късно се ожених, тъй като си бях сложил за цел да опозная всички дами. Бях младо, хубаво момче, забавно, футболистче, национал...Освен това бях известен човек. Всяка жена си има своя усет. Аз имах по-различен метод на отношение и държание към дамите. Уважавах ги. Бях благородник. А това правеше усещане на дамите. Не укривам, че постоянно съм се радвал на женско внимание. Рано-рано започнах с любовта. Бях едвам 16-годишен, когато дами на големци, на известни и богати хора, идваха при мен.

ВИС-2, Балканбанк и останалите спонсори на Левски през последните 30 години

История за доста пари, сбъднати и провалени фантазии

Завършил сте компетентност " Външна търговия " във ВЕИ " Карл Маркс ". Как успявахте да съчетавате ученето, лекциите с футбола?

- Признавам, че тогава да се сражаваш на " три фронта " беше много мъчно. Имаше професори в нашия институт, които бяха огромни левскари. Някои от тях ме подкрепяха, само че други изискваха прекомерно доста. Наложи се три пъти да си променям специалността - първо, та второ, та трето...И най-после си останах при външната търговия. Изключително значима роля по време на моето следване изигра един другар и състудент - Кольо Христопулос. Той ме обичаше доста. Атанас Димитров тогава отговаряше за хранително - вкусовата индустрия. А аз познавах съпругите на всички министри, както и дъщерите им. Една от щерките на министър Димитров ми беше съседка, на " Оборище " жилищата ни бяха едно до друго. Запознах ги Кольо, двамата сътвориха семейство, имат наследник.

Христодулос правеше нещо значимо за мен - събираше, концептираше по този начин да се каже лекциите, на които аз нямах опция да участват заради уговорките с футбола. Добре че беше той, другояче надали щях да завърша. Трябваше да изчета 20-30 учебника, а по кое време да го върша? Благодарение на записките на Кольо взех дипломата. Но голямо преимущество беше и това, че притежавах фотографска памет. Лесно запомнях. Аз знаех наизуст 20-те страници на тетрадката и учебника. Но имаше и такива преподаватели, които не ме обичаха. Веднага се сещам за един човек, който се опита да ме изложи пред 300 студенти. Обяви в залата: " Имам проблем с Абаджиев. Той съобщи работата си половин час преди вас и то без неточност. Искам да схвана по какъв начин го е направил, откакто не е участвал на нито една моя лекция през семестъра. " Отвърнах: " Добре, дайте ми тогава нов въпрос. " Той ми даде, аз отново го взех решение безгрешно. Бях отличен студент, не че се лаская. Образованието си ми беше цел в живота, тъй като искарах тежко детство. Там, в детските години, аз се научих да се боря с живота. Търсех си цел, планирах си всяконещо, което захващах. Търсех и отговори от хора, които знаеха повече от мен. Любознателен съм си от дребен. И до ден-днеше съм подобен. Просто желая да знам.

Винаги ли сте бил трезвеник? Спазвали ли сте режим като играч?

- Не пия. Това постоянно учудва моите събеседници. Не съм цялостен трезвеник, несъмнено. Но това учудва хората. Често ме питат: " Ама ти какъв българин си, като не пиеш? ". Само един път съм се напивал в живота си. Бях едвам на 16. Мастиката беше на мода. Нас, футболистите на " Левски ", ни настаняваха в хотел на бул. " Раковски ". Този хотел беше един от най-любимите на националите и на клубовете. Аз - хлапе невръстно. Отивам и се подписвам. Можех да хапвам и да пия каквото си желая. Всичко това - без пари. И, тъй като лудо-младо съм - събрах една банда приятели, бях решил да ги почерпя. Те пиха, ядоха, пиха, ядоха...Аз да съм изпил една чаша вино най-вече. На другия ден при мен пристигна лекарят на тима: " Сега ще ти кажа нещо, да го знаеш от мен. Най-мръсното нещо е виното. С него не знаеш по кое време си пийнал, по кое време те хваща. Много е подло. И друго - днеска в случай че си на чашка мастика, на следващия ден - отново, по-добре спирай с футбола. ". Това ми го сподели право в очите. От този миг споделих " Не " и не съм изпил досега, а към този момент съм на 86, нито глътка алкохол. А ме вижте по какъв начин наподобявам. Ще ми дадете ли годините?

Не, споделям го изцяло откровенно. (Абаджиев наподобява най-малко 20 години по-млад - б.а.). А цигарите пушите ли?

- Не, в никакъв случай не съм дори припалвал цигара. Иначе съм пробвал всичко - дори и хашиш съм пушил. Хашишът ни го дадоха, когато отидохме в Израел с националния тим. Преди мача ни раздадоха някакви странни хапчета. Обясниха ни, че били за укрепване на мускулатурата. И добре, че имах волята, пък и беше малко хапче...

Източник:

Искам да ви върна към една неприятна история от вашия живот. Разкажете ми за скандалния случай с нивалина ",т.нар. " Невалинова спекулация " през април и май 1961 година..

- Знаете историята, няма смисъл да се връщаме обратно. Фактите са известни. Пострадахме най-вече ние - футболистите. Не бях сторил нищо неправилно. Натикаха ни всички по килиите още със завръщането от Гърция. Спомням си, че започнаха да пускат останалите един по един, първи освободиха партийните членове. Всички излязоха. Мене обаче до последно ме държаха вътре. Бяха ме хвърлили в килия 4х4, с още 6-7 души, в Дирекция на милицията на " Лъвов мост ". 20 дни търках наровете в ареста. Разпитваха ме всекидневно. Оказваха ми душевен тормоз. Часовници, пари съм бил изнесъл...Глупости! Неприятен спомен. Не желая да се връщам към него.

И въпреки всичко...

- Това, почтено казано, беше една акция за потопяване, за ликвидиране на " Левски ". Опитаха се да ни смажат - това беше проведена работа. Само и единствено " Левски " да не съществува. Целият рейс с футболисти ни вкараха в пандиза. Ние бяхме " Отбора на народа ". Излязох най-късно от отбора, само че моят дух не беше засегнат. Знаех, че съм почтен. Вкараха ме за нещо, което не съм направил.

Караха ли ви да пишете лъжливи показания?

- Не, аз не съм писал или подписвал нищо, което да не е истина.

Все отново някои от вашите сътрудници и от другите тимове в действителност са били уличавани в един тип контрабанда...

- Виж какво, това са дребни работи, които всеки от нас е правил при излизане в чужбина. Голяма работа, че някой си е взел един часовник. Ако ти го вземат - вземат, в случай че те пропуснат - добре. Ние представяхме България, белким не заслужавахме по един часовник? Обаче митничарите бяха много строги, изключително към нас - футболистите.

Вярно ли е, че почитатели на " Левски " са се събирали пред Дирекция на милицията, с цел да стачкуват? Искали са да ви освобождават...

- Е, това не ми е известно. Знам единствено, че Борис Велчев и Ангел Солаков ми помагаха, когато имах проблеми. Имам най-положително отношение към тях.

В предходното ни изявление с болежка на сърцето споменахте за доносите, които са били писани против вас...

- Да, когато си прочетох досието, ги видях тези, които са донасяли. Знаех всичко, което се приказва за мен. Аз имах един огромен другар в Политбюро - Борис Велчев се споделяше, Бог да го елементарни...Той ми даваше информациите. Така че знам кой е писал против мен, само че дайте да не посочвам имена. Не тая неприятни усеща към никого.

С футболистите на ЦСКА поддържахте ли другарски връзки?

- Разбира се! Е, не с всички бях непосредствен, само че бях другар с Иван Колев и най-много с Крум Янев. С Палакмана (прякор на Янев - б.а.) се виждахме всякога, когато си идвах в България. Имахме огромен почит като футболисти един към различен с всички сътрудници от ЦСКА, а и от другите тимове. Нищо неприятно не можеше да се каже за този или за оня. Не мога да кажа обаче, че у някои сътрудници имаше злоба към мен, тъй като бях с обучение и други цели в живота. Това не го укривам. Усещал съм го. Аз не ходех постоянно и на тренировки поради изпити и лекции. Оттам - не можеш да очакваш, че всички с едно око те гледат и почитат.

Кое беше най-смешното обвиняване или донос, който сте срещнали по ваш адрес?

- Най-големите ми неприятности идваха оттова, че аз не бях член на Българска комунистическа партия. И ме гонеха по партийна линия. Преди всяко пътешестване с националния отбор или с " Левски " зад граница мен ме задраскваха от листата на пътуващите. Понеже бях единственият, който не беше член на партията. И трябваше Велчев да се обажда, с цел да ме пуснат. Той ме обичаше като собствен роден наследник. Когато от ЦСКА идваха да ме канят при тях, какво ли не ме изкушаваха. Крум Милев ми викаше: " Ела, бе, ще станеш военачалник с пет звезди. " Отговорих му по този начин: " Не, резервира си петте звезди за теб. Оставете ме на мира ". Как ще предам " Левски "? И те, като схванаха, че с мен оправия няма, ме оставиха на мира. Не ме питаха към този момент, тъй като си знаеха какъв ще е моят отговор (смее се).

В " Левски " кой беше партийният секретар?

- Не зная това нещо. Партийните работи не ме интересуваха. Казвах им, че желая да си виждам футбола и се държах по-далеч от политиката.

На Световното състезание в Чили през 1962 година не сте част от тима. А в това време сте измежду звездите в " А " група. Защо бяхте подценен от треньорите Кръстю Чакъров и Георги Пачеджиев - Чугуна?

- Това и до ден-днешен не мога да си го обясня. А другояче бях титуляр на Олимпиадата в Рим през 1960-а. Тогава не загубихме нито един мач в предварителната група - бихме Турция (3:0) и Оперативно-агентурна разработка (2:0). Равенството с Югославия (3:3) обаче ни " изяде главата ". Отпаднахме от шампионата единствено по голова разлика, а напред продължиха " плавите ". 2 години по-късно обаче не се качих в самолета за Мондиала в Чили. А считам, че заслужавах повиквателната. Любимият спорт го упражнявах на 100 %. Бях ужасно добре квалифициран. Знаех едно: като изляза на игрището, желая да победя. Само това ме интересуваше. Друго нищо. На страничните фактори не можех да повлияя. Другото си беше решение на треньора или на хората около него. Мисля си, че отново повода беше отвън футбола.

Янис Каргас: Чувствам се несъмнено в Левски и изобщо в България

" Не чаках да ми хареса толкоз доста в България "

Разкажете за великата победа над Белгия с 2:1 във Флоренция в баража на 29 декември 1965 година за Световното в Англия...

- Спомням си всичко - от тръгването от София до празнуването след триумфа. Голям, огромен мач. За всички играчи, треньори, пък и за целия български народ. Направихме милиони наши сънародници щастливи, класирахме се за Световното състезание. От това по-голямо благополучие във футбола има ли? Всеки от нас надрасна себе си там. Беше същинско наслаждение да съм част от това неповторимо нещо.

Още ли се сърдите на селекционера Рудолф Витлачил?

- Витлачил беше другар единствено на себе си. Той обичаше себе си, повече в сравнение с тима. Това мога да кажа за чеха. В историята има футболисти, които " вършат " даден треньор, както и треньор, който " прави " футболисти. Той беше експерт от първия вид. Него ние го направихме треньор. Бяхме толкоз мощна генерация, че всеки с нас би постигнал триумфи. Няма какво да се лъжем.

Кой е обичаният ви цвят?

- Само синият, единствено синият.

Каква музика слушате?

- Италианската...гръцката. Лучано Павароти и класическата музика също чувам на драго сърце. Аз, приятелю, съм имал достойнството онлайн да чуя най-големите български тенори преди време. Те покориха и международните подиуми. Бях и другар с огромни музиканти. Следях им и историите - къде пеят на открито и така нататък Това доста ме интересуваше едно време. Общо взето съм благополучен човек.

В рейса на " Левски " каква музика се слушаше?

- Е, там важеха други закони (смее се).

Ще ви помоля да кажете по няколко думи за ваши съотборници от тези времена. Да стартираме с вратаря Апостол Соколов.

- С него в един тим не съм играл, били сме противници, само че го познавах чудесно. Той беше огромен вратар. По-късно към този момент нямахме подобен от неговата класа. Владееше цялото наказателно поле. Абсолютен стопанин вътре. И като излезеше против нападател, му викаше: " Ей, ти повторно няма да влезеш! " И оня се плашеше, щото бате Поцо беше чудовище. Като боксираше топката, тя отиваше чак зад центъра на игрището. Голям футболист, само че имаше фамилни проблеми. Разби му се фамилията, нямаха шанс хората, само че не желая да изпадам в детайлности. Поцо имаше доста красива щерка и наследник, който беше талантлив футболист - Жоро Соколов.

С Жоро бяхте ли близки?

- Всеки човек си има плюсове и минуси. Жоро имаше кофти шанса да попадне в среда, която го отклони от футбола. И потегли по неприятен път. И татко му, и майката, и сестрата си имаха проблеми. Абе, неприятна работа...

Христо Илиев - Патрата...

- Голям пълководец и огромен футболист. Сърцето и душата на оня " Левски ". Жалко, че си отиде от този свят толкоз млад.

Иван Вуцов...

- Голяма фигура за нашия футбол. Дойде един път при мен един треньор и ме попита дали желая да стана капитан. Отказах. Най-подходящ за лентата, най-големият пълководец, беше Вуцата. Той беше роден за това. За да си капитан, би трябвало да имаш " чене ", да можеш да се караш, когато би трябвало, да викаш, да приказваш...Иван го притежаваше това. Много неща направи за родината. Самият Франц Бекенбауер го почиташе и му беше другар. Вуцов също като мен не беше партиец. Но го принудиха да вземе партийна брошура. Но това стана доста по-късно, когато към този момент го поканиха за селекционер на националния тим.

Димитър Йорданов...

- Той също не беше партиен член. Бяхме огромни другари с него. Кукуша (Димитър Йорданов - б.а.) ми целуваше обувките. Колко пъти съм го извеждал на празна врата...Често споделяше в компания и пред публицисти: " Аз без Теко не мога да пребивавам. " С Митко бяхме изключително близки другари. Случвало се е - вървим с него по улицата, минат наши ентусиасти и той кляка до мен - да ми лъска обувките (смее се), целуваме се, прегръщаме се. Само подбив да става. Хубав човек, хубави връзки. Но ние по този начин добре се разбирахме на терена, че той и аз знаехме във всеки един миг от мача къде ще бъде другият. Сервирах му я навръх главата.

Петьо Дончев...

- Той е 10 години по-голям от мен. С него много постоянно спяхме в една стая по лагери. Признавал ми е, че желае единствено с мене да бъде. Понеже той не хъркаше, а аз обичах спокойствието. Митата Ларгов също беше обичан мой " съкилийник ". И той не хъркаше.

Жоро Соколов твърди, че вие сте били най-голямото конте в " Левски ". Вярно ли е това?

- (смее се). Е, всеки има право на мнение. Аз имам правото да се обличам малко по-различно от останалите. Обичах елегантността, модата. Обичах хубавите неща в живота. А и имах благоприятни условия. Признавам си го почтено.

Какъв автомобил карахте преди време?

- " Пежо 404 ". Не беше неприятна колата, но ми я откраднаха, когато отпътувах за Германия. Големият юрист и левскар Сеизов я даде на сина си. Оттам изгубих връзката. Както се споделя: " Няма безконечни другари, има безконечни ползи ".

Вашият апартамент е бил много първокласен за времето си. Така ли е?

- Не е правилно. Те разправяха някои, че съм имал жилище в " Лозенец ", до площад " Йорданка Николова " (сега " Журналист " - б.а.), само че това е цялостна неистина. Признавам, че си падах по бързите коли. Можех и да си го разреша. И не съм се срамувал, от 16-годишен имах лично жилище - на " Колелото ", до Семинарията горе. Имах и апартамент в хотел " Севастопол ".

Да разсеем една нечиста сделка...И до през днешния ден се шири мълвата, че сте желали да посетети лагера на националния тим по време на Мондиала във Федерална Република Германия през 1974 година Но не са ви пуснали шефовете на нашата делегация. Вярно ли е това?

- Лъжа е. Сега ще ви призная нещо, което не съм казвал до момента. Бяхме близки със селекционера Христо Младенов. Той доста ме почиташе. Поддържахме връзка. Можех да играя на това международно състезание. Чувствах се в перфекна форма, макар напредналата си възраст - 40 години. Можех да оказа помощ на отбора - с моя опит, с моето наличие на терена, моята класа...Но не ми обърнаха внимание от наша страна. Казах си: " Абе, какво самичък ще се нитаскаш и предлагаш...Айде, да си гледат работата...Остави ги ". И по този начин се разминах с Мондиала. Ами, не ми било писано да играя на международно състезание и това е. Иначе бих оказал помощ...И друга неистина желая да разсея: Борис Велчев не е бил в състава на българската делегация и не е редял състава на националния тим! Ако е бил там, смятате ли, че нямаше да се забележим? Ако имаше опция, нямаше ли да ме вземе?

Симеон Славчев: Малко футболисти осъзнават какво е Левски, не съм имал оферта от Ганчев

" Феновете ни се прочуха по света "

Кой е най-великият тим в историята на " Левски "?

- О, това е невероятно да се каже. Всяко потомство е за времето си. Можеш ли да сравняваш, да си позволиш да правиш съпоставяне сред гениите на Ренесанса и гениите на Просвещението? Няма по какъв начин да стане.А и не е нужно. В момента №1 във футбола са Лео Меси и Кристиано Роналдо, нали по този начин? Е,как да направиш линия сред тях и един Пеле, да вземем за пример? Няма да бъде обективно.

Вие сте се срещали от близко и с Краля на футбола...

- Да, несъмнено. С Пеле се срещнахме в хотел " Балкан " (бивш " Шератон " - б.р.). Бразилецът беше тук за мач на клубния му тим " Сантос ". Всяка генерация си има по един популярен футболист. Сега са Меси и Роналдо. Тогава №1 беше Пеле. Това са моменти, които човек не може да планува. Животът е прекомерно къс, с цел да си помислиш, че можеш всичко и знаеш всичко.

През 90-те години сте пред завръщане в " Левски " и то като старши треньор. Какво ви попречи?

- Да, тогава и моят огромен другар Иван Вуцов също ми спомага. С президента на клуба Томас Лафчис искахме да въведем нови, съвременни способи на работа. Щях да дойда с мениджърски екип. Казах му на Томето: " Ти първенец постоянно можеш да станеш. Мен ме интересува Европа. " Но ме отрязаха. Причините ги зная. Може би " Левски " не беше пораснал за такива способи. И президентите прекомерно постоянно обичаха да се месят на треньора. Умираха си да редят състава, тактиката. После чух, че са пуснали клюки, че съм изискал прекомерно огромна заплата. Нищо сходно! Истината е, че за пари в никакъв случай не е ставало въпрос. Никога! Това се случи през лятото на 1995 година, когато си потегли Георги Василев.

Малко хора знаят, че вие откривате Феликс Магат за огромния футбол...

- Да, по този начин е. Бях треньор на " Висбаден ". Феликс беше 11-годишно дете, личеше си, че имаше гений, техника, само че...беше с леко шкембенце, пълничко дете...Играеше в ТВ 60 (Ашафенбург). Обаче видях капацитета в него. Стана ми ясно, че този футболист употребява главата си. Страхотен! Много интелигентен, в играта - пестелив, можеше да прави всичко на терена. И аз тогава го взех под крилото си. Имаше един треньор - Цендич (Слободан Цендич - сърбин, роден 1938 година - б.а.), с който работихме дълги години дружно. Навсякъде, където отиваше, ме взимаше със себе си. Той пое " Саарбрюкен " и му споделих: " Запиши си едно име - Магат. " И Цендич изпрати шефовете на клуба да гледат момчето. Те го утвърдиха и го убедиха да подпише със " Саарбрюкен ". Когато го видя за първи път Цендич се шокира. Обърна се неудовлетворен към мен: " Щефан, но той е пълен... ". Отвърнах му: " Абе, Слобо, ти шкембето ли му гледаш, или гения? ". Взе и ме послуша. Оттам потегли нагоре кариерата на бъдещия европейски първенец Феликс Магат. Гордея се, че е мое изобретение.

Вашият наследник Том също беше футболист, стигна до юношеския народен тим на България...

- Синът ми има български паспорт. Иван Вуцов го предложения за две другарски срещи на юношите. Водеше ги треньор, чието име не желая да посочвам. Но селекционерът постъпи неприятно със сина ми. Пусна го единствено за десетина минути най-после. Беше корупционно време, по този начин го назовавам. Играеха тези, чиито татковци си плащаха. А на треньора толкоз доста съм му помагал - и в Германия му помогнах да играе и т. н. Както и да е, не желая да му споделям името.

Тази тематика е...голямо отчаяние...Том не заслужаваше това. Наскърбен беше, обиди се. Момчето има гений, качества, само че не и шанс. Пречеха му травмите. Три години беше част от мощни немски школи - " Нюрнберг ", " Саарбрюкен "... Сега играе за наслаждение в баварската лига. Посвети се на учението. Преди няколко месеца се дипломира в университета.За страдание не знае български език. Виновна за това е майка му.

Том знае ли каква фигура сте вие за нашия футбол?

- Да, знае. Но аз в никакъв случай не съм го натоварвал с упования и т. н. Никога не съм го бутал по роднинска линия, не съм употребявал връзките си. Даже в противен случай - той страдаше от това, че съм му татко. В Саарбрюкен бях координатор в школата, отговарях за гениите - от 5 до 16-годишни. Том ми е признавал, че му е неловко, другите момчета щели да си помислят, че играе, тъй като татко му е в клуба.Това ужасно доста го натоварваше. Той си вървеше пътя. За 5 сезона беше вкарал над 800 гола. Но не съумя да направи огромна кариера. Казах ви какво му попречи.

Сега вие имате хрумвания за бъдещето на българския футбол...

- Да, дружно с Руслан Вуцов и лекар Михаил Илиев ще се опитаме да предизвикваме такава акция. Защото повече не може да се търпи, нашият футбол отива надолу. Нарекъл съм нашата самодейност " SOS за спорта ". На тази база ще работим взаимно с премиера Бойко Борисов, с Христо Стоичков, Димитър Бербатов...В Германия бях в управлението на детско-юношеска школа. Отговарях на наборите 1990, 1991 и 1992. Бях забранил на юношите да използват каквито и да било " дроги " - цигари, алкохол и опиати. Само дисциплинираност и труд, труд, труд! Можеше от тях да не станат огромни футболисти, само че хора излязоха. После някои от тези момчета започнаха работа в известни компании, уважаваха ги поради това, което са. Те се построиха като хора посредством футбола. Дисциплината, респектът - те ги имаха оттова.

Какво е житейското ви верую?

- Аз имам една мисъл, една поговорка: " Не живей в предишното. Не мечтай за бъдещето. Използвай момента, радвай се на мига. Важни са Сега и Днес ". Животът е доста къс. Днес си тук, на следващия ден към този момент те няма. Затвориш си очите - един момент спрямо универсума, животът ти е отлетял. Времето лети. Няма място за негативни, отрицателни мисли. Мислете позитивно. Когато мислиш по този начин, получаваш плюс и от Вселената. И желая да прикани хората да се обичат. Във всеки човек го има положителното, има и зло, несъмнено. Мечтая си да изчезне завистта сред хората. Тогава светът ще стане по-хубав. За страдание изчезна уважението към по-възрастните. Децата не отстъпват мястото си в трамвая, дават отговор, държат се надменно. Това по наше време беше нещо неприемливо. Но тук става въпрос и за други поколения. Изчезна към този момент общуването. Ние си говорехме, ние се събирахме, ние си играехме. Сега какво става - седят 3-4 младежи на една скамейка, всеки си има в ръката по един телефон. Той не го пита " по какъв начин си? " и " какво правиш ", а му написа. А другарят му седи до него и му дава отговор " по този начин " и " по този начин ". Тези шантави връзки ми тежат и не мога да ги приема.

Кое е по-важно - геният или трудът?

- Комплекстни са нещата. Важно е да имаш гений, предпочитание и да знаеш какво искаш. След всеки мач би трябвало да излизаш от терена с възприятието, че си дал всичко от себе си за успеха на твоя тим. Талантът е нещо като подарък, само че не е задоволителен за триумфа. Трябва доста интензивно да работиш и то всекидневно, на всяка подготовка и на всеки мач.

Нуно Рейш с обръщение към почитателите на Левски

" Бог е популярен! Вярвай в себе си, вярвай, с цел да постигнеш "

Какви препоръки бихте дали на младите футболисти?

- Да изпитват наслада от футбола. Да играят на драго сърце. Щом като обичат тази игра, да се раздават до последно. Да не ми мислят за пари, а за хората по трибуните.



Той е най-хубавият дипломат на България в Германия

Познавам Стефан от близо 50 години. Едва ли не от цялостен живот, както се споделя. Първо той ми беше треньор в тима, в който играех. Подвизавахме се в Трета лига, извоювахме промоция за Втора лига. За Абаджиев това беше дебютен сезон, откакто приключи фамозната треньорска школа в Кьолн под управлението на именития Ханес Вайсвайлер. Стефан не беше просто треньор, само че и отличен възпитател, педагог, психолог. Специалист, изпреварил времето си. Работеше доста научно обосновано. Имаше и много триумфи на всички места, където работи. Спечели куп оценки - 15 трофеи в обособените дивизии, ползваше се с голямо почитание. За Югозападна