Кредитният мораториум вдига лихвите по заемите
Статуквото при лихвените проценти по депозитите и заемите ще се резервира най-малко до края на травматичната 2020 година. Това са главните заключения, които могат да бъдат направени от тримесечната макроикономическа прогноза на Българска народна банка, оповестена на 13 октомври. Но новината надали е добра за закъсалите около рецесията семейства и компании. От следващата година се чакат забавни раздвижвания, само че вероятността още веднъж не наподобява добра нито за банките, нито за техните консуматори.
Според настоящите данни за банковата система привлечените средства под формата на депозити не стопират да нарастват. За осемте месеца на тази година влоговете в банковата система са се нараснали с 892 млн. лева или с 0.9%, достигайки 100.7 милиарда лв.. Депозитите на бизнеса са се повишили с 830 млн. лева, на семействата - с 263 млн. лева, на кредитните институции - с 51 млн. лева, а на бранш "Държавно ръководство " със скромните 17 млн. лв..
От Българска народна банка предвиждат, че до края на годината депозитите на неправителствения бранш ще продължат да нарастват, освен това със относително високи темпове. Тази динамичност ще се дефинира от продължаващото образуване на защитни спестявания, поради по-голямата неустановеност в бъдещото развиване на стопанската система, запазването на трудовата претовареност и неналичието на нискорискова опция на банковите депозити.
Централната банка чака растежът на депозитите леко да се забави през през 2021-2022 година. Причина: "изчерпването на базовия резултат от невъзможността за ползване по време на изключителното състояние в страната и повишената норма на спестявания с защитен претекст през 2020 година. ". Означава, че в последна сметка част от отлежаващите в трезорите пари въпреки всичко ще се насочат към потреблението и ще се влеят в стопанската система.
Лошото е, че запазващият се висок приток на средства в банковата система ще способства за опазване на лихвените проценти по депозитите и то на достигнатите към този момент ниски нива. Така че семействата и компаниите ще продължат да държат парите си в банките при прекомерно неизгодни за тях условия. Последната статистика демонстрира, че лихвите по новите депозити на семействата допират нулевото равнище. При депозитите на бизнеса обстановката е още по-неприятна, защото междинният лихвен % по новите депозити към този момент е негативен.
Турбуленциите през 2020-а дадоха своето отражение и върху кредитирането. Стигна се даже до доста закъснение на растежа на заемите за жителите и компаниите, в резултат на утежняването на макроикономическата среда и стягането на кредитните стандарти на банките.
Към края на осмия месец на годината банковият бранш регистрира минимално повишаване на брутния кредитен портфейл на банковата система - с 205 млн. лева или с 0.3%, достигайки 67.4 милиарда лв.. Впечатление прави, че заемите за бизнеса понижават - с 23 млн. лв., което не е трагично.
Според Българска народна банка тази наклонност леко ще се промени през идващите две години. През 2021-2022 година се чака темпът на повишаване на заемите за компании и семейства последователно да се форсира, само че ще остане доста по-нисък спрямо следения през 2019 година. Апетитът на потребителите да поемат заеми ще пристигна с предстоящото последователно възобновяване на частното ползване и вложенията.
Неприятната новина е, че лихвите по заемите евентуално ще се усилят. "След приключването на частния мораториум върху заплащанията по банкови заеми, въведен поради обстановката с COVID-19 може да се чака известно покачване на лихвените проценти по новоотпуснатите заеми заради нарастването на каузи на необслужваните заеми в банковите портфейли ", споделя централната банка. Всъщност сходен ход на събитията наподобява логически, само че не е.
По последна информация банките са отсрочили заеми в размер на 9-10 милиарда лв.. Докато така наречен кредитен мораториум бе в действие, тези заеми не се класифицираха като необслужвани. След март 2021 година обаче известна част от тези заеми ще влязат или към този момент ще са влезнали в просрочие и ще бъдат класифицирани като неприятни. Това значи, че банките ще са принудени да ги покрият с хранителни запаси. Кредитните институции пък ще се опитат да облекчат възходящите разноски за амортизация с нарастване на лихвите при новоотпуснатите заеми.
Отделно Българска народна банка изброява още няколко фактора, които биха могли да тласнат лихвите по заемите нагоре - "увеличението на рисковата награда вследствие на нарасналата неустановеност в макроикономическата среда, намалената оценка за кредитоспособността на получателите и по-малката податливост на банките да поемат риск ".
Икономическото възобновяване ще продължи доникъде на 2022 година
Централната банка чака действителният Брутният вътрешен продукт на българската стопанска система да се намали с 5.5% през 2020 година, като прогнозата е отворена за спомагателни корекции, заради невиждания темперамент на икономическия потрес и огромната неустановеност провокирана от него. Това пък докара до значителен спад на икономическата интензивност, изключително след въвеждането на редица ограничаващи ограничения против разпространяването на COVID-19 у нас и в чужбина.
През 2021–2022 година Българска народна банка предвижда гладко възобновяване на икономическата интензивност, като действителният Брутният вътрешен продукт се чака да нарасне надлежно с 4.0% и 3.8%. Икономическата интензивност се чака да доближи равнището си от преди пандемията към средата на 2022 година. За такова развиване ще способства най-много възобновяване на частното ползване в изискванията на последователно намаляване на несигурността, умерено повишение на заетостта и напредък на заплатите. Макроикономическата прогноза включва допускане, че обществените вложения ще продължат да способстват позитивно за растежа на Брутният вътрешен продукт, подкрепяни от по-висок ритъм на асимилиране на средства от Европейски Съюз в последната фаза на програмния интервал 2014–2020 година и от продължаващо осъществяване на огромни инфраструктурни планове, финансирани от националния бюджет.
Българска народна банка прецизира, че настоящите им упования са за по-малък спад на действителния Брутният вътрешен продукт през 2020 година, само че и по-слаб напредък на икономическата интензивност през интервала 2021–2022 година.
Според настоящите данни за банковата система привлечените средства под формата на депозити не стопират да нарастват. За осемте месеца на тази година влоговете в банковата система са се нараснали с 892 млн. лева или с 0.9%, достигайки 100.7 милиарда лв.. Депозитите на бизнеса са се повишили с 830 млн. лева, на семействата - с 263 млн. лева, на кредитните институции - с 51 млн. лева, а на бранш "Държавно ръководство " със скромните 17 млн. лв..
От Българска народна банка предвиждат, че до края на годината депозитите на неправителствения бранш ще продължат да нарастват, освен това със относително високи темпове. Тази динамичност ще се дефинира от продължаващото образуване на защитни спестявания, поради по-голямата неустановеност в бъдещото развиване на стопанската система, запазването на трудовата претовареност и неналичието на нискорискова опция на банковите депозити.
Централната банка чака растежът на депозитите леко да се забави през през 2021-2022 година. Причина: "изчерпването на базовия резултат от невъзможността за ползване по време на изключителното състояние в страната и повишената норма на спестявания с защитен претекст през 2020 година. ". Означава, че в последна сметка част от отлежаващите в трезорите пари въпреки всичко ще се насочат към потреблението и ще се влеят в стопанската система.
Лошото е, че запазващият се висок приток на средства в банковата система ще способства за опазване на лихвените проценти по депозитите и то на достигнатите към този момент ниски нива. Така че семействата и компаниите ще продължат да държат парите си в банките при прекомерно неизгодни за тях условия. Последната статистика демонстрира, че лихвите по новите депозити на семействата допират нулевото равнище. При депозитите на бизнеса обстановката е още по-неприятна, защото междинният лихвен % по новите депозити към този момент е негативен.
Турбуленциите през 2020-а дадоха своето отражение и върху кредитирането. Стигна се даже до доста закъснение на растежа на заемите за жителите и компаниите, в резултат на утежняването на макроикономическата среда и стягането на кредитните стандарти на банките.
Към края на осмия месец на годината банковият бранш регистрира минимално повишаване на брутния кредитен портфейл на банковата система - с 205 млн. лева или с 0.3%, достигайки 67.4 милиарда лв.. Впечатление прави, че заемите за бизнеса понижават - с 23 млн. лв., което не е трагично.
Според Българска народна банка тази наклонност леко ще се промени през идващите две години. През 2021-2022 година се чака темпът на повишаване на заемите за компании и семейства последователно да се форсира, само че ще остане доста по-нисък спрямо следения през 2019 година. Апетитът на потребителите да поемат заеми ще пристигна с предстоящото последователно възобновяване на частното ползване и вложенията.
Неприятната новина е, че лихвите по заемите евентуално ще се усилят. "След приключването на частния мораториум върху заплащанията по банкови заеми, въведен поради обстановката с COVID-19 може да се чака известно покачване на лихвените проценти по новоотпуснатите заеми заради нарастването на каузи на необслужваните заеми в банковите портфейли ", споделя централната банка. Всъщност сходен ход на събитията наподобява логически, само че не е.
По последна информация банките са отсрочили заеми в размер на 9-10 милиарда лв.. Докато така наречен кредитен мораториум бе в действие, тези заеми не се класифицираха като необслужвани. След март 2021 година обаче известна част от тези заеми ще влязат или към този момент ще са влезнали в просрочие и ще бъдат класифицирани като неприятни. Това значи, че банките ще са принудени да ги покрият с хранителни запаси. Кредитните институции пък ще се опитат да облекчат възходящите разноски за амортизация с нарастване на лихвите при новоотпуснатите заеми.
Отделно Българска народна банка изброява още няколко фактора, които биха могли да тласнат лихвите по заемите нагоре - "увеличението на рисковата награда вследствие на нарасналата неустановеност в макроикономическата среда, намалената оценка за кредитоспособността на получателите и по-малката податливост на банките да поемат риск ".
Икономическото възобновяване ще продължи доникъде на 2022 година
Централната банка чака действителният Брутният вътрешен продукт на българската стопанска система да се намали с 5.5% през 2020 година, като прогнозата е отворена за спомагателни корекции, заради невиждания темперамент на икономическия потрес и огромната неустановеност провокирана от него. Това пък докара до значителен спад на икономическата интензивност, изключително след въвеждането на редица ограничаващи ограничения против разпространяването на COVID-19 у нас и в чужбина.
През 2021–2022 година Българска народна банка предвижда гладко възобновяване на икономическата интензивност, като действителният Брутният вътрешен продукт се чака да нарасне надлежно с 4.0% и 3.8%. Икономическата интензивност се чака да доближи равнището си от преди пандемията към средата на 2022 година. За такова развиване ще способства най-много възобновяване на частното ползване в изискванията на последователно намаляване на несигурността, умерено повишение на заетостта и напредък на заплатите. Макроикономическата прогноза включва допускане, че обществените вложения ще продължат да способстват позитивно за растежа на Брутният вътрешен продукт, подкрепяни от по-висок ритъм на асимилиране на средства от Европейски Съюз в последната фаза на програмния интервал 2014–2020 година и от продължаващо осъществяване на огромни инфраструктурни планове, финансирани от националния бюджет.
Българска народна банка прецизира, че настоящите им упования са за по-малък спад на действителния Брутният вътрешен продукт през 2020 година, само че и по-слаб напредък на икономическата интензивност през интервала 2021–2022 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ